№ 381
гр. П., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20255220201218 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на К. В. К. от град Велинград, ЕГН:
********** против НП № 25-0340-000865 от 13.08.2025 год. на ВПД
Началник РУ в ОДМВР П., РУ – Септември с което на основание чл.175, ал.3,
пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. /двеста лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Постъпило е писмено становище от жалбоподателя, видно от което
жалбата се поддържа по изложените в същата съображения.
Постъпило е становище и от процесуалния представител на ответника,
видно от което жалбата се оспорва.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 13.06.2025 г. около
20,40 часа, в село В., обл.П. управлява л.а. „С.Б.“ с рег. №..., лична
собственост, който не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със
служебно прекратена регистрация от 08.05.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, поради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 4118162 от 13.06.2025
год. Въз основа на горепосочения АУАН първоначално не било издадено НП, а
била сезирана РП-П. с оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не
съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от
04.08.2025 год. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с
мотив за явна незначителност на обществената опасност на деянието, след
което изпратил преписката по компетентност на ОДМВР-П. за преценка дали
деянието представлява административно нарушение по ЗДвП.
След като АНО получил прокурорското постановление, издал на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното в настоящото производство НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе лек
автомобил, който закупил на 06.03.2025 год. с договор за покупко-продажба на
МПС с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача. Установи се
категорично и това, че този автомобил бил с прекратена регистрация по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
04.10.2023 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
2
Както вече бе посочено, прехвърлянето на собствеността е станало по
предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 06.03.2025 г., за което по
електронен път били подадени данни към системата на Сектор „Пътна
полиция”. Купувача К. К. бил въведен в системата на Сектор „Пътна полиция”
като „предстоящ собственик” на автомобила и имал задължение в двумесечен
срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над
автомобила, да регистрира превозното средство на свое име. Същият обаче не
изпълнил това свое задължение в законовия срок .
На 06.05.2023 г. изтекъл срока по чл.143, ал.15 от ЗДП – 2 месеца,
считано от покупката на автомобила от страна на жалбоподателя, поради
което той бил служебно дерегистриран на 08.05.2025 година. Месец след това
– на 13.06.2025 г., жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал
съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, след което бил
спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали този факт.
При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя
не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността
на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна,
така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че
административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на
наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение
такава не се носи. В случая не може да се очаква от жалбоподателя като
собственик на процесния лек автомобил да знае за извършената точно на
08.05.2025 год. дерегистрация, която се извършва посредством отбелязване в
автоматизираната информационна система от съответния административен
орган. В такава ситуация, да се ангажира административно наказателна
отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ще означава да се стъпи
само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на
чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на
предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на
чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в
административно наказателното производство има статут като на присъдата в
3
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически
акт на държавна репресия за извършено виновно административно
нарушение.
Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.
За пълнота и с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност,
съдът намира също така, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно
нарушение се обвинява.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че лекият автомобил, който
е управлявал жалбоподателят е с прекратена регистрация, а в диспозитивната
част в остро противоречие е прието, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. Така
жалбоподателят може само да гадае срещу кое точно нарушение да се брани –
за това, че е управлявал нерегистрирано МПС или пък регистрирано, но без
регистрационни табели.
Коментираното несъответствие затруднява и съдебният контрол до
степен на невъзможност да се извърши адекватен такъв досежно материалната
законосъобразност на обжалваното НП.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но
същият не претендира и не твърди да е направил такива, поради което
разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС
– П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0340-000865 от 13.08.2025 год. на ВПД Началник
РУ в ОДМВР П., РУ – Септември, с което на К. В. К. от град Велинград, ЕГН:
**********, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв.
/двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
4
Административен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5