О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№224
гр.
Пловдив, 03.02.2020 г.
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на 03.02.2020г. в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията
Стефка Михова в.ч.гр.д. № 133 /2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр.
с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по
частна жалба подадена от адв. Н.И.И., против определение № 9728 /30.08.2019г. на Пловдивския районен съд, ХІХ гр. състав,
постановено по гр.д. № 15239/2018год., с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за допълване на
постановеното по делото на 19.06.2019г. протоколно определение , с присъждане
на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 431,63лв.
Искането от въззивния съд е за отмяна на определението на ПРС и
постановяване на ново, с което в полза на адв.И. се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 431,63 лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С писмения си
отговор насрещната страна по жалбата „Теленор
България“ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Ш., оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото,
съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния
срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
С протоколно
определение постановено в открито съдебно заседание на 19.06.2019г. по
гр.д.№15239/2018г., РС-Пловдив е върнал исковата молба на подателя „Теленор България“ЕАД
и внесената по делото държавна такса в размер на 212,94 лева. Първостепенният
съд и след преглед на служебно изисканото от него ч.гр.д.№9951/2018г. по описа
на същия съд е приел, че от заповедният съд не е бил направен опит за
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по неговата месторабота. Посочил
е , че от заповедния съд не е бил изчерпан предвиденият в процесуалния закон
–чл.47 от ГПК ред за връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника, поради което исковата молба е
преждевременно подадена и подлежи на
връщане на основание чл.130 от ГПК.
В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е подадена молба от ответницата Н.Ц. ,ЕГН **********
, чрез пълномощника й адв.Н.И., за допълване
на постановеното по делото на 19.06.2019г. протоколно определение, с
присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на
431,63лв.
С обжалваното определение първостепенния съд е оставил без уважение
молбата за допълване на определението в
частта за разноските като неоснователна. Приел е , че разноски в производството
се дължат на ответника единствено в случаите, при които ищецът е завел неоснователен иск или с поведението
си е станал причина за направените от
него разноски. Посочил е , че ищецът е предявил по делото установителните искове, тъй като заповедният съд му е дал
такива указания. Под заплахата заповедта да бъде обезсилена изцяло при
непредявяване на иска, той е изпълнил указанията на заповедния съд. Ето защо
разноски на насрещната страна не се дължат, тъй като повод за завеждане на
делото не е поведението на ищеца, а връщането на исковата молба също не е
поради неотстраняване на нередовности на същата, т.е.
отново не е свързано с негово поведение.
Определението на първоинстанционния съд като
краен резултат е правилно, постановено в съответствие с разпоредбата на чл.81
от ГПК, според която съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.Разпоредбата на чл.81
от ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с
акт, след който спорът продължава да бъде висящ.В този случай разноските ще
бъдат възложени при окончателното приключване на съдебния процес с оглед изхода
на материалноправния спор.
В настоящия случай протоколното определение на първоинстанционния
съд от 19.06.2019г., с което се е върната исковата молба на ищеца като преждевременно
подадена, не разрешава материалноправния спор за
съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение.
Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към
възстановяване на висящността на заповедното
производство от фаза връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. С оглед
характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото
определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание чл. 81 от ГПК
разноски не следва да се присъждат. Същите могат да бъдат претендирани
при последващо разрешаване на спора по същество, респективно
при окончателното приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор.
С оглед на изложеното молбата на адв. Н.И.И. за допълване на постановеното по делото определение в
частта му за разноските е неоснователна
, а определението на първоинстанционния
съд, с което е оставена без уважение като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9728 /30.08.2019г. постановено по гр.д. № 15239/2018год. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІХ гр. състав,
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.