Решение по адм. дело №998/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Я. М. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. П. Д. – АК Хасково, против Решение № 4778/05.09.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди издаване на оспорения административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Иска се отмяната на решението и присъждане на направените по делото разноски. Жалбата е бланкетна с изразена готовност за подробни съображения в съдебно заседание след запознаване с преписката.

В писмено становище, депозирано преди насроченото открито съдебно заседание по делото, пълномощникът на жалбоподателя поддържа оплакванията, като сочи постановяване на оспореното решение в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Намира за неправилна преценката на административния орган, че в страната по произход не съществува опасност за здравето и живота на жалбоподателя, тъй като последният е издирван за военна служба от властите поради съществуващи на места въоръжени конфликти, а опасност произтича и от факта, че жалбоподателят е кюрд. Настоява се за пропуск на административния орган по чл.35 от АПК да събере нужната информация и да отчете възраженията и обясненията за преследване в Сирия за полагане на военна служба.

Ответникът П. на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата поради отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Позовава се на приложената справка вх. № МД-02-398/21.07.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС относно актуалната обществено-политическа ситуация в Сирия с акцент върху подобрени условия на сигурност и стабилизиране, започнала интеграция на кюрдските сили в националните институции, сочеща приобщаване на малцинствата, а не тяхното изключване или преследване. Отчетени са признаци на икономическо възстановяване, подобряване на дипломатическите отношения със страни от региона, нарастващ поток от инвестиции и хуманитарни програми, насочени към възстановяване на инфраструктурата и подобряване на жизнените условия. Въпреки съществуващата несигурност в някои североизточни райони, засегнати от сблъсъци между Сирийските демократични сили и местни племенни групи, както и действия на джихадистки клетки на „Ислямска държава“, голяма част от територията на страната е относително стабилизирана. Подчертано е наличието на реални възможности за безопасно пребиваване или вътрешно преселване в тези райони, където функционират административни органи, хуманитарни програми и основни услуги, включително здравеопазване и образование. По подробно изложени съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С молба рег. № УП-18735 от 28.09.2021 г. до Държавната агенция за бежанците жалбоподателят за първи път е поискал предоставяне на международна закрила.

В проведеното на 13.01.2022 г. интервю (л.336 и сл. от делото) кандидатът е заявил, че се намира в България с баща си Х. и брат си Д.. Има брат О. в Германия на 24г. В Сирия живеели в [населено място] (А. А.), който е известен със земеделие. На около 25 км от града имало КПП на границата с Турция, а областният [населено място] бил на 120 км. Напуснали Сирия нелегално през м. август 2021 г., останали в Турция за около месец, а в България преминали нелегално на 10.09.2021 г. с баща му, брат му и още 10 души. Не е отбил военна служба и не е получавал призовка. Сочи принадлежност към етническа група – кюрд, религия – мюсюлманин. Не е арестуван и осъждан в страната си по произход, не заявява проблеми поради етнически или религиозни причини. Не членува в политическа партия, религиозна или въоръжена организация. Като конкретна причина за напускане на Сирия посочва войната. Вследствие на сражения в района много хора загинали, а когато ДАЕШ нападнал града през 2014 г., последиците били ужасяващи. Сестра му загинала при нападението. Безработицата била голяма и трудно се намирала работа. Той или семейството му не са получавали лични заплахи и не им е оказвано насилие. На въпрос дали би се завърнал в държавата по произход отговаря, че ако свърши войната, би се завърнал.

С Решение № 1443 от 17.02.2022 г. на зам.председателя на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 вр. чл.8 от ЗУБ и на основание чл.75, ал.1 т.3 вр. чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, на Я. М. Х. е отказано предоставяне статут на бежанец, но е предоставен хуманитарен статут (л.325 от делото).

С молба вх. № ЦУ-15-285 от 04.09.2024 г. (л.316 от делото) на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл.17, ал.1, т.7 от ЗУБ сирийският гражданин се е отказал от предоставената международна закрила. Позовал се е на настъпили промени в личното му положение, като причината за недвусмисления му отказ от закрила е фактът, че е напуснал територията на Република България и не смята да се завръща повече в Република България.

С Решение № 9521 от 12.09.2024 г. на председателя на ДАБ, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.17, ал.1, т.7 от ЗУБ, е прекратен предоставения с Решение № 1443 от 17.02.2022 г. хуманитарен статут на Я. М. Х.. Решението е връчено на датата на издаването му, не е обжалвано и е влязло в сила (л.315 от делото).

С последваща молба рег.№ УП-18735 от 12.11.2024 г. (л.302 от делото) жалбоподателят е поискал възстановяване на хуманитарния си статут в България. Описва продължаващо насилие и терор в Сирия, а родния си [населено място] – като символ на съпротивата срещу тероризма на Ислямска държава (ИД), силно разрушен поради военните действия, които принудили населението да търси защита в други държави. Поради кюрдската си етническа принадлежност е преследван в Сирия, не само от ИД, но и от други вътрешни и международни сили, които се опитвали да унищожат кюрдската общност. Тази ситуация по негова преценка прави завръщането му в Сирия невъзможно и животозастрашаващо. Твърди положението в страната му на произход да не може да предостави условия за безопасност на гражданите и специално на кюрдите, а последните са в смъртна опасност.

С Решение № 14Х от 28.11.2024 г. на интервюиращ орган при ДАБ при МС на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е допусната за разглеждане в производство за предоставяне на международна закрила последващата молба за закрила на Я. М. Х. (л.279 от делото). Това решение е отменено с Решение № 16118/12.05.2025 г. по адм.д. № 44/2025 г. по описа на АССГ (л.229 и сл. от делото) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с разглеждане на молбата в общо производство. Съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Като процесуалните нарушения са преценени липсата на подпис на лицето върху съобщение, с което е уведомен за предстояща преценка допустимостта на молбата му по чл.13, ал.2 от ЗУБ, за което в 7-дневен срок от съобщението може да представи в ДАБ-МС писмени доказателства, които да бъдат взети предвид при провеждане на предварителната процедура по допустимост. Като резултат необоснован е намерен изводът за липса на наведени нови обстоятелства, свързани с етническата му принадлежност, а направеният анализ на актуалната икономическа и политическа обстановка касае общото положение в Сирия, а не това на кюрдите там. Приложената справка от м.08.2024 г. е преценена като неактуална към датата на решението – 28.11.2024 г. Съдът се е позовал на общоизвестни източници на информация и е отрекъл извода на административния орган за липса на вътрешен въоръжен конфликт на територията на цяла Сирия по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Въз основа на цитираните данни и независимо от вътрешнополитическата промяна в Сирия след 27 ноември 2024 г. съдът е отчел, че рисковете, свързани с преследване от страна на предишното правителство, са престанали, но други рискове могат да продължат да съществуват или да станат по-изразени, в контекста на което следва да се прецени налице ли е основание по чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на субсидиарна закрила. Нови обстоятелства, според съда, обективно са налице и органът следва да изясни всички относими аспекти след анализ на промените в актуалната ситуация в страната по произход на кандидата.

На 21.05.2025 г. е проведено ново интервю с Я. М. Х.. Жалбоподателят е потвърждил заявената информация при регистрацията му. Има роднини в Европа, както следва: Б. Х. М. Н., роден 1971 г., гражданин на Сирия, със статут от 2021 г. в България; майка Р. Д. М., родена 1974 г., гражданин на Сирия, със статут от 2022 г. – със събиране на семейство; брат Д. М. Х., роден 2002 г., в България от 2021 г. с прекратен статут по идентични с неговите причини – искали да поработят в Холандия, но ги върнали; брат Р. М. Х., роден 2021 г., в България от 2022 г. дошъл е с майка му; сестра Х. М. Х., родена през 2011 г., в България от 2022 г. дошла с майка му; брат О. М. Х., роден през 1998 г., със статут от Германия, но от 6 месеца е в Холандия. Твърди, че е отказал статута в България, подведен от адвокат. Целта му била да работи в Холандия, където отишъл през 2024 г. Адвокат от Холандия обещал да придвижи документите му, за да получи разрешение за работа там. Подписал документи без знае съдържанието им, а впоследствие адвокатът съобщил на него и брат му Д., че документите им в България са изтекли. Я. Х. и Д. Х. преминали в Белгия и се предали на полицията, от където ги върнали със самолет в България. По-рано е пътувал легално до Германия и Гърция с документите, издадени в България. Не е [семейно положение], последният му адрес в Сирия е [населено място], до [населено място] /А. А./, има само сирийско гражданство. Не е арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава. Кюрд е и не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Сестра му е била убита през 2014 г. от групировката ДАЕШ по време на бомбардировка, когато са загинали и други хора, не е било целенасочено срещу нея. Мюсюлманин е и не е имал проблеми заради религиозна принадлежност. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не е членувал в политическа или религиозна организация. Чужденецът учил до седми клас в училището в селото им, а осми клас – в [населено място]. Работил в България – в София и Перник, в строителството, външна и вътрешна изолация. Напуснал е Сирия през 2021 г. заради трудния начин на живот. Районът на Кобани е бил бомбардиран от турска страна и от редовната власт в Сирия, както и от мюсюлмански групировки. Като друга причина за напускането си сочи липсата на работа и нормален начин на живот в неговия район. През 2014 г., когато е убита сестра му, отишли в Турция, където останали 6 месеца. Когато преминали бомбардировките и районът се освободил от групировката ДАЕШ се върнали в Сирия. На въпрос имали ли са възможност да се преместят в друг район на страната, където положението е по-спокойно, отговаря, че там, където е редовната власт е по-спокойно, но те са кюрди и няма как да преминат през територията, контролирана от ислямски групировки. Лично към него не е имало отправени заплахи или оказано насилие, но сестра му е убита през 2014 г., баща му е пострадал, а преди два месеца, когато е имало сражения между кюрдите и сегашната власт в Сирия, турски безпилотни самолети са бомбардирали и леля му е загинала. Районът на Кобани е под контрола на кюрдските сили, самият той не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Наскоро пак е имало бомбардировка в района и са загинали 12 души от съседно село. На въпрос би се върнал в държавата си на произход и ако не защо, заявява, че не би се върнал в Сирия заради новото правителство, което е против кюрдите. Сравнява ги с ДАЕШ и заключава, че няма нормален живот в Сирия. Въпреки това трима негови чичовци продължават да живеят в неговото село, независимо от нестихващите сражения между кюрди и сегашната власт в Сирия. Близките му не искат да напуснат Сирия поради липса на финансови възможности и нежелание да си продадат имотите. Семейството на чужденеца е продало имотите си и е напуснало Сирия, а къщата им в Сирия вече е разрушена. С това се изчерпват съображенията му да поиска повторно статут в България.

Решаващият орган е приобщил справки за родителите, братята и сестрата на чужденеца, както и справка вх. № МД-02-398/21.07.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС относно актуалната обществено-политическа ситуация в Сирия. Видно е, че след офанзива от 27.11.2024 г. на ислямската групировка „Хаят Тахрир ал Шам“ съвместно с други бунтовнически сили президентът Б. А. е свален и на 08.12.2024 г. напуска страната, а на 29.01.2025 г. А. А. Ш., който управлява страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на Сирия, конституцията от 2012 г. е суспендирана, разпуснати са парламентът, военните и службите за сигурност на предишното правителство. Сформирано е преходно правителство, което заедно с предходния президент очертава планове за насърчаване на помирението и приобщаването, подчертавайки важността на националното единство. Временният президент обявява серия от мерки, сред които създаването на временен законодателен съвет, обща амнистия за войниците от сирийската армия, премахване на наборната военна служба и начало на процес на реинтеграция на бивши правителствени и военни служители. На 13 март 2025 г. временният президент подписва конституционна декларация за петгодишен преходен период, като обявява исляма за религия на президента, а ислямската юриспруденция – за основен източник на законодателство и гаранция за независимост на съдебната власт, свободата на изразяване и медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Сформирано е преходно правителство от 23 министри от различен етнически и религиозен произход, включително представители на алауитски, християнски, друзки и кюрдски общности. На 13.05.2025 г. президентът Д. Т. заявява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу Сирия по молба на престолонаследника на Саудитска Арабия М. Б. С. и турския президент Р. Е.. Премахването на санкциите, откъсващи Сирия от световната финансова система, ще осигури по-голямо участие в Сирия на хуманитарни организации, чуждестранни инвестиции и търговията, докато страната се възстановява.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ от 26 юни 2025 г. е отразено преминаването на около 628 029 сирийци обратно в Сирия от съседни страни, считано от 08.12.2024 г., с което общият брой на завърналите в Сирия сирийски граждани от началото на 2024 г. става 988 869 души. Към 26 юни 2025 г. 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Тези цифри са отчетени като нарастваща надежда, без да се игнорират инциденти със сигурността, изискващи търпение от международната общност и подкрепата й към политическия преход в Сирия. При посещение на 20 юни 2025 г. ВКБООН обсъжда с временния министър на външните работи в Дамаск необходимостта от създаване на подходящи условия за доброволно и безопасно завръщане на бежанците.

На 19 юни Върховния комитет на Сирия за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание в рамките на следващите 90 дни. На 20 юни Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на сирийския народ със значение към усилията за икономическо възстановяване. На 23 юни 2025 г. Съветът по външни работи на ЕС приема официални заключения за ситуацията в Сирия с ангажимент да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от Сирия политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. Предприети са действия за двустранно сътрудничество в областта на здравеопазването между Сирия и Турция. Завърналите се сирийци включват разнообразни демографски групи, като много водени от жени домакинства и отделни лица се завръщат сами, мотивирани от подобрена сигурност, събиране на семейства, икономическа стабилизация. П. А. /провинция Халеб/ остава водеща дестинация за завръщащи се лица, следвана от Идлиб, Дамаск и Хама.

Справката съдържа и подробна информация за провинция Халеб /изписвана и позната като Алепо/, разделена на 8 административни окръга, между които А. А. /или Кобане/. Части от провинцията са под контрола на преходната администрация и само в малък район западно от [населено място] запазват присъствие лоялни към режима на Б. А. сили. Северозападните и северните части на провинцията, граничещи с Турция, са под контрола на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия /SNA/, която заедно с други въоръжени фракции, официално попада под контрола на Министерството на отбраната. През март 2025 г. преходното правителство обявява, че въоръжените фракции на страната, в т.ч. SNA, са интегрирани в сирийската армия, макар на практика SNA да не е напълно под командването и контрола на преходното правителство, нито да се е разпуснала. Североизточните и източните части на провинция Халеб са до голяма степен под контрола на Сирийските демократични сили (SDF). След подписване на споразумение между последните и сирийското правителство на 10 март 2025 г. са налице съобщения, че кюрдските сили са намалили военното си присъствие в [населено място]. В началото на м.април 2025 г. въз основа на временно споразумение с SDF, силите на преходното правителство са се преместили в [населено място] и действат съвместно с кюрдските сили, като успяват да възстановят доверието и да запазят спокойствието.

Между 09.09.2024 г. и 31.05.2025 г. са регистрирани 1048 свързани със сигурността инциденти в провинция Халеб, а в периода от 01.03.2025 г. до 31.05.2025 г. са регистрирани 261 инциденти, свързани със сигурността, в провинция Халеб, от които определени като „битки“ – 52, „експлозии/дистанционно насилие“ – 129, и „насилие срещу цивилни“ – 80. Най-голям брой инциденти, свързани със сигурността, е регистриран в окръг А. А. – 101 инцидента, следван от Д. С. – 54 инцидента и Менбидж – 35 инцидента. Неидентифицирани въоръжени групировки са основният участник в около 40 % от всички регистрирани инциденти, особено в такива отчетени като „насилие срещу цивилни“. През м.март 2025 г. Сирийската мрежа за човешки права регистрира 29 смъртни случая на цивилни лица в провинция Халеб, което е около 2% от общия брой – 1562, регистриран във всички сирийски провинции. Според същия източник, през м.април 2025 г. са регистрирани 21 смъртни случаи на цивилни, през м.май 2025 г. – 25 цивилни жертви в провинция Халеб.

Според оценки на ВКБООН към 12.06.2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27.11.2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията. От началото на 2024 г. до 15.05.2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб. От 08.12.2024 г. насам 103 629 души са се завърнали в провинция Халеб от чужбина.

Справката обхваща и преглед на актуалното положение на кюрдите и отношенията с новата власт. Направен е исторически анализ на положението на етническата група от 1962 г. насам. Към 2010 г. кюрдите съставляват около 15% от населението на Сирия. След свалянето на режима на Б. А. и установяването на новото преходно правителство, министерството на отбраната декларира готовност да включи кюрдските въоръжени сили в своите структури. Временният президент анонсира планове за провеждане на конференция за национален диалог, насочена към насърчаване на помирението и приобщаването. Започват разговори със Сирийските демократични сили (SDF) за решаване на проблемите в Североизточна Сирия. На 10 януари 2025 г. командирът на SDF потвърждава, че подчинените му сили ще се интегрират в преструктурираната сирийска армия, но предложението те са формират отделен военен блок е отхвърлено от сирийския министър на отбраната. Преговорите продължават с готовност за използване на сила от министерството на отбраната, ако се провалят. Преходното правителство отправя апел за завръщане в страната на милионите сирийци, напуснали заради конфликта, като заявява, че ще гарантира правата на всички етнически и религиозни малцинства и ще ги предпази от репресии. Готови са да работят с всички, които не подкрепят режима на А..

Преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Според различни източници, сирийската армия ще се състои от доброволци, като населението ще бъде насърчено да участва, с цел осигуряване границите на страната. Възможна е потенциална кампания за наборна служба в случай на национално извънредно положение. В справката се сочи, че самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл.9 от Директива 2011/95/ЕС. В началото на юни 2025 г. сирийски военни представители заявяват за набрани от Министерството на отбраната 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. В нея участват основно членове на „Хаят Тахрир ал Шам“ и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Що се касае до кюрдските сили, задължителното набиране на войници продължава от 2021 г. въз основа на Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през 2019 г. и известен като „Задължението за самоотбрана“, с географско приложение в Северна и Източна Сирия. Военната повинност е задължителна за всички жители от мъжки пол. С промяна в закона през 2021 г. е разширена допустимостта за наборна служба на лица на възраст между 18 и 31 години – мъжете служат в Отрядите за народна защита (YPG), докато жените могат да се присъединят към женските YPJ-отряди на доброволна основа. Въпреки че съгласно закона за кюрдската администрация членовете на етническите и религиозни малцинства са задължени да служат, според съобщенията тези разпоредби не се прилагат и такива лица се присъединяват на доброволна основа. Задължението за самоотбрана трябва да бъде завършено до [възраст] възраст и обикновено продължава 6 месеца. Налице са данни за използване на принудително набиране за Сирийските демократични сили и Отрядите за народна защита за допълване на числеността им. Има документирани случаи на произволни арести с цел вербуване след изменението на закона през 2021 г.

С оспореното в настоящото производство решение № 4778/05.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС (л.37 и сл. от делото) е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. М. Х.. Приета е липса на предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като спрямо него не може да се направи извод за осъществено преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ или реална опасност от бъдещо такова, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Кандидатът е нямал проблеми с властите в своята родина, не е арестуван, нито осъждан. Сестра му е убита през 2014 г. от групировката ДАЕШ, но се касае до бомбардировки, а не целенасочено нападение срещу нея. Няма данни за релевантни посегателства спрямо молителя относими към чл.8, ал.2-4 от ЗУБ. Кандидатът не твърди да е бил обект на репресии, дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Предпоставките на чл.8, ал.9 от ЗУБ не са обсъждани, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. Административният орган не е установил и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Отсъстват твърдения или данни за молителя да е налице опасност от осъждане на смъртно наказание или екзекуция по чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ, или да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Молителят не е отправял подобни твърдения и изрично е отрекъл спрямо него да са отправяни лични заплахи.

Разгледана е възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Цитирано е решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело № С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план в ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“, както и необходимостта насилието в основата на посочените заплахи е определено като „безогледно“ – тоест може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Административният орган се е позовал на информацията в справка вх. № МД-02-398/21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ за актуалната обстановка в Сирия. Обсъдени са данните и след анализ е преценено, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, сигурността в страната, в сравнение с минали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната обстановка, Сирия се връща към нормален начин на живот след падане режима на Б. А., а хиляди сирийци се връщат доброволно в родината си. Заключено е, че при евентуално връщане на молителя в държавата по произход, това не би довело до неблагоприятни последици за него.

Налице е позоваване на пълзящата скала, по т.39 на решението на Съда в Люксембург, съгласно която в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже конкретно повлияване от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. В конкретния случай не се установява спрямо заявителя да е налице обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота му, тоест за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в Сирия трябва да е изключително, каквото съгласно цитираната справка то не е. Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган приема, че завръщането на кандидата в родното му село, намиращо се до [населено място] е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а там той би могъл да се адаптира отново в обществото. Отчетен е фактът, че в същото село живеят негови трима чичовци – те не са напуснали Сирия, което обосновава ниска степен на вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Следователно не се установяват предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. За кандидата са установени положителни предпоставки и липсват данни за отрицателни такива по чл.9, ал.4 и 5 от ЗУБ. Така искането за закрила и в частта за хуманитарен статут е намерено за неоснователно.

Изложени са доводи за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят е пълнолетен сирийски гражданин, поради което живеещите с предоставен хуманитарен статут в България негови родители, ненавършили пълнолетие братя и сестра не могат да обосноват различен извод. Те са отделни семейства по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУБ. Решаващият орган не установява и други хуманитарни причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е отчел, че от предоставяне на хуманитарен статут с решение № 1443/17.02.2022 г. по повод първата молба за международна закрила и последващата такава обстановката в Сирия се е променила значително и към настоящия момент не се установява наличие на безогледно насилие в Сирия.

Случаят е обсъден и във връзка с прилагане на принципа „non-refoulement“ /забрана за връщане/, регламентиран в чл.4, ал.3 от ЗУБ, съгласно която чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Органът не е установил от събраните доказателства да са налице такива предпоставки. Заключено е, че при евентуалното му завръщане в Сирия, той би могъл да води нормален начин на живот.

Решението е съобщено на чужденеца лично на 16.09.2025 г. в присъствието на преводач, а жалбата срещу него е подадена на 30.09.2025 г. по пощата чрез пълномощник, входирана в съда на 01.10.2025 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, в т.ч. цитираната по-горе изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС справка относно актуалната обществена и политическа обстановка в Сирия. Приложена към писмено становище ответникът представя нова справка с вх. № МД-02-528/30.09.2025 г., съгласно която възстановяването на Сирия продължава с отпадане на санкции, възобновяване на участие в международната търговия, разкриване на работни места, събиране на средства от дарения за подкрепа на районите най-засегнати от конфликта, в т.ч. провинция Алепо. ВКБООН продължава да оказва логистична подкрепа за безопасно и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, вкл. в рамките на финансиран от ЕС проект, помощите по който ще започнат в седмицата 27 септември – 04 октомври 2025 г. Парламентарните избори са насрочени първоначално за провеждане в периода 15-20 септември, впоследствие отложени за 05.10.2025 г. Жалбоподателят чрез пълномощника си представя копие от декларация, в която се сочи, че г-н Я. М. Х., майка Рабия, роден в Айн ал-А. на 01.01.2001 г. е издирван от Сирийските демократични сили, както и от С. А. Р. за задължителна военна служба. Декларацията се издава да послужи където е необходимо в държавата Германия, подписана е от кмет на [населено място] ал-А. пред двама свидетели с дата на издаване 10.06.2025 г. и печат на министерството на местното самоуправление област Халеб, район Айн ал-А..

Въз основа на горните факти, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат фактически и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила, в т.ч. при съобразяване указанията на предходен съдебен състав за анализ на новите факти за държавата на произход и отнасянето на актуалната обществена и политическа ситуация към личната история на жалбоподателя.

Атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение, се установява проведено с чужденеца ново интервю по последващата му молба за международна закрила, отразено в протокол, извършено от компетентен орган, в присъствие на преводач и на език, който кандидатът владее (л.162 и сл. от делото). Съдържанието на протокола, видно от отразяването в него, е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача, на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както е удостоверено, че търсещият закрила добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него (чл.63а, ал.9 от ЗУБ). По време на интервюто, молителят е заявил, че е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея.

В хода на административното производство е спазено изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ с изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила. В писмо от ДАНС не е възразено по предоставяне на статут, при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ при МС в изпълнение задължението по чл.73 от ЗУБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут, като са съобразени фактите и обстоятелствата, установени от проведеното ново интервю. Взето е решение, с което на молителя се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут – чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Въз основа на горното съдът не установява допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за което бланкетно е заявено оплакване в сезиращия настоящата съдебна инстанция процесуален документ. В писменото становище, депозирано от пълномощник, се настоява административният орган да не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че опасност за него произтича поради издирването му в Сирия за задължителна военна служба и защото е кюрд.

Първо, следва да се каже, че нито в първото интервю, по повод първата молба за международна закрила, проведено на 13.01.2022 г., нито в това по повод последващата молба, проведено на 21.05.2025 г., нито в който и да е друг документ, съдържащ изявления за кандидата по преписката, не е съобщен негов страх от преследване, поради издирването му в държавата по произход за задължителна военна служба. В този смисъл административният орган не е допуснал нарушение на чл.35 от АПК. На 13.01.2022 г. молителят е заявил, че не е отбил военна служба, нито е получавал призовка – л.337 от делото; а на 21.05.2025 г. е заявил, че е изложил всички причини, поради които е напуснал страната и не желае да се върне в нея, като не е споменал страх от преследване за полагане на задължителна военна служба – л.162-168 от делото. По същество разликата между първото и второто интервю се състои само във виждането на кандидата за връщането му в Сирия – при първото интервю е заявил желание за връщане, ако свърши войната, а в новото интервю изразява нежелание за връщане, тъй като новото правителство е против кюрдите, „те са като ДАЕШ“ и „няма нормален начин на живот в Сирия“.

На второ място, информация относно полагането на военната служба, както за положението на етническите групи се съдържа в справката, приложена в административната преписка, поради което не е налице основание за отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за изясняване на тези нововъведени в хода на съдебното дирене твърдения.

Обобщено, не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да са предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл.168, ал.1 вр. чл.146, т.3 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните:

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В конкретния случай жалбоподателят не е заявил твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл.8, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗУБ. Не се констатират нарушения на основни права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Въз основа на съобщените от жалбоподателя обстоятелства, не може да се направи извод за основателно опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия не се установяват по делото.

Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към определена група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание и заявеният факт в хода на първото проведено интервю, че не е отбил военна служба. Отсъстват твърдения на молителя, че поради призоваването му да служи в армията е напуснал Сирия, както и опасения, че ако се завърне трябва да отбива военна служба. Подобно съображение се изтъква от пълномощника му за първи път пред съда, като представената в хода на съдебното дирене декларация не удостоверява, че след завръщането му ще бъде мобилизиран. Като се изключат обстоятелствата за разминаването в името на майката на молителя /според официалните документи Рабуаа, а според декларацията – Рабия/, държавата, пред която следва да послужи декларацията – Германия, както и несвоевременното й представяне пред административния орган, същата не може да опровергае информацията от приобщените справки за отмяна на задължителната военна служба и набирането на доброволци дори за редиците на кюрдските сили. В същото време са факт данните за завърнали се хиляди сирийци в родината им след свалянето на режима на А.. Молителят не е бил осъждан, арестуван или политически ангажиран. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ от някой от субектите по чл.8, ал.3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Напускането на Сирия заради войната, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца по време на интервютата, от които се установява, че по собствено желание е напуснал Сирия, като преди това семейството му е разпродало имотите си. Сестра му е била убита през 2014 г., но не при целенасочено към нея нападение, а при бомбардировки. Тогава семейството му е напуснало Сирия за 6 месеца, установявайки се в Турция до границата, след което се е завърнало в родното му село. Заявява, че през 2021 г. е напуснал Сирия заради трудния начин на живот. Към настоящия момент не изразява намерение за завръщане в Сирия. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между Турция и България при първоначалното влизане в България, то е видно, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл.8, ал.7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл.8, ал.8 от ЗУБ. В горния смисъл вярно е заключено, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно – чл.75, ал.1, т.2 от ЗУБ.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно отсъствието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут в оспореното решение също не се установява нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Компетентният орган е извършил обективна преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и въз основа на новосъобраните писмени доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, обосновано и в съответствие с материалния закон е отказал предоставяне на хуманитарен статут.

Не се доказва в актуален план реална опасност от тежки посегателства спрямо кандидата като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход – чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не се установява да е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – чл.9, ал.1 т.2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1 т.3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т.39 от решението на СЕС се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му /в т.см. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност, като се акцентира върху влиянието на ВКБООН, и въпреки наличието на ситуации на несигурност и инциденти, страната се връща към нормален живот след падането на режима на Б. А.. Хиляди сирийци се завръщат в родината си, в която отчетливо се наблюдават признаци на икономическо възстановяване, отпадане на санкции и връщане в полето на международната търговия. Като резултат се отчита подобряване на дипломатическите отношения със страни от региона и САЩ, нарастващ поток от инвестиции и хуманитарни програми, насочени към възстановяване на инфраструктурата и подобряване на жизнените условия. ВКБООН осигурява транспорт и логистична подкрепа на завръщащи се в Сирия бежанци. Въпреки съществуващата несигурност в някои североизточни райони, засегнати от сблъсъци между Сирийските демократични сили и местни племенни групи, както и действия на джихадистки клетки на „Ислямска държава“, голяма част от територията на страната е относително стабилизирана. Временното правителство работи в насока приобщаване на всички сирийци, като са налице реални възможности за безопасно пребиваване или вътрешно преселване в райони, където функционират административни органи, хуманитарни програми и основни услуги, включително здравеопазване и образование. Завърналите се от други държави сирийци включват разнообразни демографски групи, като са мотивирани от подобрена сигурност и икономическа стабилизация. П. А. /провинция Халеб/, от където е пристигнал молителят, остава водеща дестинация за завръщащи се лица. Видно е, че преходното правителство работи в посока интеграция на отделните въоръжени фракции, в т.ч. тези под чийто контрол са отделни части от провинция Халеб, като кюрдските сили са намалили военното си присъствие в [населено място], а съвместно с представители на официалната власт успяват да възстановят доверието и да запазят спокойствието. Преходното правителство отправя апел за завръщане в страната на милионите сирийци, напуснали заради конфликта, като заявява, че ще гарантира правата на всички религиозни малцинства и ще ги предпази от репресии. Налице са и убедителни съобщения за прехване от преходната администрация в Сирия на задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл.9 от Директива 2011/95/ЕС. При тези данни от приложената в преписката справка за актуалната ситуация в Сирия, обосновано е заключено, че към датата на разглеждане на последващата молба за закрила не са налице основания по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден с оглед установената от органа фактическа обстановка при съобразяване правилото на чл.142, ал.1 от АПК.

Факт е, че чужденецът е напуснал територията на държавата по произход преди падането на режима на А., а решението на административния орган следва по време промяната в управлението на страната. Към настоящия момент не се доказва спрямо личността на молителя да е налице безогледно насилие и съществува заплаха за здравето и живота му именно поради настоящото управление. Страхът от призоваването му към военна служба при новото управление няма доказателства да обосновава реална опасност за живота и личността му, вследствие на събития, настъпили след като е напуснал държавата си по произход.

Не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. да променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, видимите тенденции за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Завръщането на хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, възстановяването на международните отношения от новата власт, заявената воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя, заявката за свалянето на санкциите, подпомагане на процеса на безопасно връщане на бежанците в родината им от ЕС, сочат намерения за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона.

Горното се потвърждава и от представената справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС, видно от която сирийският президент обявява преходно правителство, назначавайки двадесет и трима министри в нов разширен и приобщаващ кабинет, което е декларация за съвместната воля за изграждане на нова държава; ВКБООН продължава да осигурява подкрепа за завръщане на бежанците в родината им; президентът на САЩ изразява подкрепа към Сирия, както и лидерите на страните от региона. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочи справката, вкл. и инцидентите, в резултат на които се отчитат човешки жертви. На самостоятелно основание, предвид техния брой, интензитет и териториален обхват, тези инциденти не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от органите на държавата, които контролират значителна част от нейната територия.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представените и обсъдени от административния орган справки за актуалната обстановка в страната на произход, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК не е оборена. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. В тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на описаните съобщения става ясно, че дори и да се приеме, че на места е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

С оглед горното, законосъобразно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила. Действително молителят е пълнолетен сирийски гражданин, поради което живеещите с предоставен хуманитарен статут в България негови родители, ненавършили братя и сестра не могат да обосноват различен извод. Те са отделни семейства по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУБ.

Не се установяват и други хуманитарни причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се установяват.

Предвид горното за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4, ал.3 от ЗУБ – „non-refoulement“, съгласно която чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От събраните доказателства не се установява да са налице такива предпоставки. Обоснован е изводът на административния орган, че при евентуалното му завръщане в Сирия, молителят би могъл да води нормален начин на живот. Към настоящия момент отказът на чужденеца да се върне в държавата по произход, съгласно заявеното в интервюто, е поради желание за по-добър живот – тоест причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

С оглед актуалното твърдение /в хода на съдебното производство/, че жалбоподателят се страхува от призоваването му за военна служба, следва да се каже, че това не го определя като бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. В проведеното актуално интервю същият не изтъква нито тези, нито други /нови/ значими за него мотиви да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Този извод не се променя от представената по делото справка от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, видно от която се установява, че временният президент е обявил премахване на задължителната военна служба, а последната е станала доброволна, като са посочени условията, на които трябва да отговарят кандидатите. Впрочем извън твърденията в становището, изготвено от пълномощник, нито в интервютата, нито в който и да е момент от административното производство, Я. М. Х. не е споделил конкретни опасения за призоваването му към военна служба. С предимство следва да ценят изявленията на лицето пред тези на неговия представител, поради което и при липсата на каквито и да е други аргументи или събития, които в актуален план да сочат за основателно опасение от реална опасност за живота, здравето или правата на чужденеца в държавата на произход, молбата му за международна закрила в актуален план е неоснователна.

Съдът е длъжен да отбележи, че освен последователните данни в приложените справки за промяната в политическата и икономическата обстановка в Сирия от месец декември 2024 г. насам със завръщащите се в страната бежанци, убедителните сигнали за подобряваща се сигурност и стабилност в Сирия при новото управление, самата актуална бежанска история на жалбоподателя не съдържа конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания към настоящия момент за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Към настоящия момент молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

С оглед изложеното, съдът счита оспореното решение за съответно на изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал.1 и 4 от ЗУБ, Административен съд – Стара Загора

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. М. Х., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], срещу Решение № 4778/05.09.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване и протест пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.