Р Е Ш Е Н И Е
№
13.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№4785/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против Л.Д.А.,***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 554/2018г. по описа на ПлРС. Твърди се, че
ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден
имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът, е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал
предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на
основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени
Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите
условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к
Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се,
че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях
ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като сумите са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът
да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на
негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника А., че дължи, сумата от 738,85лв.- главница, за
периода 01.07.2015-30.11.2017г. съставляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№19306, както и сумата от 93,85лв.- лихва за забава., за периода
02.09.2015-17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
В срока за отговор, ответникът Л.Д.А.,
чрез назначеният от съда особен представител адв. Кр. К., изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №799/25.02.2019г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София. От страна на същото, по делото
са представени и приети изисканите писмени доказателства.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №369/24.01.2019г.,
по ч. гр.д.№554/2018г. по описа на ПлРС.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява, видно от
представеният нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имоти № 57/06.11.1997г, н.д. № 4457/1997г на Нотариус***,
че отв. Л.А., е собственик на процесния недвижим
имот, на адрес гр. ***за който е открита партида с аб.
№19306.
Видно от представените от третото лице-
помагач писмени доказателства, се установява, че за процесния период-
01.07.2015-30.11.2017г., е начислена сума за отопление- с и без ИРУ, топла вода
и сгладна инсталация, които съответстват на
изготвената от ищеца справка на задължението по пера, както следва: сума за
отопление с ИРУ- 414,18лв., сума за отопление без ИРУ /лира/- 89,46лв, ТЕ,
отдадена от сградната инсталация- 135,79лв., БГВ/ топла вода/-61,62лв, услуга
дялово разпределение- 37,80лв. В справката на ищеца е посочено също, че в имота
на ответника има 1бр водомер, 3 бр. уреди 1бр лира в банята.
По делото, от страна на ответника, не се представят доказателства за
плащане на претендираните суми.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване, както и факта, че отв. ***има качеството на собственик на имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен, ответникът- като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо същия, че дължи сумата от общо 832,70лв., от която: сумата от 738,85лв.- главница, за периода 01.07.2015-30.11.2017г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №19306, както и сумата от 93,85лв.- лихва за забава., за периода 02.09.2015-17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК-23.01.2018г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №369/24.01.2019г., по ч. гр.д.№554/2018г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 425лв., от които– сумата от 100лв- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 25лв.- държавна такса, сумата от 300лв- възнаграждение за особен представител. Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Л.Д.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** изп. директор, сумата от общо 832,70лв., от
която: сумата от 738,85лв.-
главница, за периода 01.07.2015-30.11.2017г. съставляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе
имот, с аб. №19306, както и сумата от 93,85лв.- лихва за забава., за
периода 02.09.2015-17.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.01.2018г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№ 369/24.01.2019г., по ч. гр.д.№554/2018г.. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Л.Д.А.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 425лв.-
разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №554/2018г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА Л.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София..
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: