№ 213
гр. ЛЕВСКИ, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-И.ОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20224410100366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от И. С. П.
от гр.Л., чрез адв.Р.Р. - ПлАК срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - П..
Ищецът твърди, че е служител в РУ - Л. при ОД МВР П.. Трудовата си
дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд
на смени - дневна и нощна смяна с продължителност 12/24 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР.
Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично.
Твърди, че за процесния период от време били издавани протоколи и
графици за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени
от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Посочва, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на
работното време, както и за компенсиране на работата на държавните
1
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на
министъра на вътрешни работи. Твърди, че в процесния период от
01.04.2019г. до 01.08.2020г. действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г./ обн.
в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ и Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. Твърди, че в цитираните наредби
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в
дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №81213-407 от
11.08.2014г., като съгласно чл.31, ал.2 от същата при сумарно отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен нощен труд следвало да се
умножи с коефициент 0,143. Твърди, че Наредба №81213-407 от 11.08.2014г.
била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на МВР,
която от своя страна била отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г.
Посочва, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала разпоредба,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №81213-407 от 11.08.2014г. за
преизчисляване на часовете положен нощен труд. След отмяната на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. била издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г.
на МВР, в която също липсвала изрична регламентация за преобразуване на
нощните часове в дневни.
Навежда довод, че липсата на такава норма не следвало да се възприема
като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на
МВР часове нощен труд в дневен. Счита, че е налице празнота в уредбата,
поради което следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Твърди, че за процесния период от 06.06.2019г. до 01.08.2020г. бил
положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа труд, от които 114,40 часа
2
извънреден труд, които трябвало да му бъдат заплатени допълнително.
Съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8,00 лв., поради
което за 114,40 часа труд му се дължала сумата от 915,20лв.
След допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно
определение в открито съдебно заседание от 20.09.2022г. изменение размера
на исковите претенции, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца:
- на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер
на 989,79 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 06.06.2019г.
- 10.07.2020г., с оглед изменение на ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
- на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 233,51 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен
труд, за периода от 06.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника ОД МВР - П., чрез гл.юрисконсулт П.Б.Ф..
Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника ОД МВР - Плевен, както и че осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд - 12 часови
дежурства, в които същият полага труд в периода 22.00 - 6.00 ч.
Оспорва основателността на исковата претенция поради следните
съображения:
Позовава се на ДВ бр.60/07.07.2020г., където било публикувано
изменение на ЗМВР и по-точно на чл.187, ал.1 и чл.187 ал.4 от ЗМВР, които
промени влезли в сила считано от 11.07.2020г. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време през нощта за служителите
по ЗМВР, какъвто е ищеца, била 8 часа. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на работното време през деня, което е 8 часа към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, което е
3
8 часа. Навежда довод, че така посочено съотношението 8:8 дава коефициент
1, поради което през периода 11.07.2020г.-01.08.2020г. на ищеца не се
дължало допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като
въпросът свързан с нощния труд, неговото начисляване и изплащане се
уреждал от специалния закон ЗМВР.
Поради горните доводи за периода 11.07.2020г. - 01.08.2020г. прави
възражение за недопустимост на исковата молба.
Счита исковата претенция за периода 06.06.2019г. - 11.07.2020г. за
неоснователна.
Твърди, че за посочения период на ищеца бил заплащан нощен труд,
като същият не бил полагал извънреден труд, т.е. труд над рамките на
установената за него трудова норма, както и над рамките на установеното за
него работно време по график, за да може да се претендира заплащането на
такъв с 50% увеличение.
Позовава се на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
статутът на тези служителите на МВР се уреждал единствено от ЗМВР.
В чл.187, ал.3 от ЗМВР било предвидено, че за работещите на смени
работното време се изчислява сумарно, а от ал.5 на същия член било видно,
че работата извън редовното работно време се компенсирала: с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Излага
съображения, че извънреден труд е налице само ако работникът или
служителят действително е работил извън установеното работно време, което
не било налице в конкретния случай.
Позовава се на разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, където
изчерпателно били изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на държавните служители - за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00ч. до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение. В ал.2 на същия член било посочено изрично,
че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
- с негова заповед.
Твърди, че действащата, към посочения от ищеца времеви период за
положен извънреден труд, била Наредба №8121з-776 от 29 юли 2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
4
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата било посочено
какво се включва в отработеното време на служителите. В чл.179, ал.4 ЗМВР
законодателят изрично бил посочил, че извън допълнителните
възнаграждения“ по ал.1 и по чл.178, ал.1 на държавните служители се
изплащали и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт
на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Твърди, че именно
поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски
органи, законодателят бил уредил техният статут в специален закон - ЗМВР,
който бил различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото законодателство,
като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил налице нито закон, нито акт на
МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца с коефициент 1,143. По отношение на регламентацията на редът за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители са действали специалните наредби, издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Позовава се на писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП
относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно
изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, публикувано в
„Сиела", съгласно което получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на
извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според
тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния
случай с 0.25 лв. и 1.00 лв./ на час допълнително възнаграждение/, а не за
заплащането на извънреден труд.
Твърди, че ОД на МВР - П. заплащала ежемесечно на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, както и за извънреден
такъв. За положения от ищеца нощен труд същият бил получил допълнително
5
заплащане по 0.25 лв. на час и 1.00 лв. на час. Навежда довод, че при
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, ще се получи
дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и в полза на
ответника да бъдат присъден направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Р.
Р., който поддържа исковете по изложените в исковата молба съображения.
Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за
основателност и доказаност на исковите претенции. Моли исковата молба да
бъде уважена и ответникът да бъде осъден да заплати разноски съобразно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Представени са
писмени бележки от гл.юрисконсулт С.Н., в които са изложени подробни
доводи за неоснователност на исковите претенции. Позовава се на мотивите
на Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело №С-262/2020г., образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело с идентичен предмет.
Твърди, че по отношение на държавните служители със статут по ЗМВР били
предвидени редица придобивки и компенсационни механизми, компенсиращи
по-голямата продължителност на нощния труд, което съгласно цитираното
решение не било в противоречие с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ.
Навежда довод, че възлагането на особени по важност правомощия на
органите по пожарна безопасност и защита на населението била допустимата
от ЗМВР специфична цел - охраната на живота и здравето на хората, на която
цел се основавала и била съразмерна разликата в третирането на полагащите
нощен труд работници по трудови правоотношения и служители със статут
по ЗМВР.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника ОД МВР - Плевен, както и че
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд -
6
12 часови дежурства, в които същият полага труд в периода 22.00 - 6.00 ч.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че през процесния период 06.06.2019г. - 10.07.2020г.
ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Установено е, че за часовете
положен нощен труд ищецът е получил полагащото му се възнаграждение,
без да е извършвано преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент
1.143.
Съобразно задачата, поставена от ищеца, вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143.
В табличен вид са дадени реално отработените часове нощен труд,
преизчислените такива с коефициент 1,143, както и нормата за всеки
тримесечен период, включен в исковия. Дадено е заключение, че от
извършената проверка е установено, че след като към общо отработените
часове по график се прибави разликата от преизчисляване на нощните часове
с коефициент 1,143 и се извади нормата за отчетния период и часовете, за
които на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд - часовете,
които се явяват над нормата са именно тези, за които ищецът не е получил
възнаграждение - от преизчисляване на нощни към дневни часове.
След извършеното преизчисляване е установено, че разликата между
реално отработените нощни часове и тези преизчислени с коефициент 1,143,
представляват часове, които надвишават месечната/тримесечната норма,
поради което съобразно поставената му задача вещото лице е изчислило
възнаграждение за тези часове по ставка с увеличение от 50% - за извънреден
труд.
Направено е изчисление, че за периода 06.06.2019г. - 10.07.2020г.
ищецът е положил общо 824 часа нощен труд. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 941.832 часа, като за разликата
117,832 часа е изчислено брутно възнаграждение в общ размер на 989,79
лева, изчислено със ставка 8,40 лв., на база основните работни заплати на
ищеца по периоди, в това число 50% увеличение за извънреден труд. Лихвата
за забава върху посочената главница е в размер на 233,51 лв. Сумата от
989,79 лв. не е заплатена на ищеца, тъй като не е извършвано преизчисляване
на нощен труд към дневен с коефициент 1,143.
7
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При така установените факти и липсата на спор между страните относно
полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период,
правният спор е концентриран относно приложимите по отношение
заплащането на нощния труд в процесния случай правни норми. Спорно
между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на
отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, представляват ли те
извънреден труд и дължи ли се допълнително възнаграждение върху
разликата между преизчислените с посочения коефициент часове и реално
отработените такива.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е
определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са действали Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./,
отменена с Решение №16766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм.д.№8601/2019г. и
Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. /обн. ДВ бр.3 от 10.01.2020г., в сила от
10.01.2020г./, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
В приложимите наредби е уредена нормална продължителност на
8
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период. В същите липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент
1,143, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е била изрично предвидена в чл.31, ал.2 от
предходно действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно която
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
След отмяната на горепосочената наредба – в последващите Наредба
№8121з-592 в сила от 01.04.2015г. и действалите през процесния период
Наредба №8121з-779/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,
такава разпоредба липсва.
Със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., разпоредбата на чл.187
ЗМВР е изменена - в сила от 11.07.2020г., като в ал.1 изрично е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24 часов период, а в ал.4, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. В приетите след
отмяна на действалите през процесния период наредби на МВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР -
Наредба №8121з-1174, в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353, в сила
от 01.01.2021г. и действаща към момента, също изрично е предвидено, че при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът дали липсата на изрична разпоредба
относно преизчисляването на часовете положен нощен труд към дневен такъв
в действалите през процесния период наредби, представлява празнота в
закона и дали ако е налице такава същата следва да бъде запълнена чрез
9
прилагане по аналогия на общото трудово законодателство.
Съдът намира, че в процесния случай, при липсата на изрична
разпоредба, която да урежда превръщането на нощните часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на служителите на МВР в
действалите през процесния период наредби, каквато норма е била изрично
предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. - преизчисляване
с коефициент 0,143, както и в последващите ги Наредба №8121з-1174 и
Наредба №8121з-1353 - превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1, е налице празнота в закона, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане по аналогия на общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за служителите на МВР, така и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
въз основа на КТ. Не е налице основание към процесния период липсата на
такава изрично предвидена норма в действалите тогава наредби към ЗМВР,
да се тълкува като изрична отмяна, забрана за такова преизчисление.
Правилото за преодоляването на празнота в закона е предвидено в
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, съгласно която, когато нормативният акт
е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на
МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите
правоотношения между работник или служител и работодател в страната. По
същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата
към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
10
работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч.:7ч. =
коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет и в отменената
Наредба №8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се
получава същият коефициент 1,143.
Целта на посочената разпоредба - чл.9, ал.2 НСОРЗ, е именно нощното
работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно
време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други
компенсации. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил
обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като
конкретна цифра, като по тази начин и в общата и в специалната наредба
положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Изложеното води до извод, че в отменената наредба към ЗМВР е бил
възприет подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за
преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този
смисъл в приложимата наредба, би довело до поставянето на служителите на
МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо
работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон
– КТ. Това би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия
и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието
/работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици. Посоченото
не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на
Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от
всички граждани при равни условия и права, както и с международно-
правните актове, по които Република България е страна, в т.ч. чл.52 от
Хартата за основните права на ЕС.
11
В тази връзка следва да бъде посочено и постановеното Решение от
24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.
60/2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, а след
изменението изрично е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. В т.2 от цитираното решение на СЕС е
дадено разрешение, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Така постановеното не променя горните изводи на съда относно
наличието на основание за преизчисление на отработените часове през нощта
при наличие на празнота в законовата уредба. В мотивите на цитираното
решение на СЕС се приема, че що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно
постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато
се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на
тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C 243/19, EU:
12
C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова
съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и
тази през нощта е 1 и не налага преобразуване, представлява аргумент, който
не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че
ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Изложеното по-горе
от настоящия съд тълкуване на националните разпоредби и прилагане на
аналогия на закона съответства на така дадените указания в решението на
СЕС, с оглед гарантиране на равно третиране и мерки за компенсация на
нощния труд, при отчитане на неговата специфика, еднаква за всички лица,
полагащи такъв труд.
На следващо място, съдът намира за неоснователен наведения от
ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от
него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за
отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено,
че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не
13
са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така
увеличените часове не е било заплатено възнаграждение. Доктрината, както и
съдебната практика приема, че законодателят е възприел две линии, по които
се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане
на работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд
в размер (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д.
№405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831 ). Посочените принципи за
допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни
разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В
цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е
посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за
нощен труд.
В процесния случай предявената искова претенция е за заплащане на
неизплатеното възнаграждение за часовете нощен труд, получени след
преизчисляване с посочения коефициент на реално отработените часове през
нощта - като извънреден труд, с увеличение от 50%. В тази връзка спорен по
делото е въпросът явяват ли се тези часове извънреден труд и следва ли да
бъдат заплатени като такъв.
Извънреден труд е налице, когато е положен труд извън установеното
работно време - когато продължителността на работното време надвишава
нормалната такава. При сумарно изчисляване, извънреден труд ще е налице в
случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението
на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за
отчетния период. От заключението на вещото лице се установява, че в
процесния случай при съпоставка на нормата работни часове за всеки отчетен
период и отработените часове с преизчислението на нощния труд с
коефициент 1,143, часовете в повече, които се получават след преизчисляване
14
на нощни към дневни часове надхвърлят нормата работни часове за отчетния
период и се явяват такива извън установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. Установява се, че за
процесния период 06.06.2019г. - 10.07.2020г. часовете над нормата на ищеца
са общо 117,832ч. и това са именно часовете, получени от преизчислението
на нощните часове към дневни. Дължимото се брутно трудово
възнаграждение за посочените часове, в това число добавка за извънреден
труд е в размер на 989,79 лв., като същото не е изплатено на ищеца.
Поради изложените доводи, предявената искова претенция за заплащане
на сумата в размер на 989,79 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 06.06.2019г. - 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена от съда. С оглед уважаване на главната искова претенция,
основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва
върху неплатената главница в размер на 233,51 лв., за периода от 06.06.2019г.
до датата на подаване на исковата молба - 06.06.2022, и като такава също
следва да бъде уважена от съда.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв., както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 213,00лв.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 от
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адв.Р.Р.-ПлАК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по настоящото дело в размер на 600 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.***, представлявана от
ст.комисар В.В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. П., ЕГН:********** от
гр.*** на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от
15
989,79 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода
06.06.2019г. - 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД
сумата от 233,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 06.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба –
06.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Областна дирекция на МВР
– гр.***, представлявана от ст.комисар В.В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Левски,
сумата в размер на 100,00 лв., представляваща държавна такса върху
уважените искове, както и направените разноски за възнаграждение на вещо
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 213,00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА Областна дирекция
на МВР – гр.***, представлявана от ст.комисар В.В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Р. Н. Р. , Адвокатска колегия - Плевен, със съдебен адрес: ***, сумата от 600лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
16