Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 27.01.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 2049
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В хода на висящо производство по т.д.№
3215/2015 г. по предявен осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за
заплащане на стойността на доставени стоки, осъществени въз основа на рамков
договор от 01.01.2013 г. по посочени фактури, ищецът
е депозирал молба от 20.12.2016 г. за
изменение на иска. Заявил е, че процесните фактури са
били напълно заплатени, поради като
претендира плащане по различни фактури, описани в таблица 2 от молбата(в размер
на 26 760,22 лв. по описани в таблица № 2, 94 бр. фактури, доставени стоки за
периода 02.02.15г.-02.03.15г. по договор за продажба
от 01.01.2013 г.).
С определение от 27.09.2019 г. съдът е
приел, че не се касае за изменение на обстоятелствената част на иска, а до
предявяване на нови искове, които е отказал да ги приеме за съвместно
разглеждане.
По така отделените искове е образувано
настоящото търговско дело, като за дата на исковата молба следва да се приеме 20.12.2016 г. , когато е депозирана
молбата за изменение на иска.
По
отношение на ответника е било открито производство по несъстоятелност с Решение № 122/07.12.2017 г. по т.д.№
15/2017г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Тъй
като в хода на настоящото исково
производство е било открито производство по несъстоятелност на ответника, след
като процесното
вземане не
е било включено в списъка
на приетите от синдика вземания, производството е продължило с участието на синдиците(
чл.637 ТЗ).
Ищецът “Ю.“ ООД, ЕИК: ******, твърди, че е
сключил договор на 01.01.2013 г. с ответното
дружество “Пикадили“ АД, ЕИК: ******. Поддържа, че по
силата на посочения договор ищецът е следвало да извършва доставка на стоки по
договорен асортимент (Приложение №3 от договора) по заявки на ответника, с цел
продажба на същите в магазините на ответника от търговската верига “Пикадили“ и “Пикадили Daily“. Твърди, че уговорката между страните била
ответникът да подава своите поръчки по електронен път чрез модул за
комуникация, като всяка поръчка на ответника следвало да съдържа информация за
актуалната покупна цена, количеството, вида, качеството на поръчаните стоки и
датата на доставката. Поддържа, че по силата на договора ответникът се задължил
да плаща договорената цена за всички доставени стоки в срок до 85 дни от датата
на приемане на фактурата за всяка извършена доставка на стоки.
Сочи,
че във връзка с изпълнението на договора между страните била установена
търговска практика издадените от ищеца фактури да не бъдат подписвани, като по
споразумение между страните, оригиналът на всяка издадена от ищеца фактура за
извършена доставка се придружавал със стокова разписка. Твърди, че ответникът изпълнявал
точно своите парични задължения към ищеца, произтичащи от фактурите за
извършените от ищеца доставки на стоки до средата на май 2014 г., когато
ответникът започнал да изпада в забава във връзка с плащанията по фактурите за
доставка на заявени от него стоки. Излага, че с оглед трайните търговски
отношения между страните, ищецът не прекъснал правната връзка и е продължил да изпълнява
заявките за доставки на ответника, които последният приемал. Ищецът продължил и
да издава фактури за извършваните на ответника доставки, съгласно установената
търговска практика, но плащания не били извършвани. Твърди, че “П.“ ЕАД имало
непогасени задължения към ищеца в размер на около 200 000 лева по множество
фактури, издадени по Договора. Ищецът успял да събере голяма част от вземанията
си, като към момента общият непогасен размер на паричните задължения към ищеца
бил в размер от около 60 000 лева, част от които са предмет на настоящото
производство.
Поради
изложеното моли да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 26 760,22 лв., представляваща главница по описани в
таблица № 2, 94 бр. фактури за периода 02.02.15г.- 02.03.15г.,
издадени по договор за продажба от 01.01.2013 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане, както следва:
|
|
75. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
17.02.2015 |
237,06 |
|
76. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
17.02.2015 |
422,75 |
|
77. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
17.02.2015 |
754,66 |
|
78. |
********** |
18.02.2015 |
********** |
18.02.2015 |
122,62 |
|
79. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
18.02.2015 |
392,36 |
|
80. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
18.02.2015 |
98,70 |
|
81. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
18.02.2015 |
186,80 |
|
82. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
254,81 |
|
83. |
********** |
18.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
178,78 |
|
84. |
********** |
18.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
111,66 |
|
85. |
********** |
18.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
108,42 |
|
86. |
********** |
18.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
44,87 |
|
87. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
19.02.2015 |
145,44 |
|
88. |
********** |
25.02.2015 |
********** |
26.02.2015 |
117,36 |
|
89. |
********** |
25.02.2015 |
********** |
26.02.2015 |
78,95 |
|
90. |
********** |
25.02.2015 |
********** |
26.02.2015 |
235,51 |
|
91. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
02.03.2015 |
107,06 |
|
92. |
********** |
25.02.2015 |
********** |
02.03.2015 |
56,54 |
|
93. |
********** |
17.02.2015 |
********** |
02.03.2015 |
69,70 |
|
94. |
********** |
25.02.2015 |
********** |
26.02.2015 |
35,97 (претендирани от
обща стойност на фактурата 924,89 лева |
|
|
|
|
|
|
26 760,22 лева |
t 1----------------------------------------------- r—'J I?---------------------- *------------- >---- '--------------- 7?----------------- — ' r v
Ответникът
„П.“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК:******,
чрез особения си представител, оспорва иска.
Синдиците
не изразяват становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор на
01.01.2013 г.
сключен между страните, по силата
на който ищецът е следвало да извършва доставка на стоки по договорен
асортимент (Приложение №3 от договора) по заявки на ответника, с цел продажба
на същите в магазините на ответника от търговската верига “Пикадили“
и “Пикадили Daily“. Съгласно
чл.11 и 12 от Договора страните са се договорили,
че при доставка на стоката ще се издава стокова разписка от купувача. Срокът за
плащане е уговорен в Приложение №1 и е 85 дни от датата на
приемане на фактурата за всяка извършена доставка на стоки.
Депозирани
са стокови разписки, подписани от ответника, както и съответстващите им фактури, които не носят подпис.
Съгласно
приета от съда ССЕ от 26.01.2023 г., която съдът кредитира като компетентно
изготвена, отчела счетоводните записвания на ищцовото
дружество – Дневници за продажба за периода м.02.2015 г. – м.03.2015 г.,
предоставените на експерта от НАП Дневници за продажби за същия период, както и
справките по ДДС, процесните фактури са отразени в
Дневници за продажби за м.02 и м.03.2015 г. на “Ю.“ ООД.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При
предявен иск за заплащане на продажна цена в тежест на ищеца е да установи
наличието на договора, както и предаването на стоките, в който случай
ответникът следва да установи заплащането на цената.
Възникналото
между страните правоотношение от 01.01.2013 г.,
предвид насрещния характер на правата и задълженията, има характер на рамков договор за търговска покупка-продажба
на стоки, определящ условията на бъдещите доставки.
При съвкупната преценка на депозираните стокови
разписки, носещи подписа на ответника, с вписванията в счетоводни книги на ищцовото
дружество, преценени в контекста на чл. 182 от ГПК, съдът намира за установена
извършената доставка на стоките по процесните фактури. Следователно
в тежест на ищеца е възникнало задължението за заплащане на продажната цена,
тъй като са изтекли предвидените в Приложение №1 срокове за изпълнение.
Горното
налага извода за основателност на предявения иск за заплащане на главница в
размер на 26 760,22 лв. по писаните по-горе фактури.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно приложения спосък по чл.80 ЗЗД, а именно:
2 500 лв. адв.
възнаграждение; 1070 лв. ДТ; 600 лв. за ССЕ; 1332,80 лв. за особен
представител; 350 лв. за особен предсатвител или общо
5 852,80 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “П.“ ЕАД(в
несъстоятелност), ЕИК:******, гр.Враца, ул.“******, представлявано от адв. К. *** да заплати Ю.“ ООД, ***, р-н „Триадица“,
ж.к.“Стрелбище“, бл.******, чрез адв. Я. *** сумата
26 760,22 лв. на осн. чл.327, ал.1 ТЗ по Договор от
01.01.2013 г. и фактури, описани по-горе в мотивите,
ведно със законна лихва от 20.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 5 852,80 лв. разноски на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на синдиците на
“П.“ ЕАД(в несъстоятелност), ЕИК:******
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.