РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330117181 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.203, ал.2
от КТ, и частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът “*** – гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата 2 451 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди,
причинени на ищеца от ответника не при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения във връзка с ползването от ответника на собствения на ищеца лек автомобил
марка ***, модел ***, с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 01.08.2017 г., както и сумата 21 600 лева – част от обща претенция в размер
на 59 802, 60 лева, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради
ползване на собствения на ищеца лек автомобил марка **, модел ***, с рег. № *** през
периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. без основание, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът Г. П. Т. от гр. *** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да
ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във
връзка с наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства –
включително и тези, съдържащи се в приложеното гр. дело № 15975/2017 г. по описа на
1
ПРС – VІІІ гр. състав, се установява, че ответникът е работил по трудово правоотношение
при ищеца, последно на длъжност „***“, от 08.09.2014 г. до 04.10.2017 г., считано от която
дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ
във връзка с подадено от ищеца на 03.10.2017 г. Заявление за прекратяване на Договора без
предизвестие със Заповед № ** г. на ** на ищцовото дружество, а също така – че ищецът е
собственик на лек автомобил марка ***, модел **, с рег. № ***, както и, че през периодите
09.03.2016 г. – 31.12.2016 г. и 14.02.2017 г. – 03.10.2017 г. ответникът е ползвал неплатен
отпуск.
От отговорите на ответника на поставените му от ищеца въпроси по реда на чл.176 от ГПК в
съдебното заседание по делото на 19.05.2021 г. и показанията на разпитаните по делото
свидетели К. Н. и В. Т. (съпруга на ответника – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства), действително през периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. ответникът е ползвал
горепосоченият лек автомобил, собственост на ищеца, поради което съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на активна процесуална
легитимация на ищцовото дружество по отношение на предявените искове и наличието на
такава лично на *** на дружеството М. Г..
Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства,
отговорите на ищеца на поставените му въпроси от ответника по реда на чл.176 от ГПК и
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключенията от 14.06.2021 г.
на вещото лице по САТЕ С.М. и от 31.01.2022 г. на вещото лице по повторната САТЕ В.С.,
макар и по делото да има данни за извършени ремонти на автомобила, не може да се
установи следствие на какво или при какви събития са настъпили повредите по лекия
автомобил на ищеца и дали наистина са били необходими тези ремонти – още повече, че
както вече бе посочено – поради което и съдът намира, че доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява ответникът да е предизвиквал увреждания по автомобила, и
то виновно, то предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.203, ал.2
от КТ и чл.86 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят.
Както вече бе посочено, през периода 09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. ответникът е работил по
трудово правоотношение при ищеца (независимо, че е ползвал неплатен отпуск), поради
което съдът намира, че независимо, че през този период ответникът е ползвал автомобила на
ищеца не през правно основание, още повече, че автомобилът му е бил предоставен за
ползване от самия ищец.
Поради това, доколкото през процесния период ответникът е ползвал автомобила на ищеца
със съгласието на самия ищец, който му го е предоставил, съдът намира за неоснователни
наведените доводи от ищеца, че Г.Т. е ползвал автомобила без основание и във връзка с това
се е обогатил за сметка на ищеца – с оглед на което съдът намира, че частичният иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение на
тази главница, също се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят.
2
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 1 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** М. М. Г., със съдебен адрес: ***, **. С.М., против Г. П. Т., ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, **. Б.П., обективно съединени иск с правно осн.
чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.203, ал.2 от КТ, и частичен иск с правно основание чл.59 от
ЗЗД, и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 2 451 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени на
ищеца от ответника не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения във
връзка с ползването от ответника на собствения на ищеца лек автомобил марка ***, модел
***, с рег. ***, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
01.08.2017 г., както и сумата 21 600 лева – част от обща претенция в размер на 59 802, 60
лева, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради ползване на
собствения на ищеца лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № *** през периода
09.03.2016 г. – 01.08.2017 г. без основание, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на уплавление, Законен представител и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. П. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 500 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3