№ 232
гр. Перник, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720102023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно, евентуално съединени искове с правна
квалификация чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН и по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Х. С. К., ЕГН ********** от
****** срещу М. С. Й., ЕГН ********** от ***.
Ищцата твърди, че ответникът е неин брат. Сочи, че техният баща С.И. Й. е
починал на *** г. Част от оставеното от него наследство бил банков влог в
евро, разкрит в Банка ДСК АД, по който имало налични лични негови
парични средства в размер на *** евро. След смъртта си, той оставил
наследници по закон съпруга – Р.С. Й.а и двете си деца – страните по делото.
Твърди, че тя и майка и – Р. Й.а упълномощили ответника с пълномощно
рег. № *** г., заверено от кмет на кметство село *** да ги представлява пред
Банка ДСК АД във връзка със закриване на открития на името на
наследодателя банков влог, като по този начин му възложили да извърши
посоченото правно действие
Сочи, че ответникът изтеглил наличната сума по влога в размер на *** лв.
на *** г. и закрил банковата сметка.
Към този момент упълномощителката Р.С. Й.а била починала. Това се
случило на *** г., поради което считано от тази дата пълномощното от нейна
страна е било прекратено на основание чл. 41, ал. 1 от ЗЗД. Затова изтеглената
сума, представлявала частите от наследството, оставено от двамата родители
на страните по делото.
Ищцата твърди, че ответникът не извършил дължимия отчет по сключената
между тях доверителна сделка и не и е предал сумата от общо 3857.34 евро,
от която 2571.56 евро – принадлежащата и част от наследството, оставено от
1
общия им наследодател – С.И. Й., починал на *** г. и 1285.78 евро –
принадлежащата и част от наследството оставено от общата им
наследодателка – Р.С. Й.а, починала на *** г.
Искането към съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от общо
3857.34 евро, представляваща наследствения и дял от наследството оставено
от общите им наследодатели С.И. Й., починал на *** г. и Р.С. Й.а, починала
на *** г., получена от същия на *** г. въз основа на сключен договор за
поръчка, обективиран в пълномощно рег. № *** г., заверено от кмет на
кметство ***, евентуално, при условие, че този иск бъде отхвърлен, ищцата
иска ответника да и заплати посочената сума, поради получаването и без
основание. Заявена е претенция за присъждане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от подаване на исковата молба – 12.04.2022
г. до окончателното плащане, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Исковата молба, с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че исковата сума е предадена на ищцата. Заявява възражение за
погасяване по давност на исковата претенция.
В съдебно заседание, ищцата, представлявана от пълномощника си адвокат
Г., поддържа предявените при условията на евентуалност искове. Моли съда
да ги уважи. Заявява претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен представител –
адвокат В. А., поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го
отхвърли.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и в съответствие с чл. 12 от ГПК и с
чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и
при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледан по същество, главният иск е основателен.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 39/16.03.2022 г. е
видно, че С.И. Й. е починал на *** г. в с. ***, за което е съставен акт за смърт
№ ****** г. Той е оставил наследници по закон своята съпруга Р.С. Й.а и
двете си деца – М. С. Й. и Х. С. Й.а.
От удостоверение за наследници изх. № 392/09.12.2020 г. се установява, че
Р.С. Й. е починала *** г. в с. ***, за което е съставен акт за смърт № *** г. Тя
е оставила наследници по закон – двете си деца – М. С. Й. и Х. С. Й.а.
С пълномощно рег. № *** г. , заверено от кмета на с. *** ищцата и общата
наследодателка на страните – Р. Й.а са упълномощили ответника да ги
представлява пред Банка ДСК, клон Перник във връзка със закриване на
спестовния влог на починали им наследодател С.И. Й..
От представено извлечение от сметка № (06) 0000000018314401, разкрита в
Банка ДСК АД на името на С.И. Й. е видно, че по същата е била налична
сумата от *** евро. Същата е изтеглена изцяло на *** г. от М. С. Й. и сметката
е закрита.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
2
Сумата от *** евро е част от наследството, оставено от С.И. Й., починал на
*** г. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки от
наследниците му по закон /съпруга и две деца/ са наследили по 1/3 част от
същата или – по 2571.56 евро. След смъртта на Р.С. Й.а, починала на *** г.
нейната част от наследството на С. Й. – 2571.56 евро е наследена от страните
по делото, като на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, всяка от тях е получила по ½
част от същата – или по 1285.78 евро. Следователно ищцата и ответникът по
силата на двете наследствени правоотношения са придобили по ½ част от
наличната по банковата сметка сума или всеки по 3857.34 евро.
Съгласно чл. 280 от ЗЗД с договорът за поръчка довереникът се задължава
да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Договорът е едностранен, неформален и безвъзмезден. Срещу задълженията
на довереника да извърши възложените му действия с грижата на добър
стопанин и да предаде на доверителя всичко, което е получил във връзка с
него, последният няма задължение за насрещна престация. Не се изисква
форма за валидност или за доказване на постигнатото съгласие между
страните. Доверителят не дължи възнаграждение за изпълнение на
възложеното действие, освен ако не е изрично уговорено/чл. 286 от ЗЗД/.
В случая, от представено пълномощно, със заверка на подписа на ищцата и
общата наследодателка на страните, не може да се установи волята на
ответника. То установява единствено упълномощаването му да извърши от
името на упълномощителките и за тяхна сметка правни действия, свързани с
придобитата от тримата по наследство парична сума, налична по банкова
сметка на наследодателя С. Й. – да закрие банковия влог. Тъй като за
закриване на влога е необходимо изтегляне на наличната по него сума, то
съдът приема, че ответникът е бил упълномощен за извършването и на това
правно действие.
Със смъртта на Р. Й.а на *** г., на основание чл. 41, ал. 1 от ЗЗД
упълномощаването на ответника да извършва правни действия от нейно име е
прекратено. Частта от паричната сума, за която той е бил оправомощен да се
разпорежда от нейно име, обаче е станала част от наследството на
упълномощителката и е придобито по силата на наследственото
правоотношение от нейните законни наследници – страните по делото. Затова
по силата на упълномощаването му от ищцата на *** г., той е изтеглил цялата
налична по банковата сметка сума - *** евро. Това действие на ответника е
извършено въз основа на предоставеното му пълномощно и обективираното в
него овластвяване от ищцата да я представлява пред Банка ДСК АД, в
качеството и на наследник на лицето, на чието име е разкрита сметката.
Затова съдът го възприема като косвено доказателства за задължаването на
ответника да извърши възложеното му правно действие. Изпълнението на
последното представлява конклуденто обективиране на волята на довереника
за задължаването му по договора за поръчка.
Следователно на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД той е дължал да даде на
ищцата сметка за изпълнение на поръчката и да и предаде всичко, което е
получил във връзка с нея.
При доказателствена тежест на ответника, той не е установил да е изпълнил
това свое задължение. Не е ангажирал никакви доказателства от които да се
установява , че е предал на ищцата нейната част от изтеглената сума – 2571.56
лв. – представляващи дела и от наследството, оставено от С.И. Й. и 1285.78
лв. – дела и от наследствено, оставено от Р.С. Й.а. Затова съдът приема, че
3
същият не е предал на ищцата, полученото от него по сключения между тях
договор за поръчка. Затова главният иск е изцяло основателен.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на исковата
претенция. В случая се касае за погасяване по давност на договорно
задължение по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, изразяващо се в предаване на полученото
по доверителната сделка. Затова на основание чл. 110 от ЗЗД погасителният
давностен срок е пет години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД той започва да
тече от настъпване на изискуемостта. В случая това е денят, в който
ответникът е получил от името на ищцата, дължимата и се парична сума. По
делото се установи, че това е станало на *** г. Следователно петгодишният
погасителен давностен срок изтича на 10.02.2026 г. Исковата претенция е
заявена на 12.04.2022 г. – много преди изтичането му. Затова същата не е
погасена по давност.
Предвид всичко изложено, като основателен, предявеният главен иск
следва да се уважи изцяло.
Ищцата е поставила отхвърлянето на главния иск, като условие за
произнасяне по евентуалния. Тъй като съдът е приел главният иск за
основателен, не следва да се произнася по евентуалния.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски – 301.77 лв. –
държавна такса, 4.24 лв. – преводна банкова такса и 800 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗМ.
С. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на Х. С. К., ЕГН ********** от
****** сумата от 2571.56/две хиляди петстотин седемдесет и едно евро и
петдесет и шест евро цента/ евро, представляваща дял от наследството,
оставено от С.И. Й., починал на *** г. и сумата от 1285.78 /хиляда двеста
осемдесет и пет евро и седемдесет и осем евро цента/ евро, представляваща
дял от наследството, оставено от Р.С. Й.а, починала на *** г., получена от
ответника на *** г. в изпълнение на договор за поръчка, въз основа на
пълномощно рег. № *** г., заверено от кмет на кметство село ***, ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на предяваване на иска –
12.04.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. С. Й., ЕГН **********
от *** да заплати на Х. С. К., ЕГН ********** от ****** сумата от общо
1106.01 лв. /хиляда сто и шест лева и една стотинка/, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4