РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110106610 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „М. Б.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощник
срещу Я. Д. Д., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 164.39 лева
– сбор от главница, формирана от падежирали и непогасени лизингови
вноски с падежи от 07.11.2019 г. до 07.01.2020 г. и от 08.01.2020 г. до датата
на изземване на актива – 13.01.2020 г. пропорционално на дните ползване,
дължима по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № *, дължими за периода от
07.11.2019 г. до 13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 780.49 лева – сбор от
възнаградителна лихва, формирана от падежирали и 2 непогасени лизингови
вноски с падежи от 07.11.2019 г. до 07.01.2020 г. и от 08.01.2020 г. до датата
на изземване на актива – 13.01.2020 г. пропорционално на дните ползване,
дължима по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № *, дължими за периода от
07.11.2019 г. до 13.01.2020 г.; сумата от 1.61 лева – лихва за забава върху
лизингови вноски с падежи от 07.11.2019 г. до 07.01.2020 г., за период от
датата на всеки падеж съответно до 13.01.2020 г.; сумата от 887.61 лева –
неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя,
1
начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора, на основание
чл. 15.5 от Общите условия, формирана от три лизингови вноски, всяка в
размер на 295.87 лева; сумата от 159.00 лева – заплатени от лизингодателя
застрахователни премии, на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия,
вр. чл. 345 (2) от ТЗ; сумата от 120.00 лева – разходи за възстановяване на
лизинговия актив, на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от приложимите Общи
условия; сумата от 6300.00 лева – щети, нанесени върху лизинговия актив по
време на ползването му от лизингополучателя.
В исковата молба се излага, че на 08.05.2021 г. между страните е
сключен договор за финансов лизинг, в изпълнение на задълженията си по
който на ответника е предоставено ползването на лек автомобил с рег. № *.
От страна на лизингополучателя е заплатена авансова вноска в размер на 8100
лв. Срещу предоставеното ползване от ответника е поето задължение за
заплащане на лизингови вноски от по 295.87 лв., за срок от 72 месеца, или до
07.05.2024 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 39.60 %. От страна на
лицингополучателя не са заплатени от 18- та до 20- та лизингова вноска,
последната с падеж – 07.01.2020 г. На 13.01.2020 г. лизинговата вещ е иззета
от ответника, а договорът – развален поради неизпълнение. Дължимите по
лизингови вноски (общо 164.39 лв.) и възнаградителна лихва (780.49 лв.) не са
заплатени от ответника. Уговорено е заплащане на неустойки за забава и за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, като дължимите
размери съответно от 1.61 лв. и 887.61 лв., също не са заплатени от ответника.
Твърди се още, че от ответника не са заплатени дължимите разходи за
заплащане на застрахователна премия по застраховка „Г. о.“, втора и 3 трета
вноска. Последната е заплатена от собственика на вещта. На следващо място,
при приемане на автомобила обратно са констатирани увреждане на
двигателя, необходимост от смяна на акумулатор и детайли по интериора.
Ответникът – Я. Д. Д., чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Възразява срещу
изпълнението на фактическия състав на деликта, както от относно
прекомерността на търсената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Отправя искане за отхвърляне на исковете. Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и страна:
Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за
финансов лизинг № * от 08.05.2018 г., сключен между „М. Б.“ ЕООД и Я. Д.
Д., по отношение на следния актив – лек автомобил „* *”, с рег. № *, с
определена между страните стойност от 11 100 лева. Уговорено е заплащане
на първоначална вноска в размер на 3000 лева. Срокът на лизинга е 72 месеца.
Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора - 39.60 %, в общ
размер на 13202.64 лв. От страна на лизингополучателя е поето задължение за
2
заплащане на такса ангажимент в размер на 100 лева. В договора е отразена
общата дължима сума – 21402.64 лв. Между страните е уговорено връщане на
дължимата сума на 72 месечни вноски. Размерът на всяка вноска е посочен в
приложения къв договора погасителен план (л. 8, 9). Видно от т. 12, от страна
на лизингополучателя е поето задължение да сключи за своя сметка
застраховка „Г. о.“ по отношение на лизинговия актив, в полза на
лизингодателя.
Лизинговата вещ е предадена на лизингополучателя на 09.05.2018 г.,
видно от представения на л. 10 приемо – предавателен протокол.
Приобщени на л. 12 – 24 са общи условия към договора за финансов
лизинг, съдържащи подпис за лизингополучателя на всяка страница. В т. 8.6
от същите е предвидено задължението за лизингополучателя за
възстановяване на направените разходи за заплащане на застрахователна
премия по застраховка „Г. о.“ относно предоставения лек автомобил. В т.
8.7.10 е предвидено задължение за ответника за заплащане на разходите,
направени от лизингодателя във връзка с възстановяване на държането върху
лизинговия актив или прекратяване на договора поради неизпълнение. В т.
15. 5 е предвидено правото на лизингодателя, при предсрочно прекратяване
на договора, да получи неустойка в размер на три лизингови вноски.
Лизинговият автомобил е върнат на лизингодателя на 10.01.2020 г., от
лицето Я. Д. Д. (баща на лизингополучателя), видно от представения на л. 50
приемо – предавателен протокол.
От заключението на вещото лице Р.Х., по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза, се установява следното: общо платените суми по
договора са в размер на 5 635.72 лв.; размерът на незаплатената част от
главницата, за периода 07.11.2019 - 13.01.2020, е 162.22 лв.; размерът на
договорената и незаплатена част от възнаградителната лихва, съгласно
погасителния план за периода 07.11.2019 - 13.01.2020 г., е 790.09 лв.;
неустойката за забава по Договор за финансов лизинг № *, е в размер на 10 %,
за периода 07.10.2019 г. до 13.01.2020 г.; дължимата неустойка за забава е в
размер на 2.93 лв., върху общо неплатената главница; неустойката за
прекратяване по вина на лизингополучателя по Договор за финансов лизинг,
съгласно чл. 15.5. от Общите условия, е в размер на 887.61 лв.;
застрахователни премии, дължими за 2019 г. и 2020 г. за лек автомобил марка
* модел *, per. № *, са в размер на 159 лева; няма данни за удържани суми в
размер на 159.00 лева за заплащане на ЗП Г. О. за 2019 и 2020 г.; заплатени са
120 лева - разноски за възстановяване на лизинговия актив, като същите не са
заплатени от лизингополучателя.
От заключението на вещото лице А.В., по изготвената съдебно –
автотехническа експертиза, се установява следното: уврежданията,
установени при оглед на автомобила от представители на лизингодателя,
видими на предоставения снимков материал, са: акумулатор, задна лява врата,
предна броня, таван, десен праг, заден десен панел, задна броня, джанти,
3
шофьорска седалка, волан, рамка в централна конзола, топка скоростен лост,
лагери, двигател; общата стойност на разходите за отстраняване на щетите по
пазарни цени, е в размер на 19 068.59 лв., която включва следните позиции:
обща стойност за резервни части - 15298.55 лв., общо за операции за Д/М и
Р/О - 62.5 ч. х 30.00 лв. = 1875.00 лв., общо за операции за Ремонт - 1.6 ч. х
30.00 лв. = 48.00 лв., общо за операции за Боядисване - 35.44 ч. х 30.00 лв. =
1063.20 лв., общо за основни и допълнителни материали - 783.84 лв.; средна
пазарна стойност на лек автомобил „* *“, с per. N: * към дата 13.09.2020 г. е в
размер на 9 500 лв.; средна пазарна стойност на лек автомобил „* *“, с per. N:
* към дата 21.09.2020 г.ев размер на 9 460 лв.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и
идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно
от приложеното ч. гр. д. № 15467/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно: наличие на валидна облигационна връзка
между страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна, и от която е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсени т е суми;
настъпилите вреди по лекия автомобил, в резултат от действия/ бездействия
на ответника; размерът на задълженията.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Съобразно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Основното задължение на лизингодателя е предаване и
осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя са
уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към задълженията на
наемателя във връзка с ползването на вещта и заплащане на цената за
ползването, заплащане на всички разходи, свързани с ползването на вещта,
пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
В настоящия случай безспорно се установи, че страните били в
облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им договор за
финансов лизинг. В изпълнение на задълженията си по същия, ищецът
предоставя на ответника лизинговия автомобил. От страна на
лизингополучателя е поето задължение за заплащане на лизингови вноски и
4
възнаградителна лихва. С подписа на положен по договора и общите условия,
ответникът е приел посочените в същите условия.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между
страните облигационна връзка по силата на договор за лизинг, по който
лизингодателят е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало
задължение да погаси цената на лизинговата вещо и уговорената договорна
лихва на съответните падежни дати.
На следващо място, липсва спор между страните относно факта на
прекратяване на договора по вина на ответника, поради което и за ищеца е
възникнало правото да получи неустойка, съобразно правилото, разписано в
т. 15.5 ОУ. В настоящата хипотеза, между страните е постигнато съгласие
относно конкретния размер на неустойката, като уговорката е в съответствие
с установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода при договаряне. Този размер и
не надвишава прекомерен в предвид присъщите за неустойката функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
От заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно, компетентно и всестранно изготвено, се
установява и размера на всяко от задълженията.
От друга страна, установява се по делото връщане на лизинговата вещ в
патримониума на лизингодателя. Видно от приобщения приемо предавателен
протокол, автомобилът е върнат с видими щети, установени от представители
и на двете страни. С подписа си, положен в приемо – предавателния
протокол, представителят на лизингополучателя се е съгласил със
състоянието, в което се предава автомобила. В тази връзка, за
лизингополучателя е възникнало задължение за репатриране на причинените
материални щети, което не е сторено, включително и към момента на
приключване на устните състезания.
Същевременно, от заключението по изготвената съдебно –
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно, компетентно
и всестранно изготвено, се установява и размера на разходите за
възстановяване на констатираните щети - 19 068.59 лв., която сума
неколкократно надвишава претенцията на ищеца.
Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задълженията
за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и застрахователна
премия и неустойка, както и за репатриране на щетите по лизинговата вещ.
От друга страна, съгласно заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, сумата от 120 лева, представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив, е заплатена на ищеца.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
исковите претенции съобразно предявените размери от 164.39 лева –главница,
дължима по Договор за финансов лизинг № *, дължима за периода от
07.11.2019 г. до 13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
5
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 780.49 лева – сбор от
възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.11.2019 г. до 13.01.2020 г.;
1.61 лева – лихва за забава върху лизингови вноски, за период от датата на
всеки падеж съответно до 13.01.2020 г.; 887.61 лева – неустойка за
прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15.5 от Общите условия; 159.00 лева – заплатени от
лизингодателя застрахователни премии, на основание чл. 8.6 от приложимите
Общи условия, вр. чл. 345 (2) от ТЗ сумата от 6300.00 лева – щети, нанесени
върху лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя,
поради което и същите следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Неоснователна, с оглед извършеното погашение, е претенцията относно
сумата от 120.00 лева, представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив, дължима на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от
приложимите Общи условия, поради което и същата следва да се отхвърли,
на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на
ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски в размер на 264.43 лв., а също и тези в настоящото, възлизащи на
1906.16 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. Д.
Д., ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на „ М. Б.” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, сумите от: 164.39 лв. (сто шестдесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки) – главница, формирана от
падежирали и непогасени лизингови вноски, дължима по Договор № * за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, за периода от 07.11.2019 г. до 13.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 780.49 лв. (седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и
девет стотинки) – възнаградителна лихва, дължима по Договор № * за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, дължима за периода от 07.11.2019 г. до 13.01.2020 г.; 1.61
лв. (един лев и шестдесет и една стотинки) – обезщетение за забава върху
дължимите лизингови вноски, с падежи от 07.11.2019 г. до 07.01.2020 г., за
период от датата на всеки падеж съответно до 13.01.2020 г.; 887.61 лв.
6
(осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) –
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
начислена, на основание чл. 15.5 от Общите условия; сумата от 159.00 (сто
петдесет и девет) лева – заплатени от лизингодателя застрахователни
премии, на основание чл. 8.6 от приложимите Общи условия; 6300.00 (шест
хиляди и триста) лева – щети, нанесени върху лизинговия актив по време на
ползването му от лизингополучателя, дължими на основание т. 14.3 от
Общите условия Договор № * за финансов лизинг, за които вземания по ч. гр.
д. № 15467 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед
№ 260029/ 05.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Б.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: * срещу Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на сумата от
120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив, дължима на основание чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от
приложимите Общи условия, за което вземане по ч. гр. д. № 15467 по описа
на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 260029/
05.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на „М. Б.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1906.16 лв.
(хиляда деветстотин и шест лева и шестнадесет стотинки),
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „М. Б.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 264.43 лв.
(двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща извършени в заповедното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника, чрез банков превод - по сметка с IBAN: *.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. С.И. М., вписана под № * в НРПП, разходен
касов ордер за сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) лева, за
осъщественото процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8