Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
гр.Добрич
15.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети юни 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №764 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Информа Аутомотив“
ЕООД-гр.Д. срещу решение №106/15.07.2019 г. по гр.д.№445/2018 г. на Балчишкия
районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на
въззивника,че С.Т.Д. с ЕГН ********** *** е носител на правото на собственост
върху следния недвижим имот:част от имот-ПИ с идентификатор 02508.5.69 по
действащата КК на гр.Б. с площ на частта 1 131 кв.м,защрихована в синьо към
приложената комбинирана скица,като въззивникът е осъден да предаде на С.Т.Д.
владението върху горния имот,респ. скица-приложение №2 към заключението на
вещото лице А.К.,подписана от съда,е обявена за неразделна част от решението и
въззивникът е осъден да заплати на С.Д. разноски в размер на 267 лв.
Изложено е в жалбата,че
първоинстанционното решение е недопустимо,постановено при съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон,необосновано.Навежда се недопустимост на
иска поради изтекла давност.Незаконосъобразно било прието,че правото на ищеца
да предяви иска произтича от решение №4054/18.02.2013 г. на ОСЗ-Б..Имало влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№63/2003 г. на БРС.Въззивникът владеел процесния
имот на валидно и законно правно основание.Предпоставките на чл.108 от ЗС не
били доказани.Неправилно районният съд приел за годно доказателство
заключението по СТЕ,което било изготвено без извършване оглед на имота на
място,без посочване на ползваните източници,а вещото лице нямало
удостоверителни функции и компетентност.Доказването на твърдяните факти
следвало да се осъществи чрез официални документи или чрез събиране на
информация по реда на чл.192 от ГПК.Не бил извършен анализ на техническото
състояние на имота към датата на продажбата и към настоящия момент.Настоява се
за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на сторените от въззивника
разноски.С молба вх.№3742/19.09.2019 г. по описа на БРС въззивникът навежда
допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение,но същите не подлежат на разглеждане от въззивния съд,тъй като са
наведени извън срока за въззивно обжалване.
Отговор на жалбата не е подаден от
въззиваемия С.Т.Д. ***.В хода на въззивното производство същият изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без
уважение,респ. за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му
част.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 14.08.2019 г.,а жалбата е подадена чрез пощенски
оператор-куриер на 28.08.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 28.08.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение в
посочената част.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,мотивирано и разбираемо.
Същото е и допустимо в атакуваната част като
постановено по предявения допустим иск.Доколкото се разбира от изложеното във
въззивната жалба,възражението на въззивника за недопустимост на обжалваното
решение се обосновава с постановяването му по недопустим иск „поради изтекла
давност“.Последното възражение е твърде неясно,доколкото не е уточнено какво
право на ищеца е погасено по давност.Ако се има предвид погасяване по давност на
правото да се ревандикира имотът,то следва да се посочи,че за защитата по
съдебен ред на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик законът не
предвижда давностен срок,погасяващ правото на реализация на горната защита.
Първоинстанционното решение е по
същество частично правилно и частично неправилно,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№445/2018 г. на БРС е образувано по
повод искова молба,уточнена с молба вх.№1606/08.03.2018 г. /на лист 48 от гр.д.№62/2018
г. на ДОС/,с която е предявен ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС от С.Т.Д.
*** срещу „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д. за установяване правото на собственост
на ищеца,придобито по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследяване от Т.Д.
С.,б.ж. на гр.Б.,върху реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.5.69
по кадастралната карта на гр.Б.,очертана в червен цвят и червени щрихи на
приложена към исковата молба скица /на лист 33 от първоначално образуваното
гр.д.№62/2018 г. на ДОС,прекратено и изпратено по подсъдност на БРС/,както и за
осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението върху описаната
част от поземлен имот.Макар в исковата молба изрично да не е формулиран петитум
за установяване правото на собственост на ищеца,а само такъв за осъждане на
ответника да предаде владението на вещта,наличието на първото искане за защита
/за установяване правото на собственост на ищеца/ се предпоставя от характера
на ревандикационния иск,който по правило съдържа две части-установителна и
осъдителна,и съдът е длъжен да постанови диспозитив по двете искания /т.2А от
Тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.
Изложено е в исковата молба,че ищецът е
собственик на описаната реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.5.69
по кадастралната карта на гр.Б. като наследник на Т.Д. С. /забел.в исковата
молба е допусната техническа грешка относно името на наследодателя/ и по силата
на реституция по реда на ЗСПЗЗ,осъществена с решение на ОСЗГ-гр.Б.
№4054/18.02.2013 г.,в полза на наследници на Т.Д. С..Сочи се,че ответното
дружество владее без правно основание описаната част от ПИ и няма
противопоставими на ищеца права върху имота,поради което се настоява за
ревандикиране на горната реална част.
В писмен отговор вх.№2641/25.04.2018 г.
/на лист 62 от гр.д.№62/2018 г. на ДОС/,поправен чрез подписването му от
представляващия дружеството управител Т.Г.Г. /лист 21 от делото на
БРС/,ответникът „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д. изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска.Недопустимостта на иска се извежда от
съществуваща нередовност на исковата молба,изразяваща се в липса на фактически
твърдения,от които да се изведе основанието на иска,а също и от липсата според
ответника на правен интерес за ищеца от водене на делото.По същество се сочи,че
искът е неоснователен,защото ищецът нямал противопоставими на ответното
дружество права върху имота.
Горните доводи по допустимостта на иска
са твърде бланкетни и неразвити,като не е уточнено защо според ответника ищецът
е лишен от правен интерес от търсената защита.Въпреки това съдът намира,че наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост само на установителните искове.Ревандикационният иск е по своята
същност осъдителен иск и наличието на правен интерес от претендираната с него
защита не е предпоставка за допустимост на иска,а е въпрос по същество на
спора,т.е. по основателността на иска.За да обоснове основателност на иска,в
тежест на ищеца е да докаже,че е собственик на процесния имот,че ответникът
владее имота и то без правно основание.Съдът намира освен това исковата молба
за редовна,като в същата са изложени достатъчно обстоятелства,обосноваващи
исковата претенция,от които се извежда и правната квалификация на иска-чл.108
от ЗС.В този смисъл искът е процесуално допустим,респ. и постановеното по същия
първоинстанционно решение е процесуално допустимо.
С решение №112/18.07.2005 г. по
адм.д.№63/2003 г. на Балчишкия районен съд /на листи 9-13 от гр.д.№62/2018 г.
на ДОС/ е отменено решение №3000/10.02.2003 г. на ОСЗГ-Б.,с което на наследници
на Т.Д. С.,б.ж.на гр.Б.,е отказано възстановяване правото на собственост върху
4,315 дка в землището на гр.Б.,местността „О.П.“,като е постановено
възстановяване на правото на собственост на горните наследници върху 4,315 дка
в землището на гр.Б.,местността „О.П.“ съобразно приложена към решението
скица.Въз основа на горното съдебно решение е издадено решение №4054/18.02.2013
г. на ОСЗ-гр.Б. /на листи 23-26 от гр.д.№62/2018 г. на ДОС/,по силата на чието
конститутивно действие в полза на наследници на Т.Д. С. са реституирани
множество имоти в съществуващи стари реални граници,като с т.3 от раздел II на решението се възстановява правото им на
собственост върху имот от 1,079 дка в землището на гр.Б.,местността „О.П.“-част
от имот №3021,парцел №04 по кадастрален план,изработен през 1995 г.,при граници
и съседи:почивна база ***,№01,03 и 05.
Видно от удостоверенията за наследници
на листи 7 и 8 от гр.д.№62/2018 г. на ДОС,ищецът С.Т.Д. е единственият
наследник по закон /низходящ/ на Т.Д. С.,б.ж.на гр.Б.,т.е. същият по реституция
и наследяване се легитимира като собственик на имотите-предмет на цитираното
решение на ОСЗ-гр.Б.,вкл. на имота по раздел II,т.3 от решението на ОСЗ-Б..Последният имот е част от
имот с пл.№3021 по неодобрен кадастрален план на м.“О.П.“,изработен 1990-1992
г. /очертан с червени линии на скица №1 към неоспореното от страните заключение
на вещото лице М.Х. по първоначалната съдебно-техническа експертиза,допусната
от въззивния съд-на листи 32 и сл. от настоящото дело на ДОС/,респ. е част от
имот с пл.№22 по одобрения със заповед №1125/13.10.1995 г. кадастрален план
/очертан със сини линии върху скица №1/.Върху скица №1 към заключението
реституираният на наследници на Т. Д.С. имот по р.II,т.3 от решението на ОСЗ-Б. е очертан със зелени черти
и жълти щрихи.Според отговора на вещото лице по задача 2 от заключението
реституираният имот е идентичен на реална част от поземлен имот с идентификатор
02508.5.69 по кадастралната карта на гр.Б. /комбинирана скица №2 към
заключението/.Тази реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.5.69 е
идентична на претендирания от ищеца за ревандикация имот /така отговор на
задача 3/,респ. според вече изложеното напълно съвпада с реституирания на
наследници на Т. Д.С. имот.От обсъдените доказателства следва,че ищецът С.Т.Д.
се легитимира като собственик на процесната реална част от ПИ с идентификатор
02508.5.69,очертана със зелени линии и жълти щрихи на скици 1 и 2 към
първоначалното заключението по СТЕ,допусната във въззивната инстанция.В срока
по чл.131 ал.1 от ГПК,т.е. в срока за отговор на исковата молба,ответното
дружество не е оспорило материалната законосъобразност на извършената в полза
на наследници на Т. Д.С. реституция по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот.Това
е сторено едва в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция,като
подробни доводи са изложени в депозираната от страната писмена защита.Съдът не
дължи произнасяне по доводите за незаконосъобразност на решението на ОСЗ-гр.Б.,наведени
несвоевременно в процеса извън срока за отговор на исковата молба,които са
преклудирани по смисъла на чл.133 от ГПК.Бланкетното оспорване в отговора на
„съдържанието и авторството на всички представени към исковата молба документи“
не е равнозначно на надлежно въвеждане в процеса на конкретни правозащитни
възражения от ответника.
Установено е от вещото лице М.Х.
/отговор на задача 4 в първоначалното заключение по СТЕ,допусната от ДОС/,че в
поземлен имот с идентификатор 02508.5.69 по кадастралната карта на гр.Б. има
построени масивни сгради и други обекти към тях с прилежащи площи за ползването
им по предназначение,разположени на терен,заобиколен от реституирания имот на
ищеца,като застроената и незастроена част /прилежащи площи/ са очертани със
сини линии и сини щрихи върху скици 1 и 2 към заключението.Очертаната в син
цвят /линии и щрихи/ реална част от горния поземлен имот не е включена в
реституираната на наследници на Т. Д.С. площ.Не е спорно по делото,че тези сгради
ведно с правото на строеж представляват част от бивша почивна база „***“-бивша
собственост на „***“ АД-гр.С. /така АДС №793/25.04.1996 г. на лист 66 от делото
на ДОС и нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени
доказателства №43,т.VIII,рег.№2402,дело №280/2004 г.
на нотариуса О.О.с район на действие БРС на лист 68 от делото на ДОС/,както и
че понастоящем техен собственик е ответното дружество „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,придобило
правото на собственост върху сградите ведно с право на строеж върху терена по
силата на сключен със „Сердика Пропъртис“ АДСИЦ-гр.С. /приобретател по договор
за покупко-продажба от 29.11.2007 г. съгласно нотариален акт №148,т.X,рег.№6197,дело №1653/2007 г. на нотариуса О.О.на лист
72 от делото на ДОС/ договор за покупко-продажба от 04.04.2017 г.,обективиран в
нотариален акт №192,т.I,рег.№1026,дело
№133/2017 г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС /на листи 63-65 от
въззивното дело на ДОС/.
Вещото лице М.Х. установява /отговор на
задача 4 в заключението по първоначалната СТЕ,допусната от ДОС/,че части от
сгради и съоръжения,обслужващи сградите в защрихованата в син цвят площ,попадат
в реституирания на наследници на Т. Д.С. имот:масивна каменна ограда;част от
масивна сграда-нагнетателна помпена станция със сигнатура „пс“ върху скица №3
към заключението;част от метален навес,долепен до северната стена на 2МЖ,върху
който е монтиран резервоар;част от сграда /бивша механа/,долепена до южната
стена на 2МЖ;водосборен басейн със сигнатура „бас“ върху скицата;кладенец /К/ в
зелен цвят на скицата;електрически стълбове;подпорни стени;водопроводна,канализационна
и електрическа мрежа;подпорни стени с метални над тях огради;бетонова и
асфалтова настилка в северната част от реституирания имот;подход към входа на
южната в имота сграда /2МЖ/.Всички изброени по-горе части от сгради и
съоръжения,попадащи в рамките на реституирания в полза на ищеца имот,са
оцветени на скица №3 в жълт цвят.
За да удостовери правото си на годно
правно основание да държи посочените части от сгради и съоръжения в терена на
ищеца,ответникът следва да докаже в процеса,че е техен собственик и е титуляр на
право на строеж за същите.В заключението си по допълнителната СТЕ,допусната от
ДОС /на листи 78 и сл. от делото на ДОС/,експертът Х. идентифицира като част от
предмета на договорите за покупко-продажба по нотариален акт №148,т.X,рег.№6197,дело №1653/2007 г. /продажба от „***“ АД в
полза на „Сердика Пропъртис“ АДСИЦ/ и нотариален акт №192,т.I,рег.№1026,дело №133/2017 г. /продажба от „Сердика
Пропъртис“ АДСИЦ в полза на „Информа Аутомотив“ ЕООД/ на нотариуса О.О.с район
на действие БРС само двете масивни сгради със сигнатура 2МЖ върху скица №3,построени
през 1984 и 1987 г.,и двата навеса към тях-навес от 35,05 кв.м,построен 1978
г.,долепен до северната стена на масивна сграда 2МЖ,разположена в северната
част на имота,и навес от 22,16 кв.м,построен 1982 г.,долепен до южната стена на
горната масивна сграда-и двата навеса оцветени в жълт цвят на скица №3.Останалите
обекти-в частност масивна сграда „пс“ /помпена станция/,водосборен
басейн,кладенец,масивна ограда,подпорни стени не са включени в предмета на
договора за продажба от 04.04.2017 г. и следователно ответното дружество не се
легитимира като техен собственик по силата на посочения деривативен придобивен
способ.Вещото лице не е установило кога,от кого и въз основа на какви строителни
книжа са били изградени същите.Не е доказано по делото,че тези обекти са
построени от ответното дружество.Макар и да са търпими строежи по смисъла на
§127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ-ДВ,бр.82/2012 г. /същите според експерта са
изградени преди датата 31.03.2001 г. без строителни книжа,но са били допустими
по разпоредбите,действали по време на извършване на строежите/,доколкото
ответното дружество не доказва да е собственик на изградените съоръжения,нито
че има учредено право на строеж за същите,то не удостоверява правото си да
държи тези съоръжения в имота на ищеца и да ползва терена под тях и съответна
прилежаща площ с оглед ползване на съоръженията по предназначение,каквито права
би имало като суперфициарен собственик съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС.Такива
права като титуляр на правото на собственост върху сграда и на право на строеж
върху чужд терен ответникът е удостоверил само относно двете масивни сгради
/2МЖ/ на скица №3 към заключението и върху масивния навес /бивша
механа/,оцветен в жълт цвят,долепен до южната стена на сграда 2МЖ,разположена в
северната част на процесния имот.Такива удостоверени негови права не са налице
относно помпената станция,разположена в северната част на имота,част от
която,оцветена в жълт цвят,попада в реституирания имот на ищеца.Такива негови права
не са удостоверени и спрямо съоръженията със статут на строежи по смисъла на §5
т.38 от ДР на ЗУТ-масивни огради,подпорни стени,водосборен
басейн,кладенец,съоръжения на техническата инфраструктура и благоустрояването
като електрически стълбове,водопроводна,канализационна и електрическа
мрежа,бетонова и асфалтова настилка и пр.Право да държи сграда в чуждия терен
ответникът няма и по отношение металния навес,оцветен в жълт цвят на скица
№3,долепен до северната стена на сграда 2МЖ /в северната част на имота/,който
навес няма статут на масивен строеж,а е временен преместваем обект по смисъла
на чл.56 ал.1 от ЗУТ според допълнителното заключение на вещото лице М.Х..
Безспорно е установено по делото /в тази
насока изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание
на 17.06.2020 г. пред ДОС/,че именно ответното дружество упражнява фактическата
власт върху целия процесен поземлен имот и сградите в него,т.е. вкл. и върху
реалната част от ПИ,реституирана на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира,че предявеният
иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен изцяло в неговата установителна част.В
осъдителната част за предаване на владението върху собствения на ищеца имот
искът подлежи на уважаване частично-ответникът следва да бъде осъден да предаде
на ищеца целия терен,защрихован с жълти щрихи на скица №2 към допълнителното
заключение на вещото лице,както и терена,защрихован с червени щрихи и оцветен в
червен цвят,включващ част от застроената площ под сграда-помпена станция /със
сигнатура С1 на скицата/ и незастроената прилежаща площ около тази
сграда,предназначена за ползването й.В осъдителната част искът следва да бъде
отхвърлен в частта за предаване владението на терена,защрихован с червени щрихи
и оцветен в червен цвят,включващ част от застроената площ под сграда С2 върху
скицата-масивен навес,долепен до южната стена на сграда 2МЖ,и незастроената
прилежаща площ около тази сграда,предназначена за ползването й.Скица №2 към
допълнителното заключение на вещото лице следва да стане неразделна част от
решението.Скица №2 към първоначалното заключение на вещото лице също следва да
бъде неразделна част от решението с оглед очертаване обема на правото на
собственост на ищеца в установителната част на диспозитива на решението.
С оглед постигане на прецизен диспозитив
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и да се постанови
ново по същество на спора с превръщане на двете посочени скици в неразделна
част от решението.
Отговорността за разноски в първата
инстанция също следва да бъде преразпределена според уважената и отхвърлената
част от иска.
В първата инстанция само ищецът е
претендирал присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски.Ответникът е
заявил такова искане с нередовния си отговор на лист 62 от гр.д.№62/2018 г. на
ДОС /подписан от лице без представителна власт/.В поправения отговор на лист 21
от делото на БРС такова искане не се съдържа,поради което съдът приема,че
надлежно искане за присъждане на разноски от ответното дружество не е
отправено.
Ищецът е сторил в първата инстанция
разноски,както следва:5 лв държавна такса за съдебно удостоверение /лист 43 от
гр.д.№62/2018 г. на ДОС/;12 лв държавна такса за препис /лист 46 от горното
дело на ДОС/;50 лв държавна такса за водене на делото /лист 50 от горното дело
на ДОС и лист 13 от делото на БРС/ и 250 лв възнаграждение на вещо лице /лист
35 от делото на БРС/.Общата сума разноски възлиза на 317 лв.Тъй като обаче
районният съд е присъдил по-малка сума в полза на ищеца в размер на 267 лв и
ищецът не е възразил срещу този размер,като не е поискал изменение на решението
в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК,въззивният съд следва да приеме
за база при разпределението на разноските именно определената от
първоинстанционния съд сума от 267 лв с оглед ненарушаване на принципа за
невлошаване положението на въззивника.
В настоящата инстанция ищецът по делото
и въззиваем е сторил разноски в размер на 200 лв възнаграждение за вещо лице-лист
27 от делото на ДОС,а ответникът и въззивник разноски в размер на 876,50 лв /25
лв държавна такса за обжалването и 1,50 лв банков комисион-лист 5 от делото на
ДОС;250 лв възнаграждение за вещо лице-лист 54;600 лв адвокатско възнаграждение
съгласно фактура и платежно нареждане на листи 90-91 от делото на ДОС/.
Отговорността за разноски в двете
инстанции следва да се определи според изхода от спора.На ответника за първата
инстанция разноски за отхвърлената част от иска не следва да се присъждат,тъй
като не са претендирани надлежно,а и липсват доказателства да са сторени.В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от
иска /изцяло уважената установителна част и частично уважената осъдителна част/
в размер на 255,12 лв,като се приема,че половината от сторените разноски в общ
размер на 267 лв са за установителната част,а другата половина за осъдителната
част от иска.
За въззивната инстанция също при горното
разделяне на разноските наполовина за установителната и осъдителната част от
иска в полза на ищеца-въззиваем се следват разноски в размер на 191,10 лв
съразмерно на уважената част от иска,а в полза на ответника-въззивник следва да се
присъдят разноски в размер на 38,99 лв съразмерно на отхвърлената част от
осъдителната част на иска.
Съдът констатира,че всяка от страните е
останала задължена за разноски във въззивното производство.Въззиваемият С. Т.Д.
не е внесъл остатък от дължимото възнаграждение за вещото лице по
първоначалната СТЕ в размер на 178,30 лв.Въззивникът „Информа Аутомотив“ ЕООД
не е внесъл остатък от дължимото възнаграждение за вещото лице по
допълнителната СТЕ в размер на 13,50 лв.С оглед изхода от спора горните суми
следва да бъдат поети от ищеца и ответника по делото съразмерно на уважената и
отхвърлената част от иска.За първоначалната експертиза ищецът по делото и
въззиваем дължи сума в размер на 7,93 лв,а за допълнителната в размер на 0,60
лв.Ответникът и въззивник дължи за първоначалната експертиза сума в размер на
170,37 лв,а за допълнителната в размер на 12,90 лв.Тези суми следва да бъдат
присъдени в тежест на страните на основание чл.77 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №106/15.07.2019 г. по
гр.д.№445/2018 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е признато за
установено по отношение на „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,че С.Т.Д. с ЕГН **********
*** е носител на правото на собственост върху следния недвижим имот:част от
имот-ПИ с идентификатор 02508.5.69 по действащата КК на гр.Б. с площ на частта
1 131 кв.м,защрихована в синьо към приложената комбинирана скица,като „Информа
Аутомотив“ ЕООД-гр.Д. е осъдено да предаде на С.Т.Д. владението върху горния
имот,респ. скица-приложение №2 към заключението на вещото лице А.К.,подписана
от съда,е обявена за неразделна част от решението и „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д. е осъдено да
заплати на С.Т.Д. разноски в размер на 267 лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Информа
Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,че С.Т.Д. с ЕГН ********** *** е собственик по
силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ,осъществена с решение №4054/18.02.2013 г.
по заявление вх.№БВ14/24.02.1992 г. на ОСЗ-гр.Б.,и наследяване от Т.Д. С.,б.ж.на
гр.Б.,на реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.5.69 по
кадастралната карта на гр.Б.,находящ се в гр.Б.,в.з. „О.П.“,която част
представлява терен,защрихован с жълти щрихи на скица №2 /на лист 39 от
в.гр.д.№764/2019 г. на ДОС/ към първоначалното заключение на вещото лице М.Х.
по допуснатата от Д.кия окръжен съд съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
***,да предаде на С.Т.Д. с ЕГН ********** *** владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор
02508.5.69 по кадастралната карта на гр.Б.,находящ се в гр.Б.,в.з. „О.П.“,която
част представлява терен,защрихован с жълти щрихи на скица №2 /на лист 84 от
в.гр.д.№764/2019 г. на ДОС/ към допълнителното заключение на вещото лице М.Х.
по допуснатата от Д.кия окръжен съд съдебно-техническа експертиза,както и
терен,защрихован с червени щрихи и оцветен в червен цвят,включващ част от
застроената площ под сграда-помпена станция /със сигнатура С1 на скицата/ и
незастроената прилежаща площ около тази сграда,предназначена за ползването й.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС,предявен от
С.Т.Д. с ЕГН ********** *** срещу „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,в
осъдителната му част за осъждане на „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,да
предаде на С.Т.Д. владението върху
реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.5.69 по кадастралната
карта на гр.Б.,находящ се в гр.Б.,в.з. „О.П.“,която част представлява терен,защрихован
с червени щрихи и оцветен в червен цвят,включващ част от застроената площ под
сграда С2-масивен навес върху скица №2 /на лист 84 от в.гр.д.№764/2019 г. на
ДОС/ към допълнителното заключение на вещото лице М.Х. по допуснатата от Д.кия
окръжен съд съдебно-техническа експертиза и незастроената прилежаща площ около
тази сграда,предназначена за ползването й.
Скица №2 /на лист 39 от в.гр.д.№764/2019
г. на ДОС/ към първоначалното заключение на вещото лице М.Х. по допуснатата от Д.кия
окръжен съд съдебно-техническа експертиза и скица №2 /на лист 84 от
в.гр.д.№764/2019 г. на ДОС/ към допълнителното заключение на вещото лице М.Х.
по допуснатата от Д.кия окръжен съд съдебно-техническа експертиза са неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
***,да заплати на С.Т.Д. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 255,12 лв /двеста петдесет и пет лева и 12 стотинки/.
ОСЪЖДА „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
***,да заплати на С.Т.Д. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер 191,10 лв /сто деветдесет и един лева и 10 стотинки/.
ОСЪЖДА С.Т.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК ***,сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 38,99 лв /тридесет и осем лева и 99
стотинки/.
ОСЪЖДА С.Т.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Д.кия окръжен съд възнаграждение
за вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза в размер на 7,93
лв и възнаграждение за вещото лице по допълнителната съдебно-техническа
експертиза в размер на 0,60 лв.
ОСЪЖДА „Информа Аутомотив“ ЕООД-гр.Д.,ЕИК
***,да заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Д.кия окръжен съд
възнаграждение за вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза в
размер на 170,37 лв и възнаграждение за вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза в размер на 12,90 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК,а в частта с характер на определение по чл.77 от ГПК
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.