Р Е Ш Е Н И Е
№ 260469
гр.Пловдив, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 19.11.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2304/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ против решение №
331/13.08.2020г. по гр.д.№ 2752/2019г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия И.Д.П. сумата от 1704,79 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд от 235,66 часа през
периода 10.12.2016г.- 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер от
221,22 лева за периода 01.02.2017г.- 10.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба– 11.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в
размер на 400 лева. Във въззивната жалба се сочи неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли.
Въззиваемият И.Д.П. оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството
по гр.д.№ 2752/2019г. на РС- гр.Асеновград. е образувано по искова молба от И.П.
против ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, с която са предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ,
чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че от 23.08.1994г. ищецът- въззиваем в настоящето
производство, работи в структурите на МВР като „***“ в РСПБЗН- гр.****, към
Регионална дирекция ПБЗН- гр.****. Съгласно ЗМВР, заеманата от него длъжност била
със статут на държавен служител. През периода 10.12.2016г.- 10.12.2019г. П. изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка
от които с продължителност от 24 часа, съгласно месечни графици, при сумирано
отчитане на работното време. За този период положил общо 1500 часа нощен труд,
който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 1714 часа дневен
труд. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвиждала
преизчисление на положения нощен труд. В
Наредби №№ 8121 з-776/29.07.2016г., 8121з-40/15.01.2015г. на МВР липсвала
изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в дневен, поради което се твърди, че следва да намери
приложение НСОРЗ. На ищеца не били
изплатени 214 часа положен нощен труд, който при преизчисляване следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лева,
така че дължимото възнаграждение било в размер от 1704,79 лева. Поради
неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение,
той е изпаднал в забава и дължи обезщетение, считано от първото число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 10.12.2019г..
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“ отговор на исковата молба, същата се оспорва като неоснователна. Не оспорва, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника. Оспорва се иска по основание и
размер. Считат твърденията в исковата молба за преизчисляване на нощния труд по
реда на НСОРЗ за неоснователни, като се твърди, че този ред е неприложим, тъй
като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на нощния труд се прилага за
работещите по трудово правоотношение. В КТ била регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8 часа дневен труд и 7
часа нощен труд - при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като било предвидено
при работа на смени полагането на нощен труд, като работните часове не следвало
да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Оспорва се и твърдението
на ищеца, че положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй
като в ЗМВР било регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за
нощен труд, чийто размер се определял
със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството,
че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „***“ в РСПБЗН- гр.****.
От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по
ССЕ, изготвено вещото лице М. А., се установява, че през процесния период въззиваемият
е положил общо 1648 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат
приравнени на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От
заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от
1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер от 1704,79 лева, а
лихвата за забавено плащане на това възнаграждение е в размер от 221,22 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и
6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР,
полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ.
Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на
труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане
на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в
разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се
явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143
пункта. Както беше посочено по- горе, при приложението на този коефициент се
явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд
размер от 1704,79 лева, ведно със
съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия
С. Х. бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за
адв.възнаграждение в размер от 450 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 331/13.08.2020г. по гр.д.№ 2752/2019г. на Районен съд- гр.Асеновград,
с което жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- гр.**** е осъден да заплати на въззиваемия И.Д.П. сумата от
1704,79 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд
от 235,66 часа през периода 10.12.2016г.- 10.12.2019г., ведно с обезщетение за
забава в размер от 221,22 лева за периода 01.02.2017г.- 10.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба–
11.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
производството в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.**** да заплати на И.Д.П.
***, ЕГН: ********** сумата от 450 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: