№ 42
гр. Враца, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №
20241400900040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на
сумите.
Постъпила е искова молба от В. В. В., с ЕГН **********, от гр. Враца, *** срещу
„Дженерали застраховане" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
***, представлявано от Ю. К. К. и Р. Ц. Д. - изпълнителни директори.
Ищеца твърди, че на 20.10.2023 г., около 12,10 часа, на път II-81, в посока от гр. ***
към гр. Монтана, се движи т. а. марка „Мерцедес", модел „1823L Аксор", с peг. № ****,
управляван от В. С. С.. В района на км. 105+600 м., водачът на товарния автомобил
предприема маневра „завиване наляво" за влизане в крайпътна отбивка, намираща се вляво
от пътното платно за движение. В същото време, със същата посока на движение, се движи
лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е270" с peг. № ****, управляван от Г. Л. Г., който
предприема маневра „изпреварване" на товарния автомобил. Вследствие на така
предприетите маневри, между двата автомобила настъпва страничен удар, при който лекият
автомобил напуска платното за движение вляво и блъска намиращата се на отбивката
пешеходка С. В. Р.. В резултат на пътния инцидент сериозно е пострадала пешеходката С. Р.,
която е транспортирана по спешност в „МБАЛ Д-р Стамен Илиев" АД, където по-късно на
същия ден е починала. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2023-1023-573/20.10.2023г., издаден от СПП към ОД на МВР - Монтана.
По случая е образувано ДП № 1071/2023 г., по описа на РУ - Монтана, съотв. пр. пр. №
1
1554/2023 г., по описа на ОП - Монтана. В. В. В. е брат на починалата при пътния инцидент
С. Р.. Между двамата имало изключително силна връзка, която се запазила през годините.
Още от ранна детска възраст те били изоставени от своята майка, като първоначално били
настанени в Дом за сираци в с. ***. Там живели до 6-7 годишна възраст заедно. Първите
спомени на ищеца били свързани изцяло със сестра му, как двамата си играели, как си
споделяли всичко и храна, и играчки. Въпреки че били заобиколени и от други деца, те
винаги били неразделни. Впоследствие и двамата били прехвърлени в Комплекс за социални
услуги за деца и семейства в гр. ***, където били все така задружни и разчитали един на
друг. Година след настаняването им в комплекса двамата били прехвърлени в Дом за деца,
лишени от родителска грижа в гр. Враца. В. и С. израснали заедно по домовете, без
родители, като през цялото време разчитали единствено един на друг. Двамата си били
взаимна опора във всеки един момент и си споделяли всичко. Когато станали пълнолетни
всеки поел по своя път в живота, но близостта им останала, въпреки че вече не живеели
заедно. Смъртта на близък човек винаги била много тежка. В случая ищецът загубил сестра
си, която била най-близкият му човек. Той израснал с нея и не искал да признае фактът, че
сестра му не е между живите. След първоначалния шок той изпаднал в депресия и се
затворил в себе си и не искал да общува с околните. Загубата на толкова близък човек била
обвързана с много безгранична болка, страдание и непрежалима мъка. В настоящия случай
те били още по-силни, тъй като това било единственото семейство, което ищецът имал, с
изключение на по-големия му брат. Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица № 2023-1023-573/20.10.2023 г. издаден от СПП към ОД на МВР - Монтана, който е
официален свидетелстващ документ в тази си част, виновният за пътния инцидент водач
попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покривала от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с „Дженерали
застраховане" АД -застрахователна полица № BG/08/122002929547, валидна от 01.11.2022 г.
до 31.10.2023 г.. Предвид гореизложеното, на 13.02.2024 г. ищеца подал молба с вх. №
310В003777/13.02.2024 г., по описа на „Дженерали застраховане" АД, с която претендирал
изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат от смъртта на сестра му. Във връзка със заявената претенция,
застрахователят образувал преписка № *********/13.02.2024 г.. С Уведомление с изх. №
*********/05.03.2024 г., застрахователят се произнесъл с отказ по предявената претенция,
тъй като счел, че от представените документи не се установява по безспорен начин, че
застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпването на пътния инцидент.
Отделно, въпреки необичайната житейска съдба, която имали ищецът и сестра му,
застрахователят счел, че техните взаимоотношения и претърпените от него моралните болки
и страдания не надхвърляли по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена
връзка между брат и сестра, с което ищеца категорично не бил съгласен. Предвид
гореизложеното, ищеца претендира осъждане „Дженерали застраховане" АД да плати на В.
В. В. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие от смъртта на С. В. Р., в размер на 30 000 лева, предявен като частичен иск от 150
000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
2
вреди, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя - 13.02.2024 г. до
окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Ответника оспорва основателността на исковата молба.
Излага, че договорната отговорност на ответното дружество е функционално обусловена от
наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна
отговорност, обаче, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от страна на водача, от което трети лица да търпят вреди. Макар и по силата на
закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, както и причинно-
следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди,
подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения. по делото
не били представени никакви доказателства, установяващи извършено противоправно
деяние от страна на застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на
конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните
вреди, поради което оспорва твърденията на ищеца относно тези обстоятелства. Счита, че
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
20.10.2023 г., не допринася за изясняване причините за реализиране на процесното ПТП, тъй
като компетентните органи, съставили цитираните документи, не са присъствали при
реализиране на ПТП и не са възприели лично обстоятелствата, свързани с начина на
настъпването му. Процесното ПТП настъпило вследствие на нарушение на правилата за
движение от страна на водача на л.а. „Мерцедес", Модел „Е270", с рег. № ****, Г. Л. Г.. На
първо място, същия извършил неправилно изпреварване, в нарушение на разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 1, ЗДвП. Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, преди да
подаде сигнал, да се убеди, че МПС-то, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. В настоящия случай водачът на лекия
автомобил не се съобразил с движещото се пред него превозно средство, което било с
подаден сигнал за завиване на ляво. На второ място, водачът на лекия автомобил се движил
с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, както и превишил максимално
допустимата такава, като в този случай извършил нарушение на чл. 20, ал. 2, ЗДвП и чл. 21,
ал. 1, ЗДвП. На трето място, водачът на лекия автомобил бил длъжен да упражнява
непрекъснат контрол при управление на процесното МПС и своевременно да възприеме
подадения мигач на товарния автомобил и да преустанови намерението си за извършване на
изпреварването на движещото се пред него превозно средство, като с неизпълнение на това
си задължение извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, ЗДвП. На следващо място, водачът на
лекия автомобил при приближаване на моторното превозно средство със специален
светлинен сигнал бил длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да
осигури безпрепятственото му преминаване, предвид подадения от него сигнал за
извършването на маневра завиване на ляво. Счита, към момента на възникване на
процесното ПТП застрахования в дружеството водач на т.а. „Мерцедес", Модел „Аксор" с
рег. № **** не извършил нарушение на ЗДвП и не е виновен за настъпването на същото. В
условията на евентуалност, счита, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
3
неправомерното поведение и на двамата водачи на МПС, участвали в настъпването на
събитието, с оглед извършеното от тяхна страна нарушение на правилата за движение по
пътищата, при преобладаваща вина на водача на л.а. „Мерцедес", Модел „Е270", с рег. №
****, Г. Л. Г.. Счита, че процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил
не е извършил неправилно изпреварване, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, както и ако
се е движил със съобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Съдът следва да отчита
поведението на всички участници в едно ПТП, довели до възникването на същото, а именно
всички техни действия и допуснати нарушения, като съобрази и относимите правни норми,
уреждащи правилата за движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и
действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да
разпредели отговорността на причиняването на деликта. В настоящия случай отговорността
на водача на лекия автомобил е значителна, доколко на въпроса - щеше ли да настъпи
вредоносния резултат, в случай, че бяха спазвани правилата за движение от негова страна,
отговорът на същия най-вероятно би бил отрицателен. Счита, че в конкретния случай ищеца
няма право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото
лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на
всички нужни материално правни предпоставки получаването му. Съгласно т. 1 от ТР №
1/2016 г., материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В ТР ВКС посочва и предпоставките, които следва да са налице, за да
се приеме, че тези неимуществени вреди е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на
ТР изрично се сочи, че правото да се получи обезщетение не е абсолютно, както за кръга
лица, определен с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г., така и на всички останали, а за да
е налице „изключението" по смисъла на ТР, следва да бъде доказано кумулативното наличие
на редица предпоставки за това. Анализирайки критериите, заложени в ТР за наличието на
тази материалноправна легитимация, се налага изводът, че претендиращото обезщетение по
изключение лице трябва посредством пълно и главно доказване да формира „несъмнен
извод" у съда, че същото: е било създало трайна, близка и дълбоко емоционална връзка с
починалия, съдържанието на която е годно да обуслови морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките (кръга лица очертан с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г.); действително е
претърпяло сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания; е било
толкова силно привързано към пострадалия, че смъртта му е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Сериозните по интензитет и продължителност болки и страдания според
ВКС предполагат установяване наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа и
4
помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Има се предвид връзка, създадена в рамките на
изключителна ситуация, следствие от особени (а не обичайните) житейски обстоятелства.
Пример за такава връзка е фактическото цялостно (а не инцидентно или при нужда)
отглеждане на дете от брат, сестра, баба или дядо, като свое. При подобни конкретни
обстоятелства връзката би могла да придобие силата на характерната за визираните от
предходните тълкувателни актове правоимащи лица. Сочи съдебна практика в подкрепа на
доводите си. В твърденията на ищеца в исковата молба не се установявало кумулативно
наличие на всички описани по-горе предпоставки, които да обуславят неимуществени вреди
подлежащи на обезщетяване съгласно постановеното в ТР. Липсва сочената от ВКС особено
близка привързаност, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания,
извън традиционно присъщите за родствената връзка между братя. В исковата молба не се
излагали и твърдения за „оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие" по смисъла, вложен в ТР. Ищецът в исковата молба посочвал, че със С.
Р. живели в едни и същи социални домове от 6 г. възраст до навършване на пълнолетие, но
от представените по делото доказателства не се установява това обстоятелство. Не се
установява настаняването на същите в дом за сираци в с. ***, както е изложено в исковата
молба, не се установява и взаимното им израстване и по домовете в условията на силна
привързаност, доколкото от представеното удостоверение от Община Враца, става ясно, че
С. Р. често е сменяла мястото си на пребиваване, като е прекарала известно време както в гр.
***, така и в гр. ***. Отделно от изложеното, дори да се приеме, че двете лица са били
настанени за известен период в един и същ социален дом, това обстоятелство не доказва
наличието на изградена особена емоционална връзка между тях. Оспорва наличието на
всички нужни съгласно ТР предпоставки за основателност на претенцията. В случай, че
съдът приеме исковете за доказани по основание, размерът на предявения иск бил
незаконосъобразен, тъй като е в нарушение на разпоредбата на § 96 от Преходните и
заключителни разпоредби /ПЗР/ на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 493а, ал. 4 от
КЗ. Съгласно § 96 от ПЗР на КЗ, обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл. 493
а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лева. Лимитът от 5 000 лв. бил определената с
нормативен акт горна граница на отговорността на застрахователя по смисъла на чл. 346 от
КЗ. Разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 493 а, ал. 4 от КЗ била приета с оглед новото ТР, с което се
разшири кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка
със смъртта на техен близък, поради което следва да намери приложение в настоящия
случай. Иска за неимуществени вреди от В. В. В. бил силно завишен и неотговарящ на
реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика
в тази насока, относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случай. Не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради
което оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички сочени в
исковата молба последици. Съгласно константната практика на ВКС в тази насока критерият
"справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен и при определяне
размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
5
ищците за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтът, възрастта на
пострадалите, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които
търсят обезщетение. Не без значение е и икономическата конюнктура в страната към
процесния период. Съдебната практика винаги съобразява стандарта на живот в страната,
защото по този начин се постига справедлив баланс между настъпилите вреди от
непозволеното увреждане и тяхното парично измерение и се спазва принципа на чл. 52 ЗЗД,
без обезщетението да представлява средство за обогатяване и повишаване стандарта на
живот на увредените лица. Претенциите на брата на пострадалата при ПТП не били
съобразени със социално-икономическата обстановка в страната. Претендираното от него
обезщетение, в общ размер от 150 000 лв. не намирало своята обществена и икономическа
обосновка, неговата прекомерност водела до изкривяване волята на законодателя /за баланс
между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в
нормативната уредба. Претендираното обезщетение не било съобразено и с трайната
съдебна практика за подобни случаи. При отчитане на всички релевантни фактори, посочени
по-горе /вкл. датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура към този
момент/, присъжданите суми по други сходни дела са значително по-ниски от претенцията
на ищециа. В настоящия случай претендираното обезщетение било силно завишено в
сравнение с други, присъждани по подобни случаи, без да е налице някаква изключителност
в твърдените по делото обстоятелства. Неоснователността на главния иск водела до
неоснователност и на претендирания акцесорен такъв за законна лихва, поради което
следвало същият да бъде отхвърлен. Ответника не оспорва качеството си на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на т.а., Марка
„Мерцедес", Модел „Аксор" с рег. № ****, В. С. С. към деня на твърдяното в исковата молба
събитие - 20.10.2023 г..
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е
подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения
поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на
ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор, като оспорва допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск, по съображенията в исковата молба. Поискал е и съдът е допуснал
изменение на размера на предявеният иск, чрез увеличение от сумата 30 000,00 лв. на сумата
50 000,00 лв., частичен иск от сумата от 150 000,00 лв., обезщетение за неимуществени
вреди в следствие смъртта на С. В. Р., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. В писмена защита излага съображения за уважаване на
иска.
В съдебно заседание ответника, в докладвана молба от процесуалния му
6
представител, поддържа отговора по изложените в него съображения. В писмена защита
излага съображения за отхвърляне на иска.
В съдебното заседание третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане" АД, с ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к. 1301, ж.к. ***, не се представлява и не
взема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че е посетено
ПТП от М. Д. - дежурен ПТП при сектор ПП ОД на МВР —Монтана, настъпило на
20.10.2023 г., около 12,10 часа, на път II-81, като участник 1 в ПТП е МПС, с рег. № ****, т.
а. марка „Мерцедес", модел „1823L Аксор", собственост на „Пътища-М" ЕООД, с водач В.
С. С., със застраховка „ГО" в „Дженерали", полица № BG /08/122002929547, валидна до
31.10.2022 г.. Участник 2 в ПТП е водача на МПС, с рег. № ****, марка „Фолксваген" модел
„Пасат", лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е270" с peг. № ****, със собственик Л. Г.
Г. и водач Г. Л. Г., със застраховка „ГО" в „ОЗК", валидна до 19.05.2024 г.. Вследствие ПТП е
починала С. В. Р.. За изясняване на обстоятелствата и причините за ПТП по случая е
образувано ДП.
Установява се от препис - извлечение от акт за смърт, удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, че С. В. Р. е починала на 20.10.2023 г., като ищеца В. В. В. е неин брат.
Установява се от два броя удостоверения от 04.12.2023 г., издадени от КСУДС - гр.
***, че за периода 31.07.2006 г. - 31.01.2007 г. С. В. Р. и ищеца В. В. В. са били настанени в
институцията.
Установява се от два броя удостоверения от 14.12.2023 г., издадени от Община Враца,
че през периода 15.12.2006 г. - 31.03.2011 г. С. В. Р. и ищеца В. В. В. са били настанени в
ДДЛРГ "Асен Златаров" гр. Враца.
Установява се от писмо от Община Криводол, че В. В. В. и С. В. Р. са били настанени
в ДОВДЛРГ с. ***, както следно: С. В. Р. е постъпила в Дома на 24.04.1998 г. и е напуснала
на 30.10.2000 г. по молба на майката; В. В. В. е постъпил в Дома на 12.05.2000 г. и е
напуснал на 30.10.2000 г.; постъпили са на 26.06.2002 г., на 31.07.2006 г. и двамата се
преместени в ДОВДЛРГ „Н. Й. Вапцаров" гр. ***.
Установява се от извънсъдебна претенция, че на 13.02.2024 г. ищеца е заявил
извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника.
Установяват се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно заседание,
съвкупно преценено с приложените документи, следните обстоятелства: С. В. Р., вследствие
на процесното ПТП е получила травматичен шок и е била в състояние на клинична смърт.
Имала е политравма с Фрактура на лява клавикула в средна трета....Фрактура на пубисна и
седалищна кости в дясно, разкъсване на синдесмозата, с асиметрия на тазовия
пръстен....Фрактура на раменната кост в средната трета в дясно....Данни за трималеоларна
7
фрактура на десния глезен с луксация на ставата.... Въпреки проведеното лечение и кардио-
пулмонална ресусцитация в пълен обем е направила екзитус леталис с картината на ОДН
/Остра Дихателна Недостатъчност/ и ОССН/Остра Сърдечно Съдова Недостатъчност/.
Налице е причинно-следствена връзка между смъртта на С. В. Р. и травматичните
увреждания получени от нея при процесния пътен инцидент. Пострадалата е млад човек без
никакви придружаващи заболявания. Механизмът на процесното ПТП е следният: Пътно
транспортно произшествието е настъпило на 20.10.2023 г. в 12,10 часа на път II-81 (*** -
Монтана) в светлата част на денонощието на прав хоризонтален участък от платното за
движение, при ясно време и нормална видимост. В участъка на станалото произшествие
пътят е в двупосочен режим на движение, с две ленти за всяка посока, разделени с единична
прекъсната линия МЗ. Товарният автомобил „Мерцедес Аксор" с peг. № ****, управляван от
В. С. С. от гр. *** се е движил в дясната лента на платното за движение в посока от гр. ***
към гр. Монтана със скорост на движение около 38 км/ч. След него в платното за движение в
същата посока лекият автомобил „Мерцедес Е270 ЦЦИ" с peг. № ****, управляван от Г. Л. Г.
от гр. Монтана се е движил със скорост около 98 км/ч, при максимално разрешена за района
90 км/ч.. При км 105+600 на път II-81, водачът на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" без
да се е убедил, че в този момент не е изпреварван от друг автомобил е подал ляв
пътепоказател за извършване на маневрата завиване наляво с цел влизане в крайпътна
отбивка вляво от платното за движение. Достигайки мястото на удара лекият автомобил
„Мерцедес Е270 ЦДИ", поради липса на време и разстояние се блъснал в лявата челна част
на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" в областта между степенката под лявата врата и
предна броня с цялата дясна странична част на лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ".
Инициалният удар между двете МПС-та е настъпил, когато предната лява челна част на
товарния автомобил „Мерцедес Аксор" се намирала в края на лявата пътна лента в посоката
му на движение от гр. *** към гр. Монтана. След настъпилия удар с товарния автомобил
„Мерцедес Аксор", лекият автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" е напуснал платното за
движение вляво, преминал е косо през пътната отбивка, при което е блъснал С. В. Р. от гр.
***, която е седяла на автомобилна гума във външния край на отбивката и продължавайки
движението си напред се блъснал в крайпътно дърво, до което се установил с предната си
част в покой. След удара с лекият автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" под действието на
инерционните сили, товарният автомобил „Мерцедес Аксор" се отклонил на дясно и се
установил с предната си част в лявата лента на платното за движение. По късно водачът на
товарния автомобил „Мерцедес Аксор" е преместил автомобила назад в отбивката за да не
пречи на движението. След удара с лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" пострадалата С.
В. Р. от гр. *** е била транспортирана в МБАЛ гр. Монтана, където по-късно е починала от
получените наранявания. В резултат на произшествието материални щети са нанесени и по
двата автомобила. За да извърши маневра завой наляво за да навлезе в крайпътна отбивка,
водаяът на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" е бил длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него. При извършване
на маневрата завиване наляво, водачът е навлязъл в лявата пътна лента, по която правомерно
се е движил лекият автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ", извършващ маневра изпреварване.
8
Подаденият ляв мигач от страна на водача на товарния автомобил за завиване наляво, не му
предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички
необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение. Преди да
предприеме извършването на ляв завой, водачът на товарния автомобил е бил длъжен да се
убеди, че няма да създаде опасност за движещия се зад него лек автомобил, като се съобрази
с неговата посока и скорост на движение, както и да се убеди, че лекият автомобил не е
подал ляв мигач за изпреварване и че ще извърши маневрата безопасно. Действията на
водача на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" не са били правилни и са в пряка
причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Мерцедес Е270 ЦЦИ" преди ПТП и в момента на удара с товарния автомобил
„Мерцедес Аксор" е била около 98 км/ч.. Скоростта на движение на товарния автомобил
„Мерцедес Аксор" преди ПТП и в момента на удара с лекия автомобил „Мерцедес Е270
ЦДИ" е била около 38 км/ч.. В условията на произшествието лекият автомобил „Мерцедес
Е270 ЦДИ" би спрял преди мястото на удара, ако се е движил с 85 км/ч, а товарният
автомобил „Мерцедес Аксор" се е движил 13 км/ч. Двете МПС-та участници в станалото
ПТП са се движили в дясната лента на платното за движение на път 11-81 в посока от гр. ***
към гр. Монтана. Платното за движение в района на станалото ПТП е прав хоризонтален
участък с пряка видимост над 200 метра. И двамата водачи са имали техническа възможност
да се възприемат във всеки един момент при тяхното движение един след друг. Водачът на
лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" е имал техническа възможност да възприеме
товарния автомобил „Мерцедес Аксор", като опасност, когато се намирал от мястото на
удара на разстояние около 75 метра. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" е
имал техническа възможност да възприеме лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" на по
голямо от посоченото разстояние, имайки в предвид пътнотранспортната обстановка в
района на станалото ПТП. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес Аксор" е имал
възможност да възприеме лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" преди да извърши
маневра завой наляво за навлизане в крайпътна отбивка. Той е бил длъжен да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него. Той е бил
длъжен на осигури предимство на движещият се зад него лек автомобил „Мерцедес Е270
ЦДИ", което означава, че е трябвало да предприеме маневрата, след като лекият автомобил
„Мерцедес Е270 ЦДИ" го изпревари. От техническа гледна точка водачът на лекия
автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" в конкретната пътнотранспортна обстановка при
движението с разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране. От техническа гледна точка водачът на
товарния автомобил „Мерцедес Аксор" в конкретната пътнотранспортна обстановка е имал
възможност да предотврати ПТП, като осигури предимство на лекия автомобил „Мерцедес
Е270 ЦДИ" преди да предприеме маневрата завой на ляво. За да предотврати настъпването
на ПТП водачът на лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" е следвало да спре преди
мястото на удара с товарния автомобил „Мерцедес Аксор". Времето необходимо на водача
на лекия автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ" при движение с определената скорост от 98 км/ч
да спре преди мястото на удара с товарния автомобил „Мерцедес Аксор" е било около 5,38
9
сек. Към момента на предприемането на маневра за изпреварване от страна на лекия
автомобил Мерцедес Е270 ЦДИ", не е бил подаден мигач за извършване на маневра
завиване на ляво от страна на водача на товарният автомобил „Мерцедес Аксор". Началният
момент на предприемане на маневра за изпреварване от страна на водача на л.а. „Мерцедес
Е270" е моментът, в който водачът е подал ляв мигач и е предприел навлизане от дясната в
лявата лента на платното за движение.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - психологична
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените документи, следните обстоятелства: Освидетелстваният В. В. е психично
здрава личност. Има запазена самооценка за добро психично здраве. Не се установяват
признаци на психично разстройство, което да налага консултация или лечение с психиатър
или психолог. Непросредствено след внезапната смърт на сестра си, ищеца е развил реакция
на Остър стрес с кратка продължителност. Като към момента има изградена защита по
отношение на травменото събитие и не се установяват и признаци на промяна на личността.
При ищеца са налице белезите на скръб, характерни за загубата на любим човек. Изразяващи
се в негативни емоции, тъга, мъка, болка, отчаяние, свързана със загубата, вина по повод
недовършените емоционални взаимоотношения с починалата. Това е естествен
психологичен процес и нормалпсихологична реакция при загуба на близък. Периодът на
скръб обикновено е продължителен във времето.
От показанията на свидетеля В. В., брат на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че ищеца В. и С. са му брат и сестра,
израснали заедно по домовете, от малки и били изключително близки; баща им е един и същ
и майка им, но не ги познават; никой от тях не се грижел за тях, те сами полагали грижи за
тях; от детска възраст били по институциите; в първия дом, в който ищеца бил в с. ***, след
това там били и В. и С.; след това ищеца, С. и В. били в ***, след това били преместени във
Враца, движели се заедно; най-малкия брат бил В. В., винаги полагали грижи за него; С.,
когато имала пари винаги им купувала закуски, много я обичали и съжалявали за това, което
се случило с нея; на 18-годишна възраст свидетеля напуснал училище "Асен Златаров" и
отишъл в защитено жилище в *** в гр. Враца, след това С. заминала за ***, след това в
Сливен, малко след нейното напускане на "Асен Златаров" и ищеца напуснал училището;
поддържали контакти по телефон и месинджър; свидетеля имал постоянна връзка със С. и
държал контакт през цялото време, като за един месец не знаел къде се намира я бил пуснал
за национално издирване в гр. София и съответно я открили и отново осъществил връзка с
нея; за смъртта им казал Ц., бившето й гадже, преди това ищеца сънувал сестра им, че я
убиват, звъняли по телефона, направили конферентна връзка, една седмица преди смъртта;
ищецът казал на сестра си да се пази; свидетеля казал на ищеца и той бил съкрушен; ищеца
бил на работа и свидетеля му се обадил по телефона и били съкрушени; все още, част от тях
я нямало, сърцата им били наполовина; събрали парите за погребението и я погребали в с.
***; до ден-днешен ищецът като се обадел започвал да плаче; в деня преди заседанието се
10
обадил ищеца по телефона и казал, че изведнъж се сетил за С. и започнал да плаче и не знае
как ще приеме нейната загуба и че все още му липсва; посещавали гроба на сестра си; когато
ги тормозили в дома, се грижили за нея, когато плакали тя била до тях, когато тя плакала те
били до нея; С. и ищеца били заедно и в ***, и в *** и след това във Враца, били постоянно
заедно; веднъж сестра му дошла при ищеца, болял я зъб и той извадил пари и й дал за
зъболекар; в училище С. дошла и купила закуска на ищеца.
От показанията на свидетеля Г. Г., се установява следното: свидетеля заявява, че на
20.10.2023 г. участвал в ПТП; при изпреварване прибирайки се към гр. Монтана, преди
града, зад него нямало автомобили, а пред него имало един автомобил на „Път инженеринг",
возел храсти; тръгнал да го изпреварва и към средата на автомобила, той тръгнал рязко да
завива наляво, за да се отбие на отбивката при момичетата, като с тази маневра, го закачил с
предната броня между калника и вратите, там намерили разследващите полицаи парче от
бронята; изтласкал го от пътя, като се откъснало парче от автомобила му, излетял в храстите
и там се спрял; свидетеля управлявал лек автомобил „Мерцедес" Е класа, 270 автоматик;
допустимата скорост в процесния участък бил 90 км/ч.; не обърнал внимание с каква точно
скорост се движил другият товарен автомобил; натиснал спирачката; другият автомобил,
който бил с десен волан, при него в кабина имало двама човека, при положение, че в тази
кабина имало право само на още един пътник да се вози; свидетеля бил изтласкан от пътя и
там на отбивката, отстрани имало гуми, прескочил ги и направо в дърветата; жената седяла
отстрани на пътя в трънките и свидетеля изобщо не я видял и затова не предприел никакви
действия; защото карали храсти и свидетела не може да каже дали е бил подаден мигач от
товарния автомобил за завиване наляво към момента на изпреварването от негова страна;
нямало светлини от страна на товарния автомобил; минута било много от началото на
маневрата до настъпването на ПТП-то; произшествието станало на пътя *** - Монтана,
преди града и след с. Вирове; свидетеля подал мигач, че ще изпреварва; като тръгнал да
натиска спирачките, преценил, че ако продължи да спира, той ще се качи върху него и затова
увеличил скоростта и в същият момент той го закачил с бронята и изтласкал вляво от пътя;
жената седяла на друга гума още по-навътре в храстите; свидетеля стиснал волана, в който
си избил зъбите и оттатък се спрял в едно дърво.
От показанията на свидетеля В. С., се установява следното: свидетеля заявява, че на
20.10.2023 г. участвал в ПТП между гр. *** и гр. Монтана; чистели отбивките на пътищата;
другият шофьор, шофирал с голяма скорост; като влизали в отбивките и той със силна
скорост го ударил в лявата страна на стъпенката и бронята; вече били влезнали в отбивката,
за да чистят сметищата; МПС, което управлявал свидетеля било камион „Мерцедес"; в
кабината на камиона имало още двама души - чистачи, които хвърляли чувалите със смет
взети от пътя в самосвала; отбивките били за спиране на камиони, коли, тирове, тоест
голяма отбивка; кръстовище нямало, било прав път, нямало преки; имало само табели на
„АПИ", зад тях с 40 км/ч. с обозначение на скоростта, като били с включени аварийни и
другия водач изведнъж на тази отбивка се ударил в степенката и бронята на свидетеля;
свидетеля чул от момчетата, че имало някакво момиче; маркировката била права единична
11
непрекъсната линия; тази линия била след отбивката, а преди отбивката маркировката била с
прекъсната линия; към обяд станало ПТП-то, като пътната обстановка била суха, трафика
бил спокоен; скоростта, с която се движели преди да влезят вляво била около 30 км/ч.- 40
км/ч с повече не можели да се движат; возели хартии и пластмасови шишета, за да не се
разхвърлят по шосето; другият водач не бил натиснал никакви спирачки, даже следи от
такива нямало; той се спрял в едно голямо дърво отстрани, а момичето било върху гумата от
по-вътрешната страна, работниците я били забелязали след като слезли от камиона; мигач
подал и бурканите отгоре светели, в момента преди да влезят; имало 30-40 метра от
започването на маневрата, около 2-3 минути имало видимост доста, участъкът бил прав;
автомобил преди подаването на сигнал в лявата лента нямало, свидетеля погледнал в
огледалата за обратно виждане; товарният автомобил, който шофирал свидетеля бил с десен
волан, но това по никакъв начин не пречело на видимостта; камионът не бил препълнен,
нямало храсти по камиона, а само хартии и пластмасови шишета.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищеца, че е претърпял описаните в исковата
молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответника.
В конкретния случай следва да се съобразят и задължителните за съдилищата
разрешения, приети в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
съгласно които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия (когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породят особена близост и привързаност, която е станала толкова силна, че смъртта на
родственика е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка) и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Тоест, обезщетение се присъжда при доказани особено близки отношения с
починалия, надхвърлящи нормалните отношения между брат и сестра, и действително
претърпени от смъртта вреди. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че
възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления
следва да се допусне по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да съществува
12
между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското
общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни
отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да
причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Предвид на тези съображения се налага извод, че за да се
признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла
на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност между братя и
сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са
доказали, че поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации
и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия
човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид
родствена връзка. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на
съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на близък родственик следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания.
В този смисъл са и разрешенията, дадени в практиката на ВКС, които съответстват на
даденото задължително тълкуване с посоченото по-горе тълкувателно решение, намерили
израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 200 от
28.03.2024 г. по гр. д. № 1760 / 2023 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; решение №50078 от
26.10.2023г. по т. д. № 2045/2022г. на I т. о.; решение №50092 от 4.10.2023 г. по т. д. №
1198/2022 г. на I т. о; решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о.; решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на II т. о и др., които напълно се споделят и от
настоящия състав.
От събраните по делото доказателства, в частност от показанията на свидетеля В. В.,
брат на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установи, че ищеца не разполага с
материалноправна легитимация за предявяване на настоящата претенция, тъй като не е сред
лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление №
4/1968 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, а по делото не се установява и
наличие на описаното по-горе изключение, което да му признава такава легитимация.
Необосновано би било да се приеме, че между ищеца и неговата сестра, загинала вследствие
на процесното ПТП, са установени особени родствени връзки на близост, отличаващи се по
13
съдържание от традиционно съществуващите такива. Подобен извод не може да бъде
направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна
връзка, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели, конкретно тези
на свидетеля В., който дава сведения за относимите за решаване на спора за материалната
легитимация на ищеца обстоятелства. В случая показанията на свидетеля В. сочат, че ищеца
и починалата са израснали заедно по различни институции (в същият смисъл са и
приложените по делото писмени доказателства за същите обстоятелства), като двамата са
били близки. Сочи, че двамата сами полагали грижи за тях от детска възраст. Починалата
сестра на ищеца, когато имала пари му купувала закуски, а ищеца й дал пари за зъболекар
при възникнал зъбобол. След училище, двамата поддържали постоянни контакти по телефон
и месинджър. Дори до заседанието ищецът започвал да плаче, като се сетил за починалата си
сестра. По делото е установено от събраното заключение на вещо лице по съдебно -
психологична експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, че при ищецът
не се установяват признаци на психично разстройство, което да налага консултация или
лечение с психиатър или психолог. Непросредствено след внезапната смърт на сестра си,
ищеца е развил реакция на остър стрес с кратка продължителност, като към момента има
изградена защита по отношение на травменото събитие и не се установяват и признаци на
промяна на личността. При ищеца са налице белезите на скръб, характерни за загубата на
любим човек, изразяващи се в негативни емоции, тъга, мъка, болка, отчаяние, свързана със
загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалата, като
това е естествен психологичен процес и нормална психологична реакция при загуба на
близък, а периодът на скръб обикновено е продължителен във времето.
При тези данни, настоящият състав счита, че между ищеца и неговият починал брат
не се констатира изключително силна привързаност, надхвърляща по съдържание
съответния тип родство. Така установените обстоятелства от свидетелските показания и от
заключението на вещото лице по съдебно - психологичната експертиза, по същество не
позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищеца и
починалата в смисъла, разяснен от ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
братя и сестри. Безспорно трагичната смърт на сестрата на ищеца – С. В. Р., е причинила
сериозни страдания на нейния брат, но те по интензитет не са надхвърлили обичайните за
подобна ситуация. По делото е очертана обстановка, типична за традиционния българския
бит – отношения, които обичайно съществуват в едно сплотено българско семейство, в което
отделните родови връзки са силни и здрави. Тези отношения обаче не могат да се окачествят
като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща между братя и сестри и да
обосноват материалноправната им легитимация да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че недоказването на критериите,
възприети в горепосочения тълкувателен акт, даващи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на
14
починалия по смисъла на Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, който
следва да бъде отхвърлен.
Предвид всичко изложено по – горе при доказателствена тежест на ищеца не се
установи на същият да са причинени описаните в исковата молба вреди, в причинна връзка с
противоправно и виновно поведение на твърдяния делинквент, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
С оглед изхода по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника има право на
разноски и предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски в размер на
сумата 12 000,00 лева, държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, разноски за вещи
лица и свидетел.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. В., с ЕГН **********, от гр. Враца, *** против
„Дженерали застраховане" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
***, представлявано от Ю. К. К. и Р. Ц. Д. - изпълнителни директори, иск за осъждане
ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на ищеца сумата: 50 000,00 лева,
частичен иск от иск за сумата 150 000,00 лева, представляваща обезщетение на
неимуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
20.10.2023 г., причинило смъртта на сестрата на ищеца - С. В. Р., ведно със законната лихва
върху сумата от 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. В. В., с ЕГН **********, от гр. Враца,
*** да заплати на „Дженерали застраховане" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от Ю. К. К. и Р. Ц. Д. - изпълнителни директори,
направените по делото разноски в размер на 12 000,00 лева.
Решението е постановено при участието, като трето лице помагач на страната на
ответника на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, с ЕИК ***, с адрес: гр. София, п.к. 1301, ж.к.
***.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15