Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.04.2023 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
05.04.2023 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
1 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от
ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от В.Б.Б., с посочен
адрес: ***, подадена против Решение №98 от 27.04.2022 год.,
постановено по
АНД
№330/2022 год.
по описа на Кърджалийския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба, серия ** №***, издаден
от ОДМВР – Кърджали, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство.
В
жалбата касаторът заявява, че обжалва посоченото
решение на Районен съд – Кърджали, като изразява несъгласие по няколко въпвроса. Твърди най-напред, че нарушението било заснето с
непрофесионална камера, а не с каквато трябвало да бъде в случая – тричотка/каквото и да означава този термин/, поради което не бил
сигурен, че се отнася за неговата кола. Заявява на следващо място, че не бил
видял да има обозначение за видеонаблюдение в този
участък. Твърди също, че размерът на глобата от 400 лева не съответства на
нарушението. В жалбата касаторът заявява, че бил
професионален шофьор от ***
години и никога не бил допускал нарушение за превишена скорост, като сочи, че колата
му е „Рено Сценик” на ***
год. и е била тромава, за да развие такава висока скорост, а той в града не
карал с повече от 50 км/час и бил сигурен, че става въпрос за някаква грешка.
Предполага, че някой до него е минал с голяма скорост, но било отчетено за
неговата кола. Предвид това, с жалбата моли да бъде отменена наложената му с
електронния фиш глоба.
Редовно
призован за съдебното заседание, след продължително издирване и неколкократни посещения на посочения от него в жалбата му
адрес, от призовкар при АдмС
– *** и от полицейски служители от *** Районно управление - ***, касаторът В.Б. от ***, се явява лично, като заявява, че поддържа подадената жалба. В съдебно
заседание твърди също, че по делото нямало
снимков материал, удостоверяващ номера на камерата до колата, а именно
- каква е била камерата
- камера ARH CAM S 1 или мобилна камера за скорост Cordon - М. Според касатора,
това доказвало, че няма разделителна способност и не ставало ясно, дали може
да се каже,
че се отнася
за неговата. Моли съда да отмени обжалваното решение на Pайонен съд - Кърджали и да отмени
и атакувания електронен фиш.
Ответникът
по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно уведовен
от съдебно заседание чрез процесуалния си представител, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че решението на Районен съд – Кърджали е правилно и законосъобразно и предлага да бъде
оставено в сила, тъй като в него
подробно е описано изпълнението на процедурата по установяване на нарушението спрямо скоростта за движение, по специалния ред
с камера за регистрация на такова нарушение. Счита, че описаните подробни детайли в обжалваното решение съответстват на наличните писмени доказателства по делото и че
електронният фиш е издаден правилно
и законосъобразно, поради
което и
Районен съд – Кърджали го е потвърдил.
Отново предлага да бъде
оставено в
сила решението на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От
изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно
основание е неправилно приложение на
материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №98 от 27.04.2022 год., постановено по АНД №330/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на В.Б.Б., с посочен адрес: ***,
с ЕГН **********, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство,
на 18.02.2022 год., в 11:23 часа, в ***, на бул.„***”, до ***, в посока на движение от *** към ***,
извършено с МПС - лек автомобил, марка „Рено Меган Сценик”, с Рег. №***.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 18.02.2022 год. се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение с АТС №***, което било позиционирано на бул.„***”, до ***”,
където е въведено ограничение на скоростта от 50 км/час за населеното място. В
11:23 часа на 18.02.2022 год. бил заснет движещ се в посока от *** към ***, лек
автомобил, марка „Рено Меган Сценик”,
с рег.№ ***, със скорост 85 км/час, при ограничение от 50 км/час. След
обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен
фиш, в който като нарушител било вписано името на касатора
в настоящото производство – В.Б. от ***, с ЕГН **********, като собственик, на
когото е регистрирано описаното МПС. В описателната част на електронния фиш
било вписано движение с установена скорост от 82 км/час - превишаване с 32 км/час,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400
лева.
Горната
фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на
скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в
зависимост от вида на превозното средство, както и от това, дали движението се
осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Посочил
е, че в процесния случай нарушението е констатирано в
град Кърджали, за което се отнася ограничение на скоростта за движение в
населено място от 50 км/час и тъй като е отчетено превишение
на допустимата скорост за движение с 32 км/час, приложена е санкционната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до
40 км/час и че следователно, деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът
е приел, че обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като
нарушител в качеството на собственик, доколкото същият не е декларирал по
установения ред друго лице да е извършило нарушението и че жалбоподателят попада
в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, поради което следва да отговаря за
извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.
При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че изписването в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е
пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а
не до установяването на нарушението с техническото средство и че не е
необходимо самото нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. На
следващо място, съдът е посочил, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да
е установено с техническо средство или система, без да е конкретизирано дали
същото следва да е стационарно или мобилнои че законодателната
промяна в ЗДвП настъпила като след с изменението в закона се предвидила
възможността, електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с
мобилно техническо средство, а последното било включено в обхвата на
автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП,
приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че към
момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както
когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство,
така и когато е установено с мобилно такова. На следващо място, районният съд еотбелязъл, че за целта е издадена и нарочна Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и че контролният орган в патрулния автомобил
по никакъв начин не оказва въздействие върху процеса на установяване и
заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от мобилната система. Съдът е посочил, че по делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно одобреното приложение,
който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, необходими за преценката
относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Съдът е приел, че няма
основание да не кредитира приложената по делото разпечатка на снимка, заснет с
преносима система за контрол на скоростта на МПС, тъй като по силата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес и че именно посоченият клип доказва, че автомобилът „Рено Меган Сценик”, с рег.№*** , се е
движил със скорост 85 км/час при ограничение от 50 км/час, на посочените в
електронния фиш дата, час и място. Съдът е отбелязъл
също, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка
на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
На следващо място, районният съд е приел, при съставянето на ЕФ са спазени
всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението/ОДМВР
- Кърджали/, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане и че сред тези реквизити,
на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени
име, длъжност, компетенции и подпис на лицето, издало фиша, както и датата на
неговото издаване. Съдът е отбелязъл също, че макар
чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното
постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния
фиш. Посочил е също, че няма изискване последният да има реквизитите на наказателно
постановление, така, както са изброени в чл.57 от ЗАНН и че АНО е занижил регистрираната от АТС скорост с 3 км./час, според
методическите указания за работа с АТС.
По
тези съображения, районният съд
е извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и направената претенция за
разноски, районният съд е приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН/основанието
е неправилно посочено – правилното основание за присъждане на юрисконсултското възнаграждение в случая е чл.63д, ал.4, във вр.
с ал.1 от ЗАНН/, следва на административнонаказващия
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от ЗПП. Посочил е, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП и
че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението
за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева, както и че в случая по
делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото
издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР -Кърджали, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира
най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния
районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен
съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението
на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по
подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на
районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила,
т.е. че са изпълнени изискванията на на чл.189, ал.4
от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи и съответно, че не са констатирани процесуални нарушения, които да са
допуснати при издаването му от
административнонаказващия орган.
Съдът намира за
абсолютно неоснователни изложените твърдения и
оплаквания в касационната жалба, подадена от В.Б.. Напълно
неоснователно, а и до голяма степен е неясно оплакването, че нарушението било
заснето с „непрофесионална камера”, а не с каквато трябвало да бъде в случая – тричотка, поради което не бил сигурен, че се отнася за неговата
кола. Тук следва да се посочи най-напред, че вероятно само касаторът
Б. си знае, какво има предвид под наименованието камера „тричотка”
(?!?) и съответно,
защо счита, че такава камера „тричотка”, каквото и да
представлява тя, е професионална и съответно, абсолютно е неясно, защо счита,
че камерата, с което е заснето движението на управлявания от него лек автомобил
на посочената дата, час и място, е непрофесионална. Независимо от това, съдът
намира за нужно да посочи, че в случая, в обжалвания електронен фиш е изрично е
посочен видът на използваното АТСС, а именно: ARH CAM
S1,
както и идентификационния /фабричния/ му номер - ***. Използваното АТСС, а
именно: ARH CAM S1 представлява стационарно преносим
уред/преносима система/ за контрол на скоростта на моторните превозни средства
с вградено разпознаване на номера и комуникации, който представлява система за контрол
на скоростните режими, притежаващ Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 год., издадено от
Българския институт по метрология/на л.16 от АНД №330/2022г./ и отговаря
на всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Във връзка с това твърдение в
касационната жалба, съдът в настоящия състав намира за нужно да посочи също, че
по административнонаказателната преписка, изпратена
на Районен съд – Кърджали, е представен
и Протокол от проверка №86-СГ-ИСИС от 25.11.2021 год. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”
към Български институт по метрология/на л.13 от АНД №330/2022г./. В т.1 от този протокол е посочено, че обект на
проверката е преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH
CAM S1, а в т.6
от протокола – Проверено средство за измерване (фабричен номер), ясно е вписано
- ***, т.е. именно тази конкретна
АТСС от посочения тип - ARH CAM S1, със същия
идентификационен/фабричен/ номер - ***,
е преминала метрологична проверка, като от протокола е видно, че при проверката
е установено съответствие с одобрения тип и че грешките не превишават
максимално допустимите грешки за типа средство за измерване. Ясно е, предвид горното, тази че тази
конкретна АТСС от посочения тип - ARH CAM S1, несъмнено представлява
одобрен и отговарящ на всички изисквания за техническа изправност уред за
коректно установяване на скоростта на движение на МПС и видеозаснемане.
В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи,
че в изготвеното веществено доказателствено средство - снимката №*** от 18.02.2022 год., 11:23 часа, ясно е посочено, че същата е направена именно
с това АТСС, с идентификационен/фабричен/ номер - ***, както и ясно е отразено,
че локацията на записа е на бул.„***” в град Кърджали, указана е посоката за
задействане на АТСС – при режим „приближаващ” на заснетото МПС, посочена е
засечената скорост на движение на заснетото МПС - „+85 km/h”,
а освен това, противно на твърденията на касационния жалбоподател, на
изготвеното веществено доказателствено средство –
снимката с посочения номер, ясно се вижда предната регистрационна табела на
заснетото МПС и номерът, изписан на нея – ***.
Във връзка с твърдението на касатора Б., че нарушението било заснето с „непрофесионална
камера”, съдът намира за нужно да му разясни, че стационарно преносимият уред
за контрол на скоростта на моторни превозни средства „ARH
CAM S1”
е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост.
Уредът измерва скоростта и разтоянието на
преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в
патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е
основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен
лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се
документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с
различни фокусни разстояния. След всички измервания и направените изчисления
устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от
наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се
съхраняват в устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на
разпознатите регистрационни табели, приружени със
снимков материал и данни. Системата включва стационарно преносими уреди за
контрол на скоростта, сециализиран софтуер,
интегриран със софтуера за проверка в автоматизираната система „Административнонаказателна дейост”
за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на електронен фиш.
По отношение оплакването на касатора В.Б., че не бил видял да има обозначение за видеонаблюдение в този участък от пътя, съдът намира за
нужно само да посочи, че нито в Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, в
съответните негови разпоредби, регламентиращи установяването на нарушенията с
АТСС и издаването на електронни фишове за тях, нито в цитираната по-горе
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, вече отдавна не съществува изискване, местата, респ.
участъците от пътя, в които се осъществява контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, да се
обозначават с
пътен знак. За да стане още по-ясно на касатора В.Б.,
съдът намира за нужно да посочи, че такова изискване съществуваше в
разпоредбата на чл.7 от същата Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, но
и че същият този чл.7 е отменен изцяло, като отмяната му е публикувана в
„Държавен вестник” – брой 6 от 16.01.2018 год. и е в
сила от същата дата - 16.01.2018 год. От това следва, че към датата на
извършване от касатора на нарушението, установено с
АТСС, а именно – към 18.02.2022 год., такова изискване
отдавна вече не съществува, поради което и това оплакване
е абсолютно несъстоятелно.
По отношение твърдението на касатора, че размерът на глобата от 400 лева не
съответствал на нарушението, съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, посочена като санкционна разпоредба и в
обжалвания електронен фиш, ясно и недвусмислено регламентира, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба от
400 лева, за превишаване от 31 до 40 км./час. В случая
е безспорно ,че нарушението е извършено в населено място – град Кърджали, като
засечената скорост на движение на управлявания от касатора
лек автомомбил е била 85 км./час, т.е. с 35 км./час
над разрешената максимална скорост на движение в населено място от 50 км./час. В
електронния фиш засечената скорост на движение е намалена с 3 км./час, тъй като
административнонаказващият орган е отчел възможната
грешка на техническото средство, съобразно
изискването на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във
вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, но така или
иначе, и при това положение, превишението е с 32
км./час и нарушението отново попада в хипотезата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
за което предвиденото наказание глоба е в размер на 400 лева. Ясно е предвид горното, че и това твърдение, изложено в жалбата, е абсолютно неоснователно.
Най-сетне, заявеното от касатора
в жалбата, че бил професионален шофьор от *** години и никога не бил допускал
нарушение за превишена скорост, дори и да е вярно,
не може да
е основание за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и съответно – за отмяната му. Независимо
от това, съдът намира за нужно да посочи, че по административнонаказателната
преписка, представена в Районен съд – Кърджали, е приложена и справка за
нарушител/водач, за касатора В.Б.Б.,
с ЕГН **********/на л.17-л.18 от АНД №330/2022г./. В същата, в раздел
„Фишове”, е посочен издаден срещу касатора
В.Б. електронен фиш серия ** №***, съставен от ОДМВР – ***
на 14.10.2021 год. и връчен му на 23.12.2021
год., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и с който електронен фиш, на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му е било наложено наказание глоба, в
размер на 100/сто/ лева, като в справката е отразено също, че този електронен
фиш е влязъл в сила и е платен. От това следва, че това твърдение не е отговаря
на истината, т.к. касаторът Б. е допускал нарушение,
свързано с превишена скорост – в този случай превишение
в населено място от 21 до 30 км./час и съответно е бил наказан за него, също с
електронен фиш.
По отношение
твърдението на касатора, че колата му била „Рено Сценик”, на *** год. и била тромава, за да развие такава
висока скорост, съдът само ще упомене, че управляваното от касатора
МПС е марка „Рено Меган Сценик”,
като по делото не са представени никакви доказателства за това, кога е
произведено същото или иначе казано, на колко години е. Следва да се отбележи,
че при най-бегла справка в специализирани аввтомобилни
сайтове относно техническите характеристики на този модел лек автомобил се
установява, че същият може да достигне максимална скорост на движение от 170
км./час, от което може да се направи категоричен извод, че същият може да
достигне без проблем и скорост на движение от 85 км./час, каквато е била и
засечената скорост на движение в конкнетния
случай.
При това положение, предвид всичко изложено по-горе, се налага крайния
извод, че касационната жалба, подадена от В.Б.Б., с посочен
адрес: ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се
явява неоснователна и недоказана и че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия
** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, е
законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата,
регламентиращи издаването на електронни фишове и след като го е потвърдил с
обжалваното решение като законосъобразно издаден, Кърджалийският районният съд
е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради
което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Деловодни разноски не са претендирани от
ответника по касация в настоящото производство, а такива реално не са и сторени
от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/
от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98
от 27.04.2022 год., постановено по АНД №330/2022 год.
по описа на Районен съд –
Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.