РЕШЕНИЕ
№
27.06.2022 г.,
град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги
Пашалиев гражданско дело № 3572 по описа на Районен
съд Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба на М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР – Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ****, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
- 1405,
25 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, получено вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от 01.05.2017 г. –
04.10.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;
- 132,
90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
01.05.2017 г. – 04.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител към
ОД на МВР, като в процесния период – 01.05.2017 г. – 04.10.2019 г., е работил
на длъжност „***“ и „*** ***“ ****, група „ООР“ в РУ на МВР – **** и „***“ към
ОД на МВР-Добрич. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От м. май 2017 год. до настоящият момент
са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Добрич и графици от Началник
на ОДЧ при ОД на МВР-Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време.
За процесният период ищецът е положил нощен труд, като
се посочват по месеци и години положеният според него нощен труд в часове,
незаплатеният им размер и дължимото съобразно часовата ставка, преобразуване на
нощен към дневен труд в стойностно изражение. Счита се, че в издаваните през
процесния период подзаконови нормативни актове
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
респективно за неговото заплащане - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г., /чл. 31 ал. 2
от Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 часа и 06, 00
часа за отчетния период се умножава по 0, 143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм. дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776
/ 29.07.2016 г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на
МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/обн. ДВ от 26.01.2007г./, конкретно чл. 9, ал. 2, съгласно който текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Във връзка с изложеното претендира да му бъде
заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден
труд от 179, 606 часа, при часова ставка 7, 20 лева, незаплатен от ответника.
За доказване на иска си ищецът отправя искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, а в тази връзка предоставяне от
ответника заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен
труд за периода 01.05.2017 г. – 04.10.2019 г., заповедта за назначаването му на
длъжност, заповеди за преназначаване за процесния период от време, длъжностна
характеристика, справка за
трудовото възнаграждение за процесния период, с разбивка по пера.
В съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник,
който поддържа исковата молба.
Правото, претендирано от ищеца, произтича от нормата
на чл.179, ал.1 вр. ал.2 ЗМР вр. НАРЕДБА № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 часа до 6,
00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
вр. Наредба № 8121з-908 от 2018 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до
6, 00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности /отм./ вр. НАРЕДБА
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм./ вр. чл. 261 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Счита се, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът е
бил служител на МВР за процесния период, като се твърди, че поради сумарно
отчитане на работното време, не са отработени извънредни часове. В ЗМВР
изчерпателно са посочени случаите, когато се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение. Дава се становище по същество на спора. Не се възразява по
искането за ССчЕ, прилагат се писмени доказателства и правят искания по
доказателствата.
Именно поради спецификата на работата на държавни
служители - полицейски органи, законодателят с уредил техния статут в специален
закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото
законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон,
нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд
от ищеца с коефициент 1, 143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв
коефициент, произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към
НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта
/между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0, 25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред. Ищецът е получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0, 25 лв.
Ищецът не се явява в съдебно заседание.
Явява се процесуалният представител на ответната
страна, който заявява, че поддържа отговора и прави искане за отхвърляне на
претенциите.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
служебно правоотношение с ответника през процесния период; положеният
извънреден труд през процесния период; размерът на възнаграждението за
положения извънреден труд през процесния период.
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 86
от ЗЗД да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза
именно на спорната сума – 132, 90 лева.
По
делото не е спорно, че за периода от 01.05.2017 г. – 04.10.2019г. М.С. е работил
на длъжност „***“
и „*** ***“ *** и „***“ към ****.
От
заключението по изготвената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза стана
ясно, че ищецът е полагал труд за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа.
Отработеното време е изчислявано сумарно от работодателя, за тримесечие.
Експертът е изчислил, че за процесния период ищецът е положил нощен труд от
общо 1376 часа.
Вещото
лице е посочило, че няма преобразуване на нощен към дневен труд. При
съобразяване на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. неотчетения положен извънреден труд от ищеца
през процесния период е 197 часа, за който му се дължи възнаграждение в размер
на 1405, 25 лева. Мораторната лихва върху главницата, за периода от 01.05.2017
г. – 04.10.2019г., според вещото лице, възлиза на 132, 90 лева.
Експертът е дал заключение също, че през
процесния период ищецът е отработил нормативно определеното работно време.
Заключението е обективно. Изготвено е от
лице с необходимата квалификация, което е отговорило в пълнота на всички
поставени му задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост.
Ищецът основава претенцията си на
твърдението, че положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен като
дневен, според правилата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Счита, че след преизчислението,
положеният в повече от установеното работно време труд следва да се заплаща
като извънреден труд. Именно около това твърдение се концентрира спорът между
страните.
В чл. 143, ал. 1 от КТ е дадена
легалната дефиниция за извънреден труд –
„Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“.
Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. В
разпоредбите на чл. 136, ал. 3 от КТ и на чл. 140, ал. 1 от КТ е установена
нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта. През деня
е до осем часа, а през нощта е до седем часа.
Така, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни, след
умножаването им с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ако резултатът надхвърля
установеното за служителя работно време, то на последния следва да бъде
заплатен извънреден труд, на основание чл. 150 от КТ, където е посочено, че „За
положен извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.
262“.
В настоящия случай обаче са приложими
правилата на специалния ЗМВР, а не на
общия закон – КТ, тъй като ищецът е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. Отчитайки особеностите в трудовите функции и задължения на
полицейските служители, законодателят е предвидил специална уредба на извънредния
труд, която се откроява от тази в КТ. В специалната уредба няма празнота, която
да налага приложение на общия закон по отношение заплащането на извънредния или
нощния труд.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на
държавните служители на МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда плащане и на допълнително
възнаграждение за нощен труд (за времето от 22, 00 часа до 6, 00 часа).
В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР законодателят е
установил идентична нормална продължителност на работното време на полицейските
служители през деня и през нощта, която е осем часа. Тук уредбата се различава от тази в КТ, където нормалната
продължителност на работното време през нощта е седем часа. Различията в
режимите обаче се компенсират с различни
мерки – продължителност и организация на работното време и почивките; по-високо
заплащане; по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване; застраховане
за сметка на бюджета; право на ранно пенсиониране; по-благоприятен режим за
заплащането му; допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи
напитки.
Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени-сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. Съгласно
чл. 187, ал. 7 от ЗМВР извънредният труд до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Според
разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Това е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (отм. 10.01.2020 г.). Съгласно чл. 32, ал. 1
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно
време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Положеният
нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се
явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. По делото се
установи, че положеният от ищеца извънреден труд, както и нощният труд, са му
били изплатени, в съответствие с правилата на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. (отм. 10.01.2020 г.). Както стана ясно по-горе в изложението, общият закон и
НСОРЗ не са приложими за полицейските служители. Затова преобразуването на
часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1, 143 не
намира нормативна опора и в случая се явява недопустимо.
В този смисъл са и Решение № 208/20.06.2022
г. по в.гр.д. № 663 и Решение № 209/20.06.2022 г. по в.гр.д. № 613 на Окръжен
съд Добрич.
Ето защо, главният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1405, 25
лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода от 01.05.2017 г. –
04.10.2019 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение акцесорният иск за осъждане на ответника за сумата от 132, 90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.05.2017
г. – 04.10.2019 г., също следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника
се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на отхвърлената
част от претенцията.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8
във вр. с чл. 26 от НЗПП в тежест на ищеца следва да бъде възложено за плащане
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, както и 50 лева –
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.С., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Областна дирекция на МВР – Добрич, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, иск с правно основание по чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1405, 25 лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд, получен вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за
периода от 01.05.2017 г. – 04.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.С., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Областна дирекция на МВР – Добрич, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 132, 90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.05.2017
г. – 04.10.2019 г.
ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****
сумата
от 150, 00 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3572/2019 г. на Районен съд
Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: