РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Перник, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500304 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от А. С. Х. ЕГН
********** срещу решение № 142/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5894/2024г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признал за установено по
отношение на въззивника-ответник, че дължи на „Топлофикация Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република” сумата в общ размер на 656,49 лева, от които: сумата в размер на 559,67
лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
включително; сумата в размер на 96,82 лева - законна лихва за забава за периода от
08.07.2022 г. до 17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2729 от 23.07.2024 г. по ч.гр.д. №
4125/2024 г. на РС-Перник.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно при доводи, че по делото
не е установено същият да е собственик или ползвател на процесния топлоснабден
имот. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
1
жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Ето защо съобразно цитираната нормативна уредба
възникването на облигационно правоотношение за битови нужди възниква по силата
на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В тази
връзка следва да се посочи, че от представения по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /отм., ДВ бр. 82 от
27.09.1996 г./ от 16.12.1992 г. се установява, че ответникът е придобил собствеността
върху процесния имот още през 1992 г. Следователно ищецът е изпълнил в
съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като
доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че през процесния
период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има
качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е
разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито
доказателства по делото не са ангажирани. Поради изложеното, с оглед установеното
по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот, въззивният съд приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за исковия период.
2
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 20.01.2025 г.
открито съдебно заседание без възражения от страните първоинстанционният съд е
отделил като безспорно обстоятелството, че в процесния имот, находящ се в ***,
ищецът е доставял топлинна енергия на стойност от 559,67 лева за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включително, върху която сума е начислена лихва за
забава в размер на 96,82 лева за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платил на ищцовото
дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период, не
е ангажирал по делото доказателства за извършени плащания. Поради съвпадане на
крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК,
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/18.02.2025 г., постановено по гр. д. №
5894/2024г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник”
АД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3