РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Д. М. против Решение № 4376/01.11.2023г.,
пост. по гр.д.№ 3460/2023, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата от 4399,15лв., представляващи
стойност на допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена
електроенергия за обект, находящ се в гр. И., ул. „М. Д.“№ ***, ет. ***, с кл. № *** и
абонатен № ***, за период 11.11.2022 г. – 10.02.2023 г. по фактура № ***г. и са
присъдени разноски.
Жалбоподателят К. М. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закон. Счита за неправилно отхвърлянето на възражението му за липса
на материално-правна легитимация на ответника да претендира сумите по издадената
фактура. Развива подробни доводи за това, че ответното дружество не е в никакви
правоотношения с него, че то има лиценз за извършване на други , различни дейности,
а не за извършване на корекционни процедури и претендиране на суми по тях.
1
Позовава се на ЗЕ за това, че дружеството не разполага с права за търговия с ел.-
енергия, като обосновава твърденията си за противоречие на ПИКЕЕ с нормативни
актове от по-висок ранг. Излага твърдения за разликата в съдържанието на легалните
дефиниции – търговия, разпределение, доставка и пр. Счита обжалваното решение за
необосновано поради липса на мотиви във връзка с възражението за нищожност на
нормата на чл.56, арл.2 от ПИКЕЕ, като подробно излага и съображенията си за тази
нищожност поради това, че излиза извън делегирания предмет на регулация с
процесните правила. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/
е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно. Развива доводи, че от събраните по делото
доказателства се установява извършването на промяна на схемата на свързване на
СТИ, както и за коректното прилагане на правилата за преизчисление съобразно
ПИКЕЕ. Счита, че от гласните доказателства се установява коректното извършване на
самата проверка. Позовава се на приетата по делото СТЕ, от която се установява
правилното извършване на корекцията, респ. определяне на дължимия размер на
неотчетената ел. енергия, доставена в имота. По отношение на материално-правната си
легитимация се позовава на съдебна практика, която обосновава същата с разпоредби
на ЗЕ. По отношение на възражението за липса на правоотношения между страните,
то сочи, че е невъзможно потреблението на ел. енергия без доставчикът да е ползвал
услугите на разпределителя. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
2
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното :
Предмет на делото е отрицателен установителен иск за признаване в
отношенията между страните, че сумите по фактура № ***г., с която едностранно е
коригирана сметката на клиента за периода 11.11.2022-10.02.2023г. за обект на
потребление в гр. И., ул. М. Д. №***, ет.***, на клиент с клиентски номер ***, са
недължими. Приложено е копие от самата фактура, с което се установява правния
интерес на страната да води установителен иск , че не дължи претендираната сума.
От фактическа страна е безспорно между страните , че ищецът е краен клиент –
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. И., с клиентски № ***,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се намира и
обектът на потребление на ищеца. На 10.02.2023 г. служители на ответника са
извършили проверка на електромера, измерващ доставената в процесния обект
електрическа енергия, за което е бил съставен констативен протокол № ***г. Със
същия се удостоверява, че при проверката е констатирано, че липсва пломба на щита
на таблото и схемата на свързване е променена, като е прикъсната измервателната нула
между електромера и нулевото клеймо на клемореда на таблото, поради което и
консумираното количество ел. енергия не се измерва..
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че описаната в констативния протокол промяна на
свързването винаги води до пълно неотчитане на преминаващата ел.енергия. От
обясненията на вещото лице в открито заседание се установява, че не може да се
установи началния момент, в който е осъществено неправомерната промяна в
процесния електромер, поради неговия вид. Вещото лице е установило, че при
изготвяне на справката за коригиране на сметката за електроенергия от страна на
ответното дружество правилно е приложена установената методиката (чл. 50 ал. 2 от
ПИКЕЕ) за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия и същото е
правилно остойностено.
От правна страна се правят следните изводи : Съгласно разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/ приема правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия
при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
3
регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на законовата делегация
КЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
влезли в сила на 04.05.2019 г. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри, като съгласно ал. 2 преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол.
Основният, повдигнат от ищеца, спор е липсата на материално-правна
легитимация за ответното дружество да извършва корекционни сметки, като се
поддържа, че помежду им липсва каквото и да е правоотношение. Съгласно
формираната актуална практика на ВКС (Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. №
2708/2021 г., на ВКС 3-то г. о.; Решение № 50178/07.10.2022 г. по гр. д. № 3603/2021 г.
на ВКС, 4-то г. о., и мн. др.), материалноправната разпоредба на чл. 55 от ПИКЕЕ,
легитимираща оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има
право да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да
начислява суми за реално потребена електрическа енергия, е в рамките на законовата
делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Следователно,
съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, за ответното дружество в качеството му на оператор
на електроразпределителната мрежа е възникнало правото да начисли и претендира от
потребителя неизмереното количество електрическа енергия. В настоящият случай
няма спор, а това е и общоизвестен факт, че ответното дружество притежава лицензия
като оператор на разпределителната мрежа в този район на страната, включващ и гр.
И., където е мястото на потребление на обекта на ищцовата страна. Следователно за
него е възникнало правото да извършва корекционни процедури и да издава фактури за
плащане въз основа на същите.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в резултат на
въздействие върху схемата на свързване, доставената до имота на ищеца електрическа
енергия не била отчитана и фактурирана. СТЕ установява правилното приложение на
правилата при изготвяне на корекционната сметка, както и правилното остойностяване
на това количество. При това положение искът за установяване на недължимост на
претендираните по фактурата сума се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
4
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4376/01.11.2023г., пост. по гр.д.№ 3460/2023,
ПдРС.
ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Цариградско шосе №159, блок БенчМарк Бизнес център, сумата от 150лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5