Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито съдебно заседание на
седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 5739 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 665 от 03.06.2020 г. по описа
на ЧСИ Л.М., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Постановление
от 14.04.2020
г., постановено по изп.д. № 20207850400033,
с което ЧСИ Л.М.отказва да намали приетия за събиране адвокатски хонорар по
изпълнителното дело, претендиран от взискателя „Г.С.У.“ ЕООД, на
основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, произтичаща
от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на длъжника „Т.С.” ЕАД ***,
а според практиката на ВКС общините били „сигурни платци“, както и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума,
които от страна на взискателя се състояли единствено
в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят
твърди, че изплатил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното моли съда да
отмени постановлението на ЧСИ Л.М.от 14.04.2020 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя
на 200 лв. съобразно минимума за образуване на изпълнителното дело, както и да
намали размера на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – „Г.С.У.“ ЕООД е депозирал писмено
възражение, с което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира разноски в настоящото производство,
включително за адвокатско възнаграждение.
Частен съдебен изпълнител Л.М.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител Л.М., прие следното:
Изпълнителното дело № 20207850400033
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.03.2020 г. на „Г.С.У.“ ЕООД срещу „Т.С.“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2019 г., издаден от Софийски
районен съд по гр.д. № 18082/2019 г. С този изпълнителен лист настоящият
жалбоподател „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на адв. К.Б.сумата
от 18.44 лв., представляваща деловодни разноски. В молбата взискателят
е посочил изпълнителен способ – насочване на изпълнението върху движимите вещи
на длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на недвижимите имоти,
собственост на длъжника.
От представените към молбата за образуване на изпълнителното
дело писмени доказателства се установява, че адв. К.Б.е
цедирала вземането по изпълнителния лист на „Г.С.У.“
ЕООД с Договор за цесия от 07.02.2020 г. Представено е и уведомление за
извършената цесия, получено от длъжника на 12.02.2020 г.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени още пълномощно в полза на адв. К.Б., за
процесуално представителство на взискателя по
изпълнителното дело, Споразумение за адвокатско възнаграждение от 25.02.2020
г., по силата на което страните са уговорили адвокатско възнаграждение в полза
Адвокатско съдружие „Б.“ в размер на 230 лв., както и платежно нареждане за
същата сума в полза на адвокатското дружество.
На следващия ден (05.03.2020 г.) взискателят
е депозирал молба, вх. № 398/05.03.2020 г. за промяна на изпълнителните
действия, като е посочил, че оттегля посочените такива в молбата за образуване
на изпълнителното дело и посочва нов способ – запор върху банковите сметки на
длъжника (без да е посочена конкретна банка).
На 06.03.2020 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за
доброволно изпълнение изх. № 571/05.03.2020 г., в която е посочен и размерът на
дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 230
лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
По повод последното длъжникът „Т.С.” ЕАД е сезирал ЧСИ Л.М.с
възражение, вх. № 469/13.03.2020 г., с която отправя искане за намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност
до минимално определения размер в Наредбата, както и размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил
без уважение депозираното възражение и е отказал да намали приетия за събиране
адвокатски хонорар в полза на взискателя.
На 09.03.2020 г. е връчено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД, с
което е наложен запор върху всички сметки на длъжника в банката. На 24.03.2020
г. ЧСИ М.изпраща съобщение до банката за вдигане на запора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
(обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 28.05.2020 г., а частната жалба е
подадена по пощата на 02.06.2020 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител - Постановление от 14.04.2020 г., постановено по изп.д. № 20207850400033, с което
ЧСИ М.отказва да намали приети за събиране разноски за адвокатски хонорар на взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по
следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението
за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр.
7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателите адвокатско възнаграждение, но само за
образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния размер по чл.
10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане. Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят
е посочил начина на изпълнението, а именно - насочване на изпълнението върху
движимите вещи на длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на
недвижимите имоти, собственост на длъжника. Следва да се има предвид обаче, че
съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на
молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина на изпълнението, какъвто е настоящият
случай. На следващия ден е подадена нова молба за посочване на друг способ на
изпълнение от взискателя (запор на банкови сметки),
която обаче може да се приеме единствено като допълнение към молбата за
образуване на изпълнителното дело. Независимо, че вземането е удовлетворено
именно вследствие на наложения запор на банковите сметки на длъжника в
конкретна банка (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с оглед публичността
на тази информация), то последното е осъществено в рамките на първоначално
посочения изпълнителен способ. Адвокатът на взискателя
не е извършил никакви други необходими действия с цел удовлетворяване на
вземането, поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такива не следва да се възлага на длъжника. Това налага да
бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 230 лева на 200 лева.
В тази връзка начислените от ЧСИ Л.М.разноски по
изпълнителното дело в размер на 230 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското
възнаграждение. При това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26
от ТТРЧСИ от 30.88 лв. до размера на 12 лв. с ДДС.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното постановление е основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на делото, ответникът по жалбата няма право
на разноски.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 230 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД по изпълнително дело № 20207850400033 по описа на ЧСИ Л.М., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 30.88 лв.,
представляваща начислена такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20207850400033 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, до размера на 12 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 5739/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен
брачен състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.С.У.“, ЕИК ******, за присъждане на разноски в
производството по ч.гр.д. № 5739/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен
брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.