Решение по дело №117/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 118
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 3 декември 2018 г.)
Съдия: Деляна Пейкова
Дело: 20185600900117
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                13.11.2018 г.                      гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав   

на  двадесет и девети  октомври………………………… две  хиляди  и  осемнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                  Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                           

секретар ………… Радостина Кабадалиева…….………………………………………………… 

прокурор ………………………… .…..........…...............................................……………….......

като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……….…….

т. дело    117 ............ по описа за  2018  год., …...…....................………………….................….

 

С искова молба вх. № 6852 от 03.08.2018 г. „Анди -А.Д. 2009” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „ Цар Самуил“ № 2, със съдебен адрес ***, офис4, е предявил против „ Устра-Бетон” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, промишлен район Летище, обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.318 и от ТЗ за сумата от  26 488 лева и  вторият - по чл.86 от ЗЗД  за сумата  от 1304.09 лв.

В исковата си молба ищецът  твърди, че през м. август 2017 година е сключил с ответното дружество устен договор за превоз на бетон от базата му в гр. Кърджали до обект в гр. Крумовград на получателя на бетона „Щрабак“ ЕАД – гр. София, с дължина на маршрута 53 км., при цена на транспорта 5 лв. за 1 км. пробег и 40 лв. за престой за 1 час. В изпълнение на договора от началото на месец август 2017 г. до 2 април 2018 г. периодично извършвали превоз на бетон по посочения маршрут. За всеки извършен превоз получавали от изпращача „Устра – Бетон“ ООД, гр. Кърджали, експедиционна бележка и товарителница, а при доставяне на бетона на „Щрабак“ ЕАД – гр. София предавали експедиционната бележка за доставената стока, а товарителницата оставала при тях. За срока на договора извършили общо 96 курса. За заплащането на дължимите суми издавали периодично данъчни фактури, в които посочвали размера на изминатите по маршрута километри за периода, а в случаите на престой, и времето на престоя в часове. Съставените фактури предавали в деня на издаването на „Устра – Бетон“ ООД, гр. Кърджали, срещу което негов представител подписвал фактурата за „получател“. Твърди, че към момента дружеството ответник има получени и неплатени седем данъчни фактури на обща стойност 26 488 лева с ДДС, а именно: 1. Фактура № **********/21.12.2017 г. на стойност 11 448 лв., с остатък за плащане -  6448 лева и падеж – 22.12.2017 г.; 2. Фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 636 лева и падеж 30.12.2017 г.; 3. Фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 1272 лева и падеж 30.12.2017 г.; 4. Фактура № **********/31.01.2018 г. на стойност 5094 лева и падеж 01.02.2018 г.; 5. Фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 8268 лева и падеж 01.03.2018 г.; 6. Фактура № **********/30.03.2018 г. на стойност 4452 лева и падеж 31.03.2018 г.; 7. Фактура № **********/23.04.2018 г. на стойност 318 лева и падеж 24.04.2018 г.

 За неплатената главница на задължението претендира лихва за забава в размер на законната лихва за всяка една от фактурите, както следва: 1. По фактура № **********/21.12.2017 г. лихва за забава в размер на 403.81 лева за периода 22.12.2017 г. – 03.08.2018 г.; 2. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 38.41 лева за периода 30.12.2017 г. – 03.08.2018 г.;  3. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 76.83 лева за периода 30.12.2017 г. – 03.08.2018 г.; 4.Фактура № **********/31.01.2018 г. лихва за забава в размер на 260.88 лева за периода 01.02.2018 г. – 03.08.2018 г.; 5. По фактура № **********/28.02.2018 г. лихва за забава в размер на 359 лева за периода 01.03.2018 г. – 03.08.2018 г.; 6. По фактура № **********/30.03.2018 г. лихва за забава в размер на 156.13 лева за периода 31.03.2018 г. – 03.08.2018 г.; 7. По фактура № **********/23.04.2018 г. лихва за забава в размер на 9.03 лева за периода 24.04.2018 г. – 03.08.2018 г.

До настоящия момент, въпреки многократните обещания, ответното дружество не изпълнило задължението си да заплати дължимите суми за разплащане на посочените фактури, което мотивирало правният интерес на ищеца да предяви исковете.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „УСТРА – БЕТОН“ ООД, гр. Кърджали да заплати на „АНДИ - А.Д.2009“ ЕООД, гр. Хасково сумата от 26 488 лева, представляваща непогасено задължение за цената по договор за превоз на бетон по посочените фактури, както и сумата в размер 1304,09 лева лихва за забава по посочените фактури и за  посочените периоди.

 В срока по чл.367 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

   Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема за установено, доколкото няма възражение от ответника и не се оспорва, че през м. август 2017 година страните са сключили устен договор за превоз на бетон от базата на ответното дружество в гр. Кърджали до обект в гр. Крумовград на получателя на бетона „Щрабак“ ЕАД – гр. София, с дължина на маршрута 53 км., при цена на транспорта 5 лв. за 1 км. пробег и 40 лв. за престой за 1 час. В изпълнение на договора ищецът извършил общо 96 курса по посочения маршрут, като периодично издавал фактури.Видно от показанията на св.И.К. е,че при извършените превози са издавани две експедиционни бележки, едната от които предавали на получателя на бетона – фирма „ Щрабак“ ЕАД, а другата, подписана от техник на фирмата връщали обратно на диспечерката на фирма „ Устра Бетон“ ООД. За ищеца оставала товарителницата. Тази товарителница, заедно с издадената фактура се представяли на диспечерката на ответното дружество, която ги сравнявала и подписвала предадените й фактури. За периода от м. август 2017 г. до 02.04.2018 г.  ищцовото дружество издало следните фактури: 1. Фактура № **********/21.12.2017 г. на стойност 11 448 лв., с остатък за плащане -  6448 лева и падеж – 22.12.2017 г.; 2. Фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 636 лева и падеж 30.12.2017 г.; 3. Фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 1272 лева и падеж 30.12.2017 г.; 4. Фактура № **********/31.01.2018 г. на стойност 5094 лева и падеж 01.02.2018 г.; 5. Фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 8268 лева и падеж 01.03.2018 г.; 6. Фактура № **********/30.03.2018 г. на стойност 4452 лева и падеж 31.03.2018 г.; 7. Фактура № **********/23.04.2018 г. на стойност 318 лева и падеж 24.04.2018 г. Фактурите са представени и приети като доказателство по делото и не са оспорени от ответната страна. По делото са представени и съответните товарителници, установяващи извършените превози, които също не са оспорени от ответника.

С оглед на изложеното съдът намира, за безспорно доказано, че  ищецът е извършил  превоз, съгласно сключения между страните устен договор и съответно издал процесните фактури за извършените превози. Няма направени възражения за несъответствия на извършеният превоз и издадените фактури. Няма представени доказателства, че е извършил плащане по процесните фактури. Ищецът заявява извършено частично плащане по фактура № **********/21.12.2017 г. на стойност 11 448 лв., по която претендира остатък за плащане -  6448 с ДДС. Това дава основание да бъде направен извод за основателност и доказаност на предявеният главен иск в неговият пълен размер от 26 488 лв.

С оглед извода за основателност на предявеният главен иск и неговата доказаност в пълен размер основателен се явява и предявеният обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Същият е доказан в размер на 1294,23 лв., в който размер следва да бъде уважен, като до пълния предявен размер от 1304.39 лв. искът за лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Лихвата за забава се дължи до датата на предявяване на иска, която е 03.08.2018 г., поради което следва да бъде изчислена до 02.08.2018 г., като от датата на предявяването, т.е от 03.08.2018 г. се дължи законната лихва върху главницата. Размерът на лихвата за забава е изчислен с помощта на калкулатор за изчисляване на законна лихва и е както следва 1. По фактура № **********/21.12.2017 г. лихва за забава в размер на 401.24 лева за периода 22.12.2017 г. – 02.08.2018 г.; 2. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 38.16 лева за периода 30.12.2017 г. – 02.08.2018 г.;  3. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 76.33 лева за периода 30.12.2017 г. – 02.08.2018 г.; 4.Фактура № **********/31.01.2018 г. лихва за забава в размер на 258.97 лева за периода 01.02.2018 г. – 02.08.2018 г.; 5. По фактура № **********/28.02.2018 г. лихва за забава в размер на 356.01 лева за периода 01.03.2018 г. – 02.08.2018 г.; 6. По фактура № **********/30.03.2018 г. лихва за забава в размер на 154.60 лева за периода 31.03.2018 г. – 02.08.2018 г.; 7. По фактура № **********/23.04.2018 г. лихва за забава в размер на 8.92 лева за периода 24.04.2018 г. – 02.08.2018 г.

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на  2621,88 лв., от които  1111.88 лв. платена ДТ, 1500 лв. възнаграждение на адвокат и 10 лв. за издаване на обезпечителна заповед, съобразно представените доказателство и списък за разноски/ без корекция съобразно отхвърлената част доколкото разликата е  минимална-0,93 лв./

 Водим от горното съдът

 

 

                                               Р           Е         Ш        И :

 

 

ОСЪЖДА Устра-Бетон” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, промишлен район Летище, ДА ЗАПЛАТИ на „Анди -А.Д. 2009” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „ Цар Самуил“ № 2, със съдебен адрес ***, офис 4, СУМАТА от 27 782,23 лв., от които 26 488 лв. главница и 1294.23 лв. лихва за забава, както следва: 1. По фактура № **********/21.12.2017 г. лихва за забава в размер на 401.24 лева за периода 22.12.2017 г. – 02.08.2018 г.; 2. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 38.16 лева за периода 30.12.2017 г. – 02.08.2018 г.;  3. По фактура № **********/29.12.2017 г. лихва за забава в размер на 76.33 лева за периода 30.12.2017 г. – 02.08.2018 г.; 4.Фактура № **********/31.01.2018 г. лихва за забава в размер на 258.97 лева за периода 01.02.2018 г. – 02.08.2018 г.; 5. По фактура № **********/28.02.2018 г. лихва за забава в размер на 356.01 лева за периода 01.03.2018 г. – 02.08.2018 г.; 6. По фактура № **********/30.03.2018 г. лихва за забава в размер на 154.60 лева за периода 31.03.2018 г. – 02.08.2018 г.; 7. По фактура № **********/23.04.2018 г. лихва за забава в размер на 8.92 лева за периода 24.04.2018 г. – 02.08.2018 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата от предявяване на иска 03.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част за лихви за забава до пълния предявен размер от 1304.09 лв. и за 03.08.2018 г.,по всяка една от фактурите,като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА Устра-Бетон” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, промишлен район Летище, ДА ЗАПЛАТИ на „Анди -А.Д. 2009” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „ Цар Самуил“ № 2, със съдебен адрес ***, офис 4, СУМАТА от 2621,88 лв. направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ :