№ 108
гр. Попово, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100037 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„******, ЕИК: ****, със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от управителите П. В.
и Х. М., чрез от юрк. Е. Ц. , СРЕЩУ: Б. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, за
признаване за установени спрямо ответника, че дължи на ищеца „******“ сумата в общ
размер от 303.50 лв., от които главница по Договор за паричен заем 4226358_ес в размер на
276.04 лв., договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 12.93 лв. за
периода от 12.08.2021 г до 28.10.2021, законна лихва за забава върху главницата в размер на
14.43 лв. за период от 12.08.2021г. до 05.04.2023 г. ведно с лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателно изплащане
на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2021 година Длъжникът Б. Ф. М. е сключил
Договор за паричен заем № 4226358_ес с „*****т“, по силата на който е получил сумата от
276.04 лева, срещу което се съгласил да я върна на 12 броя седмични вноски в по 34.00 лв.
всяка в срок до 28.10.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,35 %.
Ответникът Б. Ф. М., бил сключил на 05.08.2021 година Договор за предоставяне на
гаранция с дружеството „*******“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на
гаранция дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „*****т“
АД и да отговаря пред него солидарно с Б. Ф. М. за всички задължения по Договора за
кредит с „*****т“ АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция дружеството се е задължило
да плати всички изискуеми задължения при поискване от „*****т“ АД.
На 31.03.2022г. „*******“ и Б. Ф. М., са сключили договор за гаранция, по силата на
който „*******“ се е задължило спрямо „*****т“ за всички задължения на Длъжника по
Договора за паричен заем.
„*****т“ АД било поканило „*******“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения
на Б. Ф. М. по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в
чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция „*******“ ЕООД било изпратило
уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „*******“
1
ЕООД.
На 04.06.2021г. „*******“ ЕООД било погасило дължимите от Б. Ф. М., ЕГН
********** на „*****т“ АД суми, както следва:
1. Главница в размер на 276.04 лева по Договор за паричен заем;
2. Договорна лихва в размер на 12.93 лева, считано от 12.08.2021г. до 28.10.2021
година;
3. Дължима се лихва за забава в размер на 14.53 лева, изискуема по повод чл. 8 от
Договора за паричен заем страните, където страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава за период от 12.08.2021 до 05.04.2023г.
******* било изпълнило задълженията си към Б. Ф. М., по Договора за предоставяне
гаранция. С изпълнение на тези задължения и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД „*******“
ЕООД - в качеството си на поръчител, се е суброгирало в правата на удовлетворения
кредитор.
На 05.04.2022г. „*******“ ЕООД уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
гаранция, за встъпването на „*******“ ЕООД в правата на кредитора „*****т“ АД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „*******“
ЕООД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за паричен заем на цесионера „******, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата
02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен
номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.
Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца „******“
сумата в общ размер от 303.50 лв., от които главница по Договор за паричен заем 4226358_ес
в размер на 276.04 лв., договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на
12.93 лв. за периода от 12.08.2021 г до 28.10.2021, законна лихва за забава върху главницата
в размер на 14.43 лв. за период от 12.08.2021г. до 05.04.2023 г. ведно с лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателно
изплащане на вземанията.
Претендират се деловодни разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено
становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции.
Моли за уважаване на исковата молба.
Ответникът, редовно призован, се явява лично като прави признание на предявените
срещу него искове за главница по Договор за паричен заем 4226358_ес в размер на 276.04
лв., договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 12.93 лв. за периода от
12.08.2021 г до 28.10.2021, законна лихва за забава върху главницата в размер на 14.43 лв.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 792/2023 г. по описа на РС – Стара Загора, в
производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с № 413 от 27.02.2023 г. срещу Б. Ф. М. за заплащане на кредитора – ищец в
настоящото производство, на сумата 276.04 лв. главница, 12.93 лв. договорна лихва, и 14.53
лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от 24.01.2021 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
2
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 05.08.2021 г.
"*****т" АД и ответникът Б. Ф. М. са сключили договор за паричен заем с номер
4226358_ес, съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер
на 276.04 лв. за срок от 12 седмици. Заемателят се е задължил да върне заемната сума на 12
бр. седмични вноски, всяка в размер на 34 лв. Падежната дата на първата погасителна
вноска е 12.08.2021 г., а на последната – 28.10.2021 г. Съгласно договора годишният лихвен
процент е 40%, а годишният процент на разходите – 49,23%.
Представен е и договор за предоставяне на гаранция от 05.08.2021 г., сключен между
"*******" ЕООД, в качеството на гарант и Б. Ф. М., като потребител, по силата на който
гарантът се е задължил да сключи договор с трето за процеса лице - *****т АД и да отговаря
пред *****т АД солидарно с Б. Ф. М. за всички задължения по Договора за кредит с *****т
АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Ответникът не е предоставил обезпечение на заема под формата на две физически
лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция
от юридическо лице и съгласно погасителния план към договора е следвало да върне заема
(главница, лихва, възнаграждение за предоставяне на гаранция) на 12 бр. равни седмични
вноски в размер на 34 лв., в срок до 28.10.2021 г.
Договорите са подписани от договарящите страни и не са оспорени от ответника.
Няма спор и относно обстоятелството, че Б. Ф. М. е усвоил отпуснатия му заем, както и че е
преустановил погасяването на заема.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.03.2022 г., сключен между "*******" ЕООД и ищеца, по силата на който цедентът
"*******" ЕООД е прехвърлило всички свои вземания от ответника, произтичащи от
договора за заем, на цесионера "******" ЕООД.
От приложения списък за прехвърлени вземания, неразделна част от Рамковия
договор за цесия, е видно, че под № 1151 за кредит № 4226358_ес/05.08.2021 г., като
длъжник е вписан Б. Ф. М. с отпусната главница в размер на 276.04 лв., , договорна лихва –
12.93 лв., лихва за забава – 14.53 лв.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между ищеца и
ответника във връзка с договора за паричен заем от 05.08.2021 г. Ответникът не спори, че е
усвоил заемната сума в размер на 276.04 лв. и не твърди, че е погасил дълга си към
кредитора, съгласно погасителния план. Ответникът не оспорва клаузите по договора за
паричен заем, касаещи условията, при които е бил отпуснат заема, както и тези по договора
за предоставяне на гаранция. Крайният срок за издължаване на дълга е 28.10.2021 г.
В случая страните са съгласували размера на ГПР и лихвения процент, както и
размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Със сключването на договора
ответникът се е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните
последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения срок на
получената в заем сума.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че
исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр.
с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от сумата от 276.04 лв. - главница по договор за
паричен заем № 4226358_ес/05.08.2021г., сключен с "*****т" АД, сумата от 12.93 лв. -
договорна лихва за периода от 12.08.2021г. до 28.10.2021г. и сумата от 14.53 лв. - лихва за
забава за периода от 12.08.2021г. до 05.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда /24.01.2023г./ до окончателното изплащане на задължението
са основателни и следва да се уважат изцяло.
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00
лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 75.00 лв.
За образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата страна е
направила разноски в общ размер на 150.00 лв., от които 50.00 за държавна такса и 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
3
от ЗПП, вр. чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 150.00 лв..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Ф. М. с ЕГН: ***** с посочен
от ищеца адрес с адрес: гр. *****, с постоянен адрес с. ***** и настоящ адрес с. *****, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „******, ЕИК: ****, със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от
управителите П. В. и Х. М., действащи чрез от юрк. Е. Ц., СУМАТА 276.04 лв. /двеста
седемдесет и шест лева и четири стотинки/ - главница по договор за паричен заем №
4226358_ес/05.08.2021г., сключен с "*****т" АД, СУМАТА от 12.93 лв. /дванадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от 12.08.2021г. до 28.10.2021г. по
Договор за паричен заем № 4226358_ес/05.08.2021г., сключен с "*****т" АД и СУМАТА от
14.53 лв. /четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ - лихва за забава върху
главницата по Договор за паричен заем № 4226358_ес/05.08.2021г., сключен с "*****т" АД
за периода от 12.08.2021г. до 05.04.2023г.., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда /24.01.2023г./ до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед № 413/27.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по ч. гр. д. № 792/2023 г. по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА Б. Ф. М. с ЕГН: ***** с посочен от ищеца адрес с адрес: гр. *****, с
постоянен адрес с. ***** и настоящ адрес с. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „******, ЕИК: ****,
със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от управителите П. В. и Х. М., действащи
чрез от юрк. Е. Ц., СУМАТА от 75.00 лв. седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство и СУМАТА от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/- разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4