РЕШЕНИЕ
№ 109/ 05.04.2020год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 05.03.2020год. / пети март
през две хиляди и двадесета година / в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Кристиан
Петров
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 54 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2062а/17.12.2019год, постановено по гр. дело
№ 7378/2018год. Районен съд-Перник е признал
за установено по отношение на Б.С. Х.***,
че дължи на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 2706.04 лева,
представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия
за апартамент № **, в *** в гр. Перник за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 312.77 лв. за
периода от 10.07.2016год. до 26.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2018год. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3293/2018год.на Районен съд-Перник.
Със същото
решение съдът е осъдил Б.Х. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 780.76лева.
Срещу такаа
постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.К., назначена за особен
представител на ответницата Х.. По изложените в жалбата оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционния ак се прави искане той да
бъде отменен и постановен нов за отхвърляне на исковата претенция.
Въззиваемата „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е
подала отговор.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответницата Х., че дължи на „Топлофикация Перник”АД гр.Перник сумата
от 2 706.27лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, *** в гр. Перник за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 312.77лева за
периода от 10.07.2016год. до 26.04.2018 гоод.., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16.05.2018год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответницата е
абонат на топлопреносното дружество и че като такъв е страна по възникналото
между тях облигационно правоотношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия за процесния апартамент, по което правоотношение е неизправна страна и
дължи заплащане на доставената му и потребена от него топлинна енергия и БГВ.
Ответницата, чрез назначения й особен
представител, е оспорила качеството си „клиент
на топлинна енергия“, в частност наличието
на облигационно правоотношение с ищеца във връзка с доставката и потреблението
на топлинна енергия в процесния имот. Оспорила
е иска и по размер, твърдейки че същият
е недоказан.
Районният
съд е уважил така предявеният иск изцяло, приемайки че между страните съществува облигационно
правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия за битови
нужди и че ответницата е неизправна страна по това правоотношение, тъй като не
изплатила в срок цената на доставената и
потребена в собствения й апартамент топлоенергия.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая
на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането
на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи
всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно
наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на
дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на
правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното
е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест,
който, позовавайки се на относимите за това материални норми в Закона за
енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно
наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на
топлинна енергия за ап. **, в ***. За наличието и валидността на съществуващото
между страните облигационно правоотношение във връзка с доставката и ползването
на топлинна енергия за битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които
въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272
от ГПК със следното пояснение във връзка с оплакванията във въззивната жалба.
Неоснователни са твърденията на особения
представител на жалбоподателката, че последната не е била собственик на
топлоснабдения апартамент през исковия период, поради което не дължи заплащане
на доставената топлоенергия. От представения по делото Договор за продажба на
държавен имот от 22.03.1989год. и приложеното Удостоворение за наследници се установява,
че процесният имот е бил собственост на С.С.Х., починал на *** и оставил за
свои законни наследници жалбоподателката и нейната сестра Г. С. П.. На
26.09.2009год., последната е дарила на сестра си и съсобственик Б.Х. своята ½ ид.част от процесния
апартамент, която сделка е оформена с Нот.акт № 28,том-III, рег.№ 10930,дело № 397/2009год. В резултат на прехвърлителната сделка
жалбоподателката е станала изключителен собственик на имота, като същата нито
твърди, нито доказва да е извършвала отчуждителни сделки с него преди и по
време на исковия период.
Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред- изрично с писмено
заявление до РС, в района на който е открито наследството, което се вписва в
особената книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което
несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството.
В случая наследниците на С.Х. са приели оставеното
от него наследство чрез конклудентни действия, поради което възражението за
противното на особения представител на жалбоподателката се явява несъстоятелно.
Извършеното от Г. С. дарение на 1 / 2 ид.част от наследения апартамент, съставлява
разпореждане с наследствен дял, което е израз на мълчаливо приемане на
наследството. С оглед на това и с приемането на подареното, тази 1 / 2 ид.част
е преминала в патримониума на жалбоподателката.
Пред нотариуса, изготвил нотариалния акт за
дарение са представени Удостоверение за
наследници и Договор за продажба на държавен имот от 22.03.1989год. Въз основа
на тези документи нотариусът е приел, че
жалбоподателката е собственик на останалата 1 / 2 ид.част от процесния имот. Представянето
на тези документи и позоваването на тях в нотариалното производство съставляват
действия на мълчаливо приемане на наследството, като по този начин са възприети
и от нотариуса. Последното е видно от обективираната в нотариалния акт
констатация, че в резултат на дарението жалбоподателката става изключителен собственик
на цели имот.
От събраните пред районния съд доказателства
се установява, че апартамента на ответника има само едно отоплително тяло в помещение „кухня „, на
което е поставен индивидуален разпределител /т.н. топломер/. Същият се снабдява
и с битово гореща вода, но без да е монтиран водомер, като в банята има
щтранг-лира с ИРУ. Горните данни се съдържат в изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно
дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице е
установило и посочило точното количество потребена от ответника топлоенергия и
битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет на топломера с
издадените изравнителни сметки, срещу които ответницата не е подавала
възражения. За отоплителния уред в банята не е начисляван разход за топлинна
енергия, като поради липсата на водмер е начисляван разход за топла вода на
база брой обитатели- 4бр.с дневно потребление по 140литра. Начислените
количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с данните на общия
топломер на абонатната станция, който притежава необходимите сертификати и е
преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 12.08.2016год.,
установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е
удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено, че в етажната
собственост на бл.1 е въведено „дялово разпределение” през 2000год., като
фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при
които са спазени принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба
№ 16-334 от 06.04.2007год. От констатациите на цитираната експертиза се
установява, че задължението на ответника е формирано от няколко компонента:
цена на начислена и потребена
топлоенергия като отдадена от сградна инсталация и цена на топлоенергията, отдадена от
единственото отоплително тяло в топлоснабдения апартамент и БГВ. Разходът за
първите е формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия обем на
процесния имот – 122 кв.м., за
отоплителното тяло в помещение „дневна“ - по
отчета на монтирания топломер, а за БТВ-на база брой обитатели- 4бр.с дневно потребление
по 140литра. Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни доводите
на проц. представител на ответницата относно размера на предявения иск, което е
свързано с отчитането, разпределението и формирането на цената на доставената и
потребена в процесния апартамент топлоенергия и БГВ. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и конкретиката
на спора, а именно че в апартамента се ползва само едно отоплително тяло и БГВ.
Вземането на „Топлофикация Перник” ЕАД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на потребената
от ответника топлинна енергия, възниква от първия ден след изтичането на 30
дневния срок, след изтичане на периода за който се отнасят, или след датата на
издаване на дебитно известие за изравнителна сметка (чл.42, ал.2 вр. с 34, ал.1
и ал.2 от ОУ). Задължението на ответника за заплащане на сумите е срочно и се
дължи в горепосочените срокове, като при забава същият дължи обезщетение за времето
на забавата в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Мораторните лихви са определени при спазване на нормата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД
и в съответствие с посочените по-горе клаузи от Общите условия, имащи силата на
закон за страните по договора за продажба на топлинна енергия, съгласно чл.
20"а", ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди сумата от 301.33 лв., представляваща
разноски за особен представител .
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2062а/17.12.2019год.,
постановено по гр.д. № 7378/2018год. по
описа на районен съд-Перник.
ОСЪЖДА Б.С.Х. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Перник , кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ разноски по делото в размер на 301.33лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: