№ 28433
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20221110109267 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Постъпила е молба от 29.06.2023 г. от адв. И. П., като пълномощник на ответника П. С. Б.., с
искане за допълване на решението от 16.06.2023 г. в частта за разноските, като бъде
увеличено присъденото ѝ възнаграждение като особен представител съобразно
Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г. и Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по искането страна не изразява становище.
Съдът, като обсъди становището на страните и на основание закона, намира за
установено следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК е
депозирана в законоустановения срок и е допустима. По същество същата е неоснователна.
В производство по делото ответникът П. С. Б.. е представляван от назначен от съда особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК - адв. И. П., САК. С Разпореждане № 79816 от
30.08.2022 г. по гр.д. № 9267/2022 г. на СРС е определено възнаграждение на особения
представител за производството по съдебна делба в размер на 846,84 лв. С определение от
04.10.2022 г. адв. И. П. е била назначена за особен представител на ответника П. С. Б...
Особеният представител е изготвил и депозирал отговор по чл. 131 ГПК и се е явявал в
откритото съдебно заседание пред СРС проведени на 12.04.2023 г.
Съобразно разрешенията в т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС особеният представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, се назначава с акт на съда –
определение, от който произтича и неговата представителна власт. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният
представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение от ищеца, независимо от изхода на
делото, за всяка съдебна инстанция. Възнаграждението за особения представител в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е винаги дължимо, като може да бъде възмездено като
разноски при определен изход на спора. След като особен представител на страната по
1
разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на
дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда, като този размер се
съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА вр. с Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно приложимата редакция на чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредбата към датата на определянето на възнаграждението на адв. П. гласи,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Ето защо
определеното съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения такова в размер на 846,84 лева е изчислено правилно от съда. Същото е
изплатено на адв. П. в изпълнение на определение на съда, постановено в о.с.з. на
12.04.2023г., за което й е издаден РКО.
Същевременно съдът намира, че по делото не са налице основания за увеличаване на
определеното възнаграждение на особения представител. Действително при съобразяване на
т. 6 ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът при
определяне на възнаграждението на особения представител има правомощието при
констатирана фактическа и правна сложност на делото да определи по-висок размер на
възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за
назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за
законосъобразно и справедливо съдопроизводство. В настоящия случай размерът на
възнаграждението за процесуалния представител е определен според положената от
особения представител работа и при съобразяване на конкретиката на производството,
доколкото същото не разкрива фактическата и правна сложност съответно, съдът намира че
възнаграждението се явява справедливо определено и не са налице основания за
ревизирането му.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 186691/29.06.2023 г. по чл. 248 ГПК от адв. И.
П., САК, назначена за особен представител на П. С. Б.. за изменение на решението от
16.06.2023 г., постановено по гр. д. 9267/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2