Решение по дело №2174/2019 на Районен съд - Разград

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 218                                          27.07.2020 г.                                                гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и първи юли                                               две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Чолакова

Секретар Ганка Атанасова  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

гр.д. 2174/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Коприна“ ЕООД гр.Свищов против Н.И.А., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4868,46лв.  представляваща незаплатен наем за периода 10.11.2011г. до 31.03.2019г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.  Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът дължи тази сума по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2014г., както и споразумение към него, отдал под наем на ответника недвижим имот находящ се в гр.Л., ж.к.*** срещу заплащане на наем от 56,61лв. на месец. Наемателят не е заплащал наем от 10.11.2011г. до 31.03.2019г., в размер на 4868,46лв., като част от това задължение ответникът признал в Споразумение към договора от 01.10.2014г.

В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор Сочи, че не е представен предходен договор за наем, не е ясно колко време ответникът е ползвал жилището. Както, че претенцията за наем е погасена по давност за периода от 10.11.11г. до 01.11.14г.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 01.10.2014г. е сключен договор за наем между Нарен ЕООД и ответника като наемател, с който му бил предоставен за временно ползване недвижим имот-жилище в гр.Л. , общ.Р., ж.к. ***, с месечна наемна цена  в размер на 56,61лв., в която са включени консумативи за ток,вода и други свързани с обичайното ползване на имота разноски. Като наемателят изплаща първата наемна цена в деня на сключване на договора. Съгласно чл. 13 ал.1 срокът на договора е 1 година, като може да бъде продължен по взаимно съгласие, изразено в писмена форма.  На 01.20.2014г. е  налице споразумение между същите страни с което е прието, че според сключен между тях договор за наем от 17.09.2011г., наемателят е имал неизплатени задължения по договора за наем в общ размер на 1924,74лв., като след получена на 19.08.2014г. покана за доброволно изпълнение  и неиздължаване на наемните вноски, описания договор за наем е развален от наемодателя считано от 30.08.2014г. Наемателят дължи обезщетение след развалянето за м. 09.14г. за ползването на имота в размер на 56,61лв. Общият размер на задължението на наемателя към наемодателя към датата на споразумението е в размер на 1981,35лв. Като в раздел II от споразумението е посочено заплащането на дължимата сума от 1981,35лв. да стане до 24.10.14г. в размер на 990,67лв., остатъкът в размер на 990,67лв. да бъде изплатен на 3 последователни вноски В деня на сключването на споразумението страните подписват нов договор за наем за същия имот. С договор за прехвърляне на предприятие от 10.02.2016г. между Наред ЕООД и ищеца, като купувач, е прехвърлена обособена част от търговското предприятие, свързани с търговската дейност на продавача осъществявана на територията на гр.Л., обл.Р., която преминава в патримониума на купувача от датата на подписване на договора Всички вземания преминават върху купувача. Като същият следва да уведоми кредиторите и длъжниците си за извършеното прехвърляне на обособената част от предприятието Приложение №1 към договора е посочен и недвижимия имот отдаден под наем.

            Със заповед по ч.гр.д. №1191/2019г. на РРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на заявление депозирано на 13.06.19г. е разпоредено ответникът да заплати процесната сумата  претендирана от ищеца.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

 При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на задължението по договора за наем от наемателя - ответник, за предоставеното му за ползване жилище. Като основание за претенцията си както в заповедното така и в исковото производство ищецът сочи, че ответникът е бил наемател на жилище предоставено му за временно и възмездно ползване, като не заплатил претендираната сума представляваща наем за периода от 10.11.2011г. до 31.03.2019г. Същият следва да докаже наличието на валиден договор за наем за процесния период, изпълнение на задълженията по договора. Предвид приложените писмени доказателства, се установява безспорно наличието на облигационното отношение между Наред ЕООД и ответника по договор за наем от 01.10.2014г., както и споразумение от същата дата относно дължима от ответника сума в размер на 1981,35лв. представляваща дължим наем същия имот за период м.11.2011г. – м.08.2014г. включително. Както, че с договор за прехвърляне на предприятие от 10.02.2016г. ищецът по настоящото производство е придобил вземанията на Наред ЕООД срещу ответника. Тези обстоятелства не са спорни явно е, че между праводателя на ищеца и ответника е имало валидно наемно правоотношение по процесния договор от 01.10.2014г., както,че  към този момент ответникът е подписал споразумението, тъй като не е оспорено, като с това е признал за задължение в размер на 1981,35лв. представляващо наем към датата на споразумението. Видно от приложения договор за наем от 01.10.2014г., същият е бил с определен срок – за една година, който е изтекъл на 01.10.2015г. Няма доказателства същият да е бил продължен, а видно от чл.13 ал.1 от договора, това се следва по взаимно съгласие на страните изразено в писмена форма. За това не е приложен друг договор между страните.  Поради което намира, че наемното правоотношение между страните е било прекратено с изтичането на предвидения срок, т.е. на 01.10.2015г. За този период липсват доказателства да са били заплащани суми от ответника по договора, като същият явно дължи наемната цена за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. която е в общ размер на 679,32лв./12х56,61/. С подписаното споразумение ответникът е признал за дължимост на сумата  1981,35лв. наем за предходен период, поради което същият дължи за наем сума в общ размер на 2660,67лв.  Съгласно чл.232 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, а след като няма доказателства да е заплатил, следва да се приеме, че в случая е дължима на ищеца. Съдът намира за необходимо да отбележи, че е неоснователен довода на ищцовата страна, направен едва в пледоариите по същество, че дължимата сума от ответника след изтичане на договора от 2014г. е за това, че продължавал да ползва и владее имота и дължи наеми за този период. Това по съществото си е искане за обезщетение за ползване на имота след срока на договора, който е изтекъл на 01.11.2015г., не е бил продължен в предвидената форма, т.е. в писмена съгласно разпоредбата на чл. 13 ал.1 от договора, който единствен е приложен по делото. Въвежда се ново основание, различно от претендираното за дължима наемна цена. Такова искане освен това е недопустимо, предвид и това, че основанието посочено в подаденото заявление, съответно издадената заповед по чл.410 ГПК е за дължимост на сума за наем за период от 10.11.11г. до 31.03.19г., което не може да бъде изменяно в производството по чл.422 ГПК. Такава претенция може да се претендира евентуално с осъдителен иск. Поради което намира, че ответникът дължи изчислената по-горе сума представляваща наемна цена на ползвания имот. Тук следва да се разгледа възражението на ответната страна за изтекла давност, за периода от 10.11.2011г. до 01.11.2014г. В случая претендираното вземане е за наем, по отношение на него важи тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, който срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Изискуемостта настъпва на датата на падежа, т.е. на датата, на която е уговорено да се изпълни задължението. Т.е. срокът за част от претендираното вземане от 2660,67лв., което е признато със споразумението подписано от ответника от 01.10.2014г. в размер на 1981,35лв., е започнал да тече на 01.11.2014г., като е изтекъл на 01.11.2017г. Заявлението по чл.410 ГПК – е подадено на 13.06.2019г., поради което е изтекъл предвидения срок по чл.111 б.“в“ ЗЗД за претенцията за сумата 1981,35лв и същата не се дължи като погасена по давност. По отношение на вземането за наем за периода от 01.11.2014г. до 01.11.2015г., който е в изчисления размер на 679,32лв./2660,67-1981,35/, е била изискуема от 01.01.2016г., като по отношение на този период, не е направено възражение за изтекла давност. Поради което намира, че е дължима от ответника в този размер. Претенцията до първоначално предявения размер и период следва да се отхвърли, като недоказана, а за периода преди 01.11.2014г. като погасена поради изтекъл давностен срок.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца, направените в производството разноски съразмерно уважената част от иска. Направени са разноски за  заплатена държавна такса от 97,13лв.,  285лв.  за особен представител, 100лв. адвокатско възнаграждение, т.е. в общ размер на 482,13лв. От която се следват 67,50лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 80,84лв. за разноските по ч.гр.д. №1191/2019г. на РРС съразмерно уважената част от иска

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Н.И.А., ЕГН**********, адрес ***  дължи на „Коприна“ ЕООД гр.Свищов, ЕИК104698233, седалище гр.Свищов, Западна индустриална зона, площадка на Свилоза, сумата 679,32лв./шестотин седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ незаплатен наем за периода от 01.11.2014г. до 01.11.2015г., ведно със законната лихва считано от 13.06.2019г.  до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за заплащане наем за периода от м.11.2011г. – м.08.2014г. в размер на 1981,35лв.,  като погасен по давност, а до първоначалния размер и период като неоснователен.

          ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Коприна“ ЕООД гр.Свищов, ЕИК104698233, седалище гр.Свищов, Западна индустриална зона, площадка на Свилоза  сумата 67,50лв./шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за направените по делото разноски,  както сумата 80,84лв./осемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№1191/2019г. по описа на РРС.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: