Определение по дело №773/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 1023
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20231700500773
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1023
гр. Перник, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500773 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 180/05.10.2023 г., Районен съд – гр. Радомир е прекратил на
основание чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 15.09.2016 г. в Република Кипър граждански
брак между Р. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М. А., роден на 01.09.1992 г.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С решението, съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца E. М. А., роден на 13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и
С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН: **********, на майката Р. И. А., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като е постановил малолетните деца E. М. А., роден на
13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН:
**********, да живеят при своята майка Р. И. А., с ЕГН: **********, на адрес: ***
Съдът е определил режим на лични отношения на бащата М. А., роден на
01.09.1992 г., с малолетните деца E. М. А., роден на 13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и
С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 10,00 ч. до 16,00 ч., без преспиване, както и всяка втора и
четвърта сряда от месеца за времето от 09,00 ч. до 12,00 ч., както и по взаимно
съгласие на страните – през училищните ваканции, официалните празници, личните
празници на децата и по всяко друго време, определено от страните.
С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл и досежно
дължимите разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В указания срок е постъпила въззивна жалба от М. А., чрез адв. д-р П. С., с която
се атакува акта на първата инстанция, като се твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие на фактическата обстановка. Сочи, че
на 15.09.2016 г. М. А. е сключил граждански брак с Р. А. в Република Кипър, като през
2023 г. е потърсил консултация с адвокат относно прекратяването на брака. След
1
извършена справка е установено, че ответната страна е депозирала искова молба срещу
А., в която е посочено от една страна, че гражданският брак с М. А. е сключен на
15.09.2016 г., а от друга страна в противоречие на цитираната от ищцата
фактическа обстановка, както и че същата, за целите на образуване на
производството по чл.49 от СК, е предоставила невярна информация пред Районен
съд - Радомир, като твърди, че от брака си двамата имат две малолетни деца.
Жалбоподателят твърди, че видно и от събраните по делото доказателства е, че той
никога не е живял на територията на Република България и не е поддържал връзка с
двете деца. Намира, че А. недобросъвестно се е възползвала от законовата възможност
да получава финансова помощ от страна на държавата и (три) години и 1(един) месец
по - късно след раждането на близнаците да заведе иск с правно основание чл.49 от
Семейния кодекс, предвид на факта, че съгласно чл.61,ал.1 от Семейния кодекс, М. А.
е вписан като баща в удостоверенията за раждане на децата. С жалбата се отрича А. да
е биологичен баща на малолетните деца, като излага твърдения, че дори по време на
брака си с Р. А. не е имал никакъв интимен контакт с нея и че след фактическата им
раздяла през 15.10.2016 г. не са живели в едно домакинство, не са се срещали и не са
комуникирали по никакъв начин с нея, в т.ч. чрез различни социални мрежи,
телефонни и/или компютърни програми, имейли и други способи за комуникация, не са
имали сексуални контакти, които да доведат до зачеване на деца. Допълва, че дори в
исковата молба, А. сочи, че месец след сключването на граждански брак на 15.09.2016
г. тя се е върнала да живее в България и не е виждала изобщо за последните 7 (седем)
години М. А.. Намира, че това от своя страна сочи, като невъзможно майката да е
заченала от своя съпруг по документи М. А.. Моли се съда да спре настоящото
производство до произнасяне от страна на СГС по депозираната Искова молба вх. №
95174/19.10.2023 г. с правно основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс и изясняване
на бащинството на М. А. като преюдициален. В случай, че молбата не бъде уважена, се
моли за отмяна на първоинстанционното решение в цялост. В условията на
евентуалност се моли съда да бъдат назначени следните съдебно - медицински
експертизи с цел доказване, че М. А. не е биологичен баща на децата E. М. А., ЕГН:
********** и С. М. А., ЕГН: **********, т.е. те не може да произхождат от него, а
именно: кръвно - групова експертиза на М. А., Р. А., Е. А. и С. А.. Тази експертиза се
диференцира като еритроцитна, левкоцитна и хромозомна. Целим въз основа на анализ
на кръвни проби на горецитираните лице, вещото лице да даде заключение за степента
на вероятност и потвърди, че М. А. не е биологичен баща на близнаците, изразена в
процентно съотношение до 100 %; ДНК експертиза на М. А., Р. А., Е. А. и С. А.;
Акушеро - гинекологична експертиза на майката Р. А..
Моли се съда, съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация и
други в тази връзка нормативни актове, да бъде извършена промяна в регистрите на
населението, в частност Удостоверенията за раждане на E. М. А., ЕГН: ********** и С.
М. А., ЕГН: **********, като вместо името на М. А. в графата за баща на децата, да
бъде вписано обстоятелството баща: „неизвестен” или остане непопълнена. Прави се
искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Р. И. А., чрез адв. Б. с който
въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Сочи се, че при
постановяване на решението районният съд е спазил изискването да се мотивира
съобразно законовите разпоредби, като е изложил фактически и правни изводи по
2
същество на спора. Излагат се разсъждения относно правомощията на въззивната
инстанция при разглеждане и решаване на спора. Твърди се, че в конкретния случай
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Намира, че
решаващият съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС и не е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на изложените
аргументи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана и потвърждаване на атакуваното решение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Окръжен съд – гр. Перник, в настоящия му съдебен състав, счита, че са налице
предпоставките за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от
ГПК, доколкото от представените с въззивната жалба писмени доказателства се
установява наличие на висящо съдебно производство, образувано пред СГС по иск с
правно основание чл. 62, ал. 1 от СК, което се явява преюдициално спрямо
настоящото. Това обстоятелство се установява и от извършената от съдията-докладчик
служебна справка в деловодството на СГС, при която е установено, че въз основа на
депозираната искова молба е образувано гр. Преюдициалността в случая се изразява в
това, че за да вземе отношение съдът по иск по чл. 127 и чл. 143 от СК /родителски
права/, то следва да бъде установено по несъмнен начин, че ответникът действително е
биологичен баща на децата, родени по време на брака с ищцата. Още повече и предвид
направеното оспорване.
Предвид горното и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК производството по гр.д. №
773/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник до приключване на гр. дело №
11763/2023г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС относно предмета и етапа на производството по
гр. дело № 11763/2023г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3