РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Исперих, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100560 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1
от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (Отм.).
Постъпила е искова молба „Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Х К” №, представлявано от Й Ц –
председател на Съвета на директорите и Р Б – изпълнителен директор,
действащи чрез упълномощен юрисконсулт К.А., против С. М. С., ЕГН-
**********, от с.В, обл.Р, ул.”О” № , като моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответницата следва да заплати на
дружеството, на основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, частично от 151 787.46 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди по щета № **********/16.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските, направени в
заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че ответницата
е една от законните наследници на МС. М, който като водач на лек автомобил
„П”, с рег.№ , е причинил на 15.02.2014г., в землището на с.З, обл.Р, на път
ІV-70016, км.10+000, между с.З и с.П, ПТП, вследствие на което са починали
водачът на автомобила и неговата спътничка А Х Ю. При настъпване на
описаното ПТП водачът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.36
промила. Същият имал сключен с ищцовото дружество Договор за
застраховка по полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна към датата на настъпилото ПТП, поради което
1
застрахователят изплатил на близките на починалата А Х Ю (майка, баща и
син) застрахователно обезщетение в общ размер на 455 362.38 лева, по
заявена от тях претенция. Поради смъртта на виновния водач застрахователят
търси регресна отговорност от законните му наследници, в това число и
ответницата С. М. С., за 1/3 от изплатеното обезщетение, съразмерно на
нейния наследствен дял. За събиране на наследения дълг от ответницата,
ищцовото дружество е образувало ч.гр.д.№ 368/2021г. по описа на РС-И, по
което се снабдява със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Поради постъпило възражение на длъжника срещу заповедта
за изпълнение и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземането си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата С. М. С., ЕГН-**********, от гр.Р, бул.”К Б” №, ет., ап.,
действаща чрез упълномощен адв.М.Д., АК-Ш, съдебен адрес: гр.Ш, ул.”Б К
№ представя такъв, като оспорва изцяло иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че всички наследници на починалия причинител на
вредата, са се отказали от наследството му, поради което не може да бъде
ангажирана и отговорността им за задължението по регресния иск. Ищецът
бил уведомен своевременно за направения отказ от наследство. В тази връзка
ответницата счита, че не е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря по иска. Претендира за отхвърляне на иска и присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ответницата е пряк законен
наследник – дъщеря на МС. М, починал на 15.02.2014г., видно от представено
по делото Удостоверение за наследници, изх.№ 843/01.10.2020г., изд. от
Община-С. Същото установява, че наследодателят е оставил общо трима
законни наследници – преживяла съпруга Н А М и две дъщери – Се М С. и
ответницата С. М. С..
Посоченият наследодател е починал по време на причинено от него ПТП
на 15.02.2014г., когато при управление на лек автомобил „П”, с рег.№ в
землището на с.З, обл.Р, на път ІV-70016, км.10+000, между с.З и с.П, поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, при навлизане в ляв
завой, губи контрол върху лекия автомобил, напуска платното за движение,
завърта се наляво и се удря в крайпътно дърво. Вследствие на
произшествието са починали водачът на автомобила и неговата спътничка А
Х Ю, която е била на предната седалка до шофьорското място. При
настъпване на описаното ПТП водачът е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 2.36 промила. По случая било образувано Досъдебно производство №
ЗМ ИХ-75/2014г. по описа на РУ на МВР-И, приключило с Постановление от
26.09.2014г. за прекратяване на наказателното производство поради смъртта
на дееца.
Към момента на възникване на процесното ПТП водачът е имал валидно
сключен с ищцовото дружество Договор за застраховка по полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” №
07113001813974/14.07.2013г., валидна от 00:00:00 часа на 15.07.2013г. до
23:59:00 часа на 14.07.2014г.
По повод на отправена застрахователна претенция №
**********/16.04.2015г. и във връзка с предявени и уважени съдебни
претенции от близките на почината А Х Ю (майка, баща и син) ищцовото
дружество, като застраховател на виновния за ПТП-то водач, е изплатило
2
застрахователно обезщетение в общ размер на 455 362.38 лева.
До наследниците на виновния водач била изпратена от застрахователя
Регресна покана изх.№ ИМ-100/4 от 13.08.2020г., с определен 7-дневен срок
от датата на получаване на поканата, да възстановят на застрахователя
изплатеното от него обезщетение. Ответницата С. М. С. е получила лично
тази покана на 20.08.2020г. (представено Известие за доставяне), но не
правила постъпки за изплащане на претенцията. Като отговор на същата
Регресна покана било изпратено Уведомление от наследниците Н А М и С. М.
С. до ищцовото „ЗД Е“ АД, че с Определение № 331 от 26.08.2020г. на РС-И е
вписан отказ от наследството на М М от неговите наследници под №
6/27.08.2020г. по гр.д.№ 505/2020г. Това Уведомление е входирано в
Деловодството на ищеца с рег.№ ИМ-100/8 от 26.10.2020г. Представено е и
Удостоверение изх.№ 531 от 27.08.2020г., издадено по ч.гр.д.№ 505/2020г. на
РС-И, за вписания отказ на посочените законни наследници от наследството,
останало след смъртта на М С. М, ЕГН-**********, починал на 15.02.2014г. –
отказът вписан в Особената книга на РС-И за приемане и отказ от наследство,
под № 6/27.08.2020г.
Въпреки горните обстоятелства, ищцовото дружество предприело
постъпки и по Заявление вх.№ 3212/26.04.2021г. по Вх.регистър на РС-Р,
препратено по компетентност на РС-Исперих с вх.№ 683/27.05.2021г., се
снабдява в заповедно производство по ч.гр.д.№ 368/2021г. на РС-И със
Заповед № 142 от 15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжник - ответницата в настоящото производство С.
М. С. за заплащане на парично задължение в размер на 5 000.00 (пет хиляди)
лева – главница, представляваща частично регресна претенция от сумата 152
920.79 лв. във връзка с изплатено от заявителя застрахователно обезщетение
на основание Договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в Застрахователна полица № 07113001813974 със
срок на валидност от 15.07.2013г. до 14.07.2014г., предвид настъпили щети в
резултат на пътно-транспортно произшествие (Щета № ********** от
16.04.2015 г.), причинено от действията на водача М М на 15.02.2014г.,
вследствие на което са причинени неимуществени вреди на А Х Ю; законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в
размер на 10000 (сто) лева - за държавна такса и 50.00 (петдесет) лева - за
юрисконсултстко възнаграждение.
Поради представено в срок от длъжника С. М. С. Възражение вх.№
1065/02.07.2021г. по реда на чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК (с
Разпореждане № 340 от 06.07.2021г.), ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземането си.
В хода на съдебното производство ищецът противопоставя възражение за
недействителност на заявения от ответницата отказ от наследство спрямо
наследството от баща й, поради приемането му с нейни конклудентни
действия в периода от датата на смъртта на наследодателя - 15.02.2014г. до
вписването на отказа на 27.08.2020г. В тази връзка и по реда на чл.186 от ГПК
във връзка с чл.62, ал.1, т.3 от ЗКИ, са установени в „ОББ“ АД открита на
11.02.2009г. банкова сметка на наследодателя, закрита на 03.08.2017г., по
която за посочения горе период от 15.02.2014г. до 27.08.2020г., съответно и
до датата на закриването й, не е установено разпореждане със средства, както
и регистрирани пълномощни в полза на трети лица за разпореждане със
3
сметката, както и установен срочен депозит в „Банка “ АД с титуляр –
починалия М С. М, ЕГН-**********, открит на 01.11.1996г. и закрит на
05.07.2021г., по който за изследвания период също не е установено
разпореждане със средства от упълномощени лица.
Изискани са и съответно представени и доказателства от Община-С и
Община-И, които установяват, че на името на починалия М С. М няма
декларирано движимо и недвижимо имущество.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило
съдебни разноски в размер на 200.00 (двеста) лева – заплатена държавна такса
за образуване на делото, от които 100.00 лева – ДТ, платена по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 368/2021г. и 100.00 лева – доплатена ДТ при
образуване на исковото производство. В хода на заповедното производство
има присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева. За
тези разноски представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата е направила
деловодни разноски в размер на 696.00 (шестстотин деветдесет и шест) лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС по Фактура № **********
от 16.09.2021г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с
чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (Отм.) – предявен иск за
установяване на парично вземане, произтичащото от регресна отговорност –
вземане на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу
застрахования от него по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите причинител на вреди, в случая – срещу
негов законен наследник, когато вредите са причинени от водача при
управление на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на
действащия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016г.), за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс
(какъвто е процесният случай), се прилага Част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила
на този кодекс.
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС- И по Разпореждане № 340 от 06.07.2021г. по ч.гр.д.№ 368/2021г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство
„Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК . При условията на чл.422, ал.1 от
ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 26.04.2021г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
основанието и размера на претендираното вземане. Това предполага
доказване на фактическия състав, ангажиращ регресна отговорност към
застрахователя, както следва: настъпване на застрахователно събитие с
причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт); валидно сключен
Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил
вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава
риска от настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача по
силата на този договор обезщетение на пострадалото лице или на неговия
4
застраховател; виновно противоправно поведение на застрахования водач на
МПС (деликвент), изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, пораждащо правото на
застрахователя му да предяви регресен иск срещу него. Тези обстоятелства
съдът прие за безспорни и неподлежащи на доказване с протоколно
определение от 16.12.2021г. поради липса на оспорване от ответната страна.
Във връзка с възникналото наследствено правоприемство по отношение
на ответницата, като законен наследник на виновния водач, което също е
безспорно доказано, в нейна тежест е доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността й по регресния иск, като по този начин спорният
въпрос по делото беше ограничен до действителността на направения от нея
отказ от наследство и липсата на пасивна материалноправна легитимация по
предявения иск, което е въпрос по съществото на спора.
По делото категорично беше доказано и неоспорено от ответната страна,
че от страна на ответницата С. М. С. е направен изричен отказ от
наследството, останало след смъртта на баща й М С. М, ЕГН-**********, при
спазване на определения от закона ред по чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от Закона
за наследството – вписан под № 6/27.08.2020г. в особената книга на РС-И по
местооткриване на наследството. Този отказ има за последица не само
невъзможността на отказалия се наследник да придобие включените в
откритото наследство права, но и невъзможност да му се вменят
задълженията, включени в това наследство. Поради изложеното ответницата
не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията, с
които е обременено наследството на нейния наследодател – баща й М С. М.
Събраните по делото доказателства, не установиха чрез конклудентни
действия ответницата да е приела наследството, преди извършения изричен
отказ. Ето защо, следва да се приеме, че същата се е отказала от наследството
на починалия си баща по реда на чл.52 от Закона за наследството, т.е.
отговорността й за задължението по регресния иск, не може да бъде
ангажирана.
По този начин следва да се приеме, че претендираното от ищеца парично
вземане по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 368/2021г. по описа на РС- И за заплащане на сумата
от 5 000.00 (пет хиляди) лева – главница, както и законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за
изпълнение до окончателното й изплащане, произтичащи от заявената
частична регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, е
недължимо и лишено от основание, а искът за установяване по отношение на
ответницата на същото вземане се явява неоснователен.
Ищецът е поискал в петитума на исковата молба да бъде установено и
вземане, представляващо направените разноски по развилото се заповедно
производство по цитираното горе ч.гр.д.№ 368/2021г. на РС-И, което е
недопустимо. Разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от
задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
5
ОСГТК, т.10в. В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание.
Предвид изхода на настоящото дело и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата претендираните от
нея деловодни разноски, доказани в размера от 696.00 (шестстотин деветдесет
и шест) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
След влизане в сила на настоящото решение и предвид изхода му, препис
от него следва да се приложи по ч.гр.д.№ 368/2021г. на РС-И с оглед на
правните му последици – за обезсилване на издадената в полза на ищеца
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (Отм.)
от „Застрахователно дружество Е” АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.”Х К” №, представлявано от Й Ц – председател на
Съвета на директорите и Ра Б – изпълнителен директор, против С. М. С.,
ЕГН-**********, от с.В, обл.Р, ул.”О” № , за приемане за установено, че
ответницата следва да заплати на дружеството, сумата от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, частично от 151 787.46 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди по щета № **********/16.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане до окончателното изплащане на задължението,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е” АД-гр.С, ЕИК ,
представлявано от ЙЦ – председател на Съвета на директорите и Р Б –
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С., ЕГН-**********, от с.В,
обл.Р, сумата от 696.00 (шестстотин деветдесет и шест) лева – направени
разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по ч.гр.д.№ 368/2021г. на РС-Исперих с оглед на правните му
последици – за обезсилване на издадената в полза на ищеца Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6