№ 726
гр. Бургас, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103583 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
против М. С. Р., с която са предявени осем установителни иска по чл.422 от ГПК.
С определение № 5367/10.09.2024 г. съдът назначи на ответника особен представител,
като с определение № 6485/23.10.2024 г. за такъв е назначена адвокат М. Л., която депозира
отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото
съдебно заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да
бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
АД. Между ответника Р. и оператора са сключени няколко договора за предоставяне на
услуги, а именно:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.12.2021 г. (за краткост
Договор 1) за абонаментен план Интернет+ с уговорена месечна абонаментна такса за
първоначалния срок на договора в размер на 9,99 лева и 15,99 лева след изтичане на
първоначалния срок на договора. Срокът на Договор 1 е 24 месеца, като влиза в сила на
07.12.2021 г. и изтича на 07.12.2023 г.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.05.2021 г. (за краткост
Договор 2) за абонаментен план Тотал+ с уговорена месечна абонаментна такса за
първоначалния срок на договора в размер на 18,99 лева и 23,99 лева след изтичане на
първоначалния срок на договора. Срокът на Договор 2 е 24 месеца, като влиза в сила на
11.05.2021 г. и изтича на 11.05.2023 г. С Договор 2 Р. закупува мобилен апарат „Alcatel 1S
1
2021 32GB Dual Grey“ на преференциална цена от 1 лев, с посочена стандартна цена на
устройството 329 лева. Посочено е изрично, че с подписването на договора представител на
оператора е предал на потребителя и последният е приел 1 брой устройство.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. (за краткост
Договор 3) за абонаментен план Тотал+ с уговорена месечна абонаментна такса за
първоначалния срок на договора. Срокът на Договор 3 е 24 месеца, като влиза в сила на
25.06.2021 г. и изтича на 25.06.2023 г.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.02.2021 г. за абонаментен
план Тотал+ с уговорена месечна абонаментна такса за първоначалния срок на договора в
размер на 23,99 лева и 34,99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора. Срокът
на договора е 24 месеца, като влиза в сила на 03.02.2021 г. и изтича на 03.02.2023 г. Той
първоначално е сключен за предпочетен номер ***, като с две заявления за смяна на номер
от 12.04.2021 г. и от 25.06.2021 г. е заменен съответно с предпочетен номер *** и номер ***.
Към договора е сключено допълнително споразумение от 07.12.2021 г. (за краткост Договор
4), по силата на което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план Тотал Макс
с уговорена месечна абонаментна такса за първоначалния срок на договора в размер на 32,99
лева и 41,99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора. Срокът на новите
условия е 24 месеца, като влизат в сила на 07.12.2021 г. и изтичат на 07.12.2023 г. С
допълнителното споразумение Р. закупува устройство „Samsung Galaxy А12 128GB Dual
White“ на преференциална цена от 149,99 лева, с посочена стандартна цена на устройството
519,90 лева. Посочено е изрично, че при подписването на споразумението представител на
оператора е предал на потребителя и последният е приел горепосоченото устройство.
Според чл.26 от Общи условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ), при използване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.
За задълженията на ответника операторът издава следните фактури:
Фактура № ***/15.02.2022 г. за отчетен период 15.01.2022 г. – 14.02.2022 г. за сумата
от 98,59 лева, изразяващи се в месечни абонаментни такси, допълнителни услуги, с падеж на
плащане 02.03.2022 г.
Фактура № ***/15.03.2022 г. за отчетен период 15.02.2022 г. – 14.03.2022 г. за сумата
от 212,45 лева, изразяващи се в месечни абонаментни такси, допълнителни услуги, от които
задължения от предходен период в размер на 98,59 лева, с падеж на плащане 30.03.2022 г.
Фактура № ***/15.05.2022 г. за отчетен период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. за сумата
от 946,55 лева, в която са обединени всички неплатени задължения от предходни периоди и
са начислени задължения за неустойка поради предсрочно прекратяване на договори за
услуги в размер на 761,87 лева, с падеж на плащане 30.05.2022 г.
Сумите по фактурите не са платени. В четирите договора за мобилни услуги се
съдържа клауза, според която в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, Р. дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката Р.
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
2
планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Р. дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от нея при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Тъй като според оператора договорите са прекратени предсрочно на 09.05.2022 г.,
начислени са и се претендират следните неустойки: по Договор 1: 58 лева - три месечни
такси; по Договор 2: 87,46 лв. - три месечни такси и 150,93 лв. - разликата в цената на
устройство „Alcatel 1S 2021 32GB Dual Grey“; по Договор 3: 73.47 лева – три месечни такси;
по Договор 4: 133,58 лв. - три месечни такси и 258,43 лв. - разликата в цената на устройство
„Samsung Galaxy А12 128GB Dual White“.
По делото е представена последна покана до ответника за доброволно плащане,
изходяща от ищеца, но не са представени доказателства тя да е достигнала до Р.. Извън
горното, видно от съдържанието на поканата, с нея не се развалят договорите, а се отправя
предупреждение до клиента, че ако не извърши плащане в срок, договорът за предоставяне
на мобилни услуги ще бъде „прекратен“. Ето защо следва да се приеме, че не са представени
доказателства за нито един от сключените договори за мобилни услуги да са прекратени с
писмено изявление на дружеството, достигнало до абоната.
На 16.01.2024 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Делото е
препратено по подсъдност и е образувано ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС. На
12.02.2024 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено на
длъжника да заплати на дружеството следните суми по горепосочените четири договора:
946,55 лева, сбор от 184,68 лева - неплатени месечни абонаментни такси и стойност на
ползвани услуги за предходни периоди, и 761,87 лева - начислени договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите по вина на длъжника, дължими по посочените
договори; законната лихва, начислена върху горните главници, за периода от 15.01.2024 г. до
окончателното им изплащане. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, операторът предявява установителни искове, по които е
образувано настоящото производство.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза и от приложената към него таблица, реално потребление е отчетено в периода от
15.01.2022 г. до 14.03.2022 г., а фактурата от дата 15.04.2022 г. за периода от 15.03.2022 г. до
14.04.2022 г. е с отчетени отрицателни стойности по всеки от четирите договора. Следва
изрично да се посочи, че фактура № ***/15.04.2022 г. не е представена по делото, но е
представена на вещото лице от оператора. От заключението следва, че дължимата сума по
четирите договора общо за двата периода (15.01.2022 г. – 14.02.2022 г. и 15.02.2022 г. –
14.03.2022 г.) е в по-голям размер от претендирания, а именно – 212,45 лева. Ако от нея са
извадят отрицателните стойности по фактурата от 15.04.2022 г., се получава сума от 184,68
лева, колкото е претендираната обща сума за такси и услуги.
Услугите по всеки от договорите са спрени на 04.04.2022 г. и са деактивирани на
09.05.2022 г. Във фактурата от 15.05.2022 г. операторът е начислил неустойки на обща
стойност 761,87 лева, които съвпадат по вид и стойност с претендираните от оператора по
всеки от четирите договора. Ответникът не е извършвал плащания по договорите след
09.05.2022 г. В обстоятелствената част на исковата молба операторът посочва, че всички
непогасени и изискуеми задължения на Р. в размер на 946,55 лева са обединени във фактура
от 15.05.2022 г., като сумата представлява сбор от дължими суми по договорите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
3
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за такси и предоставени услуги:
С оглед заявеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че
претендираните суми са в размер, определен към 15.05.2022 г., се налагат следните изводи:
Според заключението на вещото лице по четирите договора за мобилни услуги за
периода 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г. операторът дължи суми на потребителя, а не обратното.
Доколкото операторът твърди, че дължимите суми за такси и услуги са определени към дата
15.05.2022 г. и те очевидно са в по-нисък размер от 212,45 лева, то с исковата молба
дружеството прави „признание“, че е направило извънсъдебно прихващане на дължимите
между страните суми, за което уведомява длъжника ответник на основание чл.104 от ЗЗД.
Предвид изложеното претенциите са основателни за следните суми: 11,19 лева по Договор 1,
колкото претендира операторът, макар според заключението на експерта по този договор да
се дължи по-голяма сума; 52,15 лева по Договор 2, формирана като разлика между
задължението на потребителя към оператора в размер на 59,10 лева и задължението на
оператора към потребителя в размер на 6,95 лева; 29,01 лева по Договор 3, колкото
претендира операторът, макар според заключението на експерта по този договор да се дължи
по-голяма сума; 73,34 лева по Договор 4, формирана като разлика между задължението на
потребителя към оператора в размер на 85,38 лева и задължението на оператора към
потребителя в размер на 12,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
16.01.2024 г. до пълното изплащане на задължението, като исковете следва да се отхвърлят
по Договор 2 – за горницата до претендираните 59,10 лева и по Договор 4 – за горницата до
претендираните 85,38 лева. В обобщение, операторът е съобразил, че дължи суми на
потребителя, но оставащата „разлика“ е неправилно „разпределена“ между самите договори.
Законна лихва следва да се присъди от 16.01.2024 г., тъй като на тази дата е подадено
заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
По исковете за присъждане на неустойка:
Дружеството твърди, че договорите са прекратени едностранно от оператора поради
неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни
такси и използвани мобилни услуги. Ищецът се позовава на клаузи от договорите, които са с
идентично съдържание и уреждат неустойките при прекратяване на договорите. Смисълът
на клаузите е, че неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“ на едно от
няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя – по
вина или инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по
договора или други документи, свързани с него.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от
страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната
си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава
от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 6.08.2012
г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в
договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на
облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди,
нито се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за
4
развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката. Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди
изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок“.
Предвид изложеното неустойката и по четирите договора за услуги не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните
отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. Същото се
отнася и до случаите, в които е предоставено мобилно устройство. Потребителят ще дължи
само при разваляне на договора „такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора“.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са развалени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да
развали договорите, е уведомила другата страна.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2
от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая,
по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което
разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Исковата молба не може да служи за
изявление за разваляне на договорите, защото към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена
(чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на договорите е изтекъл.
Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
респективно вземане за разликата между цената на предоставено устройство и реалната му
цена без абонамент. Ето защо тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът, но
Р. не е поискал присъждането им и няма доказателства да е направил такива, поради което и
не следва да му се присъждат суми за разноски.
Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 88,40 лева (част от заплатените държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
Ищецът претендира като разноски в исковото производство следните суми: 375 лева
за внесена държавна такса, 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, 350
лева за депозит за особен представител и 350 лева за депозит за възнаграждение за вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. С оглед уважената част от исковете
дружеството има право на разноски в размер на 272,20 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 11,19 лева (единадесет
лева и деветнадесет стотинки), представляваща дължими абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2022 г. до 14.03.2022 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.01.2024 г. до пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 52,15 лева (петдесет и
два лева и петнадесет стотинки), представляваща дължими абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.01.2022 г. до 14.03.2022 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.01.2024 г. до пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатия размер на вземането до пълния
претендиран такъв от 59,10 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 29,01 лева (двадесет и
девет лева и една стотинка), представляваща дължими абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 15.01.2022 г. до 14.03.2022 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.01.2024 г. до пълното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 73,34 лева (седемдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща дължими абонаментни такси и
такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.01.2022 г. до 14.03.2022 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 16.01.2024 г. до пълното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2024 г.
по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатия размер на вземането до
пълния претендиран такъв от 85,38 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, против М.
С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от общо 761,87 лева (седемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и
седем стотинки), представляваща сбор от начислени неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги, както следва: по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 07.12.2021 г. 58 лева, представляваща три месечни такси; по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.05.2021 г. 87,46 лева, представляваща три
месечни такси, и 150,93 лева, представляваща разликата в цената на устройство „Alcatel 1S
2021 32GB Dual Grey“ без абонаментен план и преференциалната цена за закупуването му;
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.06.2021 г. 73,47 лева,
представляваща три месечни такси; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 07.12.2021 г. 133,58 лева, представляваща три месечни такси, и 258,43 лева,
представляваща разликата в цената на устройство „Samsung Galaxy А12 128GB Dual White“
без абонаментен план и преференциалната цена за закупуването му, ведно със законната
лихва върху главницата от 16.01.2024 г. до погасяване на вземането, за която сума е издадена
6
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 88,40 лева (осемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки), представляваща направени разноски за заповедното производство по
ч. гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС; 272,20 лева (двеста седемдесет и два лева и
двадесет стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7