РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Чепеларе, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20255450100027 по описа за 2025 година
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Производството по делото е образувано по повод подадена от Р. Н. Р., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.****, ул. „****“ №****, действаща чрез адв.Ж. Ч. от АК – Смолян искова
молба срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1,
представлявано от Изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 вр. с чл.498, ал.3 от
КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически телесни увреждания – контузио
капитис, комоцио церебри, комоционален синдром, разкъсно – контузна рана на главата и
увреждания на слухов нерв и болки, причинени в резултат на настъпило ПТП на 14.02.2024
год. в гр.****, ул.“****“ №****, по вина на водача на лек автомобил „Ауди 3“ с рег. №****,
който е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 год. до окончателното им
заплащане.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:
1
Твърди, че на 14.02.2024 год. около 13,00 часа в гр.****, на ул. „****“ №****, при
управление на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. №****, е настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между управлявания от нея автомобил и управляваното от Е. А. А.
моторно превозно средство марка „Ауди 3“, с рег. номер ****, за което последния имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с
ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
*********, град София.
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие е възникнало по вина на водачът на
моторно превозно средство „Фолксваген Голф“, с рег. ****, който предприел маневра за
неправилно изпреварване на автомобила на ищцата, вследствие на което го блъска вляво и
допуска ПТП с материални щети и ранен водач. В резултат на удара ищцата получила
следните телесни увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, комоционален синдром,
разкъсно – контузна рана на главата и увреждания на слухов нерв. След претърпяното ПТП
ищцата постъпила по спешност в МБАЛ – гр.Смолян като е проведено лечение и са
издадени епикриза №58/2024 год. на УНГ отделение и епикриза №104/2024 год. на
Хирургично отделение. За настъпването на ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали
лица № 373р-1865/14.02.2024, в който били описани обстоятелствата и причините за
инцидента. На виновния водач на МПС с рег. №**** е съставен АУАН
серия GA №1206412/14.02.2024 год. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, въз основа на който
е издадено наказателно постановление, което е влязло в законна сила.
За горното деяние е уведомено ответното дружество и е образувана щета с № 0801-
001288/2024-02, като застрахователят изплатил на ищеца сумата от 1000 лева. На 15.10.2024
год. ищцата изпратила до ответника писмена застрахователна претенция за сумата 20 000
лева, представляващо застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди
по повод възникналото ПТП на 14.02.2024 год., като до момента тази сума не е платена. По
тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и претендира разноски по
делото.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва насочените срещу него искове като
неоснователни, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че пред застрахователя е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.02.2024 год. във връзка с което е образувана
застрахователна преписка №0801-001288/2024-02 и по същата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1000 лева с отчитане на реално претърпените неимуществени
вреди и приносът на пострадалото лице.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения по основанието на предявената
претенция за неимуществени вреди. Оспорва, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача Е. А. при управлението на лек автомобил
“Ауди“ с peг. № ****. В тази връзка, оспорва описания от ищцата механизъм на процесното
произшествие, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за
2
движение от страна на водача Е. А.. Във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.02.2024г.,
съгласно който вината за процесното ПТП е на ищеца Р. Н. Р..
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от
14.02.2024 год., за ищеца Р. Н. Р. са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния и че същите са в причинно - следствена връзка с механизма на
произшествието, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за
провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Оспорва твърдението,
че спрямо ищеца като самостоятелни увреждания са настъпили сочените в исковата молба:
Контузио капитис; комоцио церебри; МКБ S06,00. Оспорва уврежданията на слуховия нерв
да са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Твърди че, ако има такива, то
същите са следствие на регенеративни изменения и възрастта на ищцата. Оспорва
твърденията, че и към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищеца поради
травма, настъпила при произшествието. С оглед представената медицинска документация
ищеца е следвало да се е възстановил за период от няколко дни. Твърди, че травмите на
ищеца са в резултат на друго събитие или самоувреждане.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на
транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са
настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма
на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на пострадалия за настъпване на
травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек
автомобил „Фиат“, нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина за
настъпване на телесните травми за пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на
ЗДвП и ППЗДвП и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза, представляващо нарушение на императивна
правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Поради липсата на поставен предпазен колан от
пострадалия, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално обезопасителния
колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното
оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите. Твърди, че телесните травми на
пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на
автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в
3
резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на
широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържам
възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. При
използване на предпазния колан от пострадалия, то той не би получил травми като
възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер. Ищецът е нарушил
разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП както и чл. 42 ал. 3 от ЗДвП, попречил е на изпреварващото
МПС, отклонил се е вляво, с което е станал основна причина за реализиране на процесното
ПТП. Алтернативно прави възражение за съпричиняване на база горецитираните факти.
Оспорва размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Ответното дружество
е изплатило застрахователна сума за получените от ищеца травми по извънсъдебен ред в
съобразен с горното размер.
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени
вреди е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен
резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Моли по изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
насочените срещу него искове бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.В. Р., който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Представя писмени бележки, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. От
пълномощника му юрк.Б. М. е депозирана писмена молба, с която оспорва исковете по
изложените в отговора на исковата молба съображения.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 14.02.2024 год. е настъпило ПТП на описаното в
исковата молба местоположение – гр.**** на ул. „****“ №****, с участници – Р. Н. Р., като
водач на лек автомобил „Фиат Пунто", с peг. № **** и трето за спора лице – Е. А. А.,
управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № **** и че към датата на процесното ПТП, е
налице валидно застрахователно правоотношение между „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на лек автомобил марка „Ауди",
peг. № ****, по силата на застрахователна полица № BG/30/123003328941, със срок на
валидност от 02.11.2023 г. до 02.11.2024 г.
За възникналото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.02.2024 г., като
на същата дата е съставен АУАН срещу Е. А. А., като водач на л.а. „Ауди А3“ с рег.№****, за
допуснатото от него нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че на 14.02.2024 год. в
гр.Чепеларе, на ул. „****“ №**** с посока на движение към гр.Пловдив е предприел и
4
извършил маневра изпреварване на л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ **** управляван от Р. Н. Р.
при наличие на пътен знак В-24 (забраняващ изпреварването) поставен след подхода за
ПГСГСТ – Чепеларе, с което не е съобразил своето поведение с указанието на пътния знак и
при движението си в насрещната лента по време на изпреварването е блъснал в лявата част
извършващият маневра завой на ляво л.а. с рег.№****с, с което е допуснал ПТП с
материални щети леко ранен водач. За извършеното от Е. А. нарушение е издадено
наказателно постановление №24-0373-00087/22.02.2024 год., с което за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева., което е
връчено на нарушителя на 22.05.2024 год. и липсват данни същото да е било обжалвано,
поради което съдът приема, че е влязло в законна сила.
По искане на ответното дружество по делото е допуснат до разпит свидетеля Е. А. А., който
в показанията си посочва времето, мястото и обстоятелствата, при които е възникнало
пътно-транспортното произшествие. Сочи, че участъка, в който е предприел изпреварване на
управлявания от ищцата автомобил е имало забранителен знак за изпреварване и въпреки
това предприел маневра изпреварване. Твърди, че преди да предприеме маневра за
изпреварване не е видял водача на предния автомобил да е подал светлинен мигач за завой
наляво. Когато слезли от автомобилите, видял, че левият мигач на автомобилът на ищцата
светел. Също така твърди, че не е видял дали водачката Р. Р. е била с поставен предпазен
колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и обективни,
подкрепящи се и от останалите доказателства по делото.
Механизмът на произшествието е изяснен подробно с назначената съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/. Според заключението на вещото лице, от техническа гледна точка
причина за настъпилото ПТП е, че водачът на л.а. „Ауди А3“ Е. А. А. е предприел
изпреварване на л.а. „Фиат Пунто“ на място и по начин, когато не е било безопасно. В
случай, че водачът на л.а. „Фиат Пунто“ е подал пътепоказател за маневра завой наляво
и/или е навлязъл в насрещна пътна лента след предприета маневра изпреварване на л.а.
„Ауди А3“, то причината за ПТП е, че водачът на л.а. „Фиат Пунто“ е управлявал автомобила
по начин, който не е бил безопасен. Механизмът на настъпилото ПТП е следният: водачът Е.
А. А. е управлявал л.а. „Ауди А3“ по източната (дясната пътна лента) на платното за
движение на ул. „****“ в гр.Чепеларе, в посока от юг на север с около 60 км/ч. По същото
време Р. Р. е управлявала л.а. „Фиат Пунто“ по същата пътна лента на същия път и в същата
посока. В зоната на произшествието е валял мокър сняг, пътната настилка била мокра, а
попътно на двата автомобила имало поставен пътен знак „В-24 – Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“. В един момент в зоната на пътния
знак водачът на л.а. „Ауди А3“ е предприел маневра изпреварване на л.а. „Фиат Пунто“. В
резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар, като в момента на
настъпването му л.а. „Фиат Пунто“ извършвал маневра завой наляво и навлязъл в лявата за
него пътна лента – насрещната. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Ауди А3“ и
предната лява страна на л.а. „Фиат Пунто“. Според вещото лице скоростта на л.а. „Ауди А3“
5
е била около 60 км./ч., а максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде
преодолян завоя в конкретната пътноклиматична обстановка при запазване на траекторията
на масовия център на л.а. „Фиат Пунто“ е 31,25 квм./ч. При тези стойности вещото лице е
достигнало до извод, че при граничен вариант на движение на л.а. „Фиат Пунто“ с критична
скорост в завоя наляво от момента на навлизането му в насрещната пътна лента л.а. „Ауди
А3“ вече се е движил в лявата за него пътна лента. В този случай водачът на л.а. „Ауди А3“ е
нямал техническа възможност да спре преди мястото на удар и по този начин да предотврати
настъпване на ПТП, а технически правилно е било водачът на л.а. „Фиат Пунто“ да съобрази
скоростта и траекторията си с вече изпреварващият го л.а. „Ауди А3“ и да го пропусне.
Предвид липсата на данни за разположението на двата автомобила след ПТП, с оглед на
което не може категорично да бъде определена скоростта на л.а. „Фиат Пунто“, вещото лице
е изследвал технически възможен граничен втори вариант, при който л.а. „Ауди А3“ е
непосредствено до границата на двете пътни ленти, а л.а. „Фиат Пунто“ навлиза в лявата за
него пътна лента. В изследвания вариант скоростта на л.а. „Ауди А3“ е около 60 км./ч. във
време 2,82s преди момента на удара и отстои на около 47,00 м. от мястото на удара,
автомобила е в дясна пътна лента в близост до границата на двете пътни ленти, а скоростта
на л.а. Фиат Пунто е 14,28 км./ч., отстои на 7,55 м. от мястото на удара и навлиза в насрещна
пътна лента със закъснително движение. В изследвания втори вариант при навлизане на л.а.
„Фиат Пунто“ в насрещна пътна лента за маневра завой наляво водачът му е нямал
техническа възможност да възприеме предприетата маневра за изпреварване на л.а. „Ауди
А3“, т.е. е нямал техническа възможност да предотврати ПТП.
В заключението се сочи, че лек автомобил „Фиат Пунто“ е оборудван с триточкови
предпазни колани на всички места, две въздушни възглавници – стандартните предни във
волан (за водача) и табло (за пътник отпред вдясно). Триточковият и двуточковият
предпазни колани не обхващат крайниците и главата и те могат под действието на ударната
сила по направлението си да контактуват с интериорни части или предмети в автомобила,
като движението им е ограничено от обхванатото с предпазния колан тяло към седалката. В
случая при настъпилото ПТП предпазните въздушни възглавници на л.а. Фиат Пунто не са
сработили, тъй като същите са предназначени да сработят при фронтален удар и не следва да
сработят при удар в лявата страна на автомобила, защото няма да са ефективни. Според
вещото лице, в изследваното ПТП водач с правилно поставен предпазен колан седалището
ще се задържи към седалката, под действието на инерционната сила горната част на тялото
ще се придвижи напред в обхвата на предпазния колан, а под действието на реактивната
сила ще се придвижи наляво. Под действието на същата реактивна сила главата на водач с
или без поставен колан при движение, описващо траектории на махало, ще се отправи към
точката на удара. В конкретния случай е възможно главата на водача да се удари в интериора
на автомобилния салон – вляво от предна лява седалка, достигайки примерно до средна лява
колонка, рамка на предна лява врата или нейното стъкло. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че процесното ПТП е настъпило в населеното място, където разрешената скорост е
50 км./ч.
6
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира извършената САТЕ за обективна,
обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените
задачи.
Според заключението на съдебно – медицинската, при настъпилото пътно – транспортно
произшествие на 14.02.2024 год. на ищцата Р. Р. били причинени следните травматични
увреждания: Контузио капитис. Комоцио церебри. Разкъсно – контузна рана в лявата
слепоочна област. Увреждането на слуховия нерв с частична загуба на слуха с лявото ухо е
възможно да се получи при процесното ПТП, но липсва категорично медицинско становище
от специалист УНГ, който да посочи, че това увреждане на нерва и частичната загуба на
слуха на лявото ухо са в резултат на процесното ПТП, като това увреждане е възможно да се
получи и от друго събитие. Контузията на главата, мозъчното сътресение (протекло със
степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване) и разкъсно –
контузната рана в лявата слепоочна област по отделно и по съвкупност са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Увреждането на слуховия
нерв с частична загуба на слуха с лявото ухо до 60 db., ако се приеме, че е в причинна връзка
с процесното ПТП, то тя ще доведе до трайно отслабване на слуха.
Според вещото лице, напълно е възможно описаните травматични увреждания да се
получат при ПТП като водачка на лек автомобил, който е изпреварван от друг лек автомобил
и след това е блъсната от същия в предната лява част на нейната кола. Относно контузио
капитис, комоцио церебри, разкъсно – контузна рана в лявата слепоочна област на
15.02.2024 год. пострадалата е приета в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров“ АД, където са извършени образни и кръвни изследвания, консултации и
стационарно лечение и е изписана на 18.02.2024 год. Дадени са препоръки за ХДР и
наблюдение от общо практикуващия лекар. Относно увреждането на слуховия нерв с
частична загубата на слуха е проведено лечение в отделението по УНГ при МБАЛ „Д-р
Братан Шукеров“ АД гр.Смолян от 25.03.2024 год. до 29.03.2024 год. По време на
болничния престой са извършени образни и кръвни изследвания, проведено е лечение с
водно-солеви разтвори, антибиотици и медикаменти, подобряващи храненето на мозъка.
След изписването са дадени препоръки за ХДР и два контролни прегледа в рамките на един
месец.
Според заключението на вещото лице възстановителния период от контузио капитис,
комоцио церебри, разкъсно – контузна рана в лявата слепоочна област е бил в рамките на 25-
30 дни при благоприятен ход на оздравителния процес и липсата на усложнения в неговото
протичане. Възстановителния процес от увреждането на слуховия нерв с частична загуба на
слуха в лявото ухо към момента на извършване на прегледа не е приключило, като прогнози
за бъдеще не могат да бъдат давани, поради естеството на травмата.
Непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала от леки на моменти до умерени по сила
и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния и
възстановителния процес постепенно са затихвали до степен същите да са епизодични при
7
определени условия, физическо напрежение или психоемоционално, същата получава
главоболие и болки в лявата половина на главата.
Според вещото лице описаните травматични увреждания са разположени в областта на
главата, като предпазния колан по никакъв начин не ограничава движението на главата и
шията, а ограничава движението на тялото. В конкретния случай описаните травми могат да
се получат както с предпазен колан, така и без него. Въпреки липсата на характерни и
специфични травматични увреждания по тялото на пострадалата оставени от действието на
предпазния колан, не се изключва възможността тя да е била с правилно поставен предпазен
колан. Според вещото лице, най-вероятно пострадалата е била с правилно поставен
предпазен колан, поради липсата на други увреждания, които могат да се получат при
процесното ПТП, ако тялото се придвижи напред и на ляво и се удари в предната лява врата
или волана на лекият автомобил.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза като обективно и компетентно изготвено, което не е оспорено и от страните.
В показанията св.Т. К. сочи, че познава ищцата, тъй като последната ходела при на масажи.
Твърди, че след катастрофата започнала по-често да ходи, защото се оплаквала от болки в
лявото рамо. След катастрофата св.К. забелязала, че ищцата започнала да не чува добре, че
не е толкова работоспособна, както преди, имала болки в главата. Сочи, че ищцата и до сега
се оплаквала от болки в рамото, по врата и в лявата страна, както и нагоре към главата.
Ищцата й споделяла, че след катастрофата изпитвала стрес при пътуване, притеснения и
паник атаки, заради което и не шофирала.
В показанията си св.В. Ч. сочи, че знае за катастрофата, в която ищцата е пострадала, тъй
като с нея са колежки. Твърди, че след катастрофата ищцата се оплаквала от главоболие и
била в болничен два, три месеца. След като се върнала на работа пак се оплаквала от
главоболие, била по-изморена, боляло я лявото рамо. Имало моменти, когато не дочува, като
ищцата й обяснила, че по време на катастрофата си ударила главата и оттогава не чувала.
Според св.Ч., преди катастрофата ищцата не е имала проблеми със слуха. Твърди, че след
катастрофата ищцата изпитвала страх и не шофирала.
Съдът кредитира показанията на св.К. и св.Ч., като логически и непротиворечиви, почиващи
на техните преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с
чл.498, ал.3 от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.497 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано
8
от предявяването й.
Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано
основание за отказ за изплащане на обезщетението или 2/липса на пълно доказване на
основанието на претенцията или размера на вредите като в последния случай отказът може
да е частичен – само по отношение на недоказания размер на обезщетението.
В случая, ищцата Р. Р. е изпълнила процедурата по чл.380 във вр. с чл.498 ал.1 и ал.3 КЗ,
като е предявила застрахователна претенция до „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на 19.02.2024 год., а впоследствие на 15.10.2024 год. с
отделна писмена претенция е заявила допълнителен размер на претендираното обезщетение.
Застрахователят – ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, като до момента не изплатил
претендираното допълнително обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 20 000 лева, вследствие настъпилото на 14.02.2024 год. пътно – транспортно
произшествие.
На 04.02.2025 год. ищцата Р. Н. Р. е предявила настоящия пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“. Основанието на
иска е по чл.432 ал.1 от КЗ срещу ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като
застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ауди“ с рег. №****, по
застрахователна полица № BG/30/123003328941, валидна от 02.11.2023 год. до 02.11.2024
год.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
Според чл.478, ал.2 от КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има
право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. По такъв начин Р.
9
Р. като увредено лице, е материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ, срещу ответното застрахователно дружество.
По делото не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и собственика на
лек автомобил марка „Ауди", peг. № ****, по силата на застрахователна полица №
BG/30/123003328941, със срок на валидност от 02.11.2023 г. до 02.11.2024 г.
От събраните писмени доказателства се установява механизма на процесното ПТП: пътно
транспортното произшествие настъпва в светлата част на деня и с добра видимост, в участък
от пътя, където е важала забраната на пътен знак В-24 „Забранено е изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош“, водачът на л.а. „Ауди А3“ предприема маневра за
изпреварване на движещият се в същото пътно платно пред него л.а. „Фиат Пунто“,
управляван от ищцата, след което в резултат на скорости и пресичане на траектории
настъпил удар, като в момента на настъпването му л.а. „Фиат Пунто“ извършвал маневра
завой наляво и навлязъл в лявата за него пътна лента – насрещната. Водачът А. е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Тези
обстоятелства са отразени и в съставения от полицейския служител констативен протокол за
ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила относно причините за инцидента и
вината на водача на автомобила „Ауди А3". Отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на виновния водач,
поради което констатациите в протокола обвързват застрахователя и имат доказателствена
сила по отношение на него.
С оглед на това съдът приема, че деянието на водача на л.а. „Ауди А3“ – Е. А. осъществява
всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл.432 ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Предмет на доказване по делото са настъпилите болки и страдания от телесните увреждания
на ищцата, посочени в исковата молба, тяхната продължителност и интензитет, както и
причинната им връзка с деянието.
От приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че
при настъпилото пътно – транспортно произшествие на 14.02.2024 год. на ищцата Р. Р. били
причинени следните травматични увреждания: Контузио капитис. Комоцио церебри.
Разкъсно – контузна рана в лявата слепоочна област. По отношение на твърдяното от нея
увреждане на слуховия нерв с частична загуба на слуха с лявото ухо, не може да бъде
установено по безспорен начин, че е получено при процесното ПТП. Вещото лице сочи, че
липсва категорично медицинско становище от специалист УНГ, установяващо това
увреждане на нерва и частичната загуба на слуха на лявото ухо да са в резултат на
процесното ПТП, като това увреждане е възможно да се получи и от друго събитие.
10
Пострадалата е била на лечение повече от месец след процесното ПТП в отделение УНГ,
където е установено увреждане на слуховия нерв с частична загуба на слуха с лявото ухо, но
липсват доказателства установяващи причинно-следствената връзка между тези увреждания
и ПТП на 14.02.2024 год. Събраните гласни доказателства – показанията на св.К. и св.Ч.
потвърждават, че ищцата е имала проблеми със слуха, които като времеви период се сочат
след катастрофата, но те не установяват по безспорен начин, че тези увреждания са именно
вследствие на процесното ПТП. По тези съображения съдът приема, че при настъпилото
ПТП на пострадалата са били причинени контузио капитис, комоцио церебри и разкъсно –
контузна рана в лявата слепоочна област, а увреждането на слуховия нерв с частична загуба
на слуха с лявото ухо, не е в причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Според чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищцата Р. Р. претендира обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки от физически телесни увреждания,
причинени й от претърпяното от нея пътно-транспортно произшествие на 14.02.2024 год.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№4/23.12.1968 год. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както
и икономическата конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ към съответния момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди,
следва да бъдат взети предвид възрастта на ищцата – 60 год. към датата на ПТП, да се
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания, в резултат на пътния инцидент. В настоящия случай става въпрос за следните
травми: контузио капитис, комоцио церебри и разкъсно – контузна рана в лявата слепоочна
област. Ищцата била лекувана в болнично заведение в периода от 15.02.2024 год. до
18.02.2024 год., като възстановителния период на тези увреждания е бил в рамките на 25 –
30 дни. Според заключението на СМЕ, непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала
от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенни в
хода на оздравителния и възстановителен процес постепенно за затихвали до степен да са
епизодични при определени условия, физическо напрежение или психоемоционално,
получавала главоболие и болки в лявата половина на главата. Според показанията на св.К. и
св.Ч. след пътния инцидент ищцата се оплаквала от болки в главата, врата и в рамото, които
продължавали и към настоящия момент, започнала да се изморява по-бързо и не била
толкова работоспособна, както преди това, изпитвала постоянен страх да пътува и шофира.
Съдът приема, че в случая оздравителния процес временно е откъснал ищцата от нормалния
11
й начин на живот, но това не е променило сериозно ежедневието й, тъй като се касае за
телесни увреждания, които са протекли без усложнения и не са наложили да търси помощ от
други лица при извършване на ежедневните си дейности. Ще следва обаче да се съобрази, че
ищцата все още изпитва епизодични болки в областта на главата и врата.
При определянето на обезщетението следва да се съобрази, че Р. Р. е получила обичайното
емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти, както и че в момента няма
клинични данни за психическо заболяване. Според свидетелските показания ищцата изпитва
постоянен страх да шофира и пътува, като след инцидента е престанала да управлява МПС.
Също така при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2024 год., икономическата конюнктура и размера на
минималната работна заплата за страната към датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, продължителността на възстановителния процес, претърпените болки и
страдания, трудности и неудобства, степента на увреждане и ефектът, който са оказали
върху начина на живот на ищцата, икономическите условия в страната, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на 10
000 лева.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т.
о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО
и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
12
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на
чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на
ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други)
е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
е посочил, че пострадалата е пътувала в автомобила без да използва предпазен колан
(нарушение на чл.137а ЗДвП), което поведение е в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилите вреди.
По делото няма събрани доказателства, които да установят дали пострадалата е пътувала с
или без поставен предпазен колан при управление на автомобила, но настоящия състав
счита, че това обстоятелство няма отношение към настъпилите вреди на ищцата, тъй като
главата и шията, не са обхванати от предпазния колан, като при удар телесните увреждания
на ищцата могат се получат както с предпазен колан, така и без него, в какъвто смисъл са
заключенията на САТЕ и СМЕ. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, заради допуснато
нарушение на чл.137а ЗДвП.
На следващо място е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
пострадалата е нарушила разпоредбите на чл.20 от ЗДвП и чл.42 ал.3 от ЗДвП – попречила е
на изпреварващото МПС, отклонила се е вляво, с което е станала причина за реализиране на
процесното ПТП.
Съдът като взе предвид заключението на САТЕ и показанията на св.А., който сочи, че при
предприемане на маневра изпреварване на движещият се пред него автомобил „Фиат
Пунто“, водачът му не бил подал светлинен знак за извършване завой наляво, но след удара
забелязал, че левият мигач светел, следва да приеме, че ищцата е подала пътепоказател за
маневра завой наляво и е навлязла в насрещната пътна лента след предприета от л.а. „Ауди
А3“ маневра изпреварване, което не е било безопасно. От доказателствата се установява, че
не е имало никакви пречки ищцата да възприеме движещият се зад нея л.а. „Ауди А3“ и
предприетото от него изпреварване, като е следвало да го пропусне да мине, след което да
извърши завой наляво. С това си поведение пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
13
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По тези
съображения съдът приема, че е налице съпричиняване при осъществяване на процесното
ПТП.
По възражението за допуснати от пострадалата нарушения на чл.20 и чл.42, ал.3 от ЗДвП, не
се събраха доказателства, поради което същото е неоснователно.
Съобразявайки поведението на пострадалата към момента на ПТП, респ. отчитайки
обстоятелството за нарушение на правилата за движение от двамата участници в ПТП, съдът
намира, че приносът на пострадалата следва да се определи в размер на 50 %.
Поради горното при определеният общ справедлив размер на неимуществени вреди от 10
000 лева, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 5 000 лева. Установява се, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер от 1 000 лв.,
поради което в полза на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение за
сумата от още 4 000 лева, т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 4 000 лева, а за
горницата до пълния претендиран размер от 20 000 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на главния иск, акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху обезщетението също е частично основателна. Съгласно изричната
разпоредба на чл.429 ал.3 от КЗ, началния момент на забавата за застрахователя е по-ранната
от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие – от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез
предявяване на застрахователна претенция). В конкретния случай са представени
доказателства за уведомяването на застрахователя на 19.02.2024 год. от увреденото лице,
като в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено, че в предходен момент
застрахователят е бил уведомен от самият деликвент по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Затова именно 19.02.2024 год. следва да бъде приета
за дата на уведомяване по смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ, респ. за датата, от която за
ответника настъпва задължението за плащане на лихви за забава. По тези
съображения претенцията за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли за периода
от посочения в исковата молба момент – 14.02.2024 год. до 19.02.2024 год.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, и на двете страни се
дължат направените по делото разноски, по съразмерност.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. Същите съобразно представения
списък по чл.80 ГПК са в размер на 2650 лева, от които 800 лева – за заплатена държавна
такса, 350 лева – депозити за вещи лица и 1500 лева - за адвокатско възнаграждение. Съдът
14
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, определен в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а според фактическата и правна сложност на делото не се налага
неговото редуциране от съда. По съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 530 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска. Същите съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1494 лева, от които 250 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 1244 лева за заплатен депозит за вещи лица, от които по
съразмерност с отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 1195,20 лева, които
да му бъдат заплатени от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „****“
№****, на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 4000 лева /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически телесни увреждания и болки – контузио капитис, комоцио церебри, разкъсно
контузна рана на главата, причинени в резултат на настъпило ПТП на 14.02.2024 год., ведно
със законната лихва, считано от 19.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически телесни увреждания – увреждания на слуховия нерв,
причинени в резултат на настъпило ПТП на 14.02.2024 год., както и за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да
заплати на Р. Н. Р., ЕГН **********, сумата от 530,00 лева /петстотин и тридесет лева/ –
разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „****“ №****, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, сумата
от 1195,20 лева /хиляда сто деветдесет и пет лева и 20 ст./ – разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлителната част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
15
16