№ 564
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Е. М.“ ЕООД,
чрез пълномощника си адв. П.В. от САК срещу определение № 260082
от 07.02.2022 г. по гр.д. № 1742/2020 г. по описа на РС – Ботевград, с
което е оставена без уважение молба от ответника „Е. М.“ ЕООД, за
изменение на постановено по делото решение № 260105/08.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1742/2020 г. в частта за разноските, извършени
пред първа инстанция.
В жалбата се излага, че дружеството е признало изцяло исковата
претенция, поради което не дължи разноски. Моли обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в
частта за разноските и същите останал в тежест на ищцата.
Ответникът по жалба П. Г. Б., чрез адв. К. Б. изразява становище
за неоснователност. Счита, че ответникът е станал повод за завеждане
на иска и въпреки признанието на иска дължи разноски за
производството.
От фактическа страна съдът констатира, че производството по
гр.д. № 1742/2020 г. по описа на РС-Ботевград е образувано по искова
1
молба от П. Г. Б. срещу „Е. М.“ ЕООД за признаване за установено, че
не дължи на ответното дружество - „Е. М.” ЕООД сумата от 187,21 лв.
- част от обща претендирана от ответника сума в размер на 1437,21 лв.
по Договор за кредит №**********/......... г., сключен между П.Б. и „Р.
Б.” ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010 г. на „Е. М.”
ЕООД, тъй като вземането е погасено по давност.
Ответникът „Е. М.“ ЕООД признава иска, като заявява, че
ищцата не дължи сумата, тъй като е погасена по давност. Моли да не
бъдат присъждани разноски, тъй като с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото.
С решение № 260105/08.10.2021 г., първоинстанционният съд е
уважил иска като ответното дружество е осъдено да заплати на П. Г.
Б. сумата от 51,41 лева за направени разноски по делото, а на адвокат
К. И.Б. сумата от 300, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С молба от 08.11.2021 г. ответното дружество е поискало
изменение на съдебното решение в частта за разноските, като същите
да останат в тежест на ищцата.
С определение № 260082 от 07.02.20202 г., предмет на
настоящата проверка, е оставено без уважение искането за изменение
на постановеното по делото решение № 260105/08.10.2021 г., в частта
за разноските, присъдени на ищцовата страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Частната жалба от „Е. М.“ ЕООД срещу определението по чл.
248 от ГПК е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат в тежест на
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
2
на делото и ако признае иска, като двете предпоставки са
кумулативни.
Безспорно втората предпоставка е налице, тъй като в отговора на
исковата молба ответникът е признал иска.
Спорен е въпроса дали е налице и първата предпоставка –
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.
Видно от представено писмо изх. № ........../.......... г., П. Г. Б. е
уведомена от „Е. М.“ ЕООД, че на 09.11.2010 г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Р. /Б./“ ЕАД и цесионера „Е.
М.“ ЕООД, произтичащи от Договор за кредит № **********/.........г.,
в размер на сумата от 1437, 21 лева. Ищцата е поканена в 5-дневен
срок от получаване на писмото да заплати дължимата сума по сметка
на дружеството или на място в офиса на компанията. Предупредена е,
че в случай, че не заплати дължимата сума в срок, „Е. М.“ ЕООД ще
предприеме изпълнителни способи за събиране на вземането си в
пълен размер, като към просрочената сума могат да бъдат
присъединени и допълнителни съдебни разноски и адвокатски
хонорар.
От приложеното решение № 19150/21.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 81819/2017 г. по описа на СРС, 179 с-в е видно, че е разгледан
спора за дължимостта на сумата 1250 лв., която е част от вземането
на обща стойност от 1437.21 лв., като предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен и са присъдени разноски на
ищцата.
В предявената последваща искова молба за остатъка от 187,21
лева, ищцата се позовава отново на писмо изх. № ........../.......... г., като
твърди, че продължава да бъде тормозена и притеснявана от „Е. М.“
ЕООД с телефонни обаждания и писма от служители на ответника за
събиране на остатъка от дълга. Доказателства за получени такива
писма не са представени, нито пък за телефонни обаждания.
Ответникът в отговора е заявил, че дружеството не е предприемало
3
никакви действия за събиране на сумите, тъй като вземането е
погасено по давност.
При тези данни, въззивният съд достига до извод, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото. Цитираната от жалбоподателя
съдебна практика се споделя от състава. В определение № 95 от
22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че
„Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск
за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи
покани, след като длъжникът се е позовал на давност…“. В същия
смисъл е и определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018
г. на ВКС, III г.о.
По изложените съображения, обжалваното определение следва
да бъде отменено и постановено друго, с което бъде оставена без
уважение молбата на ищцата П. Г. Б. за присъждане на разноски за
производството пред първа инстанция.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260082 от 07.02.2022 г., постановено
по гр.д. № 1742/2020 г. по описа на РС – Ботевград, с което е оставена
без уважение молба от ответника „Е. М.“ ЕООД, за изменение на
постановено по делото решение № 260105/08.10.2021 г., в частта за
разноските, извършени пред първа инстанция и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 260105/08.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 1742 по описа за 2020 г., в частта, в която „Е. М.“ ЕООД с
4
ЕИК: ............., с адрес гр. С., р-н В., кв. "М. д.“, ул. Р. П.-К. № .-. е
осъдено да заплати на П. Г. Б. от с. В., общ. Б., ул. „О.“ № ., с ЕГН:
********** сумата от 51,41 лева за направени разноски по делото,
както и в частта, в която „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: ............. е осъдено да
заплати на адвокат К. И.Б. от гр. С., с ЕГН: ********** сумата от 300,
00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5