Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 235
гр.Русе, 6.VІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на26 юни през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД №287 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.Н.И.
чрез процесуалните си представители адвокат П. и адвокат Ц. от АК гр.Варна е
обжалвал решението на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 590/2019
год.,с което местоживеенето на малолетното дете Н. е определено при майката,на
която е предоставено упражняването на родителските права,а по отношение на
бащата е определен режим за поддържане на лични отношения с детето ,който е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева,считано от 1.VІІ.2018 год. до настъпване на обстоятелства
за изменението или прекратяването й.Развива оплаквания за порочност на решението
и иска обезсилването му като недопустимо и прекратяване на производството или
отхвърляне на иска като неоснователен по съображения,подробно изложени в жалбата.
Ответницата счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
Страните са родители на малолетния Н.,роден
на 16.ІV.2014 год.Разделили се в началото на 2018 год.,когато жалбоподателят
влязъл в затвора в град Варна да изтърпи наказание лишаване от свобода,наложено
му с влязла в сила присъда по НОХД № 1065/2015 год.на ОС гр.Варна.По време на
фактическото съжителство страните живели в град Силистра в
апартамент,собственост на родители на жалбоподателя.След раздялата
им,ответницата се преместила в град Бяла,област Русе.Живее в жилище под наем
заедно с детето Н. и неин син от предходен брак.Тя е поискала от съда да
определи местоживеенето на детето Н. при нея,да й възложи упражняването на
родителските права,а по отношение на бащата да се определи подходящ режим на
лични отношения,както и да заплаща месечна издръжка,включително и за минало
време.
Чрез иска по чл.127,ал.2 СК съдът
разрешава спор между родители,които не са в брак,относно местоживеенето на
детето и упражняването на родителските права.В разглеждания случай между
страните е налице разногласие относно местоживеенето на малолетния Н.-докато
майката излага твърдения за полагани от нейна страна непрекъснати грижи за
отглеждане и възпитание на детето,за създаване на благоприятна семейна среда,изградени
връзки на привързаност и обич между детето и по-големия й син от предишен брак,
за незаинтересованост на бащата към детето и недостатъчен родителски капацитет
у него,то бащата от своя страна твърди в становището си по иска ,че поради заболяване , неподходящ начин на
живот,връзка с лице,което изтърпява наказание лишаване от свобода за извършено
тежко престъпление против личността майката няма качествата и възможностите да
се грижи и възпитава сина им,чиито
интереси не са защитени ,ако
живее при майката и тя упражнява
родителските права.Изложеното ясно показва,че родителите не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права
и в този смисъл производството по делото е допустимо.Неоснователен е доводът в
жалбата за недопустимост на производството,респ.на постановения съдебен акт,който
впрочем се опровергава и от развитите в нея оплаквания ,свързани с оценката на
доказателствата и изводите на съда относно качествата на майката,възможността
да осигури безопасна,здравословна и сигурна среда за детето.
Изложеното сочи,че районният е
постановил валидно и допустимо решение.При преценка на неговата правилност
съдът съобрази следното:
В производството по чл.127,ал.2 СК
съдът следва да разреши спора между родителите като се ръководи от интереса на
детето.В настоящото дело чрез събраните по делото доказателства са установени
релевантните за спора обстоятелства относно полаганите от всеки от родителите
грижи за отглеждането и възпитанието на детето,отношенията в разширения семеен
кръг,възможността на всеки от родителите да бъде подпомаган от други близки,битовата
среда,в която детето расте .Те подкрепят извода,до който е стигнал и първоинстанционният съд,че интересите на детето налагат то
да живее при майката,която да упражнява родителските права.Майката е създала
добри условия за живот,в семейството са създадени отношения на обич и
привързаност,в която детето получава необходимите внимание и грижа.Липсват
данни майката да страда от заболяване ,което да се отразява на възможността й
да се грижи за детето или да води начин на живот,който да го поставя в опасност
или риск,застрашаващ емоционалното му и психическо развитие.Не без значение за
спора е и обстоятелството,без да е от решаващо значение за крайния извод,че към
настоящия момент бащата изтърпява наказание лишаване от свобода и е обективно
възпрепятстван дори само на това основание да се грижи за детето.В становището
на жалбоподателя и поддържаните от него доводи има тенденция за злепоставяне на
майката и поставяне под съмнение на качествата й като родител,без да са събрани
доказателства в подобен смисъл.По тези съображения и изложените в мотивите на
първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се явява неоснователна.Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съдът възлага
в тежест на жалбоподателя разноските на ответницата по жалбата в настоящото
производство в размер на 200 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14 от 28.І.2020
год.на Беленския районен съд,постановено по гр.д.№ 590/2019 год.по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н.Н.И. да заплати на М.Н. Н. сумата
200 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: