ПРОТОКОЛ
№ 402
гр. Сливен, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500275 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:42 часа се явиха:
Въззивникът М. И. И., редовно призована се представлява по
пълномощие – адв. М. З. от АК – С. З., надлежно упълномощена.
Въззивникът „Гаранционен фонд“, редовно призована се явява
представител по пълномощие – адв. Н. П. от АК - С., надлежно упълномощен.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв. П., пълномощник на „Гаранционен
фонд“ със седалище и адрес на управление гр. ******* против решение №
76/20.04.2025 г. по гр.д. № 408/2024 г. на РС – Нова Загора, с което
жалбоподателят е бил осъден да за плати на М. И. И. с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: с. *******.
1
- сумата от 655.60 лв. - закупени от нея медицински изделия, за
лечението на получени в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични
увреждания, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
01.11.2023 г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета
пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 625.00 лв. - част от цялата претенция в размер на 60000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични
увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят след
изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен
фонд), до окончателното изплащане на сумата;
- разноски в размер на 615.94 лв.;
- 63.90 лв.– допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена
съдебна авто-техническа експертиза;
- 89.41 лв. – допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена
съдебно-медицинска експертиза.
Решението на НЗРС е било обжалвано и в частта, с която въззиваемата
М. И. е била осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 546.65 лв. –
разноски по делото.
С определение № 453/27.06.2025 г. решение № 76/20.04.2025 г. по гр.д.
№ 408/2024 г. на РС – Нова Загора е било изменено в частта на разноските.
Според него Гаранционен фонд дължи на М. И. разноски в размер на 337.88
лв., М. И. дължи на Гаранционен фонд разноски в размер на 326.65 лв.,
Гаранционен фонд е осъден допълнително да заплати на адв. З. сумата от
278.06лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Твърди се, че
по делото не се е установило, че ПТП при което е пострадала ищцата И. е било
причинено от неизвестен извършител. От данните по делото било установено,
кое лице е отговорно за настъпване на ПТП – за причинените болки и
страдания на ищцата. Правната квалификация на иска била по чл.557, ал.1, т.1
от Закона за застраховането, а не както бил приел съдът чл.558, ал.5 от КЗ.
Освен това ПТП е можело да бъде предотвратено ако ищцата се била движила
2
от правилната страна на пътя и не била носила предмети, които навлизат в
пътното платно. Страната счита, че основна причина за настъпване на ПТП е
било субективното поведение на ищцата. Излага твърдения за това, че
поведението на ищцата следва да се приема за „рисково“. Тя не се била
движила от правилната страна на пътя. Нейното поведение било от
изключително значение за причинените щети и съдът следвало да приеме
наличие на съпричиняване на вредите от 90% за ищцата И.. Тези изводи на
жалбоподателя били подкрепени от изготвената по делото САТЕ.
На следващо място в жалбата се съдържат оплаквания за това, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно
завишено. То не отговаряло на действителните претърпени от ищцата болки и
страдания. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД била приложена неправилно. Освен
това обжалваното решение било незаконосъобразно, тъй като съдът не бил
посочил в него банкова сметка, по която евентуално да се превеждат
присъдените суми.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Ако съдът приемел, че исковете са основателни се иска
да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, да бъде отчетен по –
висок принос за причинените щети от страна на ищцата. Претендират се
разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, ако то надвишава 550.00
лв.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв. З. – процесуален представител на ищцата М. И. И., с който въззивната
жалба депозирана от Гаранционен фонд е оспорена като неоснователна. В
отговора се посочва, че ищцата е недоволна от размера на присъденото и
обезщетение, както и поради възприетото от съда становище, че е налице
съпричиняване на вредите, поради което е депозирала и тя въззивна жалба, но
счита че наведените от Гаранционен фонд възражения са напълно
неоснователни. В изложението си страната посочва, че ПТП, при което е
пострадала ищцата е било причинено от неизвестен водач на неизвестно МПС
и това било безспорно установено от данните по делото (материали от
спряното НП на РП). Навсякъде И. била третирана като „пострадало лице“. От
изготвената по делото КСМАТЕ било установено, че на 01.08.2025 г. в
3
16:49:01 ч. поведението на водача на МПС е било единствената причина за
настъпване на ПТП - водачът не се е движил в своята лента за движение,
навлязъл е в насрещната лента и е ударил ищцата. В момента на настъпване на
ПТП ищцата се движела по затревен банкет на улицата. Гаранционен фонд не
бил оспорил заключението на КСМАТЕ. Водачът на неизвестното МПС бил
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – като с поведението си
поставил в опасност живота и здравето на ищцата, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП като
с поведението си не бил предпазлив към пешеходците – М. И. и Й. Т., чл.8,
ал.1 от ЗДвП като не се движел възможно най – вдясно в платното за
движение, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП като се е движел в лявата лента без да е
предприел изпреварване/ заобикаляне на ППС, чл.20, ал.2 от ЗДвП като не се е
съобразил с конкретните атмосферни условия.
На следващо място в отговора на въззивната жалба е посочено, че
всички оплаквания на жалбоподателя касаещи приноса и за вредоносния
резултат, степента на съпричиняване, изключването на отговорността на
водача на неизвестното МПС са неоснователни. Страната счита, че въобще не
е било налице съпричиняване. Според разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП,
пешеходците могат да се движат по платното за движение противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най –
близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани. В случая всички данни по делото сочели,
че ищцата се е движила по затревен банкет, поради което въобще не е било
необходимо тя да се движи в посока срещуположна на посоката на движение
на ППС. В този смисъл била разпоредбата на чл. чл.108, ал.1 от ЗДвП, според
която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно. Законодателят бил приравнил по значение тротоара с банкета
като място, по което пешеходците следва да се движат. КСМТЕ била
категорична. ищцата не се е движила по пътното платно, поради което не била
и длъжна да се съобрази с разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП.
По отношение оплакванията относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди ищцовата страна изразява мнение, че от
постановеното решение не ставало ясно дали съдът е приел, че справедлив
размер общо на обезщетението се явява сумата от 1250.00 лв. или че той е по-
голям, но се уважава частично предявеният иск. Ако общо дължимото
обезщетение било в размер на 1250.00 лв., то тогава то било в силно занижен
4
размер.
Относно непосочването на банкова сметка в обжалваното решение, по
която да се преведат дължимите суми, страната счита че това не е основани за
отмяната му. В този смисъл била константната съдебна практика. Моли се
депозираната въззивна жалба от Гаранционен фонд да бъде оставена без
уважение, а предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се
деловодни разноски.
На 27.05.2025 г. (п.к.; 26.05.2025г. е бил неработен ден) е постъпила
втора въззивна жалба от адв. З., пълномощник на М. И. И. с ЕГН: **********
и постоянен адрес: с.******* против решение № 76/20.04.2025 г. по гр.д. №
408/2024 г. на РС – Нова Загора.
Решението е било съобщено на страната на 12.05.2025 г.
Извършвайки проверката за допустимост съдът констатира, следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1,2,4 и 7 , както и на
изискванията на чл. 261 т. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК, с оглед на което се явява и
допустима.
Депозирана е втора въззивна жалба от адв. З., пълномощник на М. И. И.
с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.******* против решение №
76/20.04.2025г. по гр.д. № 408/2024г. на РС – Нова Загора , в частта с която
съдът не се е произнесъл по отношение размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която съдът е приел, че е
налице съпричиняване в размер на 50 %.
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
На първо място страната излага оплакване за това, че при постановяване
на обжалваното решение РС – Нова Загора не се е съобразил със
задължителната и константна практика на ВКС (ТР 3/22.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС). При мотивиране на решението си по частично предявения иск,
първоинстанционният съд не е съобразил, че решението му ще се полза със
сила на присъдено нещо по отношение правопораждащите факти на спорното
субективно материално право в друго производство, когато се предяви
останалата искова претенция – до пълния и размер. Той не е дал отговор на
въпроса дали приема, че общият справедлив размер на обезщетението за
5
претърпените неимуществени вреди е 1250.00лв. или приема, че
обезщетението е в по – голям размер от размера предявен с частичния иск.
Страната счита, че ако този порок на решението не бъде отстранен във
въззивното производство, ще бъде невъзможно в последващо производство да
се получи обезщетение, което да репарира в пълен обем претърпените болки и
страдания.
Ищцовата страна счита, че ако въззивният съд приеме, че
първоинстанционният съд е приел, че общият размер на справедливото
обезщетение е 1250.00 лв., то тогава това обезщетение би било силно
занижено и не би било съобразено с установените факти по делото и с
константната съдебна практика на съдилищата. В жалбата се изтъква, че
понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно и че при
определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства, при които е причинено увреждането, неговия характер, начина
на настъпването, личността на потърпевшия, икономическата конюнктура в
страната. В случая се касаело за установено бималеоларно счупване на левия
глезен, изразяващо се в счупване на вътрешния и външния малеол на глезена,
което представлявало средна телесна повреда. Била е направена операция за
фиксиране на глезена, възстановителният период е продължил 158 дни, през
това време ищцата е била силно затруднена в движението и самообслужването
си, претърпяла е втора операция за сваляне на остеосинтезните средства.
Възстановяването от втората операция продължило около месец – 38 дни.
Целият възстановителен период е бил съпътстван с преживени болки и
страдания. Ищцата преживяла сериозен психически срив от претърпяното
ПТП. При всички тези данни, страната счита, че справедливото обезщетение е
в размер на 60 000.00лв. – неимуществени вреди. Така частично предявеният
иск в размер на 1250.00лв. се явявал основателен и следвало да бъде изцяло
уважен.
На следващо място страната посочва, че неправилно съдът е бил приел,
че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като била нарушила
разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП – не се е движила в насрещната на
движението лента. От данните по делото било установено, че тя се е движила
по затревен банкет по посока на движението. По този начин ищцата била
изпълнила разпоредбата на чл. чл.108, ал.1 от ЗДвП – движила се е по банкета
(хипотеза, която била приравнена на движение по тротоар). Данните по делото
6
(включително заключението но КМСТЕ) били категорични – ищцата не се
била движила по пътното платно.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за наличие на съпричиняване на
вредата не се била прилагала по предположение. Намалянето на
обезщетението следвало да почива на доказателства – конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат. Необходимо било нарушението на лицето да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Неправомерното поведение на лицето следвало да е доказано, а не
хипотетично. В случая от данните по делото не можело да се установи
неправомерно поведение от страна на ищцата, което да е способствало за
настъпването на вредоносния резултат, поради което възприетото становище
от РС за съпричиняване в размер на 50% било неправилно.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е бил
отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди над присъдения размер от
655.00лв. до пълния претендиран размер от 1311.20 лв., в частта с която е бил
отхвърлен предявеният частичен иск за неимуществени вреди от 1250.00лв (
част от 60 000.00лв.) за сумата над присъдените 625.00 лв. до претендираните
1250.00 лв. Моли се обжалваното решение да бъде изменено в частта на
разноските като на ищцата се присъдят деловодни разноски в пълен размер за
първа инстанция, бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
процесуалния и представител в пълен размер и присъдените разноски в полза
на Гаранционен фонд бъдат отменени. Моли се в необжалваната от страната
част решението на РС – Нова Загора да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски за въззивна инстанция.
По делото не са направени доказателствени искания.
По делото съдът е извършил доклад по въззивните жалби, обективирано
в Определение № 494/01.08.2025 година, което е връчено на страните.
АДВ. З.: Поддържам отговора срещу въззивната жалба. Нямам
възражения по направения доклад. Нямам други доказателствени искания.
Моля да приемете списък за разноски. Представям копие за другата страна.
Моля да дадете ход по същество.
АДВ. П.: Нямам възражения по направения доклад. Нямам
доказателствени искания. Възразявам срещу жалбата, подадена от ответната
7
страна като неправилна и незаконосъобразна. Поддържам подадената от
Гаранционен фонд въззивна жалба.
С оглед становището на страните, че нямат нови доказателствени или
процесуални искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. З.: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми окръжни съдии, моля да
отмените обжалваното решение, тъй като считам, че същото страда от един
основен порок, а именно не е определен общият справедлив размер на
претендирано обезщетение и от там и присъдената сума , която е намалена с
50 %, предвид прието съпричиняване на първа инстанция се явява
необоснована. Ще ви моля в рамките на вашето правомощие да определите
общия справедлив размер на дължимото обезщетение и съответно да ни
присъдите претендираната част, тъй като производството е частичен иск и
съгласно ТР № 3/2019 година, първоинстанционният съд е следвало да се
произнесе по всички правопораждащи факти. Относно съпричиняването,
което е прието от първоинстанционния съд, считам, че същото е недоказано с
оглед изговената съдебно-автотехническа експертиза и с оглед разпоредбата
на чл.108 от ЗДвП, където на пешеходците е указано, когато се движат по
пътното платно да се движат срещу движението на автомобилите. В случая
моята доверителка се е движила по банкета, което означава, че се е движила
извън пътното платно и не е имала такова задължение да се движи срещу
посока на идващите автомобили. В ЗДвП банкетът е приравним на тротоар,
когато пътеки липсват, поради което считам, че тя не е допуснала нарушение
по ЗДвП, касаещ пешеходците, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Още повече, че срещу идващия автомобил срещу нея е
бил длъжен да се движи възможно най-дясно в посоката на движението си.
Ако беше спазено водача, не би настъпило процесното ПТП. Практиката на
ВКС е, че когато е допуснато нарушение е единствена причина за ПТПТ,
няма как да има съпричиняване от страна на другия участник. В този смисъл
8
ще ви моля да се произнесете по нашата въззивна жалба, като въззивната
жалбата, подадена от ответника в първоинстанционното производство съм
оспорил с подробни съображения в отговора към нея. Претендирам разноски
по чл. 38 от ЗА.
АДВ. П.: Уважаеми съдии, аз считам, че колегата не е прав, защото
доверителката ми, дори и да се е движила на затревена площ, която се
приравнява на тротоар, тя е носила чадър, по който цялата проекция на тялото,
който е навлязъл в платното за движение. Шофьорът на автомобила, който е
участвал конкретното ПТП се е движил по платното за движение. Единствено
виждам нарушение, извършено от пешеходката, представлявана от колегата,
ако тя се е движила, както се е движила нейната приятелка, свидетелка по
делото на разстояние такова, че никакви предмети от нея, които са носени не
са навлизали в платното за движение, то нямаше да настъпи ПТП. Т.е.
единствените нарушения, които са извършени по ЗДвП, са именно от
пешеходката – ищца в първоинстационното производство и въззиваема и
въззивник в това. Затова считам, че нямаме условията, в които да й бъде
присъдено обезщетения за материални и за морални вреди. Дори да
предположим, че МПС-то и по-конкретно водачът му е извършил някакво
нарушение, то считам, че пострадалата е съпричинила с неправомерното си
поведение в огромна част вредите си. Според мен това са около 90 %. Считам,
че и в акцесорния иск за лихви неправилно е уважен от първоинстнационни
съд, по съображенията си, изложени във въззивната жалба. А от днешното
съдебно заседание от списъка за разноски виждам, че са претендирани такива
съгласно чл. 38 от ЗА. Не считам, че такива могат да бъдат присъдени и
затова ви моля да не бъдат присъдени, защото нямаме хипотезата на чл. 38 от
Закона за хонорарите.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе
с решение на 10.10. 2025 година.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото приключи в 10:57 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10