О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260312 10.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети март две хиляди, двадесет и първа година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гражданско дело № 1127 по
описа за 2021 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,А.К.П.З.“ ЕООД *** против разпореждане от 15.01.2021
г., постановено по ч. гр. д. № 163/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с която се претендира сумата 251.76
лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата 36 лв. –
такси и разноски за извънсъдебно събиране.
Частният
жалбоподател излага доводи за постановяване при съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост на разпореждането. Излага подробни
съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните суми.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,АКПЗ“ ЕООД *** срещу Д.Т.А.
за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500 лв. - главница; 52.24 лв. – договорна лихва за
периода 20.10.2019г. – 18.03.2020г.; 251.76 възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/; 36 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 30.41
лв. лихва за забава за периода 21.10.2019г. – 22.12.2020г.; законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит от 18.09.2019г. сключен между Д.А. и „И.А.М.“
за 500 лв. Посочено е, че
кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна
лихва. Посочено е също, че заемателят се е съгласил в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави
обезпечение. Сключен бил договор за поръчителство между длъжника и „Ф.Б.“
ЕООД. Това задължение не било изпълнено, дружеството поръчител заплатило цялото
задължение, поради което заемателят дължал заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство, заедно със задължението. Сочи се също, заемателят
дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
С рамков договор от
02.03.2020г. между „АГПЗ“ ЕООД и Ф.Б. “ЕООД задължението било прехвърлено на
„АКПЗ“ ЕООД, за което длъжникът бил
уведомен с писмо с обратна разписка от 12.05.2020г.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която „А.К.П.З.“ ЕООД е
поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 36 лв.
- разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението и за възнаграждение по договор за поръчителство в
размер на 251.76 лв., като приел, че уговорките за това са необоснована санкция
за длъжника, средство за неоснователно обогатяване а кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В
процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са
представени като регламентирани от отделни договори-за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен.
От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по
кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност
в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар
подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил
се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
до тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21, ал.2 ЗПК е нищожна.
Въззивният съд
намира, че посочените по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички
белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните
клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.01.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 163/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: