Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 122 / 18.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На пети юни   две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

Съдебни заседатели: 1..........................................

     2..........................................

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор................................................................................................................ Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….……

Гражданско дело номер.......717.......по описа за............2018.................година

          Производството по настоящото дело е образувано  по повод подадената искова молба от ищецът   ЕТ Полиграф – Г.М. *** с която той е предявил  срещу ответника СНЦ Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум – Сунгурларе  гр. Сунгурларе иск  по чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча  във връзка с чл. 86  ал.1 от ЗЗД    с който иск  горепосочения ищец    моли съда да постанови решение  с което да осъди горепосочения ответник  СНЦ Сдружение  на ловците и риболовците  Хан Крум – Сунгурларе  гр. Сунгурларе  да му заплати общата сума от  2606 лв.  представляваща причинени му  имуществени вреди  вследствие на  пропуснати ползи  от нереазилизиран  приход  от продажбата на унищожена продукция от царевица  през 2017 година  в местностите Екизлярите  и Марийкина нива , находящи се в землището на село Бероново , Община Сунгурларе  , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат  до окончателното й изплащане . Същият  горепосочен ищец моли съда да осъди  ответника да му заплати всички направени от него   съдебно деловодни разноски по настоящото дело , вкл. и адв.хонорар  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание така предявеният   иск  се поддържа от ищецът      чрез процесуалният му представител  и се иска неговото  уважаване изцяло така както е предявен.

          Ответната страна респективно СНЦ Сдружение  на ловците и риболовците  Хан Крум – Сунгурларе гр. Сунгурларе      редовно уведомена за предявения срещу нея иск  , на която   съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването й в съдебно заседание , като същата   е  подала писмен отговор в определения й от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди  , че искът  се явява   изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер    и моли  съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на исковата молба ..Моли съдът да й присъди направените от нея съдебни разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК  .   

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото , като се признава от тях , че ищецът ЕТ Полиграф – Г.М.  е стопанисвал и засял с царевица земеделска земя  през стопанската 2016 / 2017 година  находяща се в землището на село Бероново , Община Сунгурларе , обл.Бургаска  в местността  Екизлярите в масив № 042 с площ от 98, 14 дка и  в местността Марийкина нива   , масив № 068 с площ от 24, 400 дка. Не се спори между страните и факта , че процесните земеделски земи попадат  в района стопанисван  от ответника и респ. от ловна дружина село Бероново.

Ищецът твърди, че  на 31 .08.2017 г. бил сигнализиран  от свой служител , че последният видял в тези му ниви  да ровят диви прасета , които после избягали , а при проверка на място от самия ищец той установил, че са му нанесени  щети от посевите  му от царевица в тези местности – съборени ,  нагризани и смачкани стъбла , вследствие на което  същия ден е подал  заявление по чл. 117 ал.2 от ППЗЛОД до ТД ДГС Карнобат  в което описал щетата. Действително  видно от приложените към делото писмени доказателства – заявление  от дата 31.07.2018 година  подадено от ищецът  до Директора на ДГС Карнобат , получено от последното учреждение с писмо- обратна разписка на дата 01.08.2017 г. , Заповед № РД 16- 209 от 22.08.2017 г. Директора на Регионална Дирекция по горите – Бургас и Протокол от 12.09.2017 г. на назначената комисия по извършването на проверка на нанесените щети на земеделските земи на ищеца в двете горепосочени местности е че действително ищецът е започнал производство по ЗЛОД за оценка на нанесените му щети  и изплащане на искано обезщетение , като за целта е била назначена комисия  за извършване на проверка по  заявлението на ищеца за оценка на размера на нанесените му щети и определяне на съответно обезщетение , като за резултатите от проверката бил съставен горния протокол. Със същия протокол комисията е констатирала  нанесени механични повреди  по растенията , като не е могла да установи какво ги е причинило и е посочила като предполагаема  причина уврежданията да са били нанесени от диви животни . Тука следва да се посочи , че изчисляването на засегнатите площи  е извършено с дрон , а площта на  засегнатите участъци  е определена  посредством  софтуерна програма за сечение на контури , която е определила  засегнатата площ в местността  Екизлярите от 8, 07 дка  или съответно 8, 2229 % и в местността Марийкина нива  6, 73  дка или съответно 28, 041 %.

       Тука следва да се посочи  на първо място , което се и потвърждава от показанията на разпитания свидетел Н.Н. – който се е явявал председател на горепосочената комисия , че заснемането и замерването на  засегнатите площи не е извършено от самата назначена затова комисия , а е извършено с дрон , а изчисляването на размера на засегнатите площи от земеделски култури е извършено  чрез софтуерна програма , като това е направено по почин на ищеца . Същата комисия въобще не е изчислявала засегнатите площи , а само е вписала представения й резултат от изчисленията на софтуерната програма в протокола на комисия като не е извършила съответното измерване. По този начин самата комисия е прехвърлила незаконосъобразно правомощията си на ищеца  и той е посочил по този начин фактически резултатите от засегнатите площи , нещо което съдът намира за недопустимо , тъй като в случая излиза , че самият ищец е посочил сам размера на нанесените му щети и това поражда съмнения на обективност на извършената проверка. 

       Отделно съдът намира, че не се доказа по категоричен начин, че нанесените щети на посевите на  ищеца са извършени от дивеча стопанисван от ответното сдружение , тъй като в случая не бяха посочени категорични доказателства в тази насока. В съдебно заседание са разпитани като свидетели посочените такива от ищцовата страна , а именно – свидетелят Тинко Д. и Младен Рафаилов Петров , които твърдят, че са видели в процесните две ниви да пасат диви прасета , но същите не могат да посочат дали са тези стопанисвани от ответника или  от други  субекти , като даже св. Петров твърди, че наблизо до двете нива има и друг ловно стопански район , който се стопанисва от концесионер – Технострой инженеринг – 99 гр. Ямбол и може тези прасета които да е видял да са дошли от ловния участък който този концесионер стопанисва. Този последният факт се потвърждава  и от показанията на св. Н. , чиито показания като незаинтересовани  съдът кредитира като достоверни, така и от показанията на св. Тодор Г.  които свидетелстват този същия горепосочен факт и посочват, че процесните щети може и да са направени от приходящи прасета , а не от тези предадени за ползване от ловна дружина село Бероново. Нещо повече  в съдебно заседание е разпитан и св. Николай Терзиев , който твърди, че същите щети може да са нанесени от  полудиви прасета собственост на частни лица , които той е виждал  и в района на ловна дружина село Бероново  респ. и в процесните местности.    

       Освен това съдът намира, че не се доказа  от страна на ищеца , че е изпълнил мерките по чл. 78 ал.2 от ЗЛОД за ограничаването на нанасянето на щети които може да нанесе дивечът , тъй като св. Рафаилов твърди, че използването от ищеца  технически средства за отблъскването на дивеча от неговите площи не са работели ефективно и едва след като ищеца е закупил през 2018 г. и поставил електронен пастир , в неговите засяти селскостопански площи са престанали какво и да са нанесени щети. Следователно на основание съдът намира съгласно  чл.80 т. 3  че , дори и да има нанесени щети от дивеча ползван от ответното сдружение на засятите ниви на ищеца , то в случая при неизползване на съответните ефективни мерки , не се дължи обезщетение за такива. Обратно в противна насока  видно от показанията на свидетелите на ответната страна ,приложените писмени доказателства , както и от заключението на вещото лице М. Ж. по назначената  инженерно- техническа експертиза е че ловностопанските мероприятия  предвидени  в ловноустройствения проект  за ловна дружина село Бероново се изпълняват от същата, като в случая е без значение дали е нараснала популацията на дива свиня в района, междувременно  през процесната 2017 г.именно ищеца  е засял  в района на ловна дружина село Бероново 22 дка дивечови ниви , като последната е закупила от ищеца за подхранване на дивеча и 1 тон сорго , 2 тона царевица , отделно 640 кг. царевица , отделно 2 тона царевица  и отделно 2 тона царевица , които доказват , че ловната дружина подхранва  в достатъчна степен дивеча в района си на ловуване с оглед животните които тя стопанисва да не нанасят  щети на други ниви в района им.    

       Видно от двете заключения на  вещото лице В.С.  които макар като оспорени от ищцовата страна , съдът приема като абсолютни доказателства по настоящото дело , тъй като същите се подкрепят от  посочените в самите заключения и представени в съдебно заседание писмени доказателства – писмо на ОС Земеделие гр. Сунгурларе  е  че размерът на причинената щета , представляваща пропуснати ползи  от продажбата на унищожената продукция в  две горепосочени ниви възлиза на  сумата от 568, 32 лв. , като това е чистата печалба за ищеца , без от нея да се приспаднат необходимите материални и трудови  разходи  по технология за  производство на царевица за зърно , които се явяват в размер на сумата от 917, 60 лв. . Тъй като ищеца претендира само сумата от пропуснати ползи от нереализирането на продукция от унищожените райони от процесната нива , които са в размер на определен от вещото лице – сумата от  568, 32 лв.  то съдът намира, че за да е налице  пропусната полза  в имуществото на ищеца ,  следва да е налице  сигурност в  увеличаването  на имуществото на ищеца с тази процесна сума  , а не само предполагаема възможност  тъй като пропусната полза е елемент от фактически състав , пораждащ право на обезщетение.  В закона  има липса  на изрично установена презумпция затова настъпване , като  затова пропусната полза не следва да се предполага , а следва да се докаже в процеса. В случая само ако бъде доказано , че при точно изпълнение  на длъжника имуществото на кредитора  е могло да бъде увеличено , ще бъде постигната целта  на предвиденото обезщетяване  което служи да се поправят претърпените от кредитора вреди , без да се допусне  обогатяването му за сметка на длъжника. В случая съдът намира, че в тежест на ищеца е да докаже , че нереализираната продукция  представлява за него пропуснат доход  , който има сигурен  и траен характер  и тъй като ищецът не е доказал този факт и на това основание така предявения иск се явява напълно неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен , тъй като ако бъде уважен  то вместо поправяне на вредите на  ищеца респ. кредитора би се допуснало неговото  неоснователно обогатяване  за сметка на ответника – длъжник.  

       По отношение на претендираните съдебни разноски по делото от двете страни, съдът намира следното : Двете страни в процеса са поискали присъждане на направените от тях в процеса съдебни разноски, като и двете страни по делото са представили списък на направените от тях съдебни разноски по делото. От страна на ищеца се доказаха за заплатени реално съдебни разноски в размер на сумата от 1354, 24 лв. .Ответника е заплатил съдебни разноски в общ размер на сумата от 840 лв..

С оглед на това , че иска на ищеца следва да бъде отхвърлен изцяло ,на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 840  лв. .

      Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

         

          ОТХВЪРЛЯ от ЕТ Полиграф  - Г.М.  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. Ямбол  ул. Преслав № 57 ап. 18 , същият със съдебен адрес ***  кантора 12 чрез адв. П.П. срещу  Сдружение с нестопанска цел Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум – Сунгурларе  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе ,  ул. Г.Д. № 22 иск  по чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча  във връзка с чл. 86  ал.1 от ЗЗД    с който иск  ЕТ Полиграф – Г.М.    моли съда да постанови решение  с което да осъди горепосочения ответник  СНЦ Сдружение  на ловците и риболовците  Хан Крум – Сунгурларе  гр. Сунгурларе  да му заплати общата сума от  2606 лв.  представляваща причинени му  имуществени вреди  вследствие на  пропуснати ползи  от нереализиран  приход  от продажбата на унищожена продукция от царевица  през 2017 година  в местностите Екизлярите масив № 042 и Марийкина нива масив № 068 , находящи се в землището на село Бероново , Община Сунгурларе  , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат 20.06.2018 година  до окончателното й изплащане, КАТО ИЗЦЯЛО     НЕОСНОВАТЕЛЕН.             

ОСЪЖДА  ЕТ Полиграф  - Г.М.  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр. Ямбол  ул. Преслав № 57 ап. 18 , същият със съдебен адрес ***  кантора 12 чрез адв. П.П. да заплати на Сдружение с нестопанска цел Сдружение на ловците и риболовците Хан Крум – Сунгурларе  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе ,  ул. Г.Д. № 22  сумата от 840  лв.  представляваща направените от него  съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал.3 от ГПК  поради отхвърляне изцяло на предявения иск  .     

    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: