№ 15180
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110128816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба искова молба, уточнена с молба на
ищеца от 25.06.2025 г., на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. А.-Ф., с
която са предявени претенции за осъждане на ответницата да заплати на
дружеството следните суми – 307,43 лева – цена за доставена за периода
месец март 2018 г. до месец май 2018 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул.
„Е. Й.“ № **, п., д. м., топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 25.05.2021 г., до окончателното плащане; 86,63
лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
01.05.2018 г. – 21.04.2021 г.; 6,27 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец март 2018 г. – месец май 2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 25.05.2021 г., до окончателното
плащане, и 1,71 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за неуточнен период.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била
собственица на топлоснабдения имот, който бил за стопански нужди, и била
длъжна да сключи договор за заплащане на доставената до имота топлинна
енергия съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Твърди се,
че такъв договор не е сключен, но ищецът доставял топлинна енергия, поради
което ответницата се била обогатила със стойността на доставената енергия.
Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани
от дружеството общи условия, които обвързвали ответницата. Сочи се, че в
общите условия на дружеството от 2006 г. падежът на задълженията бил
определен на 20-ия ден на месеца, следващ месеца на доставката. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
1
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата – Л. А.-Ф., чрез
особения представител, с който предявеният иск се оспорва като недопустим,
евентуално – като неоснователен. Исковите били недопустими, защото
изложеното в исковата молба не отговаряло на истината. Поддържа се, че
вземанията са погасени по давност, която е 3-годишна. Оспорва се да има
облигационна връзка между страните, като се иска за това да се представят
документи от отчети, като се приема, че те отразяват правилно цена на
потреблението, ако съществуват. Оспорва се ищецът да е извършвал услугата
„дялово разпределение“ и поради това нямал право на плащане за нея, а падеж
не бил уговорен, и затова не се дължала и лихва. Нямало и покана до
ответницата. Иска се отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание ищецът уточнява с писмена молба иска си за
цена на дялово разпределение, като поддържа, че по силата на общите си
условия събира цената на услугата за третото лице, което я извършва.
Претендира разноски. Ответницата чрез особения си представител оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им. Не поддържа искането за представяне на
отчети, различни от представените от третото лице – помагач. Последното
поддържа с писмена молба основателността на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
В исковата молба ищецът индивидуализира стопанския обект, за който
претендира заплащане на цена на топлинна енергия и на услугата „дялово
разпределение“ с абонатен № 339128.
Съгласно представения от третото лице – помагач на ищеца с молба с вх.
№ 208905/13.06.2025 г. годишен отчет, в който обектът с аб. № ***** е описан
с адрес: С., ул. „Е. Й.“ №**, вх. *, офис, като е посочено, че се ползва от
„Гринуич“ ООД, и за същото лице има подпис на абонат от 30.05.2019 г.
Съгласно представеното със същата молба дялово разпределение за
отоплителния сезон от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. потреблението
за периода от началото на отоплителния сезон до 30.06.2018 г. е в размер на
9,74 лева. За този период като потребител е посочен „Универсал комерс“ АД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на стойност
на доставена без основание топлинна енергия и стойност на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
2
ЗЗД. Ответницата излага възражения за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е собственик на
имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял
топлинна енергия в установено от него количеството на доставената енергия;
единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“;
както и че липсват изявления на страните за създаване на договорна
обвързаност между тях. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се
установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали
повече от 5 години (искът е за неоснователно обогатяване и се прилага общата
давност).
Исковете за цена на дялово разпределение и лихва върху нея са
уточнени с молба от 25.06.2025 г., като ищецът твърди, че е налице негово
собствено вземане по силата на договорна суброгация. Наличието на такава е
въпрос на основателност на иска, като изложени твърдения за нея
съществуват, поради което и тези два иска следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД искът за неоснователно обогатяване е
неоснователен, когато обеднилият се има друг ред за защита на правата си. В
случая се установява от документите на третото лице – помагач, че за исковия
период от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. в имота с посочен в
исковата молба абонатен номер са се намирали две други дружества, като има
подписани отчети на топлинния счетоводител с тях. Съгласно чл. 301 ТЗ това
означава, че тези дружества, доколкото не са оспорили представителната власт
на подписалия, са в договорни отношения с ищеца. Това изключва вземания на
ищеца към ответницата по настоящото дело, като липсата на подписан писмен
договор на означава липса на търговски договор, като се има предвид
правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според което този, който е направил изявление
във връзка с изпълнение на търговска сделка, не може да се позовава на порок
във формата . В случая има подписани от представители на двама търговци
отчети за доставка на топлинна енергия, т.е. е налице договор за това, като
ищецът е можел да търси правата си от търговските дружества – страни по
тези договори. Това изключва съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД възможността да се
търси отговорност на ответницата. Исковете за цена на топлинна енергия и
лихва върху нея следва да се отхвърлят изцяло, а искът за цена на услугата
„дялово разпределение“ и искът за лихва – също, вкл. и на основание това, че
при твърдения за липса на сключен договор с ответницата, ищецът твърди, че
последната е обвързана от договорна суброгация по общите му условия –
общите условия са част от договор и не могат да обвързват лица, които не са в
договорни отношения. Всички искове следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК, но тъй като не е доказала такива, разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Л. А.-Ф., с ЕГН:
**********, и адрес по делото: С., ул. „А.“ № **, трети надпартерен етаж, че
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 307,43 лева (триста и
седем лева и 43 стотинки) – цена за доставена за периода месец март 2018 г. до
месец май 2018 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул. „Е. Й.“ № **, п., д. м.,
топлинна енергия; 86,63 лева (осемдесет и шест лева и 63 стотинки) – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 01.05.2018 г. –
21.04.2021 г.; 6,27 лева (шест лева и 27 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец март 2018 г. – месец май 2018 г., и 1,71 лева (един лев и 71
стотинки)– законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
неуточнен период
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4