РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 12.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 517 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197
ал.1 т.3 от същия закон.
Административното дело е
образувано по жалба на младши инспектор С.Л.Д., младши автоконтрольор II степен
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, със съдебен
адрес:***, адвокат Е. Д. Ц. против Заповед № 295 з - 2346/27.11.2020 г. на Директора на ОД МВР Ловеч, с която на същия е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че в заповедта има
противоречие между мотиви и диспозитив, както и между словесното описание и
цифровата квалификация на нарушението, наказанието е наложено в нарушение на
принципа на съразмерност и не отговаря на тежестта на твърдяното нарушение. Счита,
че наложеното дисциплинарното наказание - порицание за срок от 6 месеца, макар
и това да е минимално предвиденият в закона срок, е в несъответствие с
установеното по делото нарушение и при нарушение принципът за съразмерност, дефиниран
в чл.6 от АПК. Моли съдът да отмени оспорената заповед и да присъди разноските в производството.
В съдебно заседание, оспорващият чрез
процесуалният си представител поддържа жалбата с искане да бъде уважена по
изложените в нея доводи. Подробни съображения излага и в писмена защита.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни аргументи за
законосъобразност на оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед № 295 з - 2346/27.11.2020 г. на Директора на ОД МВР гр.Ловеч, с която на основание
чл.204 т.3, във връзка с чл.194 ал.2 т.4, чл.200 ал.1 т.12 и чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок
от шест месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение.
Според представената административна
преписка на 17.08.2020г. в ОД на МВР Ловеч постъпило писмо с рег.№
7855р-7105/12.08.2020г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“, с което са
изпратени съобщения във „Вайбър“ група, съдържащи данни за неетично поведение и
евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР Ловеч, за
извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Директорът на
ОДМВР Ловеч издал Заповед рег.№ 295з-1546/18.08.2020г., с която назначил
проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР на изложеното в писмото и приложените към него
данни, като със Заповед рег.№ 295з-1762/15.09.2020г. удължил срока й до
16.10.2020г. При проверката били снети сведения от съответните служители,
включително от оспорващият, който заявил, че телефона му не се заключва и
негови близки и роднини имат достъп до него, че посоченото в справката е
абсурдно, поради факта, че групата е затворена и е само от служители на МВР,
както и че в закона никъде не пише, че камерите на КАТ трябва да са скрити и
колкото повече хора знаят къде има камери за контрол на скоростта, толкова по
висока ще е културата на движение по пътищата. За резултатите от проверката
била изготвена справка, в която било посочено, че съобщението, изпратено от
мобилния телефон на жалбоподателят Д., е служебна информация и служителят е
нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, като било
предложено да се образува дисциплинарно производство против оспорващия и още
осем негови колеги.
След получаване на справката, Директорът на
ОДМВР Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган /ДНО/ със Заповед рег. №
295з-1914/ 29.09.2020г. образувал дисциплинарно производство срещу държавните
служители, посочени в нея, сред които е и жалбоподателя С.Л.Д., и назначил
комисия като дисциплинарно-разследващ орган /ДРО/. Служителите били запознати
със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, за което се
подписали саморъчно на нея и жалбоподателят получил копие на 06.10.2020г., според
за което бил съставен протокол от същата дата. Със Заповед рег.№ 295з-2124/ 29.10.2020г.,
Директорът на ОДМВР Ловеч удължил срока за работа на ДРО до 19.11.2020г. и
сменил двама от членовете на комисията поради заболяване на титулярите. Новите
членове били запознати със събраните до момента материали на 30.10.2020г. и
02.11.2020г., за което подписали протоколи.
Назначената от ДНО комисия е извършила
проверка на изложеното в сигнала, приобщила към преписката сведения на
полицейските служители и други доказателства, изискала и получила сведения и
доказателства от дирекция „Човешки ресурси“, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Ловеч и съответните районни управления, както и кадрови справки на служителите.
За резултата от дисциплинарното производство била изготвена обобщена справка
рег.№ 295р-16602/03.11.2020г. В справката по отношение на Д. било посочено, че
на 25.01.2020г. в 14:13:30 ч., на 22.02.2020г. в 11:15:57ч. и на 01.03.2020г. в
13:52:02ч. той публикувал във „Вайбър“ група местонахождението си за контрол на
скоростта с техническо средство, като на тези дати е бил на работа.
Комисията приела, че мл.експ. Д. е
публикувал служебна информация, с което е нарушил чл.71 предл.2 от Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед №
8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи „Служебната
информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с
користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения в
закона ред”. В справката изрично било посочено, че служителите са запознати с
Етичния кодекс и измененията му, както и било анализирано какво е „служебна
информация“ и „други лица“ по смисъла на чл.71 предл.2 от Етичния кодекс.
Направен бил извод, че Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.200 ал.1 т.12
от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР“ да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Преди
изготвяне на справката в хода на дисциплинарното производство били взети писмени
обяснения от младши инспектор Д. рег. № 295р- 15280/08.10.2020 г., в които е
заявявил, че не желае да дава обяснения.
Оспорващият бил запознат с обобщената справка,
за което се подписал лично на нея. На 06.11.2020г. е връчена на същия и покана
за запознаване със справката и всички събрани по преписката доказателства и за
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО, като той не се
възползвал от тази възможност, според изготвеният в тази връзка протокол от
11.11.2020г.
Въз основа на констатациите в обобщената
справка, дисциплинарноразследващият орган /ДРО/ е изготвил
становище рег.№ 295р-17211/16.11.2020г. до Директора на ОД на МВР Ловеч с
предложения за наказания на служителите с установени нарушения, като за
оспорващия предложил да му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца.
След получаване на материалите
по дисциплинарното производство, дисциплинарнонаказващият орган връчил лично на
Д. на 23.11.2020г. покана да се яви на изслушване при Директора на ОД на МВР
Ловеч или да представи писмени обяснения. Оспорващият не се явил и не подал в
предоставения му срок писмени възражения, удостоверено в Протокол рег.№
297р-8383/26.11.2020г. по описа на РУ Ловеч, като попълнил декларация, че не желае
да дава допълнителни обяснения и да бъде изслушван от Директора на ОД на МВР
Ловеч.
Образуваното
дисциплинарно производство е приключило с оспорената в настоящото производство
Заповед № 295з-2646/27.11.2020г. на Директорът на ОД на МВР Ловеч, с която като
дисциплинарно наказващ орган и на основание чл.204 т.3, във вр. с чл.194 ал.2
т.4 чл.200 ал.1 т.12 и чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, същият е наложил на
жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.71 пр.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина. Самото нарушение било
подробно описано – на посочена дата и час в група във „Вайбър“ от мобилен номер
****, ползван от него, е предоставил служебна информация на други лица не по
предвидения от закона ред, която информация се отнася до времето и мястото на
разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС и
ограничението на скоростта. В заповедта подробно е изложил мотиви, посочил е
фактически и правни основания, като изрично ДНО е обсъдил тежестта на
извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя –
награди и наказания до момента, поради което е наложил наказание в минималния
законов размер.
Заповедта е връчена лично на Д. на 04.12.2020г., а
жалбата е входирана в ОДМВР Ловеч на 10.12.2020г.,
според отбелязаното в нея.
Видно
от кадрова справка peг. №295р-15815/20.10.2020г. по описа на ОДМВР Ловеч младши
експерт Д. е постъпил на работа в МВР на 11.01.2017г., като стажант и считано
от 18.08.2017г. е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на общественият
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Ловеч, считано от 03.05.2018 г.
временно е преназначен на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ и от 27.08.2018г. е преназначен за титуляр на тази длъжност, като за
посочената длъжност е представена Типова длъжностна характеристика. Съгласно
кадровата справка служителя е със стаж повече от три години в системата на МВР
и по време на службата си е награждаван три пъти с „писмена похвала“ за
постигнати високи и трайни резултати в служебната дейност, веднъж с „индивидуална
парична награда“ за постигнати високи резултати в служебната дейност, с широк
кръг отзвук и веднъж с „Обявяване на благодарност с парична награда“ за достойно представяне в
Националнен конкурс „Пътен полицай на годината-2019г.“
От
ответника са представени по делото протоколи за запознаване на служителите в
ОДМВР Ловеч с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи за запознаване с
Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, от които се
установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи. Представени са и
доказателства за ползвателите на мобилните номера от справката, протоколи от
използване на АТСС на процесните дати и справка кои служители са били на работа
на тези дати.
Към административната преписка освен изброените
по-горе доказателства са приложени от ответника и доказателства, касаещи дисциплинарното
производство срещу останалите служители.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези,
събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на
основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За
изясняване на спора от фактическа страна е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Съдът
кредитира приетото и неоспорено заключение, като обосновано, безпристрастно и
компетентно дадено, съответстващо на събраните по делото доказателства.
Действително при изслушване на експерта ПП на оспорващият възрази по приемането
на заключението, но в тази връзка не бяха ангажирани доказателства, поради
което възражението се явява неоснователно и недоказано.
От заключението се установява, че
действително посочените текстови съобщения са изпратени от телефонния номер,
посочен от Д. като негов собствен абонатен номер. Вещото лице не е установило
данни за намеса в записите. Също така е установено, че в групата са участвали
не само служители на МВР, но и други лица, включително търговски дружества /„****“
ЕООД/.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие
с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя. На жалбоподателят, който е младши инспектор в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч, имащ качество
на държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР е наложено наказание
„порицание“, определено в нормата на чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, със заповед,
издадена от старши комисар Милен Маринов, изпълняващ длъжността Директор на ОД
на МВР – Ловеч.
Съобразно разпоредбата на чл.204 ал.1 т.3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по
чл. 37 - за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за
служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности -
наказанията по чл.197 ал.1 т.1-3.
Според чл.37 ал.1 т.2 от ЗМВР,
Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от
директор. Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява
компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на
наказанието по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в
чл.210 ал.1 от ЗМВР, поради което не са допуснати нарушения на изискванията за
форма.
Процесната Заповед е мотивирана с излагане на фактически и правни
основания. Не е налице твърдяното от оспорващият противоречие между мотиви и
диспозитив на акта: в мотивите органът е описал подробно обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението, действията на жалбоподателя и самото нарушение –
предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона
ред, като в диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание. Съдържа
конкретни и ясни съображения за вида и размера на наложеното наказание, като за
описаното нарушение ЗМВР изрично предвижда какъв вид наказание се налага –
„порицание“, а срокът е минималния предвиден в закона. В тази връзка доводите на
оспорващият за нарушение във формата на
акта се явяват неоснователни.
При издаването й съдът не установи
допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени
правила, както неоснователно се твърди в жалбата.
Дисциплинарното производство е започнало с
издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. Преди да бъде наложено
дисциплинарно наказание, органът е запознал жалбоподателят с изготвената
справка и предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната
преписка доказателства, като е дал на същия възможност да представи писмени
обяснения и възражения, съответно предоставил е възможност на служителя да се
защити по аргумент от разпоредбата на чл.207 ал.8 т.1 и ал.10 от ЗМВР, а и
възражения за нарушения в тази връзка не се правят от Д.. Заповедта е издадена
при спазване сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като е наложил минималното предвидено в закона
наказание за вмененото му нарушение, поради което твърденията в тази връзка на
оспорващият са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл.210 ал.2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Д. срещу
подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че приложимия
процесуално-правен ред за налагане на дисциплинарно нарушение не предвижда
издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство и спазване на
изискванията по чл.207 от ЗМВР. Основание затова дава чл.208 от ЗМВР, в който
изрично е посочено, че дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед, при което на ДНО е предоставена оперативна самостоятелност
да реши как да започне дисциплинарното производство в хипотеза като процесната
- без или със заповед, съответно дали да следва реда по чл. 207 от ЗМВР, или
по-облекчената процедура.
Следва
да се отбележи, че в случая е спазено
производство, което в много по-голяма степен гарантира правото на защита на
служителя. Дори да са били налице предпоставки за дисциплинарно производство
без издаване на заповед за образуване, издаването ѝ и провеждането на
дисциплинарно производство не е процесуално нарушение и то от категорията на
съществените, водещо до самостоятелна отмяна на акта.
Отделно,
посочената от процесуалния представител на жалбоподателя Инструкция, като
поднормативен акт не може да дерогира предоставената от закона /ЗМВР/ оперативна
самостоятелност на органа. Освен това дисциплинарното наказание е наложено при
спазване на двумесечния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Нарушението, за което е
ангажирана отговорността на оспорващия е „открито“ по смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР най-рано на 25.09.2020
г., на която дата справка с рег. № 295р-14459 от същата дата е постъпила в ОД
на МВР Ловеч, където е местоположението на дисциплинарно-наказващият орган, и
най-късно на 28.09.2020 г., когато последният се е запознал със съдържанието й
и е положил резолюция за издаване на заповед за образуване на дисциплинарно
производство. При това положение дори и да не се отчетат петте дни отпуск
поради общо заболяване по представения с преписката болничен лист, оспорената
заповед от 27.11.2020 г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване
на нарушението и при спазване на едногодишния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР.
Относно състава на комисията,
процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че директорът на ОДМВР – Ловеч не е спазил
изискването членовете на комисията да не са от едно и също звено. Видно е от
съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, че
комисията се състои от трима членове, всеки от които на длъжност в различен
сектор: един от които от сектор „Пътна полиция“, един от сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ и един от сектор „Охранителна полиция“,
съответно не е налице нарушение при формиране на състава на комисията. Следователно, от провеждането на
дисциплинарно производство с издаване на заповед и назначаване на комисия, не
са били засегнати по какъвто и да било начин негативно правото на защита и
интересите на жалбоподателя.
Съвкупната
преценка на събраните
по делото доказателства
обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР е лична и
се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194 ал.2
от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо
виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по
закон поведение на държавен служител от МВР, каквото в случая е налице.
С
оспорената заповед жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 /неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ във вр. с чл.200 ал.1 т.12
от ЗМВР, а именно за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР. За такова нарушение е прието неспазването на чл.71 предл.2 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /обнародван ДВ, бр.67
от 12.08.2014г./.
Цитираната
разпоредба от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
императивно повелява, че „Служебната информация, с която разполага държавният
служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана
пред други лица освен по предвидения от закона ред”.
В случая безспорно е установено и това не се
отрича от него, че младши експерт Д. е бил на работа на 25.01.2020г., на
22.02.2020г. и на 01.03.2020г. и е осъществявал дейности по контрол на скоростта с Автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ peг. №906p-646/27.01.2020г., peг.
№906р-1328/24.02.2020г. и peг. №906р-1501/ 02.03. 2020г., че ползва мобилен
телефонен номер ****, и че от този номер в група на приложението „Вайбър“ на
тези дати е публикувана информация за времето и мястото на разположение на
техническото средство за контрол на скоростта на МПС и ограничението на
скоростта – на 25.01.2020г. в 14:13:30 ч. „ПП 1-4 с.**** 50/64 в двете посоки“,
на 22.02.2020г. в 11:15:57ч. „с.**** 50/75 до 13ч.;14.00 до 17.30 ПП 1-4 с.****
50/75“ и на 01.03.2020г., 13:52:02ч. “ПП 1-4км 43.800 до бензиностанция Гея“.
От приложените протоколи за използване на АТСС
безспорно се установява, че на 25.01.2020г. за времето от 14:34 часа до 16:20
часа техническото средство ARH CAM S1 е било поставено на ПП 1-4км 24+800 с. ****
и е снимало в двете посоки; на 22.02.2020г. за времето от 09:40 часа до 12:30 часа
техническото средство ARH CAM S1 е било, поставено на Път 401 с. ****, както и на
01.03.2020г., за времето от 13:30 часа до 16:15 часа техническото средство ARH
CAM S1 е било поставено на ПП 1-4км 43+800 и е снимало в двете посоки, ограничението
на скоростта от 50 км/ч е съгласно ЗДвП, и мл.експ. Д. е бил в наряда на
посочените дати, извършващ контрол на скоростта с посоченото АТСС.
Предмет
на проверката и същност на нарушението, за което е наложено дисциплинарно
наказание, е това, че служебната информация, с която е разполагал държавният
служител, е била предоставена на трети лица не по установения ред. В тази
връзка жалбоподателят не е опровергал извода, че съобщенията са изпратени от
неговия телефонен номер – няма доказателства,
че този телефонен номер на конкретните дати е ползван от трети лица, конкретни
лица, а не хипотетични такива. Не е ангажирано
обективно обстоятелство, което би
довело до извод, че точно на тези дати Д. е бил лишен от държането на личния си
телефонен номер по някакъв начин и не би могъл да изпрати процесните текстови
съобщения. Фактът, че телефонният номер е личен абонатен номер на оспорващият,
и липсата на каквито и да е конкретни данни, че същият се ползва свободно от
други лица, налага извод, че съобщенията във „Вайбър“ групата са писани от него.
Начина на придобиване на изнесената информация, не е предмет на дисциплинарното
производство и на съдебното такова.
Безспорно е установено по делото е, че
оспорващият е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР и неговите изменения, както и с Вътрешните правила за организацията на
документооброта в МВР, като се е подписал лично в съставените в тази връзка протоколи.
Няма представени по делото доказателства, че изнасянето на служебна информация
в групов чат в приложението „Вайбър“ е включено в установения ред за
предоставяне на такава информация на трети лица. От данните по делото е видно,
че в групата са участвали освен служители на МВР и други лица - физически и юридически
лица. При това достъп до служебната информация е предоставен едновременно на
широк кръг лица и не може да става дума за лична кореспонденция по смисъла на
КРБ, каквито твърдения се правят от процесуалния представител на жалбоподателя.
С
оглед фактическата установеност съдът приема, че с гореописаните действия
оспорващият е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната дисциплина,
съставляващо нарушение на чл.71 предл.2 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР – предоставяне на служебна информация на други лица
не по предвидения от закона ред.
Анализа на доказателственият материал по
делото налага извода, че поведението на Д. представлява основание за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което законосъобразно съгласно чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР на
служителят е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в
законовия минимум по чл.200 ал.2 от ЗМВР.
Доколкото
публикуваната от Д. от ползвания от него мобилен телефон информация в групата
„Вайбър“ се отнася до времето и мястото на разположение на техническото
средство за контрол на скоростта на МПС и ограничението на скоростта на трите
посочени дати, когато той е бил в наряд и е работил със съответното АТСС и е
разполагал с тази информация, т.е. безспорно последната попада в дефиницията за
служебна информация – създадена е по повод дейността на органите на МВР,
осъществяващи контрол на скоростта и отговарящи за безопасността на движението
на МПС, то се явяват неоснователни възраженията в жалбата, че обстоятелства на
нарушението и самото нарушение не са ясно описани, и че не е доказано неговото
авторство, както и тези в писмената защита, че се касае за лична кореспонденция.
Нарушението е описано ясно и непротиворечиво в заповедта, цитирано е
съдържанието на съобщението от мобилния телефон на оспорващия, описани са и
обстоятелствата, при които е извършено. В административното и в съдебното производство
оспорващият не ангажира доказателства, че на 25.01.2020г., на
22.02.2020г. и на 01.03.2020г., в
посочените в обжалваната заповед час някой друг е ползвал мобилния му
телефон. В чл.22 ал.2 от ЗМВР законодателят е разписал изрична забрана за
предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и
граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред – не само служебна,
а всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“
група с достъп на всякакви лица не само че не е разписан законов ред, напротив
– съществува изричната забрана по чл.22 ал.2 от ЗМВР и чл.71 предл.2 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
При
издаване на оспорената заповед е спазен принципа за съразмерност и в тази
връзка твърденията в жалбата са неоснователни. Дисциплинарните нарушения на
служителите в МВР са регламентирани в чл.194 ал.2 от ЗМВР и четвъртото от тях е
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“. С разпоредбата на чл.150 ал.2 от ЗМВР изрично е въведено задължение за
държавните служители в системата на МВР да спазват правилата, определени в
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Дисциплинарните
наказания също са регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на
нарушението са предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от
жалбоподателя /нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР/, относимото дисциплинарно наказание е „порицание“, като при
отчитане на обстоятелствата по чл.206 ал.2 от ЗМВР на същия е наложено наказание
в минималния законов срок.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие
с целта на закона, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от
органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения
ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на
тежестта на нарушенията.
Доводите
на пълномощника на оспорващия за събиране на доказателствата по дисциплинарното
производство в нарушение на процесуалните закони и в частност НПК съдът намира
за неотносими, тъй като производството е административно, а не наказателно, и
за него е регламентиран специален ред в ЗМВР /чл.207/, който е спазен,
включително по събирането и приобщаването на доказателства, поради което НПК е
неприложим.
По
изложените съображения настоящият състав на АдмС Ловеч счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора разноски не
следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти
административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.Д., младши автоконтрольор II степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР, против Заповед № 295
з – 2346 от 27.11.2020 година на Директора на ОД МВР Ловеч, с която на същия е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване на основание чл.211 изречение трето от ЗМВР.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: