Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.02. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.01. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 161 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Е.О.“ ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“
ЕООД/ - гр.Б. против „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) и синдика на
„П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ.
Ищецът
посочва, че по молба на кредитора „Н.К.З.“
ЕООД, с ЕИК *** било образувано търговско дело №83/2014 г. по описа на Окръжен
съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“
АД. По горепосоченото дело било постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с
което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по
несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност било
обявено по партидата на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по
вписванията на 25.10.2016 г.
В срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ “П.Т.Е.“ ЕООД предявил като кредитор в производството по
несъстоятелност свои изискуеми вземания към „П.Х.“ АД. Вземанията на “П.Т.Е.“
ЕООД били включени под т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 в списъка с неприетите от
синдика вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, както следва:
т. 10 и т. 11 - Вземане за
непогасена главница в размер на 6 463,99 лева (шест хиляди четиристотин шестдесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки), от които 5 751,06 лева представляват неплатена
главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007 г. и 712,93 лева
представляват неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009
г., сключени между „П.Т.Е." ЕООД като наемодател и „П.Х.“ АД като наемател.
т. 12 - Вземане за законна лихва върху главницата в
размер на 2 632,02 лв. - дължима сума по 31 броя фактури, издадени за периода
от м. юли 2011 г. до м. октомври 2013г. за периода от датата, на която е
станало изискуемо вземането до 25.10.2016г. (датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност);
т. 13 - Вземане за законна лихва върху главницата в
размер на 55,67 лева - вземане за законна лихва върху главницата по 31 броя
фактури за периода от 26.10.2016г. до 25.11.2016 г.
Ищецът сочи, че е оспорил неприемането на предявените от
него вземания по законоустановения ред с възражение вх. №11/03.01.2017 г. по
т.д. №83/2014 г. по описа на ОС - С.З..
С решение на едноличния собственик на капитала на „П.Т.Е.“
ЕООД от 26.06.2017г. е променено Фирменото наименование на дружеството от “П.Т.Е.“
ЕООД на „Т.Е.О.“ ЕООД. Промяната била вписана в Търговския регистър на
30.06.2017г..
На 08.06.2018 г. съдът се е произнесъл с Определение №655
по т.д. №83 от 2014 г. по описа на ОС - С.З., с което по реда на чл. 692 ТЗ
одобрил списъците на приетите от синдиците вземания. Определението било обявено
в същия ден в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „П.Х.“
АД.
С определението
по чл. 692 ТЗ възражението на “П.Т.Е.“ ЕООД/към момента с наименование „Т.Е.О.“
ЕООД/ по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ по отношение на горепосочените неприети
вземания било оставено без уважение от съда.
На основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с настоящата искова
молба кредиторът „Т.Е.О.“ ЕООД предявява искове за установяване съществуването
на горепосочените неприети вземания към „П.Х.“ АД (в открито производство по
несъстоятелност), както следва:
1.Вземания по договор за наем от 01.01.2007г.
На 01.01.2007г. между „П.Т.Е.“ ЕООД, като наемодател, и „П.Х.“
АД, като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който „П.Т.Е.“ ЕООД
предоставя на „П.Х.“ АД за временно и възмездно ползване леки автомобили (МПС),
подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него. Наемателят от своя страна се задължава
да заплаща на наемодателя наемната цена за всеки автомобил в размера, посочен в
Приложение № 1 към договора, по начина и в сроковете, предвидени в него.
Съгласно чл.9, ал.3 от договора, всички разходи свързани
с държането и експлоатацията на МПС, предмет на договора, в т.ч. консумативи за
поддръжка, за осъществяването на технически прегледи, охрана, за застраховки,
за винетни стикери и др., са за сметка на наемателя. Съгласно текста на ал.4, в
случай, че някои от разходите, дължими от наемателя, бъде платен от
наемодателя, то „П.Х.“ АД се задължава да ги възстанови в срок от 15 дни от
издаването на счетоводна фактура. Страните изрично са уговорили начина и срока
за възстановяване на суми, платени от наемодателя, а именно: в срок от 15 дни
след фактурирането им.
Твърди се,
че наемателят „П.Х." АД не е изпълнил задълженията си по договора за наем.
Към 25.11.2016г. „П.Т.Е." ЕООД е имало и има към „П.Х." АД ликвидни и
изискуеми и непогасени парични вземания по договор за наем от 01.01.2007г. в
размер на 26 215,09лв. (двадесет и шест хиляди двеста и петнадесет лева и девет
стотинки), представляващи:
- 18 480,00 лв. - главница, получена като сбор на суми по
фактури, издадени за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.:
- 7 575,94 лв. - вземане за законна лихва върху дължимата
сума по всяка от фактурите за периода от датата, на която е станало изискуемо
вземането до 25.10.2016г. (датата, на която е обявено в Търговския регистър при
Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност на „П.Х." АД).
- 159,15 лева - вземане за законна лихва върху главницата
за периода от 26.10.2016г. до 25.11.2016г.
- Вземане за законна лихва върху главницата за периода от
26.11.2016г, до пълното изплащане на задължението.
Посочено е, че тези вземания били приети и включени от
синдиците в списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, не били
оспорени от някой от кредиторите и били одобрени от съда с определението по чл.
692 от ТЗ.
2.Вземания по договор за заем от 01.12.2009г.
На 01.12.2009г. между „П.Т.Е.“ ЕООД, като наемодател, и „П.Х."
АД, като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който „П.Т.Е.“ ЕООД
предоставя на „П.Х.“ АД за временно и възмездно ползване леки автомобили (МПС),
подробно описани и индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него. Наемателят от своя страна се задължава
да заплаща на наемодателя наемната цена за всеки автомобил в размера, посочен в
Приложение № 1 към договора, по начина и в сроковете, предвидени в договора.
Наемателят „П.Х." АД не изпълнил задълженията си по договора за наем. Към
25.11.201бг. „П.Т.Е." ЕООД имало към - „П.Х." АД ликвидни и изискуеми
и непогасени парични вземания по договор за наем от 01.12.2009г.. в размер на 229
271,67лв. (двеста двадесет и девет хиляди двеста седемдесет и един лева и
67 стотинки), представляващи:
- 155 179,20лв. - главница, получена като сбор на суми по
фактури, издадени за периода от м. юли 2011г. до м. октомври 2013г.;
- 75 756,10 лв. -Вземане за законна лихва върху дължимата
сума по всяка от описаните фактури за периода от датата, на която е станало
изискуемо вземането до 25.10.2016г. (датата, на която е обявено в Търговския
регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност на „П.Х." АД).
- 1 336,37 лева - вземане за законна лихва върху
главницата за периода от 26.10.2016г. до 25.11.2016г.
- Вземане за законна лихва върху главницата за периода от
26.11.2016г. до пълното изплащане на задължението.
Тези вземания били приети и включени от синдиците в
списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, не били оспорени
от някой от кредиторите и били одобрени от съда с определението по чл. 692 от ТЗ.
3.Вземания предмет на настоящото производство.
Част от вземанията
по двата договора за наем от 01.01.2007г. и от 01.12.2009г. били включени от
синдика в списъка с неприети вземания и не били включени от съда в списъка с
приети вземания, одобрен по реда на чл. 692 от ТЗ, въпреки надлежно предявено
възражение на „Т.Е.О.“ ЕООД.
С настоящата
искова молба „Т.Е.О.“ ЕООД предявява установителни искове за установяване
съществуването на тази част от вземанията по двата договора за наем, които не
са приети от съда.
„Т.Е.О.“ ЕООД
имало ликвидни, изискуеми и непогасени парични вземания към „П.Х.“ АД по
договори за наем от 01.01.2007г. и от 01.12.2009г. в общ размер на 9 151,68лв
(девет хиляди сто петдесет и един лева и 68 стотинки), от които:
Вземане за главници в размер на 6 463,99 лв.,
представляващо сбор от:
-
главница по договор за наем от 01.01.2007 г. в размер на 5751,06лв. и
-
главница по договор за наем от 01.12.2009 г. в размер на 712,93лв.
Вземането за главници /6 463,99 лв./ било формирано от
сбор на суми по следните фактури, издадени за периода от м. юли 2011г. до м.
октомври 2013г.:
|
Вземане по договор за наем от 01.01.2007г. и договор за
наем от 01.12.2009г. за ползване на паркинг и за извършване на други услуги |
Изискуема от |
Сума в лв. |
Законна лихва |
|
||||
|
1. Фактура № 3950 от 25.08.2011 г. |
01.10.2011 |
199,99 лв. |
103.46 лв. |
|
||||
|
2. Фактура № 4010 от 30.09.2011 г. |
01.11.2011 |
199,99 лв. |
101.71 лв. |
|
||||
|
3. Фактура № 4086 от 31.10.2011 г. |
01.12.2011 |
199,99 лв. |
100.00 лв. |
|
||||
|
4. Фактура№ 4235 от 31.01.2012 г. |
01.03.2012 |
199,99 лв. |
94.84 лв. |
||||
|
5. Фактура № 4270 от 09.02.2012 г. |
31.03.2012 |
199,99 лв. |
93.15 лв. |
||||
|
6. Фактура № 4336 от 30.03.2012 г. |
01.05.2012 |
199,99 лв. |
91,40 лв. |
||||
|
7. Фактура № 4385 от 24.04.2012 г. |
01.06.2012 |
199,99 лв. |
89.66 лв. |
||||
|
8. Фактура № 4437 от 28.05.2012 г. |
30.06.2012 |
199,99 лв. |
88.00 лв. |
||||
|
9. Фактура № 4500 от 28.06.2012 г. |
01.08.2012 |
199,99 лв. |
86.22 лв. |
||||
|
10. Фактура№ 4562 от31.07.2012 г. |
01.09.2012 |
482,92 лв. |
203.96 лв. |
||||
|
11. Фактура № 4607 от 21.08.2012 г. |
02.10.2012 |
199,99 лв. |
82.72 лв. |
||||
|
12. Фактура № 4658 от 18.09.2012 г. |
01.11.2012 |
199,99 лв. |
81.02 лв. |
||||
|
13. Фактура № 4701 от 09.10.2012 г. |
01.12.2012 |
199,99 лв. |
79.33 лв. |
||||
|
14. Фактура № 4753 от 07.11.2012 г. |
01.01.2013 |
199,99 лв. |
77.58 лв. |
||||
|
15. Фактура№ 4798 от 05.12.2012 г. |
01.02.2013 |
199,99 лв. |
75.85 лв. |
||||
|
16. Фактура №4891 от 31.01.2013 г. |
01.02.2013 |
274,99 лв. |
104.30 лв. |
||||
|
17. Фактура № 4940 от 28.02.2013 г. |
02.04.2013 |
199,99 лв. |
72.51 лв. |
||||
|
18. Фактура № 4988 от 31.03.2013 г. |
01.05.2013 |
199,99 лв. |
70.90 лв. |
||||
|
19. Уведомление за дължими суми № ********** от
05.04.2013 г. |
05.04.2013 |
136,28 |
49.30 |
||||
|
20. Фактура № 5046 от 30.04.2013 г. |
01.06.2013 |
249,91 лв. |
86.43 лв. |
||||
|
21. Фактура № 5088 от 31.05.2013 г. |
02.07.2013 |
199,99 лв. |
67.44 лв. |
||||
|
22. Фактура № 5124 от 10.06.2013 г. |
01.08.2013 |
199,99 лв. |
65.77 лв. |
||||
|
23. Уведомление за дължими суми № ********** от
09.07.2013 г. |
09.07.2013 |
51,84 |
17.38 |
||||
|
24. Фактура № 5189 от 30.07.2013 г. |
31.08.2013 |
207,49 лв. |
66.51 лв. |
||||
|
25. Фактура № 5288 от 31.08.2013 г. |
01.10.2013 |
295,99 лв. |
92.32 лв. |
||||
|
26. Фактура № 5317 от 10.09.2013 г. |
01.11.2013 |
199,99 лв. |
60.65 лв. |
||||
|
27. Уведомление за дължими суми № ********** от
18.10.2013 г. |
18.10.2013 |
51,84 |
15.48 |
||||
|
28. Фактура № 5371 от 05.10.2013 г. |
30.11.2013 |
199,99 лв. |
59.04 лв. |
||||
|
29. Фактура № 3884 от 19.07.2011 г. |
01.09.2011 |
214,99 лв. |
113.05 лв. |
||||
|
30. Фактура № 4110 от 09.11.2011 г. |
31.12.2011 |
199,99 лв. |
98.30 лв. |
||||
|
31. Фактура № 4201 от 30.12.2011 г. |
01.02.2012 |
297,95 лв. |
143.74 лв. |
||||
- 2 632,02 лева - вземане за законна лихва върху
дължимата сума по всяка от описаните фактури за периода от датата, на която е
станало изискуемо вземането до 25.10.2016 г. (датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване
на производство по несъстоятелност на „П.Х.“ АД).
- 55,67 лева - вземане за законна лихва върху главницата
за периода от 26.10.2016г. до 25.11.2016г.
- законна лихва върху главниците за периода от 25.11.2016
г. (датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на
вземанията.
Ищецът моли съда да признае за установено, че „Т.Е.О.“
ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/, ЕИК ** има горепосочените
вземания към „П.Х.“ АД - в производство по несъстоятелност, с ЕИК: **.
Синдикът
на „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) изразява становище,че искът е
предявен в законоустановения срок ,поради което е процесуално допустим,но по
същество неоснователен.
Процесните
вземания били включени в списък на неприетите в производството по
несъстоятелност на „П.Х. АД (в неплатежоспособност) вземания, като синдикът е
приел, че не са налице доказателства за вида и извършването на услугите.
След
проведена процедура по възражения на списъците по реда на чл. 690 ТЗ, с
Определение № 655/ 08,06.2018 г. постановено по т.д, №83/ 2014 г. по описа на
Окръжен съд - гр. С.З. постановено на основание чл. 692 ТЗ, съдът по
несъстоятелността е приел възражението на „Т.Е.О.“ ЕООД за неоснователно.
Синдикът
посочва, че видно от представените от ищеца доказателства в настоящото
производство, не става ясно в какво точно се изразява поддръжката на
автомобилите, осъществявана ли е реално тя, както и във връзка с какъв договор
и от коя дата са издадените от „Т.Е.О.“ ЕООД фактури. Като писмени
доказателства били представени Договор
за наем от 01.01.2007 г,, сключен между „П.Т.Е.“ ЕООД в качеството на
наемодател и „П.Х.“ АД, в качеството на наемател и Договор за наем от
01.12.2009 г., сключен между същите страни. Предметът и на двата договора бил
отдаване под наем за временно и възмездно ползване на леки автомобили (МПС),
описани в приложения към договорите.
В чл. 3, ал. 1
от договорите, страните били уговорили, месечна наемна цена за всеки автомобил,
като размерите на наемните вноски са посочени в приложения към договорите, като
и в двата договора е посочено изрично, че автомобилите описани в приложенията
се предават с приемо-предавателни протоколи. Заявява, че към представените
доказателства липсвали приемо-предавателни протоколи подписани от страните,
поради което не може да се установи дали и кои точно от автомобилите, посочени
в приложенията към договорите са били реално предадени на „П.Х.“ АД. Отбелязва,
че всички представени фактури са с друго основание, от което не може да се
установи във връзка с кой от двата договора са били издадени. Не без значение
било, че и сумите по фактурите по никакъв начин не съвпадат и с определените
цени за наем на автомобилите, съгласно представените договори и приложенията
към тях.Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Ответникът
„П.Х.“ АД посочва, че видно от приложените писмени доказателства и изявленията
на ищеца, префактурирането касае разходи за ползване на паркинг, формирани на
основание договор за наем, сключен между „П.Т.Е.“ ЕООД (понастоящем Т.Е.О.
ЕООД) и Община Б., ОП “Спортни имоти паркинги и гаражи”, както и за
допълнителни услуги по поддръжка и застраховане на автомобили, като се представяли
много на брой фактури, издадени от ищеца към “П.Х.” АД, за които се твърдяло,
че пораждат съществуването на неприетото вземане.Счита, че и след представяне
на допълнителната искова молба и доказателствата към нея, ищецът не е установил
фактическите обстоятелства, на които твърди, че има вземане, както и връзката
между тях и “П.Х.” АД. Ответникът моли да се има предвид изразеното от него
становище отнасящо се до всички процесни фактури, че в графата “вид стока или
услуга” е посочено “префактуриране на разходи за съответния месец, като се
прилага фактура на Община Б., ОП “Спортни имоти паркинги и гаражи” с предмет
“наем паркинг х-л България п.м. с посочен бр.” и опис включващ леки автомобили,
като сочи, че видно от сумата на съответната фактура, съобразена с описа,
префактуриран е наем за един автомобил, но допълнителната искова молба не
съдържала твърдение за кой от автомобилите е префактуриран този разход и дали
същият автомобил е ползван от “П.Х.” АД в посочения период.По фактура
24018/19.07.2013 година и пълномощно от същата дата - в същите не фигурирал “П.Х.”
АД и не се отнасят за това дружество.
По отношение на фактурите, издадени към “П.Х.”
АД твърди, че същите не са връчени на дружеството и не са приети от него.
С оглед на
гореизложеното, ответникът счита, че предявеният иск за главница в размер на 6
463,99 се явява неоснователен.
Моли да се има
предвид, че се касае за периодични плащания, които се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна давност, съобразно чл.111, буква в), поради което прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на посоченото вземане за
главница.Като последица от неоснователността на иска за главница, следвало и
исковете за лихви да бъдат отхвърлени.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Не е спорно по
делото,че ищецът е предявил в производството по несъстоятелност следните
вземания:
-Непогасена
главница в размер на 6 463.99 лева, от които 5 751.06 лева - неизплатена
главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007 г. и 712.93 лева -
неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г.;
-Вземане за
законна лихва върху главницата в размер на 2 632.02 лева, дължима по 31 броя
фактури, издадени за периода от м. юли 2011 г. до м. октомври 2013 г. - за
периода от датата, на която е станало изискуемо вземането до 25.10.2016 г.
- Вземане за
законна лихва върху главницата в размер на 55.67 лева за периода от 26.10.2016
г. до 25.11.2016 г.
С определение
№ 655/08.06.2018 г., вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на
08.06.2018 г., постановено по реда на чл. 692 ТЗ, съдът по несъстоятелността одобрява списъците изготвени от синдика на
предявените приети и неприети вземания в производството по несъстоятелност на „П.Х.“
АД (в неплатежоспособност).
Исковата молба на кредитора „Т.Е.О.“
ЕООД с правно основание чл. 694, ал. 2, т, 1 ТЗ е предявена на 19.06.2018 г., като
с оглед разпоредбата на чл.694, ал. 6 ТЗ същата е процесуално допустима.
Процесните
вземания са включени в списък на неприетите в производството по несъстоятелност
на „П.Х. АД (в неплатежоспособност) вземания, тъй като синдикът е приел, че не
са налице доказателства за вида и извършването на услугите.
След проведена
процедура по възражения на списъците по реда на чл. 690 ТЗ, с Определение №
655/ 08,06.2018 г. постановено по т.д, №83/ 2014г. по описа на Окръжен съд -
гр. С.З. постановено на основание чл. 692 ТЗ, съдът по несъстоятелността е
приел възражението на „Т.Е.О.“ ЕООД за неоснователно.
Като писмени
доказателства в настоящото производство са приети Договор за наем от 01.01.2007
г,, сключен между „П.Т.Е.“ ЕООД в качеството на наемодател и „П.Х.“ АД, в
качеството на наемател и Договор за наем от 01.12.2009 г., сключен между същите
страни. Предметът и на двата договора е отдаване под наем за временно и
възмездно ползване на леки автомобили (МПС), описани в приложения към
договорите.
Видно от
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договорите,
страните са уговорили, месечна наемна цена за всеки автомобил, като размерите
на наемните вноски са посочени в приложения към договорите, като и в двата
договора е посочено изрично, че автомобилите описани в приложенията се предават
с приемо-предавателни протоколи.
В настоящото
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение е
прието като писмено доказателство по делото.Видно от това заключение процесиите фактури са осчетоводени от ищеца „Т.Е.О.“
ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/ като вземания от клиенти, с клиент
ответното дружество - „П.Х.“ АД /.Издадените от „Т.Е.О.“ ЕООД /с предишно
наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/ фактури намират отражение в дневниците за продажби
на „Т.Е.О.” ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/, съответно в
подадените справки-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период.
При ищеца по
делото не са констатирани салда /неплатени задължения/ във вр. с фактурираните
услуги за паркинг и резервни части, конто са били основания за префактуриране и
издаване на процесиите фактури.
Процесиите
фактури, издадени от „П.Т.Е.” ЕООД /понастоящем с наименование Т.Е.О.“ ЕООД са
включени в месечните справки-декларации по ЗДДС, подадени от “П.Х.” АД в
периода от месец 08.2011г. до месец 10.2014г., включително, съгласно
предоставените от ТД на НАП В. дневници за покупки, процесиите фактури са
вписани с основания: поддръжка на автомобил.
Съдът счита,че
фактът на осчетоводяване на фактура не представлява доказателство за извършена
услуга.Действително в хода на процеса не се доказва в каква връзка са били
издадени процесните фактури,както и по какъв начин са обвързани с представените
договори за наем.
Допуснатият в
качеството на свидетел по делото Н.В. установява, че автомобилите, обект на
договорите за наем, са били предадени.
Защитата на
ищеца изразява становище,че достоверността на показанията се потвърждава и от
представената по делото справка от Национална агенция за приходите, ТД на НАП -
В. за регистрирани трудови договори на лицето Николай Дойков Колев, ЕГН **********.
От справката се установява, че лицето е било служител на дружеството „П.Х.“ АД
в периода от 01.08.2002 г. до 15.11.2013 г., като това лице фигурира като приел
автомобили в представените документи /приемо-предавателни протоколи/ от третото
неучастващо по делото лице - „М.П.“ ЕООД.При отчитане на доказателствената
стойност на събраните гласни доказателства-показанията на свидетеля Н.В. следва
да бъде отчетено качеството му на управител на клона „П.Т.Е.“.
Представените от третите неучаствуващи в
процеса лица „Р.Л.Б.“ ЕООД и „М.Л.“ ЕАД документи не могат да обусловят извода
за основателност на предявения иск.Същите установяват извършени разходи по
фактури,за които ищецът твърди,че са във връзка с договора за наем,сключен с „П.Х.“
АД съответно на 01.01.2007г. и
01.12.2009 г. По същество тези доказателства касаят правоотношения между ищеца
и трети лица и не установяват дължимост на претендираните суми.
По делото е
изслушана и съдебно - почеркова експертиза, която да отговори на въпроса дали
подписът, положен върху представените по делото фактури е на лицето О.Т.-представляващ
„П.Х.“ АД. В заключението на вещото лице се посочва, че за представените за
изследване подписи експертизата не е установила признаци на имитация, т.е.
подписите не са изпълнени с цел да бъде изпълнен подпис, който да наподобява
този на О.Т.. Авторът на подписа не е целял да имитира подписа на О.Т..
С оглед на
всички представени по делото доказателства съдът счита, че всички представени
фактури са с друго основание, от което не може да се установи във връзка с кой
от двата договора са били издадени. Сумите по фактурите по не съвпадат и с
определените цени за наем на автомобилите, съгласно представените договори н
приложенията към тях.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Т.Е.О.“
ЕООД ЕИК ** - гр.Б. ** против „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) ЕИК
** гр.В. ** и синдика на „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност)-И.В.В. за
признаване за установено,че „Т.Е.О.“ ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“
ЕООД/, ЕИК ** има следните вземания към „П.Х.“ АД - в производство по
несъстоятелност, с ЕИК: **:
- Вземане за
непогасена главница в размер на 6 463,99
лв. (шест хиляди четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки), от които 5 751,06 лв. представляващи неплатена главница по договор
за наем на автомобили от 01.01.2007 г. и 712,93 лв., представляващи неплатена
главница по договор за наем на автомобили от 01.12.2009 г., сключени между „П.Т.Е."
ЕООД като наемодател и „П.Х.“ АД като наемател; 2 632,02 лв. –мораторна лихва върху главното вземане за периода от м.
юли 2011 г. (датата, на която е станало изискуемо вземането) до 25.10.2016 г. (датата, на
която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П.Х.“ АД),55,67 лв. - мораторна лихва върху
главното вземане за периода от 26.10.2016г. до 25.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез
Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. П.
|
- |