Решение по дело №725/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К. против Решение № 232/21.02.25г. по НАХД №232/2025г. на ВРС, 37 състав, с което е потвърден електронен фиш Серия К №8526430 на ОД на МВР-Варна, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че фишовете са издадени на различни правни основания и не са налице условията за повторност, което води до неправилно приложение на санкционните разпоредби. Твърди, че са налице съществени нарушения на процесуални правила, поради това че му е отказано право на защита чрез отказ да се предостави от Областно пътно управление одобрен проект на безопасна организация на движението с наличните ограничителни знаци, тъй като този участък е част от международен път Е87. Твърди и че фактическата обстановка е неправилна, тъй като от направената снимка на преносимата система за контрол се виждат две успоредно движещи се коли и не е доказана скоростта на коя кола е отчетена, и снимката е с доста съмнително качество. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменен и издаденият електронен фиш.

Ответникът по делото-ОД на МВР-Варна, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.-А., оспорва жалбата. В писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВРС, като правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, да бъде оставено в сила. Счита, че пълно и всестранно са установени относимите по делото факти, обсъдени са всички доказателства и доводи по въззивната жалба, при съставянето и издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, като нарушенето е описано с неговите съставомерни признаци. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. К. К. против електронен фиш Серия К №8526430 на ОД на МВР-Варна, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че електронният фиш е съставен за това, че на 01.12.2023 г. в 09:07 часа, в гр. Варна, по [улица]в посока [улица], срещу бл.**** на [жк] е извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120с511, като при разрешена скорост 50 км.ч. е установена скорост 76 км.ч. - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия „К“ № 7139112 на 05.05.2023 год., като е посочено , че е нарушена нормата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и наказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е установено при обработка на заснетите данни, като в законоустановеният 14- дневен срок от връчване на ЕФ К. не е депозирал в Сектор „ПП“ - Варна декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице, като водач на МПС, е управлявало превозното средство с превишена скорост, т.е. в случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано с техническо средство, което е било одобрено и изправно, правилно е определен размера на наложеното наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни. ВРС е взел предвид, че изготвения снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, като ясно се вижда и регистрационния му номер. ВРС е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН и деянието не представлява маловажен случай, а доказателства, че друго лице е управлявало автомобила не са ангажирани, липсват и данни жалбоподателят да е подавал декларация по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП, и безспорно е установено, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издаденият електронен фиш на К. е наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 01.12.2023 г. в 09:07 часа, в гр. Варна, по [улица]в посока [улица], срещу бл.*** на [жк], при ограничение на скоростта за населено място 50 км./ч. управлявал автомобил с рег.№ [рег. номер] със скорост от 76км/ч /след приспадане на допустимата грешка/, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 26 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че К. е субект на нарушението, предвид разпоредбата на ал.1 на чл.188 ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не е спорно, че автомобилът е бил управляван именно от касатора и че той е негов ползвател. Безспорно е установено и нарушението, за което е издаден ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.

След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Спазени са изискванията на наредбата. Електронният фиш е издаден при спазване на нормативните изисквания и правила.

Видно от приложената снимка към ЕФ, същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП. Видно от снимката измерената скорост е 79 км.ч. В същата са отразени ограничението – 50 км/ч, посока- приближаване, разстояние, дата на запис, локация. Посочени са и GPS координати. Същата е ясна, като ясно, както правилно е приел и ВРС, се вижда регистрационния номер на автомобила. При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка – 3км/ч /до 100км./.

Предвид горното неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ.

Неоснователни са и твърденията на касатора, че липсва описание на нарушението относно повторността му. В издаденият ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, който е индивидуализиран със серия и номер, като е посочена и датата на влизането му в сила.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. След като ЕФ К/7139112 е влязъл в сила на 05.05.2023 г., което не се оспорва от касатора, правилно е прието, че нарушението, извършено на 01.12.2023 г., за което е съставен процесния ЕФ, се явява „повторно“ по смисъла на § 6, т. 33 ДР ЗДвП и подлежи на санкциониране по реда на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

Същото по вид нарушение означава да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1. Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП само диференцират размера на наказанието според стойността на превишението – т. е. според обществената опасност на деянието. Обстоятелството, което определя извършеното в условията на повторност нарушение, е неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Вида на нарушението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, свързани със задължението за спазване на разрешената скорост по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нормата, чието нарушаване се санкционира е една и е тази на чл. 21 ЗДвП, поради което нейното неспазване е един и същи вид административно деяние, съгласно признаците на § 6, т. 33 ДР ЗДвП.

Неоснователни са твърденията на касатора, че в участъка, където е извършено нарушението, разрешената скорост е 80 км./ч., колкото е предвидена в Генералния план за организация на движението.

Съгласно определението за скоростен път- чл.3 ал.8 ЗП, това са специално изградени и означени за движение пътища на моторни превозни средства с високи скорости, които притежават описаните в т.1 до т.7 характеристики. В случая пътят, по който се е движил касатора не е означен за движение с високи скорости, т.е. като скоростен, поради което и не представлява такъв по смисъла на закона. Дали отговаря или не по характеристики за скоростен път се преценява и означава от компетентната администрация. След като не е означен за такъв, то за него важи ограничението за движение на МПС в рамките на населено място.

Възраженията на касатора, че разрешената скорост в този участък е 80 км./ч, съобразно Генерален план за организация на движението на община Варна, е неоснователно.

Видно от представеното писмо от директора на Дирекция “Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при община Варна Генералният план за организация на движението е с петгодишен срок на валидност до 17.04.2023 год., като вертикалната сигнализация и пътна маркировка, отразени в него и поставени в периода на валидността му, продължават да действат до приемането на нов генерален план за организация на движението, който е в процес на разработване. Съгласно писмото, Генералният план за организация на движението не е приложен в частта за повишаване на скоростта на движение на МПС до 80 км.ч.

ВРС е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил вмененото деяние на касатора по издаденият му ЕФ, както и възраженията му направени в жалбата, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.

Нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 232/21.01.2025 г. по НАХД №232/2025 г. на ВРС, ХХХVІІ състав.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН] от гр.Варна, [улица], ет.*, ап.**, да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.