Решение по КНАХД №2105/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 14458/09.09.2025 г. от П. Т. К., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 4, чрез адв. И. Д. от АК-Велико Търново, против Решение № 854/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1568/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е потвърдено НП № 24-0819-003242/11.11.2024г., издадено от началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на П. Т. К., [ЕГН] от гр. Русе, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 183, ал. 4, т 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че ВРС неправилно е оставил без уважение искането на жалбоподателя за даване на обяснения по делото. Изразява съмнение в компетентността на актосъставителя на АУАН и на издателя на НП, защото не са приложени длъжностните им характеристики. Заявява, че въззивния съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото НП.

Ответната страна – Началник –група към ОД МВР- с-р „ПП“с балнкетни писмени бележки оспорва жалбата.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 24-0819-003242/11.11.2024г., издадено от началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на П. Т. К., [ЕГН] от гр. Русе, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 183, ал. 4, т 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

От фактическа страна ВРС приема за установено, че:

На 01.08.2024г. полицейски служители към Сектор „ПП“ при ОДМВР Варна - св. Пл.В. и св.М.П. осъществявали контрол над движението на ППС по ул. „Мир“, в района на входа на медицинско заведение „Майчин дом“, където имало уширение на пътното платно, в посока към центъра на гр.Варна.

Един от преминаващите автомобили бил л.а. „Сеат Алхамба“ с рег. №[рег. номер], управляван от К.. По време на движението си К. не използвал обезопасителен колан като посоченото обстоятелство е възприето от св. Пл.В. и св.М.П., поради което К. е спрян за извършване на проверка.

Св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 137а ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител - св.М.П.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който вписал в графата за възражения, че няма такива. В срок не са постъпили възражения.

На 11.11.2024г. въз основа на съставения АУАН е издадено и НП, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционните норми на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП на К. е определено административно наказание –глоба от 50лв.

Посочената фактическа обстановка, е възприета от ВРС от събраните гласни доказателства - показанията на св. Пл.В. и св.М.П.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДвП; справка за нарушител и др. Свид.В. е категоричен, че за да състави процесният АУАН, е възприел лично и непосредствено нарушението и поддържа написаното от него в акта.

Решението на ВРС е правилно.

Въззивният съд правилно е приел, че атакуваното наказателно постановление и АУАН са съставени при спазване на процесуалните правила - при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП. Административнонаказващият орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП. Правилно е преценена санкционната норма и отговорността на въззивника е ангажирана съобразно чл.183 ал.4 т.7 пр.1 и от ЗДвП.

Наказанието е определено правилно по своя вид, като същото е с императивно определен размер. В КЖ липсват конкретни твърдения за нарушения на закона. Сочи се единствено липса на компетентност на актосъставителя на АУАН и на НП. Тези възражения са неоснователни.

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи- г-н Б. Р., упълномощени да издават АУАН по ЗДвП са полицейските органи, определени в т. 1.3.1, в т.ч. полицейски органи, мл.автоконтрольор от секторите „Пътна полиция“ в съответните ОД МВР, т.1.3.2 от полицейските инспектори с функционални задължения по контрол на пътното движение и др. Компетентен е и органът, издал НП. С. С. - на длъжност Началник-сектор ПП Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи – т.3.11 –началници група в СПП при ОДМВР.

Процесното нарушение не може да бъде прието като маловажно, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касаторът не е спазил посочената разпоредба на ЗДвП , поради което правилно му е наложена глоба.Шофирането без поставен предпазен колан е изключително опасно – както за водача, така и за пътниците.

При извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По касационните възражения за допуснати процесуални нарушения от ВРС, свързани със събирането на допълнителни доказателства по делото, както и липсата на обяснения лично от жалбоподателя съдът приема следното: Въззивната инстанция прави анализ на доказателствените средства – съдът разглежда поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства: свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, признания, обяснения на страните и др.

Оценка на достоверността означава съдът да прецени дали дадено доказателство е надеждно, логично, непротиворечиво и дали съответства на останалите доказателства по делото. В тази връзка липсата на обяснения на жалбоподателя, както и събирането на допълнителни доказателства по факти, които не са спорни, относно служебната длъжност на актосъставител и издател на НП, не опорочават извършената цялостна оценка на доказателствения материал от ВРС относно извършителя, вината и деянието.

Вътрешно убеждение на съда – съгласно чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), се формира въз основа на обективна, пълна и всестранна оценка на всички доказателства, което е извършено в случая.

Въз основа на изложеното, касационната инстанция приема, че Съдът е направил обоснован извод за установените факти.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 854/10.07.2025 г., постановено по АНД № 1568/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е потвърдено НП № 24-0819-003242/11.11.2024г., издадено от началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна

Решението е окончателно.