Р Е Ш Е Н И Е
№202/17.11.2020 г.
17. 11. 2020 г. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На шести ноември 2020
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ С.
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. С.
Административно дело № 178 по описа на 2020 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на С.Г.М.
със съдебен адрес:***, *, чрез адв. Н. М. против Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 1012-28-97/09.04.2020 г. против Разпореждане
№ 281-00-1815-3/12.03.2020г. на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10
от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми и в несъответствие с целта на закона, като се прави
искане същото да бъде отменено със законните последици от това.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована,
явява се лично и с процесуалния си представител адвокат М.,
който поддържа жалбата и направеното искане и претендира присъждане на направените разноски по делото,
съгласно представения списък. Допълнително
представя писмени бележки.
Ответникът
по делото своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител ст.
юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със заявление от 17.09.2015г.
оспорващата С.М. е поискала отпускане на
парично обезщетение за безработица/ПОБ/ на осн. чл.
54а от КСО, като е декларирала, че трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД е прекратено на 16.09.2015г. С Разпореждане № 281-00-1815-1/25.09.2015г.
на длъжностното лице на което е
възложено осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО на М. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 16.09.2015г. до 15.09.2016г. в
размер на 11,47 лева дневно. ПОБ е
изплатено на оспорващата за посочения период в общ размер на 2878,97 лева.
На 31.03.2020 г., видно от
приложеното известие за доставяне № PS 8600 00RU0 K, на оспорващата
М. e връчено Разпореждане
№ 281-00-1815-2/12.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.2, т.1
от КСО е отменено Разпореждане
№ 281-00-1815-1/25.09.2015г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО от 16.09.2015г. до 15.09.2016г. в размер на 11,47 лева дневно. В мотивите към така издаденото разпореждане е посочено следното: „ При
извършена проверка на контролните органи на ТП
на НОИ гр.Ямбол в „Й.“ ООД е
съставен Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от
05.07.2019г., с който е установено, че в дружеството без знанието на
собствениците са назначени лица по трудово правоотношение, които не
са упражнявали трудова дейност. За лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 97 лица, между които е и С.М.. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е
възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.“
С Жалба вх. № 1012-28-97 от
09.04.2020 г. С.М. е оспорила по
административен ред Разпореждане № 281-00-1815-2/12.03.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, като е поискала отмяната му като незаконосъобразно, позовавайки се на наличието
на валидно трудово правоотношение. Следва да се отбележи, че със същата жалба е
оспорено и Разпореждане № 281-00-1815-3/12.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж,
ал.1 от КСО е отказано отпускане на ПОБ. Горестоящият административен орган се произнесъл по така
подадената жалба с два самостоятелни адм. акта -
Решение № 2153-28-59 от 30.06.2020 г.-предмет
на оспорване по адм. дело № 179/2020г. на ЯАС и Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020 г., което е
предмет на оспорване по настоящото дело. С влязло в сила решение по адм. дело № 179/2020г. е отхвърлена жалбата на С.Г.М. против Решение № 2153-28-59 от 30.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 1012-28-97/09.04.2020 г. против Разпореждане
№ 281-00-1815-2/12.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол.
Директорът на ТП на НОИ гр.Ямбол с
Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020 г. е приел жалбата на М. против
Разпореждане № 281-00-1815-3/12.03.2020г.за допустима, но по същество за неоснователна, по подробно изложени в акта
съображения, налагащи извода, че същата реално не е полагала труд по
възникналото трудово правоотношение между нея и
осигурителя „Й.“ ООД, поради което няма качеството на осигурено лице. В
оспореното решение се сочи, че при извършена проверка на контролните
органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в
осигурителя „Й.“ ООД е установено с Констативен протокол
№ КП-5-28-00589191 от 05.07.2019г., че има 97 лица със сключени трудови
договори, между които и оспорващата М., за които двамата собственици на
дружеството собственоръчно декларират в Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че не
ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и същите не са упражнявали
трудова дейност във фирмата. На осигурителя са
връчени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за процесните 97 лица, сред които е оспорващата/ № 25 от
предписанията/. Въз основа на неизпълнението на
издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за
заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето С.М. е
подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително
писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, е получено от оспорващата, чрез адвокат М., с известие за доставяне на
02.07.2020г., а жалбата до съда е подадена, чрез адм.
орган с вх. № 2103-28-22/13.07.2020г.
По делото
е представена и съответно приета цялата адм. преписка
по издаване на Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр.Ямбол и Разпореждане № 281-00-1815-3/12.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол. С оглед изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, са изискани
обяснения от оспорващата за относими по делото
обстоятелства, като на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил
въпросите, на които следва да бъде даден отговор. Оспорващата се яви в съдебно
заседание и даде отговор на поставените въпроси. В качеството на свидетел по
делото е разпитан и един от управителите на „Й.“ ООД - Й.Г.Й., който с
показанията си установява относими към повдигнатия
правен спор обстоятелства.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество
жалбата се преценя като неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е
Решение № 2153-28-60 от 30.06.2020 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-97/09.04.2020 г. против
Разпореждане № 281-00-1815-3/12.03.2020г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж ал. 1 от КСО и
във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът
намира, че то е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 117 от КСО, в предвидена от закона форма, с посочване
както на фактическите, така и на правните основания послужили за издаването му.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Настоящият
съдебен състав счита също, че решението – предмет на жалбата е издадено при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО /в приложимата в случая редакция на ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от
17.07.2015 г./ право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия
за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга
държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Изрично обаче в разпоредбата
на чл. 54ж, ал.2 от КСО законодателя е уредил възможността влязлото в сила
разпореждане за отпускане на ПОБ да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
В
случая са били налице материално правните предпоставки по 54ж, ал.2, т.1 от КСО за
отмяна на Разпореждане
№ 281-00-1815-1/25.09.2015г. на
длъжностното лице на което е възложено
осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на оспорващата неправилно е отпуснато ПОБ – пред
компетентния административен орган са представени нови документи и доказателства, които
имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица. И с Разпореждане № 281-00-1815-2/12.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл.
54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане № 281-00-00-1815-1/25.09.2015г.
за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО от 16.09.2015г. до 15.09.2016г. в размер на 11,47 лева дневно. Разпореждане № 281-00-1815-2/12.03.2020г.
е потвърдено с решение № 2153-28-59 от 30.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, а жалбата от М. срещу
последното е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила решение по адм. дело № 179/2020г. на ЯАС.
Легално определение на понятието
„осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, където е предвидено, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
На поставените въпроси от съда на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК, оспорващата отговори следното: Трудовия договор
от 08.09.2015 г. го подписала в офиса на
счетоводителката Д. на ул.“Търговска“ в Ямбол, на центъра. Не присъствала при
оформяне на трудовата книжка, както и на
договора. Документите били изготвени и
само ги подписала. Не знаела, че Д. е
счетоводител, мислила, че е работодател и че фирмата наема сезонни работници.
Изпратила я в с. Камен връх, в селскостопанска сграда, фирмата се занимавала с
внос и износ на зърно, а оспорващата трябвало да почиства, ако има паднало зърно. Заяви, че не
познава свидетеля Й.. Ходила 7 дни на работа и се връщала, но там нямало
никого. Договорът бил за 7 дни, след което прекратили трудовия договор при Д.,
взела и трудовата си книжка.
Следователно, в конкретния случай оспорващата е имала сключен
трудов договор с „Й.“ ООД, който към момента на подаване на заявлението от 17.09.2015г. от М.
за отпускане на парично обезщетение за безработица е бил прекратен, като
същата е отговаряла и на останалите изисквания по чл. 54а от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното
по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно
лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст
предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на
неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; времето, през
което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват
за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и
майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на
парично обезщетение.
Посочените в съставения Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г. факти и обстоятелства, послужили като
основание за издаване на оспореното решение, се потвърждават изцяло от дадените
от Й.Г.Й. показания, в качеството му на свидетел при разпита му в проведеното
на 30.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото. Свидетелят сочи, че
дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т. Й.Г., е с наименование „Й.“
ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. Ямбол, но офис на
фирмата в града няма, тъй като се обработва земя в с. Камен връх; предметът на
дейност е единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до 2019
г. счетоводството на фирмата е осъществявано от Й. Д., на която са предавани
съответните документи, свързани с дейността на дружеството. Свидетелят е
категоричен, че не познава оспорващата, никога не я виждал и не знае какво е
работила във фирмата; потвърждава автентичността на собственоръчно подписаната
и приета като доказателство по делото декларация, като при предоставянето й от
съда категорично заявява, че именно това е декларацията, която са подписали
пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от съда, свидетелят
изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху Трудов договор № 33
от 08.09.2015 г., сключен между „Й.“ ООД, представлявано от Й.Г.Й. и С.Г.М. за
длъжността „сезонен работник“ с месторабота с. Камен връх, не е негов.
Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и върху поставения правоъгълен печат
в трудовата книжка на оспорващата М. на страницата, на която на последната
е оформен трудов стаж в „Й.“ ООД .
Изложеното до тук сочи,
че изводът на административния орган досежно липсата
на осъществявана от страна на С.М. трудова дейност по силата на сключения и
впоследствие прекратен трудов договор, е напълно обоснован. Доказателствата по
делото сочат, че оспорващата не е полагала фактически труд за процесния период,
поради което не може да се счита за осигурено лице по смисъла на КСО.
След като реално не е
осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с
произтичащите от него права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от
предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на
правото на парично обезщетение за общо заболяване. Легално
определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, където
е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно трайната практика на ВАС на РБ, обективирана
в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе
определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между
трудовото, респективно – служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В
хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка
на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението с което е отхвърлена
жалбата на оспорващия също е обоснован административен акт.
В заключение, по
никакъв начин оспорващата не обори установената фактическа обстановка от адм. орган. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, четвърти
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.М. със съдебен
адрес:***, *, чрез адв. Н. М. против Решение №
2153-28-60 от 30.06.2020 г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)
гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-97/09.04.2020 г. против
Разпореждане № 281-00-1815-3/12.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол.
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, *, чрез адв.
Н. М. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто)
лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете