Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При секретаря
: Наталия Николова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 3611 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в. ” ЕАД-гр. *** против П.Х.Х. ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите
главница в размер на 9032,04 лв.,възнаградителна
лихва: 704,16 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 19.09.2017г.;обезщетение за
забава: 289,86 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 06.02.2018г.;ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018
г. до окончателното и изплащане. Твърди се, че на 19.09.2017г. е извършено
прехвърляне на вземането между *** ЕАД като и А.з.с.н.в. ЕАД, съгласно който
вземането на ***срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството-ищец. Твърди
се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
890/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, поради това че не е
открит на адреса и няма месторабота и съобразно указанията на съда ищецът е
предявил настоящия установителен
иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника
че същият дължи на ищеца сумата от главница в размер на 9032,04 лв.,възнаградителна лихва: 704,16 лв. за периода от 01.03.2017
г. до 19.09.2017г.;обезщетение за забава: 289,86 лв. за периода от 01.03.2017
г. до 06.02.2018г.;ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 06.02.2018 г. до окончателното и изплащане.
Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че
вземането по договора за банков кредит не е изискуемо, тъй като не са налице
предвидените предпоставки, както и че ответникът не е уведомен за извършената
цесия. Прави възражение за нищожност на клаузи в договора за кредит на осн. чл. 146 от ЗЗП.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №890/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните
вземания. Заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане
на съда е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Установителния
иск претенция е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на договор
за паричен кредит сключен между ***и П.Х.Х. в
качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя
е предоставил на ответника кредит в размер на 10 000 лв. От своя страна кредитополучателят
се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел
задължение да върне на заемодателя
сумата на 120 месечни вноски всяка от 163,06
лв, Страните са уговорили 16,39 % фиксиран годишен
лихвен процент по заема и 12.99% годишен процент на разходите. Между страните
не е налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора
задължение да предостави заемната сума.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г.е, че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от договори
за заем. Представено е и приложение № 1 /19.09.2017г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания, от което се установява, че вземането на ***към П.Х.Х. е прехвърлено
н.А.з.с.н.в. Представено е и писмено
потвърждение от цедента за извършената цесия.От
представения препис на пълномощно/л.47 от делото/, изходящо ***, от което се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от 19.09.2017г. Това касае и цесиите, извършени
във формата на допълнителни приложения
към сочения договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до
длъжника за извършената цесия, но не са представени доказателства то да е
получено от последния. Ищецът не твърди, че уведомлението за цесията е връчено на
длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане уведомлението за цесията
да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
По делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която като
неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно, от
което се установява, че кредитополучателят е погасил сумата 4100, 60 лв, с която са погасени вноски с падежи 01.02.2015г.-
01.02.2017г. включително договорна лихва в размер на 2550,94лв, главница в размер
на 1545,76 лв, както и лихва за забава в размер на
3,90 лв. Неплатени са вноските с падежи от 01.07.2017г. до края на срока на
договора 01.01.2025г. Незаплатените суми от
кредитополучателят към датата на подаване на зяавлението
в съда са главница в размер на 9032,04 лв за периода
01.03.2017г.- до края на срока на договора 01.01.2025г.
Незаплатените суми към датата на
подаване на зяавлението в съда са : главница в размер
на 9032,04 лв за периода 01.03.2017г.- 01.01.2025г., от която падежирали
вноски към датата на подаване на исковата молба 22.05.2018г.-875,49 лв и непадежирали към датата на подаване на исковата молба 8 156,55 лв, дължими за периода 01.06.2018г.-01.01.2025г.,
договорна лихва от 704,16лв за периода 01.03.2017г.- 19.09.2017г. / датата на
договора за цесия/, както и сумата 289, 86 лв лихва
за забава за периода 01.03.2017г.- 19.09.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, - положителeн установителен
иск за установяване, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в. ” ЕАД съществува вземане
срещу ответника в размер на сумите 9032,04 лв.,възнаградителна
лихва: 704,16 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 19.09.2017г.;обезщетение за
забава: 289,86 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 06.02.2018г.;ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
06.02.2018 г. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д. 890/2018г. по описа на ПлРС. Установи се безспорно в производството
по делото, че между ответника и *** ЕАД е сключен договор за кредит по силата
на който ответникът, в качеството на заемател и ***
ЕАД е предоставил на ответника сумата 10 000 лв. Ответникът не е ангажирал по
делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния
договор и че към момента не дължи претендираните сумите
за главница и лихва.От заключението на ВЛ се установява, че кредитополучателят е заплатил сумата 41001
60 лв, с които са
погасени вноски с падежи от 01.02.2015г.- 01.02.2017г., вкл. договорна
лихва в размер на 2550,94 лв, главница 1545,76 лв и лихва в размер на 3,90 лв. По делото,
като писмени доказателства от ищеца са представени 2 бр. уведомления за
извършено прехвърляне на вземания от ***
ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** до П.Х.Х. във връзка с
уведомяването му в качеството на длъжник по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия. Видно от отбелязването върху приложената обратна разписка, е
че „пратката не е потърсена от получателя“. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора
за цесия - „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС на РБ по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице
основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в
полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК
кредитор. В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410
от ГПК, като съдът намира, че и в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето
на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Тъй като, частното правоприемство
се основава на договор за цесия, сключен на 19.09.2017 г. между от *** ЕАД от една страна и от друга, ищецът в
настоящия правен спор - „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва да са
представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на него – чл.99 ал.4 от ЗЗД.Съгласно съдебната практика, когато се
касае за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата
искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника – длъжника играе ролята
на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на предявен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство,
както и връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение от ПРС, съдът счита че длъжника следва да е уведомен за извършеното
прехвърляне, преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от
дружеството – правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от
първоначалния кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3
от ЗЗД. По делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника. По
ч.гр.д.№ 890/2018 г. заповедта за
изпълнение не е достигнала до длъжника,
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не
е намерен работодател, чрез който да
стане връчването на заповедта за
изпълнение, съдът е указал на заявителя,
че следва да предяви иск
по чл. 422 от
ГПК. В това производство обаче длъжникът не се представлява
от упълномощен представител, който би могъл да
доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право
факти, включително знанието за извършената
цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени
съдебните книжа. В отговора си по
чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска
основано на липсата на надлежно уведомяване
за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да
се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат
до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. След като не
е налице надлежно връчване на уведомлението
за извършената цесия, тя все
още не е произвела действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното по -горе, съдът че предявеният установителен иск, с който се
иска да се
признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на
ищеца сумите за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.890/2018г. по описа
на ПлРС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”А.З.С.Н.В. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от законния си представител ***ПРОТИВ П.Х.Х., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.
124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД с петитум да се
признае за установено, че П.Х.Х., ЕГН **********,***, дължи на кредитора “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от
законния си представител ***, сумите : главница
в размер на 9032,04 лв., възнаградителна лихва:
704,16 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 19.09.2017г.; обезщетение за забава:
289,86 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 06.02.2018г.;ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 06.02.2018
г. до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр.д. 980/2018г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
днес.
районен съдия: