Р
Е Ш Е Н И Е
№
541
гр. П., 05.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01679 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова, срещу Г.Д.Ц.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1180,90 лева, от които сумата от 1346,88
лв. /хиляда триста четиридесет и шест лева и 88 стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 109,27 лв. /сто и девет лева и 27 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 1346,88 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 31.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 11.12.2018г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№№ *****по описа на съда за 2018 г. по описа на Пернишки районен съд.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорват предявения иск като недопустим и като неоснователен с конкретни
съображения, че не са собственици или ползватели на имота, а от там и
потребители на топлинна енергия за битови нужди за същия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител юрк. С.,
поддържа предявените искове, като представя допълнителни писмени доказателства-
писмо изх. №**/***-***-*/20.11.2019г. на Община-П.., в което е посочено, че за
посочения адрес: гр. П., ж.к. Т. бл**вх*ап**не е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, както и писмо от Община П. с изх.№ **/***-***-*/28.01.2020 г., подписано
от Кмета на Община П., представено по делото от ищеца, в което е посочено, че
за процесния имот в Архива на отдел „ОСКТТЗ“ и бившияя отдел „БОДИ“ при Община П.
не се намира искания документ за собственост на имота, като и представено от процесуалния представител на ответника Решение № 58/28.01.2019 г., постановено по
гр.д. 4463 от 2018 г., по описа на ПРС, постановено по иск с правно основание
чл. 50 от СК, видно от диспозитива на
решението, то ответникът по настоящото дело и трето лице В.Й.Ц. /след брака П./,
са били в брачна връзка и след постановяване на решението, влязло в сила на
28.01.2019 г., бракът мужду същите е бил прекратен и жилището, описано в
исковата молба е било предоставено на
бившата съпруга за ползване, като ответникът е напуснал същото.
По делото не са били изслушвани съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи, тъй –като по искане на страните, съдът с
протоколно определение е отделил като безспорни по делото фактите, че се касае
за топлофициран имот, и че до същия е било предоставено процесното количество
топлинна енергия, за периода и стойността, описани в исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД запроцесните суми, за които е издадена Заповед № 6823 от 31.12.2018 г. по ч. г. д. № *****по описа на съда
за 2018 г. на ПРС, поради
което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор,
като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени
процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. По
делото не са били изслушвани съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи, тъй –като по искане на страните, съдът с
протоколно определение е отделил като безспорни по делото фактите, че се касае
за топлофициран имот, и че до същия е било предоставено процесното количество
топлинна енергия, за периода и стойността, описани в исковата молба.
Същевременно обаче, на процесуалния представител на ищеца, са били издадени
съответни съдебни удостоверения, които да му послужат за доказвани на другите
спорни по делото факти, а именно дали
ответникът се явява собственик или ползвател на процесното жилище, за да се
приеме, че между него и ответното дружество е възникнала съответната
облигационна връзка по силата на която същият да дължи посочените суми. В
проведените по делото съдебни заседания,
юк С., е представила пред съда писмени доказателства- писмо изх. №**/***-***-*/20.11.2019г.
на Община-П.., в което е посочено, че за посочения адрес: гр. П., ж.к. Т. бл**вх*ап**не
е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, както и писмо от Община П. с изх.№ **/***-***-*/28.01.2020
г., подписано от Кмета на Община П., представено по делото от ищеца, в което е
посочено, че за процесния имот в Архива на отдел „ОСКТТЗ“ и бившияя отдел
„БОДИ“ при Община П. не се намира искания документ за собственост на
имота, като и представено от
процесуалния представител на ответника
Решение № 58/28.01.2019 г., постановено по гр.д. 4463 от 2018 г., по
описа на ПРС, постановено по иск с правно основание чл. 50 от СК, видно от диспозитива на решението, то
ответникът по настоящото дело и трето лице В.Й.Ц. /след брака П./, са били в
брачна връзка и след постановяване на решението, влязло в сила на 28.01.2019
г., бракът мужду същите е бил прекратен и жилището, описано в исковата молба
е било предоставено на бившата съпруга
за ползване, като ответникът е напуснал същото. Същите са били приети от съда
като доказателства по делото. Видно и от
двата документа от Община П., то не се установяват факти, разпределени в
доказателствена тежест на ищеца, като за имота не е не е подадена декларация по
чл.14 ЗМДТ, както и писмо от Община П. с изх.№ **/***-***-*/28.01.2020 г.,
подписано от Кмета на Община П., представено по делото от ищеца, в което е
посочено, че за процесния имот в Архива на отдел „ОСКТТЗ“ и бившияя отдел
„БОДИ“ при Община П. не се намира искания документ за собственост на имота.
Следователно, не се установява, че именно ответникът е собственик или ползвател
на имота. Нещо повече, видно от представеното от ответната страна Решение №
58/28.01.2019 г., постановено по гр.д. 4463 от 2018 г., по описа на ПРС,
постановено по иск с правно основание чл. 50 от СК, видно от диспозитива на решението, то
ответникът по настоящото дело и трето лице В.Й.Ц. /след брака П./, са били в
брачна връзка и след постановяване на решението, влязло в сила на 28.01.2019
г., бракът мужду същите е бил прекратен и жилището, описано в исковата молба
е било предоставено на бившата съпруга
за ползване, като ответникът е напуснал същото. Същите са били приети от съда
като доказателства по делото. Същото обаче, касае период след посочения в
исковата молба и съдът не следва да го обсъжда, като от горните представени писмени доказателства, съдът
достигна до извод, че не е установено към процесния момент ответинкът да е бил
собственик или ползвател на процесния имот. Следователно исковата претенция се
явява неоснователна и както главният, така е акцесорният иск следва да се
отхвърлят.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като по делото ответникът е бил представляван от представител – адв. В.,
който е представен списък по чл. 80 ГПК,
видно от който се претендира -300 лв- адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 400 лева адвокатско възнаграждение в зцаповедното производство
или обко разноски в размер на 700 лева, които следва да му бъдат присъдени.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.Д.Ц., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1180,90 лева, от които сумата от 1346,88
лв. /хиляда триста четиридесет и шест лева и 88 стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 109,27 лв. /сто и девет лева и 27 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
1346,88 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 31.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № № *****по описа на съда
за 2018 г., по описа на Районен съд – гр. П. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
“Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ц., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: *** сумата от общо 700 /седемстотин/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № *****по
описа на съда за 2018 г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: