РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Търговище, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100085 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 92 ,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД), ЕИК ********* гр.София, действащ чрез съдебен
адресат адв. В. Г.-САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника
С. С. Й. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*********, бил сключен
Договор за мобилни услуги от дата 22.03.2021 г. за ползване на мобилен номер
+359********* с избран абонаментен план Тотал + 34,99 промо 30,99 лв., с
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 22.03.2023 г., подновен с
подписано Допълнително споразумение от дата 21.11.2022г. с избран
абонаментен план Тотал Макс 54,99 промо 44,99 лв., с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 21.11.2024 г., както и Договор за мобилни услуги от
дата 20.12.2022г. за ползване на мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Интернет + 13.99 промо 2,99 лв. с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 20.12.2024 г. Излага се, че потреблението на
ответника е фактурирано под клиентския номер на абоната № ********* за
периода от 05.02.2023г. до 04.04.2023г., като за потребените от абоната услуги
1
са издадени както следва: Фактура №**********/05.03.2023 г. за отчетния
период на потребление от 05.02.2023г. до 04.03.2023г. с дължима стойност за
плащане в размер на 62,30 лв. за месечни абонаментни такси за потребените
от абоната по договора услуги.Сочи се, че неизпълнението на абоната-
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 62,30 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор. Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника С. Й. с ЕГН ********** за ползваните абонаменти и е
издал Крайна фактура № **********/05.06.2023 г. в общ размер на 239,26 лв.,
представляваща трикратния размер на месечната абонаментна такса, съобр.
влязлата в сила спогодба между ищеца и КЗП.Ищецът посочва също, че
поради неплащане на дължимите суми се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 808/09.12.2024г. по ч.гр.д. № 1687/2024г. по описа на
РСТ, оспорена от длъжника, обуславящо правният интерес на ищеца от
предявяване на настоящите установителни искове; претендират се разноските
в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител.Постъпила е молба от процесуалния му представител
адв.В. Г.-САК, в която се иска уважаването на исковете изцяло, посочва се, че
на 21.03.2025г. ответникът С. Й. е извършил плащане по сметка на ищеца на
сума в общ размер на 301,56лв., представляваща дължимата главница по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като плащането се
признава, но се излага, че доколкото то е извършено в хода на процеса,
ответникът дължи разноските в заповедното и в настоящото производство,
при което моли за присъждането им.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.
С. -ТАК, се изразява становище за основателност на исковете, като същите се
признават и се посочва, че ответникът е изплатил присъдените в заповедта
суми в размер общо на 301,56лв. на 21.03.2025г., за което представя
доказателство.Излага още, че при признанието на иска следва да се има пред
вид, че ответникът не е знаел за дължимата сума, като е смятал, че договорите
са изтекли през 2023г. и таксите са били предплатени и не ги е ползвал. Освен
горното видно от поканите за дължимите суми същите са изпратени на друг
адрес, а именно в гр.Търговище, на ул.“******“ № 6, а той живее на № 5 и не
ги е получавал. Независимо от това многократно е посещавал офиса на Йеттел
2
България в Търговище и нищо не е излизало да дължи, при което моли да не
се присъждат разноски в негова тежест.В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответника адв.Н. С.-ТАК.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените Договор за мобилни услуги от дата 22.03.2021 г. за
ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Тотал +
34,99 промо 30,99 лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 22.03.2023
г., подновен с подписано Допълнително споразумение от дата 21.11.2022г. с
избран абонаментен план Тотал Макс 54,99 промо 44,99 лв., с уговорен срок
на действие за 24 месеца, до 21.11.2024 г., както и Договор за мобилни услуги
от дата 20.12.2022г. за ползване на мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Интернет + 13.99 промо 2,99 лв. с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 20.12.2024 г. се установява, че между страните са
били налице договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги, като
потреблението на ответника е фактурирано под клиентски номер на абоната
№ № *********, Видно от съдържанието на договорите, в същите е
уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на
задълженията му, абонатът дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. От приложените
към договора фактури се установява, че за потреблението на ответника са
издадени фактура №**********/05.03.2023 г. за отчетния период на
потребление от 05.02.2023г. до 04.03.2023г. с дължима стойност за плащане в
размер на 62,30 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги, като поради прекратяването на договора е издадена и
крайна фактура № **********/05.06.2023 г. в общ размер на 239,26 лв.,
представляваща трикратния размер на месечната абонаментна такса, съобр.
влязлата в сила спогодба между ищеца и КЗП. От приложеното по делото
ч.гр.д. № 1687/2024г. по описа на РСТ се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 808/09.12.2024г.,
оспорена от длъжника, обуславящо правен интерес у ищеца от предявяване на
настоящите установителни искове.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Предявени са установителни искове за съществуване
на вземания за предоставени мобилни услуги , като по делото не е спорно, че
между ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с предишно наименование
"Теленор България" ЕАД), ЕИК ********* гр.София и ответника С. С. Й. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“*******“, № 6, бил сключен Договор
за мобилни услуги от дата 22.03.2021 г. за ползване на мобилен номер
+359********* с избран абонаментен план Тотал + 34,99 промо 30,99 лв., с
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 22.03.2023 г., подновен с
подписано Допълнително споразумение от дата 21.11.2022г. с избран
абонаментен план Тотал Макс 54,99 промо 44,99 лв., с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 21.11.2024 г., както и Договор за мобилни услуги от
дата 20.12.2022г. за ползване на мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Интернет + 13.99 промо 2,99 лв. с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 20.12.2024 г. Тези обстоятелства не са спорни, не е
спорно и обстоятелството, че по тези договори е останала неплатена сума в
размер на 62,30 лв. за месечни абонаментни такси и е начислена неустойка в
размер на 239,26 лв, които суми са изплатени от ответника в хода на
процеса.Единственият спорен въпрос е дали ответникът дължи разноските,
присъдени в полза на ищеца в заповедното производство, както и сторените
такива в настоящото производство, като в тази връзка, съдът приема следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 78,ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца.Трайна е съдебната практика за това, че ако ответникът изпълни
в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди
ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска.
Ако вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на
иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело,
тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив –
дължи разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за
отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса и
поради това ищецът се е отказал или оттеглил иска- опр.№ 511/29.07. 2013г. по
ч.гр.д. №1499/ 2013 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 89 от 2.03.2012г. по
ч.гр.д.№ 46/2012 г. на ВКС, II г. о., Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр.
д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др.В конкретния случай за
4
неоснователни приема съдът доводите на процесуалния представител на
ответника адв.С.-ТАК за това, че ответникът не е знаел, че има задължения по
тези договори, той като той е можел във всеки момент да се осведоми дали
сроковете им наистина са изтекли и дължи ли суми по тях.С оглед на
изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове за
съществуване на вземания за сумата от 62,30 лв. за месечни абонаментни
такси и начислена неустойка в размер на 239,26 лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 808/09.12.2024г. по ч.гр.д. №
1687/2024г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, следва да бъдат
отхвърлени поради плащане в хода на процеса, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 92 ,ал.1 и чл. 86,ал.1 от
ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че с оглед
изложеното по-горе, ответникът, като лице, платило в хода на процеса, дължи
на ищеца сторените разноски в заповедното производство в размер на 25лв.
внесена държавна такса и 480лв.(с ДДС) платено адв. възнаграждение или
общо 505лв., както и разноските в исковото производство, които са в размер на
75лв. внесена държавна такса и 480(сДДС) адв. възнаграждение или общо
555лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с
предишно наименование "Теленор България" ЕАД), ЕИК ********* гр.София,
чрез съдебен адресат адв. В. Г.-САК, против С. С. Й. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“********, установителни искове за съществуване на
вземания в размер на 62,30 лв. за месечни абонаментни такси и начислена
неустойка в размер на 239,26 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 808/09.12.2024г. по ч.гр.д. № 1687/2024г. по описа на РСТ,
поради плащане в хода на процеса, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК
вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. С. Й. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“**********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с предишно
наименование "Теленор България" ЕАД), ЕИК ********* гр.София, чрез
5
съдебен адресат адв. В. Г.-САК, разноските в заповедното производство в
размер на 25лв. внесена държавна такса и 480лв.(с ДДС) платено адв.
възнаграждение или общо 505лв., както и разноските в исковото
производство, които са в размер на 75лв. внесена държавна такса и 480(сДДС)
адв. възнаграждение или общо 555лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6