№ 14930
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110128142 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесети декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
28142/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Ищецът , твърди, че на 08.06.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „даф” с
1
рег. № РК 0729 ВМ, управлявано от съответния водач и МПС марка „рено мастер” с рег. №
КН 8154 ВР, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е водачът на
МПС марка „даф” с рег. № РК 0729 ВМ. Твърди, че МПС марка „рено мастер” с рег. № КН
8154 ВР е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна
към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по
щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 1 940,09 лв.
Твърди, че за причинителя на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност със
застраховател ответника ,7А, валиден към момента на ПТП. Твърди, че е поканил ответника,
и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 1 940,09 лв. ,
увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 1 955,09 лв. , но ответника заплатил
само половината – 977,54 лв. , като твърдял съпричиняване в еднаква степен. Ето защо, моли
присъждането на сумата от 977,55 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното плащане на сумата. Моли присъждане и на деловодни
разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявения иск по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 08.06.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „даф” с рег. № РК 0729 ВМ,
управлявано от съответния водач и МПС марка „рено мастер” с рег. № КН 8154 ВР,
управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „даф” с рег.
№ РК 0729 ВМ с десен волан, който при излизане от завой по двупосочен път навлиза в
насрещното платно, където водачът на МПС марка „рено мастер” с рег. № КН 8154 ВР е
спрял зад ремонтиращ платното багер, за да изчака преминаването на МПС марка „даф” с
рег. № РК 0729 ВМ с десен волан. МПС марка „рено мастер” с рег. № КН 8154 ВР е бил
застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на
ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани
вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 1 940,09 лв. За причинителя на ПТП е имало
договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника, валиден към момента
на ПТП. Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 1 940,09 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо
1 955,09 лв. , но ответника е заплатил само половината – 977,54 лв. , като е твърдял
съпричиняване в еднаква степен.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 50-59/ и показанията на свидетеля И., разпитан по
делегация от РС Кюстендил /л.л. №№ 76-77/, съдът обсъди и доказателствата, приложени
под л.л. №№ 9-29 от делото. Съдът кредитира посочените свидетелски показания и не
кредитира предложението на САЕ /л.л. №№ 50-59/ за механизма на ПТП, тъй като
експертизата е работила само с протокола за ПТП и заявленията за щета, но не и със
2
свидетелските показания, а посочените документи, както вещото лице посочва, не са
достатъчно детайлни. В този смисъл, съдът не приема прделожението на вещото лице, че
причинители на ПТП са двамата водачи в еднаква степен, които не са съобразили чл. 44 от
ЗДвП, който постановява, че при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства. Виновен за ПТП е водачът на МПС марка „даф” с рег. № РК
0729 ВМ с десен волан, който не спазва чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според който водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 50-59/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
по средни пазарни цени възлиза на 1 553,32 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „рено мастер” с рег. №
КН 8154 ВР е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 1 955,09 лв. и че ответника е изплатил
по суброгационната претенция на ищеца сумата от 977,54 лв. Следователно, искът за
присъждане на сумата от 977,55 лв. следва да се уважи до размера на 590,78 лв. , тъй като
тази сума е сбор на от сумата от 15 лв. – ликвидационните разноски, за които ищецът има
също право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, който сбор, заедно със сумата от
977,54 лв. – платената извънсъдебно на ищеца претенция, е равен на сумата от 1 553,32 лв. –
приетия по делото размер на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП по средни
3
пазарни цени. Или, ищецът може да се суброгира до размера на вредите и ликвидационните
разноски, които определят границата на суброгацията, доколкото е заплатил по-голямо
обезщетение. В заключение и за яснота следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата
на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира
срещу делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но
и в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа
на застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от
причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение
/застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на
тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение
отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие
„действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди
на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за
възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е
стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от
икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в
крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на
правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 362,60 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответника сумата 102,86 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ,7А да заплати на ищеца ,, на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 590,78 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2022 год.
, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 977,55 лв.
ОСЪЖДА ответника ,7А да заплати на ищеца ,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 362,60
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца , да заплати на ответника ,7А, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 102,86
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
4
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5