Решение по дело №1196/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ................

гр. Кюстендил, 05.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1196 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Кюстендилска вода” ЕООД против ЗКПУ „Перивол“.

Твърди се, че страните се намирали в облигационни отношения за доставка на ВиК услуги, регламентирани в Закона за водите и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът бил изправна страна по така възникналите облигационни отношения, доколкото точно и своевременно изпълнявал задълженията си по чл. 40, ал.1 от Наредба №4, докато насрещната страна не изпълнила задължението си за плащане по см. на чл. 4 от Наредбата в 30-дневен срок от датата на фактурирането. Така за отчетния период от 12.06.2015г. до 12.04.2017г. общото му задължение към „Кюстендилска вода“ ЕООД възлизало на 733.04 лв главница, ведно с лихва за забава в размер на 10.49 лв. Потреблението било отразено по открита партида 231007, по която имало задължения, начислени в покана за доброволно плащане № 19259/13.10.2017г., връчена на ответника при условията на отказ, но впоследствие било депозирано възражение досежно изразходваното и отчетно количество вода.

Твърди се още, че изразходваното количество вода се измервало чрез монтиран измервателен уред, а през част от посочения период ответникът или негов представител се е подписвал в карнета, което представлявало заявено съгласие с отчетеното потребление, а през някои месеци потреблението било записвано служебно при извършено изравняване на реалното потребление при следващия извършен отчет, съгл. с чл. 23 и чл. 24 от Общите условия.

Ответникът бил собственик на посоченото жилище и като такъв носел отговорност за заплащането на доставената до жилището му вода и за отведените канални води.

Поради това по искане на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 531/2019 г., срещу която било депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което и след указания на заповедния съд, в срока по закон, на основание чл.422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК била депозирана настоящата искова молба.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер на 733.04 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води за отчетен период 12.06.2015 г. – 12.04.2017 г., за което са издадени данъчни фактури подробно описани в справка-извлечение № 4609/07.03.2019 г.; 10.49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 13.08.2015. /един месец след издаване на фактурата/ до 07.03.2019г. /датата на извлечение на справката/, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. Навеждат се доводи за неоснователност на предявените искове. Отчитането на количеството ползвана от кооперацията вода в стопанския двор на с. Драговищица било извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4. Сочи се, че стопанският двор не бил изключителна собственост на ЗКПУ „Перивол“, а част от сградите, заедно с прилежащите им терени от земята, били продадени на физически и юридически лица. В двора имало централен общ водомер, поставен на водопроводното отклонение, в което били включени индивидуалните ползватели на вода, вкл. и кооперацията, а в индивидуалните отклонения били монтирани индивидуални водомери за всеки от собствениците. Ищецът отчитал единствено показанията на централния общ водомер като претендирал цялото отчетено количество вода да бъде заплатено от кооперацията, без да е отчел показанията на индивидуалните водомери на собствениците за консумираната от тях вода. Не била приспадната консумираната от останалите собственици вода, а единственият консуматор, находящ се в частта от стопанския двор, собственост на кооперацията, бил външна чешма, използвана само за пиене и елементарни битови нужди.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В хода на съдебното дирене депозираната молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът – оспорва същата със съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

От приложеното ч.гр.д. № 531/2019 г. на КРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 302/18.03.2019 г., по силата на която длъжникът бил осъден да заплати на заявителя и настоящ ищец, сумата в размер на 733.04 лева главница за периода 12.06.2015 г. до 12.04.2017 г. за абонатен номер 231007, представляваща незаплатена сума по договор за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води по спр. извлечение изх.№ 4609 от 07.03.2019 г. за дължими суми по фактури ; лихва върху главницата в размер на 10,49 лева за периода 13.08.2015 г. – 07.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.03.2019 г., както и сторените разноски – 25,00 лева държавна такса и 60,00 лева адвокатско възнаграждение. Посочено, че вземането е по фактури, въз основа на които е изготвено извлечение № 4609/07.03.2019 г. Заповедта е връчена на ответника на 19.04.2019 г., а на 23.04.2019 г. той депозирал възражение. За това бил уведомен заявителя на 07.05.2019 г., а исковата молба тук е депозирана на 07.06.2019 г.

В оригинал, по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 531/2019 г., е представена справка-извлечение № 4609, съставена едностранно от служител на ищеца, за дължимите суми към 07.03.2019 г., от която е видно, че ответникът има задължения по фактури, в общ размер от 733.04 лв. главница и 10.49 лв. лихва.

По делото е приложено решение №Ц-8/2013 относно цените на водоснабдителните услуги.

 

 

 

 

 

 

Видно от данните във фактура № **********/18.04.2017 за отчетен период 12.03.2017г. – 12.04.2017 г. съществуват задължения на стойност 539,51 лева.

Според заключението по приетата съдебно-техническа експертиза (същото потвърдено и в о.с.з. от 23.10.2019 г.) в двора на ответната страна има монтиран измервателен уред. Количеството вода, записано в карнета обаче, било неправилно определено, доколкото индивидуалният водомер на ответната страна бил взет за общ. Поради тази причина, а и поради смяната на водомера на ответника, не можело да се приеме, че количеството вода, описано в карнета е преминало през водомера. Експертното мнение установява още, че в бившия стопански двор на с. Драговищица освен индивидуалния водомер на ответника има още 3 броя индивидуални водомера: на В. П., на Л. А. и на фирма „Пауталия Еколайт“ ЕООД, както и един общ водомер, поради което и общият брой на всички водомери бил пет (4 индивидуални и 1 общ). Установило се още, че от индивидуалния водомер на ответната кооперация се захранва само една дворна чешма. Експертът смята, че в нарушение на изискванията на чл. 32, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4 отчетените за м. април 2017 г. 354 куб. м. вода неправилно са вписани служебно само по партидата на ответника, вместо да бъдат разпределени между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в Стопанския двор в с. Драговищица има регистрирани партиди на консуматори на вода и извън тази на ЗКПУ „Перивол“, в т.ч. такива за: фирма „Пауталия Еколай“ ЕООД BG с абонатен № 964751; абонат Л. Д. А., ЕГН: **********; абонат В. Г. П., ЕГН:**********, както и партида с абонатен № 964859, представляваща общ водомер и записана на името на бившия стопански двор (т. 10 от заключението). Приема се, че именно на база данни на общия водомер са отчетени количествата вода, консумирана от ответната кооперация.

(Единствено за онагледяване на заключенията си вещите лица са приложили 4 бр. протоколи за смяна на водомери на ищцовото дружество, заедно с карнети за тях (л. 60-67 от делото), както следва: протокол от 13.04.2017 г. за водомер 2566, извлечение от карнет стр.497 за водомер 715876, протокол от 13.04.2017 г. за водомер 00059, извлечение от карнет компютърна страница 78, стр.26 за водомер 00059, протокол от 13.04.2017 г. за водомер 156724, заверено копие от карнет компютърна страница 79, за водомер № 9964222, протокол от 13.04.2017 г. за водомер 25947 със заверено копие от карнет компютърна страница 9598/182, стр. 496, те обаче не са приобщени по делото по надлежния процесуален ред и не са били представени от ищеца по делото).

Досежно начина на отчитане между страните е съществувал спор, като от приложените жалби на л. 31-32 от делото се установява, че още през 2017 г. председателят на кооперацията е сезирал ръководството на ищеца за системни нарушения при вписаната консумация. С твърдения за пореден водомер той отказал да заплати и Фактурата от 18.04.2017 г.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. П., Л. Д. и Ж. Н. – тримата служители на ищцовото дружество на длъжности съответно „инспектор“, „водопроводчик“ и „инкасатор“. Според свидетеля Д. на ответната кооперация се води както индивидуалния водомер, така и общия (наречен от свидетеля „главен“). Към индивидуалния водомер на ответната кооперация (наречен от свидетеля допълнителен) била вързана единствено една чешма. Показанията на свидетеля Н. пък установяват, че голямото количество потребена вода („много кубици“, както сочи същата), било на общия водомер. Н. сочи, че той бил записан на кооперацията. В показанията си св. П. също сочи, че общият водомер, на който било записано потребление на много вода, се води на ответната кооперация.

 Приложени са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил, публикувани в централен и местен ежедневник.

 

 

 

 

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не подлежат на подробна оценка.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. №531/2019 г. на КРС, за задължения към ищеца по повод доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води.

По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от обектвина и субективна страна, като исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от длъжника.

По основателността: Предмет на главния положителен установителен иск е установяването на дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. С оглед характера му ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следваше да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на канални води, сключен при Общи условия, по силата на което в тежест на водоснабдителното дружество е възникнало задължението да доставя питейна вода за питейно-битови нужди, факта на извършваните доставки на питейна вода и предоставените услуги, и че техните стойности са изчислени на база действащите цени на тези услуги. В тежест на абоната бе да докаже, че е заплатил отчетеното количество вода в установения от закона срок.

При така разпределната доказателствена тежест, с 

 

 

 

траните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на ВиК услуги на територията на обл. Кюстендил. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена вода за имот на ответника, находящ се в бившия стопански двор на с. Драговищица. В т.см. не е спорно също, че за исковия период e съществувала облигационна връзка между страните за доставка на вода.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Общите условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана нататък Наредбата). Но съгласно разпоредбата на чл. 32 от нея услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В т.см. е и нормата на чл. 30, ал. 1 от Общи условия на Кюстендилска вода ЕООД за доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води. За водопроводни отклонения с повече от един потребител обаче, какъвто е настоящият случай, потреблението се установява въз основа на  измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 23. В ал. 6 от този текст е прието, че при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение, до монтирането на общ водомер от ВиК оператора, изразходваното количество вода се отчита само въз основа на показанията на индивидуалните водомери, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер (когато е наличен такъв) и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Тук, противно на посоченото там, количеството на вписаното потребление, съотв. отчетените като потребени количества вода, не е било установено и отразено правилно. Макар и да липсва представен препис от карнета (такива са приложени само от експертите за онагледяване на заключенията им, но не са част от приетите по делото доказателства), в който са записвани потребленията на ответната кооперация, от приетите без оспорвания заключения по допуснатите съдебни експертизи е установимо, че в бившия стопански двор на с. Драговищица има множество потребители, като са монтирани общо 5 водомера (4 индивидуални и 1 общ), но общият водомер, по неясни причини, е записан на името на бившия стопански двор, респ. на ответната кооперация. Свидетелските показания също дават яснота, че този водомер се води на ответната кооперация, като за потребено количество по него се приемало останалото след намаляване потребленията на другите потребители. В т.см. вещото лице Т. С. в своето заключение по представената съдебно – техническа експертиза приема, че неправилно индивидуалният водомер на кооперацията, (към който е свързана единствено една чешма), е взет за общ и в тази връзка в нарушение на изискванията на Наредбата отчетените за м. април 2017 г. 354 куб. м. вода, неправилно са вписани служебно само по партидата на ответника вместо да бъдат разпределени между отделните потребители. Всичко това сочи, че е налице съществено отклонение от нормативните правила, водещо до невъзможност да се установи действителното потребление на абоната за процесния период. Неясно е дали записаната консумация от 354 куб. м. се отнася за обект на ответника, за общия водомер или пък за друг от потребителите след водопроводното отклонение. Вземането не се установява и с п  

 

 

риложената справка-извлечение от сметка № 4609 за дължимите суми към 07.03.2019 г., т.к. като частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни (така и Решение № 30/12.07.11 г. на ВКС по гр.д. № 284/10 г., ІІ т.о., ТК - постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При тези обстоятелства претенцията е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Горният извод обуславя неоснователност и на претенцията за присъждане на лихва за забава. На самостоятелно основание следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото няма данни ищцовото дружество е изпълнило задължението си, установено в чл. 6, т.6 и чл. 31, ал. 1 от Общите условия, да издава ежемесечни фактури за дължимите суми, а процесните везмания са изискуеми след покана. В т.см. е и чл. 31, ал. 2 от Общите условия, според който потребителите са длъжни да плащат сумите за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Т.к. уведомяване за издавенето на такива до потребителя тук липсва, не може да се установи кога настъпва тази дата, респ. този иск също е неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Така на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора, на ответника се следват разноски в размер на 490 лв., в т.ч. 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение – л. 59, 200 лв. депозит за вещи лица – л.46-46, както и 40 лв. депозит за призоваване на свидетели.

По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 531/2019 г., вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая няма данни ответникът да сторил разноски в хода на заповедното производство, заради което такива не му се следват.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                              Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Кюстендилска вода” ЕООД с ЕИК200167154, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, представлявано от Г. С. Г. - управител, чрез пълномощника адв. М. К. от АК-Кюстендил против Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) „Перивол“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, представлявано от Б. Б. Г. – председател, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната кооперация ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество сумата в размер на 733.04 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води за отчетен период 12.06.2015 г. – 12.04.2017 г., за което са издадени данъчни фактури подробно описани в справка-извлечение № 4609/07.03.2019 г.; както и сумата от 10.49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 13.08.2015 г. (един месец след издаване на фактурата) до 07.03.2019 г. (датата на извлечение на справката), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 15.03.2019 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми в хода на производството по ч.гр. № 531/2019 г. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА “КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, представлявано от Г. С. Г. - управител, да заплати на ЗКПУ „Перивол“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Драговищица, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, представлявано от Б. Б. Г. – председател, сумата от 490,00 лв. (четиристотин и деветдесет лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: