РЕШЕНИЕ
№ 1872
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЛ. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110202109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на О. С. Г. против заповед № 229зз-35/11.01.2023г., съставена от
полицейски служител при 05 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения
за процесуални нарушения (нечетливост на заповедта; непрецизно описание); за необоснованост;
за несъразмерност; за нарушено право на защита (непредоставена декларация по чл. 74, ал. 3
ЗМВР). Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва жалбата.
Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане изведена с № 229зз-
35/11.01.2023г., съставена от полицейски служител при 05 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил запознат с правата си, видно от приложената заповед, по чл.
63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 ЗМВР, като горното се установява и от приложено и прието заверено
копие на декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-
78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
1
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган,
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото се
по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е налице и надлежно препращане към конкретно индивидуализирано
досъдебно производство, образувано и водено за нанесени телесни увреждания, в условията на
домашно насилие. Следва да се имат предвид всякакви престъпления по смисъла на НК, видно от
редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания
за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия
съдебен състав, носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за
ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като в декларацията изрично е
упомената липса на желание за предприемане на действия, в цитираната насока (съдът е в
невъзможност да отговори на твърдението на жалбоподателя за липсата на декларацията,
приложена на л. 20 от делото, но и фактът на наличието й не предполага необходимост от детайлно
обсъждане).
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015
г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които
да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да
извършва престъпления или да се укрие. На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура
по разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за
съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление, както и дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази
ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване, като в тази насока е и
константната съдебна практика на ВАС (Решение № 1135/2016 г. по а. д. № 616/2015 г. на V о-е,
Решение № 13520/2016 г. по а. д. № 9200/2015 г. на V о-е и др). В случая, тези критерии са
спазени. В снетите сведения от Силвия Киркова (потвърдени и при последващи разпити, вкл. и
пред съдия), наличната медицинска документация (фишове от ЦСМП и амбулаторни листове),
протокол за оглед на местопроизшествие, докладни записки от В. Г, М. М и А. А са отразени
събрани достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към противоправни действия,
насочени към личността на пострадалото лице, вкл. и системност в упражнявания психически
тормоз и физическо насилие. В този смисъл, налице са били всички основания да се смята, че
2
противоправното поведение на жапбоподателя вероятно не само ще продължи (съгласно
показанията на К), но е напълно възможно и да ескалира, което обстоятелство, отнесено и към
високия интензитет на упражненото насилие, с което е било съпроводено посегателството,
неизменно налага атакуваното ограничение (еднопосочно това е било прието и при разглеждане на
мярката за неотклонение, след привличането, в резултат на които поизнасяния жалобподателят е
бил задържан с постоянна мярка).
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването. За
прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната
законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за
което се задържа лицето по ЗМВР (в този смисъл Решение № 6318/2016 г. по а. д. № 6163/2015 г.
на V о-е; Решение № 6763/2016 г. по а. д. № 7448/2015 г. на V о-е и др).
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се явява законосъобразна, респективно -
жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за присъждане, но и
предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението,
дължимо се на административния орган, следва да бъде към минимума по чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, а именно –
100лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 229зз-35/11.01.2023 г., съставена от полицейски служител
при 05 РУ-СДВР, с която на О. С. Г. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА О. С. Г., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 100 (сто) лева –
деловодни разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4