Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 234

03.11.2021 г.,  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                   2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №815 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Б. К., подадена чрез пълномощника адв.М.П., против Решение №11 от 10.06.2021 г., постановено по АНД №202/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №...... на ОДМВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно районният съд приел, че в случая нямало крайна необходимост в дефиницията ѝ по чл.13, ал.1 от НК, защото такава не била доказана. Напротив, охранителният автомобил бил управляван със скорост над разрешената поради това, че по същото време изникнала нуждата от предотвратяване на посегателство към имуществото на трети лица и на евентуално престъпление. Безспорно била налице крайна необходимост от извършване на противоправното деяние, а именно да се спасят обществени интереси, което в конкретната обстановка не могло да бъде избегнато по друг начин. От друга страна, районният съд неправилно приел, че случаят не бил маловажен, без да изложи мотивите си за този извод. В случая се касаело за такъв специален автомобил на фирмата, който изпълнявал задача по охрана, и който формално допуснал нарушение с превишаване на скоростта, без да е създал каквато и да е опасност за останалите участници в движението. Липсвали твърдения и доказателства дали превишавайки скоростта се е стигнало до застрашаване на нечий живот или имущество. Касаело се до очевидно маловажен случай на нарушение, което било напълно формално  извършено, по причини в интерес на обществото. Поради това същото не следвало да се санкционира.

Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменен електронния фиш, както и присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по делото.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №...... на ОДМВР – Хасково, с който на Т. Б. К. – законен представител на ЕТ „Р.И.С. – 999 – Д. К.– Т. Б.“, гр.Х., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено на 10.01.2021 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението въззивният съд е приел, че Електронният фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като нарушението било надлежно установено и същото било извършено от административнонаказателно отговорно лице. Приел е, че автомобилът, с който било извършено нарушението, не е със специален режим на движение по смисъла на чл.91 от ЗДвП. Не била доказана и хипотеза на крайна необходимост в случая. Отзоваването на сигнал не доказвало извършване на действия в защита на имотни/лични блага от непосредствена опасност, както и това дали опасността можело да бъде избегната по друг начин, ако действително била налице такава. Изложил е съображения, че в случая обстоятелствата за наличие или липса на причинени вреди и това, че автомобилът бил означен като охранителен, били без значение. Ирелевантен бил и въпросът дали имало създадена опасност за останалите участници в движението, тъй като нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП било формално, и опасността не била елемент от фактическия му състав. Посочил е, че случаят не бил маловажен, не се наблюдавал нисък интензитет на обществена опасност в контекста на чл.28 от ЗАНН.   

Така постановеното решение е правилно и не страда от пороци, годни да доведат до касирането му.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на електронния фиш.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно, по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, автоматизирано техническо средство.

В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая действително изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представеното по административнонаказателната преписка Протокол №2-53-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 14.10.2020 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

В преписката се съдържа и задължително изискуемия за попълване по чл.10 от Наредбата Протокол рег.№254р-1081/12.01.2021 г. на ОДМВР – Хасково, РУ Димитровград, за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M, номер 596, за дата на използване 10.01.2021 г., в който изрично е отбелязано общото ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място, номера на служебния автомобил за мобилното АТСС в МПС, режима на измерване и посоката на задействане на АТСС, заверка, че автоматизираното средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя, като конкретно е посочено и мястото на контрола, извършван в гр.Димитровград на посочената в ЕФ дата, времевия интервал на работа на АТСС – от 09.40 ч. до 11.30 ч., както и номерата на статичните изображения, а именно от 24631 до 24652.

При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

По делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.

Не се споделят възраженията на касатора, че неправилно районният съд приел, че няма крайна необходимост в дефиницията ѝ по чл.13, ал.1 от Наказателния кодекс, съответно неправилно приел, че случаят не бил маловажен, като се сочи също, че в случая се касаело за такъв специален автомобил на фирмата, който изпълнявал задача по охрана.

Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция не се представиха доказателства във връзка с твърдението, че водачът на МПС, с което е било извършено нарушението, е действал при условията на крайна необходимост. Според чл.8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно чл.13, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Т.е. характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия случай правилно районният съд е приел, че не се касае до административно нарушение, по отношение на което да е приложим института на крайната необходимост. Освен разпечатка на сигналите от процесната дата, липсват данни, че действията са били продиктувани от наличието на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане посочения обект. Наред с това, в чл.91, ал.3 и ал.4 от ЗДвП законодателят изчерпателно е посочил моторните превозни средства, ползващи специален режим на движение, като с оглед цитираните норми, правилно районният съд е приел, че автомобилите, с които се осъществява частна охранителна дейност, не са такива със специален режим на движение по смисъла на чл.91 от ЗДвП. Обоснован е и изводът на районния съд, че случаят не е маловажен.

В случая безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11 от 10.06.2021 г., постановено по АНД №202/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

 

 

 

                                                                            2.