Мотиви към Присъда
№ 80 от 14.11.2019г. но
НЧХД № 1../2019г. по описа на
Несебърския
районен съд
Частният тъжител В.Х.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, е обвинила подсъдимия А.И.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес ***, в това,
че на 15.08.20..г., около 20:30 часа в град Несебър, на улица К., е отправил
към нея думите “Майка ти да еба, мръсна! Курва с курва!” – престъпление по
чл.148, ал.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от В.Х.К. срещу А.И.П. за сумата в размер на
2 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизително
отношение и засягане на честта, нервно напрежение и последващ житейски
дискомфорт. В.Х.К. е конституирана по делото в качеството на граждански ищец
срещу подсъдимия А.И.П..
Частния тъжител и граждански ищец
К. не се явява в съдебно заседание, представлява се от повереник, който
заявява, че поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото обвинение и да присъди претендираното обезщетение. Намира
твърдените в тъжбата обстоятелства за доказани от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и думите, отправени от подсъдимия по адрес на
тъжителката, които осъществяват квалифицирания състава на престъплението обида,
и които са били насочени към засягане честта и достойнството и да унизи
тъжителката. Думите били възприети от свидетеля очевидец – Е.С., чиито
показания предлага да бъдат кредитирани.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание с
упълномощен защитник, който счита обвинението за недоказано, тъй като от
свидетелските показания, в частност тези на Е.С., се доказвала заплаха, но не и
обида и конкретните изрази, вменени от тъжителката на подсъдимия. От друга
страна изразява становище, че показанията на свид. Е.С. не следва да бъдат
кредитирани, тъй като е скрил доказания от писмените доказателства факт, че е
интимен приятел с тъжителката, която живее в дома му, т.е. двамата живеят на
съпружески начала, поради което освен, че същият се явява заинтересован от
изхода на делото, показанията му са противоречиви, както и че е налице
предварителен сговор между този свидетел и тъжителкатата така, че с показанията
си първият да потвърди обвинителната теза относно конкретните твърдени от
тъжителката обидни изрази и подсъдимият да бъде наказан. Моли за оправдателна
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, а при условията на
алтернативност, ако същият бъде признат за виновен, да му бъде наложено
наказание при условията на чл.78а от НК. Счита предявеният граждански иск за
прекомерен, доколкото липсват категорични данни за претърпяно унижение, болки и
страдания от тъжителката К..
В обясненията, дадени от подсъдимия,
същият посочва за инцидент между него и тъжителката, възникнал предния ден –
14.08.20..г., при който тъжителката го е нарекла “педераст дърт” в присъствието
на сина му (свид. В.А.П.) и снаха му, която тогава била бременна. Относно
срещата им на 15.08.20..г. заявява, че както той, така и тъжителката са
разхождали кучетата си, като при разминаването им, поводите на кучетата им,
които са се познавали, са се омотали, поради което подсъдимият е прехвърлил
каишката на своето куче, тъжителката е направила същото, след което са се
разминали без да си отправят реплики. Признава, че тогава тъжителката е била
със свид. Е.С., но същият е бил отдалечен от мястото. Отрича да е псувал
тъжителката и да я е наричал “курва”. В правото си на последна дума моли да
бъде оправдан, твърди и за тежкото си финансово положение.
Районният съд след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.И.П. е роден на ***г***,
живее на постояннния и настоящия си адрес в град Несебър, улица К. № .., женен
е, със средно образование, не е осъждан, работи като охранител към Община
Несебър.
Тъжителката В.Х.К. е родена на ***г.,
като при раждането й майка й е починала. От няколко години тя се е установила
да живее в дома на свид. Е.С., находящ се в град Несебър, улица К. № .., като
допреди това е живяла в град София. Същата не заплаща на свид. С.наем, с когото
се е запознала отпреди да заживее в жилището му. К. всеки ден си разхожда двете
кучета, както преди обяд, така и вечер, като ги разхожда поотделно – първо
разхожда едното куче, прибира го и извежда на разходка другото. Понякога се случва свид. С.да придружава К. докато разхожда
кучетата. Свид. С.и подс. П. са се познавали, тъй като живеят на една улица в
град Несебър, а подс. П. и тъжителката К. са се виждали предимно докато разхождат
кучетата си, но до 14.08.20..г. К. и С.не са контактували с подсъдимия П., като
дори не са се поздравявали. На тази дата – 14.08.20..г., подс. П. е извършвал
дейност по охрана, като служител към Община Несебър, на детска площадка,
находяща се в северната част на град Несебър, Стара част. Тъй като тогава той е
имал рожден ден, синът му – свид. В.П., и снаха му са отишли при него да го
поздравят. Когато пристигнали на място свид. В.П. е забелязал как баща му –
подс. А.П., отправя забележка към К. за да изведе кучето, което тя тогава е
разхождала, от детската площадка, където играят деца, на която забележка тя му
е отговорила с обида, наричайки го “дърт педераст”.
На следващия ден – 15.08.20..г., когато подс.
П. не е бил на работа, вечерта е излязъл да разходи кучето си. В един от
случаите, когато С.е излязъл на разходка заедно с К. докато тя разхожда едно от
кучетата си, двамата са вървели по К.та алея на град Несебър, старата част, в
посока новия град, като двамата не са се движили заедно един до друг, а
тъжителката К. се е движила напред с кучето, а свид. С.се е движил на
разстояние зад нея. Било е около 20:30 часа, когато срещу тъжителката К. се е
появил подс. П. с неговото куче, а докато двамата са се разминавали, подс. П. е
отпускал повода на кучето си, направил е примка и я е сложил на врата на К.,
която от своя страна е започнала да се дърпа. В този момент свид. С.се е
приближил до мястото и е направил забележка на подс. П. да преустанови
действията си. Тъжителката се е освободила от примката, издърпала е свид. С.и
двамата продължили пътя си. Непосредствено след като са се разминали с подс. П.
обаче, същият е продължил с агресията си, този път вербална, като е започнал да
сипе закани към двамата, че ще ги избие, ще ги унищожи и изсели, и се е обърнал
към тъжителката К. с думите “Ще ти еба майката, курво!”. В този момент е имало
много хора, предимно туристи. С.и К. продължили разходката си, но след няколко
минути са се прибрали.
За времето от 20:37 часа до 21:23
часа на 15.08.20..г. тъжителката К. е звъняла на телефон 112 за да съобщи за посегателство
върху автомобила й “Форд Фиеста”, който е бил паркиран в близост до дома на
свид. С., който дом тя също е обитавала. Настоятелните позвънявания от страна
на свид. К. се наложили предвид, че полицейските служители са се забавили с
пристигането си, тъй като се е наложило да вървят пеш от град Несебър, новия
град до дома на свид. С.и К..
Отправената
й обида от подс. А.П. се отразила негативно на емоционалното състояние на
тъжителката К., в резултат на което тя е ограничила излизанията си, случвало се
е да не може да спи, което се дължи освен на заканите, които подсъдимият е
отправил, но и заради псуването от негова страна на майка. Тъжителката К.,
която никога не е виждала майка си, се е засегнала особено болезнено на тази
обида, в сравнение с другите обикновени случаи на засягане по този начин на
честта и достойнството, поради което емоционалния срив при нея е нормално да
бъде по-силен. Това нейно състояние е продължило няколко месеца.
Така изложената фактическа
обстановка се установи изцяло от показанията на свид. Е.С. и свид. В.П. и
частично от обясненията на подс. А.П..
На първо място съдът намира, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно, че на 15.08.20..г.,
около 20:30 часа в град Несебър, по улица К. нанесъл публична обида на В.Х.К. с
ЕГН **********, като в нейно присъствие казал нещо унизително за честта й
достойнството й (ще ти еба майката, курво) – престъпление по чл.148, ал.1, т.1,
във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Според настоящия съдебен състав на съда
изречените от подсъдимия обидни думи по отношение на тъжителката, а именно “ще ти
еба майката, курво”, по категоричен начин се доказаха в съдебното следствие.
Действително в случая е налице само един пряк очевидец на случилото се, но
според съда неговите показания по никакъв начин не се опровергават от
останалите доказателствени източници. В случая показанията на свид. С.за
еднопосочни с изнесеното в тъжбата и житейски логични. Безспорно мястото, на
което е станало деянието, е публично, доколкото е в град Несебър, старата част,
през летния сезон, което предполага и множество хора. За тези обстоятелства –
намиращият се наблизо свид. С.и за наличието на туристи наоколо, признава и
самият подсъдим в обясненията си. Съдът отчита заинтересоваността от изхода на
делото от страна на свид. С., но няма основание да не кредитира показанията му,
включително и в частта относно отправените от подс. П. обидни думи по адрес на К.,
само защото от страна на подсъдимия и защитника му се твърди, че свид. С.и
тъжителката К. са интимни приятели, което се отрича от свид. С.. Действителните
отношения между С.и К. не са предмет на изследване в процеса, поради което не
се налага да се установява дали твърденията на подсъдимия са верни или не, и
ако са верни – причините поради което свид. С.не желае те да са обект на
достояние, и дали поради това негово желание за дискретност двамата не се
появяват заедно на публични места, не излизат заедно на разходки, респ. при
разходките им те не се движат заедно, нито пък дали такава причина е например
разликата във възрастта им. Действително показанията на този единствен свидетел
очевидец са оскъдни, но от друга страна са еднопосочни и непротиворечиви, а и
не са оборени с други доказателства, поради което няма основание да се счита,
че относно случилото се, съответно действията и думите, отправени от страна на
подс. П., с показанията си свид. С.е пресъздал различна фактическа обстановка
от действителната такава. Ето защо съдът прие, че подсъдимият е осъществил
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК като е
казал по адрес на тъжителката “Ще ти еба майката, курво!”. Естествено това е
станало в нейно присъствие и тя е чула тези думи. В случая изпълнителното
деяние на обидата е осъществено чрез казването на думите “Ще ти еба майката,
курво!”, които поотделно всяка една са унизителни за честта и достойнството на
тъжителката. Унизителният характер на казаното в случая следва да се преценя
въз основа на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
при които се зачитат честта и достойнството на всеки един човек. В случая като
се има предвид по какъв начин е осъществено изпълнителното деяние, съдът
намира, че използваните думи са унизителни съждения за качествата и личността
на тъжителката, както и за нейното достойнство. Следва да се отбележи, че тя
лично е възприела тези думи, изречени от подсъдимия, което е станало на
публично място пред множество хора, т.е. както вече бе отбелязано от обективна
страна е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във връзка
с чл.146, ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал, че
изречените от него думи по адрес на тъжителката са унизителни за честта и достойнството
й, и че ще бъдат чути от нея и останалите хора, като е целял те да бъдат
възприети от всички.
Причините и условията за
извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са възникнал спор
между тъжителката и подсъдимия във връзка с отправена от първата забележка по
неин адрес и последвала обида ден преди това, на които подсъдимият е взел
решение и е обмислял предварително да отвърне при удобен за него случай.
Подсъдимият се е възползвал от срещата с тъжителката и е отвърнал също с
агресия, защото е решил, че е претърпял несправедливо и незаслужено отношение
от тъжителката, по който начин съзнателно е целял да унизи честта и
достойнството й като увреждащ отговор
без да има намерение да се справи по алтернативен начин със ситуацията, като
проява на незачитане правото на лична неприкосновеност.
За така извършеното
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК се
предвиждат кумулативно наказания „Глоба” от три хиляди до десет хиляди лева и
„обществено порицание”. С оглед обстоятелството, че подс. А.И.П. не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени
имуществени вреди, съдът намира, че е налице основание за прилагане на чл.78а
от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му се
наложи административно наказание „Глоба”. При определяне на размера на
административното наказание съдът следва да отчете като смекчаващо
обстоятелство именно чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът не отчете
отегчаващи вината обстоятелство. При това положение, при превес на смекчаващите
обстоятелства, съдът намира, че спрямо него следва да бъде наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), който е
минималният размер на предвиденото от закона административно наказание.
Постановената присъда обосновава
основанието по предявения от тъжителката К. граждански иск. Налице са елементи
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка
причинна връзка между тях и доказана вина на подсъдимия. Като прие, че
описаните по-горе думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителката,
съдът счита, че следва да присъди сумата в размер на 300 лева по предявения
граждански иск. Последният размер е съобразен и с факта, че на практика
поведението на подсъдимия и отправените от него обидни думи към частния тъжител
са били провокирани от нейното лично поведение към подсъдимия, осъществено
предния ден. Според съда тази сума ще бъде в състояние да възмезди
неимуществените вреди, претърпени от пострадалата. Именно до този размер съдът
счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради което за
разликата до пълния претендиран размер от 2 000 лева отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото –
основателността на тъжбата в наказателната й част, и предвид частичната
основателност на приетия за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, и
съответно въз основа на отхвърлителната част от същия този предявен от
тъжителката В.К. граждански иск, на основание чл...9, ал.3 от НПК, подсъдимият А.И.П.
следва да бъде осъден да заплати на В.Х.К. съответната част от направените от
последната разноски за платена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение, а именно сумата в размер на 178,50 лева.
Съдът осъди подс. А.П. да заплати
по сметка на Районен съд – Несебър сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
11.02.2020г.
град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: