Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………, 21.10.2015
година, град Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На двадесети
октомври две хиляди и петнадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 7251 по описа
за 2015 г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.239 от ГПК.
Предявен
е иск за съществуване на вземане по чл.422 от ГПК за сумата от 39.79 лева, представляваща неизплатена
сума по фактура № **********/01.03.2012год., както и за сумата от 148.56 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор, за периода 01.04.2012год. до
15.11.2012год.
Ищецът „М.к.” ООД ***, твърди в
исковата си молба, че между ответника Г.И.И. и „М.Т.” ООД е сключен договор за
предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет № ВС03021511113 от
15.11.2011г. със срок от 12 месеца, като със сключването на договора ответникът
е приел и Общите условия за този вид услуга. По силата на договора и общите
условия ответникът се е задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на
19.90 лева. Твърди се, че за предоставените услуги дружеството е издало фактура
№ **********/01.03.2012 год. за сумата от 39.79 лева, включваща абонаментна
месечна такса за отчетен период от 01.02.2012 год. – 29.02.2012 год. в размер
на 16.58 лева без ДДС и задължение за период на отчитане 01.03.2012 год. –
31.03.2012 год., в размер на 16.58 лева
без ДДС. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което на
основание т.6.8 и т.10.20 от Общите условия, „М.Т.” ООД е прекратило предсрочно
договора и спряло достъпа до интернет мрежата. По силата на договора ответникът
дължи неустойка в размер на 148.56 лева, формирана за периода от 01.04.2012г.
до 15.11.2012г. На 17.04.2014г. между „М.К.” ООД и „М.Т.” ООД е сключен договор
за цесия, по силата на който, на ищецът е било прехвърлено вземането по
договора за интернет услуги, както и начислените неустойки и лихви. Ответникът
е бил уведомен от цесионера „М.К.” ООД, въз основа на пълномощно от цедента.
Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът е
възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта горните суми. Моли
съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на претендираните суми,
както и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски. С
допълнителна молба от 14.10.2015г. прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В едномесечния
срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Г.И.И. не взема становище
по предявените искове. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и
няма молба делото да се гледа в негово отсъствие. В подаденото възражения не са
посочени мотиви и причини за недължимост на сумите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата са изпратени преписи от исковата
молба и приложените доказателства, като й е даден месечен срок да вземе
становище по иска и да сочи
доказателства, като са му указани последиците от неизпълнение на тези
задължения съгласно чл.133 от ГПК. След изтичане на срока за възражение от
страна на ответницата, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на
което ответницата не се е явила. В съдебно заседание на не се явява, не изпраща
представител, и не прави искане делото да се гледа в нейно отсъствие Ищецът
поиска постановяване на неприсъствено решение.
С оглед
на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, като съдът не следва да мотивира решението по
същество. Предявените искове са вероятно основателни с оглед представените
писмени доказателства, поради което
следва да бъде уважен в размерите в който са претендирани.
На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото делото разноски, в размер на 275лв., включващи-внесена
държавна такса в размер на 75лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
По аргумент от разпоредбите на
чл. 415 и чл. 422 от ГПК съществуването на акцесорното парично вземане за
разноски на кредитора към длъжниците по издадена заповед за изпълнение, по
която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, не съставлява самостоятелен
предмет на специалния установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, не е част от цената на иска, но в случаите, при които в общото исково
производство се установи съществуването на
паричните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК, сумата за разноски за заповедно производство също следва да се присъди.
Съгласно мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
които в случая са в размер на 175лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на „М.К.”
ООД, ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление ***, партер, офис
109, към Г.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, за сумата от 39.79 лева /тридесет
и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ - представляваща неизплатена
месечна такса по Договор за предоставяне на мобилен достъп до интeрнет №
ВС03021511113 от 15.11.2011 г. между „М.Т.” ООД и длъжника, във връзка с който
е издадена фактура № **********/01.03.2012г.,
както и за сумата от 148.56 лева /сто
четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор № ВС03021511113/15.11.2011 г., дължима за
периода от 01.04.2012 г. до 15.11.2012 г., с правно основание чл.422 от ГПК във
вр.с чл.78, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2015г.
до окончателното изплащане на задължението, във връзка с които претенции, в
полза на ищеца Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна е издадена заповед № 1446 от 16.03.2015г., за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2798/2015г.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „М.К.” ООД, ЕИК *********, , със
седалище и адрес на управление ***, партер, офис 109, сумата от 275лв.,
представляваща направени разноски – довнесена държавна такса, по настоящото
исково производство и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 175лв.,
разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :