Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 03.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 03.02.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното
от съдията Петкова в. гр. дело № 2301 по описа за 2018
година, в срока за произнасяне съобрази следното:
Образувано
е по жалба вх. № 3880/18.01.2018г. на Ж.И.Д., ЕГН **********, срещу решение №
5339/19.12.2017г. по гр.д. № 1259/1999г. по описа на ВРС, VІІІ-ми състав, с
което съдът е оставил без уважение молбата ѝ за поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение от 10.01.1997г., с която се иска административният адрес на
процесния имот вместо ул. "Сан Стефано" № 7 да се впише ул. "Сан
Стефано" № 5 и ул. "Патлейна" № 4, като е приел същата за
неоснователна. Според жалбоподателката, решението е немотивирано, неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага, че с молба поискала съдът да спре
производството по настоящото дело на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване с краен съдебен акт на производството по молба за поправка на очевидна
фактическа грешка на Решение от 06.01.1993г. по гр.д. № 2126/1992г. на ВРС, 10
състав, с оглед на преюдициалния му характер за настоящото производство.
Твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е разгледал тази молба, поради
което жалбоподателката излага, че само на това основание постановеното решение
следва да се отмени като се уважи молбата за спиране на посочените основания.
Счита молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за основателна, защото
именно с оглед постигането на съответствие на отразеното в кадастъра с
действителното правно положение в диспозитива на решението е предвидена правна
възможност за извършването на поправка на решението и то в съответствие с
изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилник за вписванията.
Излага, че съдът правилно е приел в мотивите си, че уваженият ревандикационен
иск е за имот представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми п.р. на гр.
Варна, но в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ
е следвало да приеме молбата за основателна и уважи същата, за да се постигне
действителното правно положение в диспозитива на решението в съответствие на
отразеното в кадастъра, съобразно приложените доказателства към молбата за
правилните административни адреси на имот пл. № 6. Твърди, че правилният
административен адрес не се определя от волята на съда, а следва да се има
предвид, че действителното право положение е отразено в кадастъра. Излага, че
съдът се е запознал само със съдържанието на молбата, но не и с приложените към
нея писмени доказателства, произхождащи от надлежни органи, и от които се
установява, че верните кадастрални данни за недвижимия имот представляващ пл. №
6 е административен адрес: ул. "Сан Стефано" № 5 и ул.
"Патлейна" № 4 и това следва да е законово положение, а не воля на
съда. Категорична е, че не е твърдяла в молбата за ОФГ, че съдът е допуснал
нарушение при индивидуализацията на процесния имот още при разглеждане на
делото, а е изложила съображения, че "Тази поправка следва да се извърши
тъй като недвижимите имоти се индивидуализират по действащ устройствен и/или
кадастрален план, съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилник за
вписванията”. По изложените съображения, моли да бъде отменено обжалваното
решение, като на негово място бъде постановено друго, с което бъде допусната
поправката на ОФГ. Отправя и отново искане да бъде спряно производството
по делото до разрешаване спора по
същество по гр.д. №2126/1992г. на ВРС, 10 състав.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника ДП „Български
спортен тотализатор“, с който жалбата се оспорва. Сочи се, че изложените в нея
възражения, преповтарящи тези по молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка, са неоснователни. Твърдят, че всеки имот се индивидуализира по граници
с по кадастрална карта, номер, но не и с два административни адреса, както
желае молителката. Твърди се, че такъв административен адрес- ул. „Сан Стефано“
№5 и „Патлейна“ №4, не е посочван в исковата молба. Моли се решението да бъде
потвърдено.
С
определение №2685/19.10.2018г. съдът е конституирал като въззиваема страна М.И.Ж.,
доколкото същият е бил страна в производството по гр.д. № 1259/99г. по описа на
ВРС, VІІІ-ми с-в, респективно е задължителен другар в лично качество и като
наследник на починалите страни Дафинка И. и Иван И.. При условията на чл.47
ал.6 от ГПК на Ж. е назначен особен представител. Последният изразява становище
за неоснователност на молбата.
По предмета на така предявената
молба за допускане поправка на очевидна грешка се излагат следните твърдения от
страните:
Молителката Ж.И.Д.,
ЕГН*********** с адрес ***, е сезирала ВРС с искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение. Твърди се в молбата, че
навсякъде в решението следва вместо текста „Сан Стефано“ №7 да се чете: ул. Сан
Стефано №5 и ул. Патлейна №4, тъй като недвижимите имоти се индивидуализират по
действащ устройствен и/или кадастрален план, а именно тази е индивидуализацията
на имота съобразно представени удостоверения от Община Варна от 2004г. и 2006г.
Постъпил е отговор
на молбата от насрещната страна ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, в който се оспорва молбата като неоснователна. Поддържа се, че
липсва правен интерес от същата, както и че молителката желае да подмени
действителната воля на съда. Моли се за оставяне на молбата без уважение.
М.И.Ж. не е изразил становище по жалбата.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно се установява, че гр.д.
№1259/1999г. по описа на ВРС, VІІІ-ми с-в, е унищожено изцяло поради изтекъл
срок за съхранение. Безспорно е от приложената справка, както и от извършената
такава служебна в деловодната система на ВОС, че с влязло в сила на
23.07.2003г. решение по в. търг. №655/2000г. д. е оставено в сила решението на
ВРС, постановено на 01.08.2000 год. по гр.д. № 1259/1999 год. в частта, в която
Иван Ж.И., Дафинка Великова И., Ж.И.Д. и М.И.Ж.
са осъдени да заплатят в полза на ЦД на БСТ – гр.София чрез РД БСТ –
гр.Варна сумата от 5 128 лева, представляваща сумата, с която ответниците са се
обогатили без основание за сметка на ищеца от ползването на недвижим имот:
магазин с площ от 22, 41 кв.м., находящ се в партерния етаж на четириетажна
жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” № 7 за периода 01.11.1994 год. –
02.08.1999 год., от която сума Иван и Дафинка Иванови следва да заплатят – 1819
лева; Ж.Д. – 1680 лева; М.Ж. – 1629 лева, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 02.08.1999 год. до окончателно изплащане на
задължението.
Индивидуализацията на имота, обезщетение за
ползването на който се претендира, е извършена чрез посочването на конкретен
административен адрес от въззивния съд в диспозитива на второинстанционното
решение. Последното е влязло в законна сила. Няма данни да е извършена поправка
на ОФГ. В решението на ВОС е изрично възпроизведено, че претенцията на ищеца ДП
„ДСТ“ е, че е собственик на недвижим имот, съставляващ магазин и сервизни
помещения с площ от 22, 41 кв.м., находящ се в партерния етаж на жилищна сграда
на административен адрес гр.Варна, ул.”Сан Стефано” № 7. Възпроизведени са и
твърденията, че сградата е под режима на етажна собственост, в която
ответниците Иван и Дафинка Иванови, М.Ж. и Ж.Д. притежават обособени жилищни
помещения, ведно със съответните принадлежности, ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж. Сочи
се, че с влязло в сила решение последните са осъдени да предадат владението на
ищеца. Предвид горното и доколкото при липса на други запазени документи от
делото не може да бъде направен извод за изявленията на страните, съдът счита,
че следва да приеме, че волеизявлението на ищеца е било такова, както е
възпроизведено от второинстанционния съд във влезлия в сила съдебен акт.
Предвид горното и предмет на облигационната претенция за заплащане на
обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот следва да се приеме, че касае
именно имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ №7 и представляващ
магазин, находящ се в партерния етаж на жилищна сграда в гр. Варна, парцел 15,
6, 7, 8 кв.60 на 8-ми подрайон. Очевидно именно досежно заплащане на
обезщетение за ползването на този имот е присъдил ВРС в мотивите си, която воля
и коректно е обективирал в диспозитива на съдебния акт. Не се установи да е
налице различие между формираната в диспозитива воля и тази в мотивите. Следва
да се съобрази и обстоятелството, че облигационната претенция срещу молителката
и нейните наследодатели е била основана на позоваване правото на собственост по
отношение на процесния имот, установено с решение по гр.д. №1654/95г. по описа
на ВРС. С влязло в сила
решение от 25.11.2019г. е оставена без уважение молбата на Ж.И.Д. по цитираното
дело №1654/1995г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
10.01.1997 г., с която се иска
административният адрес на процесния имот вместо ул.”Сан Стефано” № 7 да
се впише ул.”Сан Стефано” № 5 и ул.”Патлейна” № 4. Предвид горното и на още
едно основание следва да се приеме, че доколкото в решението, с което са
осъдени ответниците да предадат вещта, процесният имот е правилно индивидуализиран,
то и не е налице основание да се приеме, че е допусната грешка при
индивидуализацията на имота, за който се иска присъждане на обезщетение по
настоящото дело.
Настоящият състав напълно споделя и изложените
от ВРС мотиви, че при предявена облигационна претенция стриктната
индивидуализация на имота по действащ план не е съществен елемент от
диспозитива на съдебното решение по осъдителен облигационен иск. А също и че последващите
промени в индивидуализацията на имота поради промяна в плановете, не могат да
бъдат отразявани в съдебните решения по пътя на поправка на очевидна фактическа
грешка.
В този смисъл и не е налице несъответствие между
формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5339/19.12.2017г. по гр.д. № 1259/1999г. по описа на ВРС,
VІІІ-ми състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на Ж.И.Д. за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 10.01.1997г., с която се
иска административният адрес на процесния имот вместо ул. "Сан
Стефано" № 7 да се впише ул. "Сан Стефано" № 5 и ул.
"Патлейна" № 4.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.