№ 835
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно
административно наказателно дело № 20251100605065 по описа за 2025
година
Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно
производство“
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитата на подсъдимия С. В. П., срещу
Решение от 30.09.2024 г. по НАХД№ 3676/2024 г. по описа на СРС,НО,16-ти състав.С този
съдебен акт подс.П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.134,ал.1,пр.2,т.2 от НК .На основание чл.78А,ал.1 от НК бил освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му било наложено адм. наказание „Глоба“ в
размер на 2500 лв, а така също и на санкционираното лице са възложени разноските предвид
изхода на процеса.
В своята ВЖ защитникът на подсъдимия намира ,че постановения съдебен акт на
СРС е постановен при неспазване на материалния и процесуален закон.Твърди се още във
ВЖ липса на всестранна и обективна преценка на релевантните факти, тъй като не спазил
изискванията на чл.13 , 14 и 107,ал.3 от НПК-да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина и да основе решенията си върху вътрешно убеждение, основано на
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Изразява се мнение ,че подсъдимият не
е извършил деяние , което да е в причинна връзка с настъпилите съставомерни последици
1
спрямо пострадалото лице.Поради горните доводи се предлага като основно искане СГС да
отмени осъдителното Решение на СРС и да постанови ново оправдателно такова.
В допълнение към ВЖ , защитата релевира твърдения ,че друго лице е разкрило
процесната шахта , за да се осъществи работния процес, а подс. бил натоварил трето
лице/св.Т./ да следи за безопасността.На следващо място , в допълнението към ВЖ защитата
сочи ,че СРС неправилно е приел ,че не се знаело коя шахта е следвало да наблюдава св.Т. ,
тъй като една шахта/процесната/ оставала отворена.Според защитата ,първата инстанция
неправилно се е доверила на изводите на вещите лица , тъй като заключенията били
неправилни , а имало и съмнения в компетентността на вещите лица, тъй като изводите им
противоречат на „общоприетите и технически разбирания“/цитат от Допълнението към
ВЖ/.Поради осъществено търсене защитата сочи още ,че стигнала до информация ,че
вещото лице някога не било допуснато до конкурс за заемане на длъжност в Министерството
на отбраната, тъй като не удостоверило квалификация в сферите „обществено здраве“ и
„общо инженерство“.Това поставяло под съмнението на Заключението на техническата
експертиза и се иска назначаване на повторна експертиза.
В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП и защитника на
подсъдимия.Подсъдимото лице С. В. П. не се явява ,редовно призован.Доколкото
присъствието на подсъдимия не се явяваше задължително/обвинението не е за тежко
престъпление/,съдът даде ход на делото.
Защитникът поддържа ВЖ , прави доказателственото искане/формулирано в
допълнението към ВЖ/ за назначаване на повторна техническа експертиза с нови експерти в
персоналния й състав.
Прокурорът оспорва В , също няма доказателствени искания.Изразява становище ,че
доказателственото искане на защитника е неоснователно и предлага на съда да не го уважи.
Съдът остави без уважение доказателственото искане без уважение ,поради
съображения изложени в Протокола от съдебното заседание.Извън казаното там следва да се
добави тук ,че вещото лице е представено в уводната част на Заключението на СТЕ/Виж
л.135 от ДП/ по следния начин : „Изпълнител на експертизата“ : доцент , доктор ,инж. ик.
В.С.Н. – вещо лице от Списъка на СГС,СОС и САС.Настоящият въззивен състави няма как
да коментира другояче освен като несериозна тезата ,лансирана от защитата, че едно
утвърдено и хабилитирано лице в дадена научна сфера ,би могло да се определи като
некомпетентно.Освен това ,няма как да се изведат аргументи в същата посока и при
недопускането му в някакъв конкурс за длъжност в Министерство на отбраната ,тъй като
съвсем не е задължително изискванията за една длъжност и специалните знания/изискуеми
по НПК към вещите лица/ да съвпадат.
При липса на други искания , съдът прочете доказателствените материали , събрани
на фаза досъдебно производство и пред първата инстанция , след което приключи
събирането на доказателства и даде ход по същество.
Защитникът сочи ,че поддържа ВЖ и пледира подсъдимия да бъде оправдан , след
2
като съдът отмени осъдителното решение на СРС.Не може да се твърди ,че един кабел е част
от топло или електроцентрала, след като се намира в жк.Люлин ,на територията на Столична
Община.Вещото лице също сочело ,че кабелът свързва два трафопоста ,но не конкретизира
дали те са топло или електроцентрали.Подсъдимият е имал длъжностна характеристика и е
могъл да разпорежда на други лица да осъществяват определени функции.СРС неправилно
бил приел липсата на заграждения около шахтата,но за да се осъществяват каквито и да е
дейности по изтегляне на кабела, трябвало е да има т.нар.“ухо“, през което това да се
осъществи и докато работата не приключи няма как шахтата да бъде затворена.подс. е бил
поставил сигнална лента , която може да не е била плътно около шахтата , но е била
достатъчна индиция за внимание на гражданите , които минават покрай участъка.
Прокурорът счита ,че ВЖ е неоснователна и предлага на съда да я остави без
уважение.Наложената санкция „глоба“ в размер на 2500 лв е справедлива като
размер.Обжалваното решение е добре аргументирано , поради което предлага на въззивния
съд да го потвърди.
Въззивният съд ,като прецени доводите и аргументите в депозираната ВЖ ,
становищата на страните в писмена форма и в съдебното заседание, както и след анализ на
доказателствената съвкупност , намира за установено следното :
Подсъдимият С. В. П. бил определен като технически ръководител в „Мега Ел
Строй“ ЕООД да ръководи изпълнението на планови ремонтни дейности в
гр.София,жк.“Люлин“.Бил сключен рамков договор между търговските дружества „Мега
Ел“ ЕООД и „Мега Ел Строй“ ЕООД за извършване на „Реконструкция на съществуващ
кабел СрН20kV , изразяваща се в аварийна подмяна на на кабел между ТП „********/ и ТП
„Ал.Стратиев“,бл.204/22-334/ в гр.София,жк.“Люлин“ ,по ул.“********.
На 11.02.2024 г. подс. П. в горното си качество на технически ръководител към „Мега
Ел Строй“ ЕООД се намирал на улицата ,на обекта пред бл.204 в жк.Люлин.С него били
работниците – св.Т. и И., като вторият отварял шахтите и премахвал предпазните им капаци,
от които следвало да се издърпа кабела за подмяна.Около шахтите нямало заграждения или
други знаци , които да сигнализират на преминаващите по тротоара граждани за опасността
покрай отворената шахта.Въпреки липсата на заграждения подс. казал на св.Т. да наглежда
отворената шахта.
Около 11,00 ч. до отворената процесна шахта нямало никой, около същата нямало
нито заграждения, нито друга сигнализация за гражданите.Самият подсъдим бил на около 20
метра от шахтата.В близост до отворената шахта имало спирка на градски транспорт.
В този интервал от време пострадалата Н.П. била излязла от дома си ,за да изхвърли
боклука в контейнерите за смет.На връщане пътя й преминавал покрай отворената шахта.П.
видяла ,че има купчина пръст и се опитала да я заобиколи, като без да види отворената
шахта , пропаднала в нея.В резултат на падането пострадалата получила счупване на лява
бедрена кост в горния й край, както и счупване на дясна лъчева кост в долния й край.Св.П. и
други неустановени по делото лица извадили пострадалата от шахтата.
3
Тъй като нито подс. , нито другите две лица , които били ангажирани с изпълнението
на аварийната подмяна на кабели в отворената шахта, не разбрали за случилото се ,се
наложило да бъдат специално уведомени за това от неустановена пешеходка преминаваща
оттам.Св.Т./който бил натоварен с „наблюдението“ на необезопасената шахта/ се обадил на
подсъдимия, който дошъл на място.Дошла и линейка , която взела и откарала пострадалата
за лечение в „Пирогов“.
След като откарали пострадалата в болнично заведение , веднага били поставени
ограждения около шахтата , така че при по-късното провеждане на процесуално –
следствени действия/оглед на местопроизшествие/били възприети от разследващите и
отразени в Протокола.
Доказателствените материали от досъдебното производство и от съдебното
производство , от чийто анализ първата инстанция е формулирала правните си изводи , са
изброени в мотивите на първоинстанционното решение.От съображения за проц.икономия
не е нужно отново да бъдат цитирани, още повече че анализът им се споделя и от въззивната
инстанция.Следва да се вземе отношение касателно възраженията и оплакванията във ВЖ за
неправилен доказателствен анализ.СРС мотивирано и аргументирано е обсъдил всяко едно
от доказателствата съобразно действителното му съдържание. Особено значение за
обективната истина имат показанията на пострадалата свидетелка Н.П. и на св.Георги И. ,че
шахтата не е била обезопасена към момента на инцидента , а загражденията са поставени
по-късно.
С горното подс. е осъществил състава на престъплението по чл.134,ал.1,т.2 от НК.
Налице са всички признаци на състава на престъплението както от обективна , така и
от субективна страна и те са анализирани в нужната степен от първата инстанция.Даденото
устно разпореждане на подсъдимия спрямо трето лице, което няма нужните компетенции ,
не може да го извини от неизпълнението на задълженията му , определени в подзаконов
нормативен акт и изпълващи съдържанието на бланкетната диспозиция на състава на това
престъпление.Нарушението по чл.462, ал.1 е от „Правилника за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи“.
Причиненото увреждане на пострадалата реализира медико-биологичните
характеристики на чл.129,ал.2 от НК средна телесна повреда, като увреждането е в пряка
причинна връзка с инкриминираното бездействие на подсъдимия в неизпълнение на
задълженията му като технически ръководител , представляващи немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност , източник на повишена опасност .наличието на причинна
връзка се подкрепя и от т.4 от Заключението на СТЕ по делото.Вещото лице заявява ,че
вредоносният резултат на би настъпил , ако шахтата беше обезопасена.
Тук е мястото да се обърне внимание ,касателно доводите на защитата ,че
трафопостите не са електроцентрали или топлоцентрали,че никъде в Заключението на
вещото лице , нито в огледния протокол или където и да е другаде в материалите по делото
4
,не се съдържа такова твърдение.Вероятно,защитникът не е обърнал внимание ,че
визираните от него „електроцентрали и топлоцентрали“ са част от заглавието на
подзаконовия нормативен акт/неспазването на чл.462,ал.1 от който е в причинна връзка с
настъпилите съставомерни последици/,но този норм.акт се прилага не само в
електроцентралите и топлоцентралите , но и в електрическите мрежи.Няма и не може да има
не само професионална дискусия , но дори и обикновен житейски спор от
непрофесионалисти ,че подземните ел. кабели явно са част от някаква електрическа мрежа.
Наложеното адм. наказание „Глоба“ е в размер над минимума и в близост до
средния.Според въззивната инстанция правилно е отчетена по-ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия и това е било съобразено при отмерване на размера на адм.
наказание.
На последно място , следва да се отбележи ,че предвид динамиката на сектора
„Строителство“ в последните години, честотата на подобни инциденти е значителна/на база
служебно известните на съдебната система случаи /, като при повечето от тях/особено при
многоетажното строителство/ ,пропадането в необезопасени шахти почти винаги води до
летален изход за пострадалите лица.Ето защо ,обстоятелството че в този случай последиците
не са били фатални за пострадалото лице , което е дало възможност за наказване по адм.
ред,следва да служи като сериозно предупреждение спрямо подсъдимия с оглед бъдещата
му дейност в тази област.
С оглед всичко гореизложено ,на основание чл.338 от НПК Софийският Градски
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС,НО,16-ти състав по НАХД№ 3676/2024 г. ,тъй
като е правилно и законосъобразно , а депозираната Въззивна Жалба е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5