Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен
състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева КНАХД №347 по описа на
Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Р.С.С., ЕГН**********,***, депозирана чрез адв. Ц.Й.-С., против решение № 930
от 23.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД 20213110203501/2021г., по описа на
ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2742258,
с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на касатора на основание чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. С решението са присъдени разноски в полза на ОД
на МВР-Варна в размер на 80 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя
искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
В
открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. По съществото на спора счита, че са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което решението на ВРС следва да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, редовно призована не се явява, не се
представлява. С писмени бележки, чрез юрисконсулт Л.-А.оспорва касационната
жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
След извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка
за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за
неоснователна.
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на Р.С.С., против Електронен фиш серия К № 2742258,
с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.4
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
За да потвърди процесния ЕФ, ВРС е приел, че е издаден от
компетентен орган, в законоустановения срок и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Електронният фиш съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по
пътищата. ВРС е приел, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, е било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 85 км./ч. при ограничение от
50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 35 км./ч., както и, че не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.
Съобразно, правилото на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от
2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр.
54 от 2017 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От приобщените
по делото доказателства се установява участъка
от пътя, с описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, вид автоматизираното техническо
средство, датата на последната метрологична проверка.
Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Съгласно §
6 т.63 от ДР на ЗАНН, по
смисъла на този закон „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При
анализ на горепосочените правни норми отнесени към настоящия спор, се налага
извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Същият правилно е
издаден по отношение на касатора, като управляващ процесното
МПС, към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП,
законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към
разпоредбата на ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление,
поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на
подробно описание на нарушението нито подпис на издател.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, правилно ВРС е приел за установено, че действително на датата,
отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение
с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето
със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице,
какво поведение се санкционира. От приложения снимков материал се установява,
че е отчетена по-висока скорост на движение, т.е. е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която е
отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва
да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения, са налице максимално предвидени грешки при
измерване на скорост. В тази връзка
видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в
същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото
превишение, като действително установената скорост е намалена. Обратно на
поддържаното в касационната жалба се установява по недвусмислен начин локацията
с посочени GPS координати, дата, час номер на снимка, протокол за използване на
АТСС.
Правилни са изводите на ВРС и досежно липсата на основания за прилагане на
правилата за абсолютната погасителна давност.
Възприемайки горното и като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което
обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.
348, ал.1 НПК. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на
настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по касация следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените
съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 930 от 23.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД 20213110203501 по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН**********,*** да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: