№ 704
гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300101657 по описа за 2023 година
Ищецът К. Д. И. с ЕГН **********, понастоящем с адрес – З.****,
твърди, че на 23.01.2020 г. получил уведомление от д.с.и. М. С. при Районен
съд /РС/ – Пазарджик, че дължи по изпълнително дело № ***** г. сума в
размер на 427.60 лв. и след като на 21.02.2020 г. получил покана за доброволно
изпълнение, на 02.03.2020 г. д.с.и. /ДСИ/ С. наложила запор върху личната му
сметка в З.-П., по която получава изпращани пощенски парични преводи от м.
му Ц. М. И. в изпълнение на задължението й по сключен с него на 31.10.2018 г.
договор за прехвърляне на вземане срещу издръжка и гледане, като от този
момент адм. на З. започнала да прави удръжки в пълен размер на
превежданите по сметката на ищеца суми по договора за издръжка и гледане.
Ищецът депозирал пред с. и. декларация изх. № ***/*** г., в която заявил, че
съобразно чл. 114а от Правилник за прилагане на Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража не желае да му бъдат удържани пари от
личната му сметка в З.-П., по която получава ежемесечно по 50 лв. пощенски
записи от неговите родители, с които задоволява ежемесечните си нужди от
закупуване на фоно-карти, самобръсначки и други тоалетни принадлежности,
кафе, млечни и захарни хранителни продукти, но същата не била уважена,
като от 07.10.2020 г. удръжките били намалени до размер от 1/3 по
разпореждане на с.и..
Освен това последната разпоредила на адм. на З.-П. да удържи и 70 лв.
от изплатено на ищеца обезщетение по адм. д. № 1259 по описа на
Административен съд – Пазарджик за 2019 г., което е несеквестируемо
съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК.
С горните си действия/бездействия д.с.и. попречил на изпълнението на
сключения на 31.10.2018 г. между ищеца и м. му договор за прехвъряне на
1
вземане срещу задължение за издръжка и гледане, както и нарушил чл. 21, ал.
2 Закон за задълженията и договорите, 444 и чл. 446а, ал. 1 ГПК, вследствие
на което ищецът претърпял неимуществени вреди.
В резултат на наложените му запори останал без средства в З., като бил
лишен от възможността да си набавя лични вещи от първа необходимост,
тоалетни принадлежности, храна и цигари, каквито нямал право да получава
при свиждане, а можел да закупува само от лавката на З.. Така месеци наред
той тънел в мизерия и нищета, нямало с какво да си измие зъбите, да отиде до
тоалетна, не можел да провежда разговори с родителите си и с адвоката си.
Поради тези лишения и поставянето му в неравностойно положение и в
нехуманни условия в него се породили негативни чувства като безсилие,
безпомощност, загуба на вяра в правосъдието, страх за живота и правата му
като л. от с. и като гражданин на държава член на Европейския съюз.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда
да осъди ответника – Министерство на правосъдието на Република България,
в качеството му на възложител на работата на д.с.и. при Районен съд –
Пазарджик М. С., да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение по изпълнително дело № **** по описа на д.с.и. при Районен съд
– Пазарджик за 2020 г. за периода 02.03.2020 г. – 11.05.2021 г. в размер на 48
400 лв. ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до 11.05.2021 г.
Иск с правно основание чл. 441, ал. 1 Граждански процесуален кодекс
във връзка с чл. 49 Закон за задълженията и договорите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
гл. ю. И. С. и от ю. В. Х. – пълномощници на ответника Министерство на
правосъдието, Код по БУЛСТАТ *********, с адрес - гр. София, ул.
„Славянска“ № 1, в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск по следните съображения : срещу ищеца е образувано иизп. д.
№ *** по описа на ДСИ М. С. в СИС при Районен съд – Пазарджик за 2020 г.,
по което Административен съд – Кюстендил е взискател, въз основа на изп.
лист издаден по адм. д. № 127 по описа на Административен съд – Кюстендил
за 2018 г. за принудително събиране на следните вземания в полза на бюджета
на съдебната власт – 350 лв. разноски за вещо лице, 5 лв. държавна такса и
такси и разноски, общият размер на които възлиза на 427.60 лв.; с
постановлението за образуване на изпълнителното дело от 20.02.2020 г. е
разпоредено изискването на справка от адм. на З.-П. дали длъжникът получава
възнаграждение за труд и има ли лична партида, по която постъпват приходи,
в изпълнение на което ДСИ е уведомен, че л. от с. е неработещ и не получава
суми за лично ползване /доход/, както и че има лична партида, по която
постъпват парични средства; със запорно съобщение изх. № **** г., получено
в адм. на З.-П. на 02.03.2020 г., ДСИ е наложил запор върху личната партида
на длъжника до размера на задължението, както и върху бъдещи негови
вземания, като в същото е уточнено, че при запор върху трудово
2
възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата
по чл. 446 ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи
несеквестируемост на вземанията на длъжника; с писмо рег. № ***** г. адм.
на З.-П. е уведомила ДСИ, че признава вземанията по запора и предоставя
изискуемата по чл. 508 ГПК информация, включително, че при превод на
сметки по личната партида на длъжника ще му бъдат направени съответните
удръжки, както и че средствата от партидата не се превеждат по лична банкова
сметка по реда на чл. 56, ал. 1 ППЗИНЗС; на 27.03.2020 г. длъжникът е
поискал от ДСИ информация за размера на дълга по изпълнителното дело и е
заявил, че в З. противозаконно му удържат пари от получени от него пощенски
записи; на 09.09.2020 г. Ц. М. И. – м. на ищеца, е депозирала пред ДСИ молба
вх. № 3302/09.09.2020 г. с искане удръжката на сумите, които изпраща на с. си
всеки месец, да бъде намалена до 1/3, като в същата не се споменава за
сключен на 31.10.2018 г. „договор за прехвърляне на вземания срещу
задължение за изплащане на издръжка“, копие на какъвто е предоставен на
ДСИ на 01.10.2020 г. с писмо рег. № 7338/29.09.2020 г., в което е посочено, че
И. има вземане от ГД „Изпълнение на наказанията“ в размер на 7000 лв., която
сума е прехвърлена по сметка на м. му по силата на договора от 31.10.2018 г.; с
резолюция на ДСИ от 10.09.2020 г. молбата на третото лице Ц. И. е уважена и
размерът на запора върху сумите в личната партида на И. е намален до 1/3
част от постъпващите суми чрез вдигане на първоначално наложения запор и
налагане на нов за посочената 1/3 част от сумите, за което е уведомена адм. на
З. на 15.09.2020 г.; цитираната от ищеца разпоредба на чл. 114а ППЗИНЗС е
неотносима към процесния случай, тъй като урежда друг вид удръжки за
вземания и обезщетения по раздел ІV, глава ІІ ППЗИНЗС във връзка с раздел
ІV, глава ІХ ЗИНЗС; по изпълнителното дело са представени две декларации
за материално и гражданско състояние съответно с дата 25.09.2020 г. и с дата
22.02.2021 г. във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, в които длъжникът е
декларирал, че не получава средства за издръжка, което е в диспут с
твърдяното в исковата молба, че получава парични суми от м. си по силата на
договор за прехвъряне на вземане от 2018 г.; видно от писмо на н. на З.-П. изх.
№ 12726/10.12.2021 г. след налагане на запора върху личната партида на л. от
с. роднини на И. са изпращали суми с пощенски записи освен на него и на
други л. от с. в З.-П., а пак според същото по време на престоя си в З. ищецът е
имал добра лична хигиена, като в него се съдържа и информация относно
регулярно предоставяните от страна на затворническата администрация на
лишените от свобода хигиенни материали за лична употреба, както и за
възможностите те да получават на свиждане съответните разрешени по
утвърден със заповед на министъра на правосъдието списък вещи, сред които
попадат и тези, с които ищецът твърди, че не е могъл да се снабдява; към
датата на депозиране на отговора изп. д. № *** по описа на ДСИ при РС –
Пазарджик за 2020 г. е прекратено с постановление от 28.06.2022 г. поради
пълно изплащане на дълга; поради изложеното не е налице нито един от
елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 49 ЗЗД; не е налице
3
незаконосъобразно принудително изпълнение – допустимо е налагане на
запор по личната партида на лишено от свобода лице в З., както и да се правят
удръжки от постъпващи по нея суми, които, ако са с произход възнаграждения,
следва да се спазват правилата на чл. 57, ал. 1 ППЗИНСЗ; удържаните суми не
представляват несеквестируем доход; чл. 446 ГПК е неприложим по
отношение на изтърпяващи наказание лишаване от свобода лица;
получаваните от ищеца суми по личната му партида в З. не попадат в изрично
предвидените от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде
наложен запор и те да сужат за погасяване на задълженията му; вземанията на
ищеца по сключения с м. му на 31.10.2018 г. договор не съставляват вземания
за издръжка по смисъла на чл. 446, ал. 4 ГПК, поради което са напълно
секвестируеми и представляват негови доходи, които по силата на чл. 133, ал.
1 ЗЗД са част от имуществото му, което служи за общо обезпечение на
неговите кредитори; в исковата молба не са наведени твърдения, че
удържаните по личната партида на ищеца суми са постъпили в изпълнение на
задължението на м. му да превежда суми за неговата „издръжка“, още повече,
че в договора за цесия това задължение е формулирано абстрактно и няма
никакво стойностно измерение в размер на определени суми включени в
ежемесечната издръжка; коментираният договор от 31.10.2018 г. е представен
на ДСИ едва на 01.10.2020 г. и същият не би могъл да съобрази кавито и да
било уговорки в този смисъл при действията си, макар същите да са
неотносими към института на несеквастируемостта на длъжниковите
вземания по чл. 446, ал. 4 ГПК; сключеният между ищеца и третото лице Ц. И.
договор за цесия е нищожен поради невъзможен предмет поради
неопределеност на престациите на страните по него, а освен това с него се
цели и заобикаляне на закона и увреждане на кредиторите на цедента; не е
налице и виновно поведение от страна на ДСИ, тъй като последният е
действал в изпълнение на закона и съобразно правилата за принудително
изпълнение; не е налице и причинно-следствена връзка между действията на
ДСИ и описаните в исковата молба неимуществени вреди, а освен това е
спорно и дали последните въобще са настъпили; претендираното обезщетение
е в огромен размер, непочиващ на каквато и да било житейска логика, а още
по-малко на принципа на справедливостта.
По изложените съображения процесуалните представители на ответника
молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират присъждане на разноски
и на възнаграждение за защита от ю..
С определение № 2113/12.09.2023 г. е допуснато участието на М. П. С. с
ЕГН **********, заемаща длъжността д.с.и., с адрес по месторабота – гр. П
**** ***, като трето лице-помагач на страната на ответника, който в срока по
чл. 219, ал. 1 във вразка с ал. 3 и чл. 131, ал. 1 ГПК е предявил обратен иск
срещу третото лице-помагач, основаващ се на следните фактически твърдения
:
Ищецът ангажира отговорността на Министерство на правосъдието за
вреди на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата на д.
4
с. и. – в случая М. С.. Отговорността на Министерство на правосъдието за
вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение е гаранционно-обезпечителна. д. с. и. носят пълна имуществена
отговорност за сумата на обезщетението, което възложителят на работата е
платил. Съгласно чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди причинени
виновно от другиго има право на иск против него за това, което е платил.
Действията на ДСИ С. са незаконосъоразни поради това, че е била
уведомена от страна на дължника К. И., че наложеният му запор е върху
средства предоставени му за лични нужди от неговото семейство въз основа
на договор за издръжка и гледане и вземането, върху което е наложен запор, е
несеквестируемо. Длъжникът е отправил молба до ДСИ да вдигне наложения
запор, но ДСИ вместо на насочи изпълнението към друго имущество на
длъжника, е реализирал способ за принудително изпълнение върху посочената
от длъжника несеквестируема сума. ДСИ е съзнавал последиците от така
извършените действия, с оглед на което при уважаване на главния иск
Министерство на правосъдието моли съда да осъди ДСИ М. С. да му заплати
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
Обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
М. П. С., в който оспорва предявения срещу нея иск по следните съображения
: ако ищецът по главния иск не е бил доволен от извършените от нея
изпълнителни действия, е имал право да ги обжалва, което не е сторил,
лишавайки се от защита в предвидения в закона срок, поради което е
недопустимо да черпи права от собственото си бездействие и
незаинтересованост; извършените от нея действия по изпълнителното дело са
след пълна проверка и подробен анализ на събраните доказателства, от които
се установява, че срещу ищеца по главния иск К. И. е образувано изп. д. №
***/20 г. по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик въз основа на
изпълнителен лист издаден по адм. д. № 127 по описа на Административен
съд – Кюстендил за 2018 г. и по възлагане от последния за принудително
събиране на вземания в полза на бюджета на съдебната власт в общ размер на
427,60 лв.; с образуването на изпълнителното дело е поискала справка от адм.
на З. - П. дали длъжникът получава възнаграждение за труд и има ли лична
партида, по която да постъпват приходи, като с писмо изх. № 1307/24.02.2020
г. е уведомена от н. на З., че л. от с. е неработещ и не получава суми за лично
ползване /доход/, както и че той има лична партида, по която постъпват
парични средства; с оглед на така получената информация ответницата е
наложила запор върху личната партида на длъжника до размера на дълга,
както и върху бъдещи негови вземания; с писмо от 04.03.2020 г. третото
задължено лице е уведомило ДСИ, че признава вземането по запора и
продоставя изискуемата информация по чл. 508 ГПК, включително, че при
превод на суми по личната партида на И. ще му бъдат правени съответните
удръжки, както и че средствата по партидата не се превеждат по лична банкова
5
сметка по реда на чл. 56, ал. 1 ППЗИНСЗ; на 09.09.2020 г. е депозирана молба
от м.та на длъжника с искане удръжката на суми по запора да бъде намалена
до 1/3 от наличните средства по личната партида на длъжника; едва с писмо
от 01.10.2020 г. ответницата по обратния иск е уведомена за обстоятелството,
че длъжникът има вземане от ГД „ИН“ в размер на 7000 лв., но същото е
прехвърлено по сметка на м. му по силата на договор от 31.10.2018 г.; на
10.09.2020 г. молбата на г-жа И. е уважена и размерът на запора върху сумите
в личната партида на длъжника е намален до 1/3 част от постъпващите суми
чрез вдигане на първоначално наложения запор и налагане на нов за
посочения в молбата размер 1/3 част от сумите, за което са уведомени адм. на
З. - П., длъжникът и м. му; в представени от длъжника декларации за
материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК
от 25.09.2020 г. и от 22.02.2021 г. той е декларирал, че не получава средства за
издръжка при положение, че твърди, че е получавал именно парични суми от
м. си по договора за прехвърляне на вземане от 2018 г.; по информация от н. на
З.-П. след налагане на запора на личната партида на И. през 2020 г., роднини
на последния са изпращали суми с пощенски записи освен на него и на други
л. от с. в З.-П., а освен това И. е имал добра лична хигиена и регулярно са му
предоставяни от затворническата администрация хигиенни материали за
лична употреба, осигурявана му е възможност да получава всичко допустимо
при свиждане и при участието му в съдебни заседания по водени от него дела
в различни съдебни райони на страната не се явявал никога в неугледен вид;
изпълнителното дело е приключило поради пълно събиране на дълга.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи : не е налице нито един от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД; обстоятелството, че по силата на договорната
воля страните са наименували договора като такъв за прехвърляне на вземане
срещу издръжка и гледане не превръща автоматично вземането на цедента
към цесионера в такова за издръжка по смисъла на чл. 446, ал. 4 ГПК;
вземанията на И. по този договор са напълно секвестируеми и представляват
негови доходи, които по силата на чл. 133, ал. 1 ЗЗД са част от имуществото на
длъжника, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори; в
цесионния договор задължението за издръжка е формулирано абстрактно и
няма никакво стойностно измерение в размер на определени суми; договорът
за цесия е представен на ДСИ едва на 01.10.2020 г. и по-специално – негово
копие, поради което ответникът по обратния иск не е могъл да съобрази
каквито и да било уговорки при действията си; вземанията по изпълнителното
дело са събрани в съответствие с правилата на закона – ГПК, ЗИНЗС,
ППЗИНЗС.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Едно от основните начала прокламирано в чл. 7 от Конституцията на
Република България е, че държавата отговаря пряко за вреди от незаконни
6
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като изрична правна
регламентация на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение се съдържа в чл. 441 Граждански процесуален
кодекс /ГПК/, алинея първа, изречение второ на който постановява, че за
вредите, причинени от д.с.и. от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение отговорността е по чл. 49 Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.”, като регламентираната в тази материално-
правна норма отговорност е гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира
за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, а предпоставките за реализирането й са следните : вреди,
причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; работникът/служителят да има вина за причинените вреди
/Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.
По претенции по посочената норма съобразно даденото в т. 6 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС на РБ по т. д. № 3/2004 г.,
ОСГК задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт
разрешение пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното
лице - причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения – в
процесния случай това е Министерство на правосъдието, което съобразно чл.
265 Закон за съдебната власт е работодател на д.с.и..
Въз основа на направените разяснения относно приложимото право при
разрешаване на спора – предмет на делото, в тежест съобразно чл. 154, ал. 1
ГПК на ищеца бе да установи неправомерните действия на д.с.и. при Районен
съд – Пазарджик по изп. д. № ***/2020 г., произтеклите в неимуществената му
сфера вреди и причинната връзка между тях.
В настоящия случай незаконосъобразното принудително изпълнение се
обосновава с твърдения за допуснати от д.с.и. нарушения на чл. 444 ГПК, на
чл. 446а, ал. 1 ГПК и на чл. 114а от Правилник за прилагане на Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, първите два от които
регламентират несеквестируеми имущества и доходи на длъжника,
забранявайки принудително изпълние съответно върху следните негови вещи:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство,
посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на
длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до
нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако
няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три
месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично
на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за
7
упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски
стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ
до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар,
както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една
година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави
дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и
необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на
паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството
му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали
длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; 8. предвидените в друг
закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение /чл.
444 ГПК/, както върху доходи по чл. 446 ГПК /трудово възнаграждение или
каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсия до размера на
минималната работна заплата, с изключения за задължения за издръжка;
издръжка; стипендия, с изключение за задължения за издръжка/, а също и
върху помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, постъпили по
банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора /чл.
446а, ал. 1 ГПК/. Същевременно разпоредбата на чл. 114а от Правилник за
прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ППЗИНС/ урежда възможността за удръжки от личната сметка на л. от с.,
когато не получава възнаграждение за труд, но само за дължимото от него
обезщетение за причинените вреди на З. при или по повод изпълнение на
възложената работа, ако извършеното не съставлява престъпление.
Следователно, тъй като не се касае за реализиране на имуществената
отговорност на ищеца за вреди причинени на З., а се атакуват изпълнителни
действия по индивидуално принудително изпълнение, то разпоредбата на чл.
114а ППЗИЗС е неотносима при извършване на преценката за
законосъобразността им. Неприложими при решаване на спора са и
останалите две посочени в исковата молба норми на чл. 444 ГПК и на чл. 446а,
ал. 1 ГПК, тъй като, както се посочи вече, първата регулира
несеквестируемите вещи на длъжника, а втората – несеквестируеми доходи
получени по банкова сметка, като в случая изпълнението е насочено към
негови доходи по личната му партида в З.. Ето защо и с оглед на статута на
ищеца към датата на предприемане на изпълнителните действия като л. от с.,
приложение при разрешаване на спора следва да намери специалната норма
на чл. 78, ал. 3 Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
уреждаща секвестирумостта при насочено принудително изпълнение,
допускаща направата на удръжки на лишените от свобода съгласно
действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение, което ограничение не се отнася за удръжките по задължение
за издръжка. Т. е. по силата на същата единственият несеквестиурем приход
8
на лишените от свобода е от получаваното възнаграждение за положения труд
извън доброволния по време на изтърпяване на наказанието до размер на поне
1/3, а всички останали негови приходи не се ползат с такава защита, поради
което е допустимо извършването на удръжки на всички постъпващи по
личната му партида суми в пълен размер без оглед на произхода им.
За установяване на твърдените нарушения на д.с.и. от страна на ищеца
бе поискано да бъде изискано за послужване изп. д. № *** по описа на ДСИ
при РС – Пазарджик за 2020 г., заверен препис на което бе представен с
отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото.
Видно от него изпълнителното дело е образувано на 20.02.2020 г. по
постъпило в същия ден в Служба ДСИ при РС – Пазарджик възлагателно
писмо изх. № 173/18.02.2020 г. на Административен съд – Кюстендил, с което
последният е поискал образуване на изпълнително производство срещу К. Д.
И. за събиране на следните суми, правото на принудително изпълнение на
които е удостоверено в издаден по адм. д. № 127 по описа на
Административен съд – Кюстендил за 2018 г. изпълнителен лист : 350 лв. –
разноски за вещо лице в полза на бюджета на съдебната власт ; 5 лв. –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като от момента на
образуването му по делото е произтекло следното :
с постановление от 20.02.2020 г. ДСИ М. С. е разпоредила да се изпрати
на длъжника покана за доброволно изпълнение, да се изготви справка за
семейното му положение, да се изиска справка от НАП – ТД по чл. 191, ал. 1 и
ал. 2 ДОПК, да се изиска справка от З. – гр. П. дали длъжникът получава
възнаграждение за труд и има ли лична партида, по която постъпват парични
преводи и е присъдила да се съберат от длъжника направените от взискателя
разноски по воденето на изпълнителното дело, включително адвокатски
хонорар, като в същия ден са изпратени покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена лично от него на 26.02.2020 г., в която се съдържа
информация както за взискателя по делото, така и за вида и размера на
задълженията, както и съобщения до НАП – ТД – Пазарджик и до З. – гр. П.;
на 25.02.2020 г. в СИС при РС – Пазарджик е постъпило писмо рег. №
1387/24.02.2020 г. на З. – гр. П., с което началникът му уведомява ДСИ, че л.
от с. К. И., постъпил в З. на 27.06.2019 г., към 21.02.2020 г. е неработещ и не
получава суми за лично ползване /доход/, като той има лична партида, по
която постъпват средства;
на 26.02.2020 г. е постановено разпореждане от ДСИ М. С., с което е
наложила запор на личната партида на длъжника до размера на задължението,
както и върху негови бъдещи вземания;
на 27.02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до З. – гр. Пазарждик,
получено на 02.03.2020 г., като от страна на последния е изпратено писмо изх.
№ 1605/04.03.2020 г. до ДСИ при РС – Пазарджик, в което е обективирано
изявление на н. на З., че признава вземането за основателно и че при
постъпване на суми по личната партида ще бъде извършено удържане, както и
9
че по личната партида има наложени запори по изп. д. №№ **** г. на ДСИ
при РС – София и *** г. на ДСИ при РС – София;
на 06.03.2020 г. е връчено на длъжника изпратено до него на 27.02.2020
г. съобщение за налагане на запор на сумите по личната му партида до размер
на сумата от 445.60 лв.;
с разпореждане от 19.03.2020 г. НАП – ТД – Пазарджик е присъединена
в изпълнителното производство като кредитор, за което длъжникът е
уведомен с нарочно съобщение, връчено му на 21.05.2020 г.;
на 27.03.2020 г. по делото е постъпила молба от длъжника И., в която е
обективирано искане да бъде информиран за размера на дълга по
изпълнителното дело, тъй като не бил получавал никакво предизвестие от
съда и не знаел защо му се удържат пари, а в З. П. противозаконно му
удържали „...пари от пощенски записи от родителите ..., на което нямат право.
Имат право само от трудово възнаграждение да ми удържат. Дори да е така,
удържат ми се абсолютно цялата получена сума. Което също е незаконно, с
което ме лишават от доход.“, като в същия ден върху молбата е поставена
резолюция от ДСИ, че длъжникът е получил ПДИ за дължимата сума към
Аадминистративен съд - Кюстендил до пълно погасяване на дълга;
на 09.09.2020 г. в Районен съд – Пазарджик е постъпила молба, заведена с
вх. № 3302 от същата дата, докладвана на ДСИ на 10.09.2020 г., изходяща от
третото лице Ц. М. И., със следното съдържание : „... м. съм на К. Д. И. ... в з.
П.. Молбата ми е да отмените вашето /забавите изпълнението докато почне
работа/ решение за запор на изпълнителен лист по адм. д. № 127/2018 г. на
Кюстендиски АС, образувано изпълнително дело № ***** срещу К. Д. И. ...
С. ми не работи няма никакво движимо и недвижимо имущество. Аз в
момента съм безработна а б. му е с 55% инвалидност. Малките суми от 30 – 50
лв. които му изпращаме понякога когато успеем да отделим са за да може да
посети лавката на З. да си купи : фонокарта, тоалетна хартия, сапун, най-
нужните и елементарни неща. Наясно съм че тази сума трябва да бъде платена
и ще бъде внесена при първа възможност веднага щом си намеря работа. ...
/или поне 1/3 както е по закона за запорите/ Запорното съобщение е дадено на
28.08.2020 год. на с. ми след мой разговор и искане с д. на З. дотогава не
знаехме за какво е този зпор.“
на 10.09.2020 г. е постановена резолюция от ДСИ С., адресирана в
първата й част до „молителката, която не е страна по изпълнителното дело“,
че се уважава молбата й и че запорът ще бъде върху 1/3 от постъпващите по
личнатат партида на длъжника суми в З. – гр. П., а във вторатат й част е
разпоредено изпращане на нови запорни съобщения до адм. на З. – гр. П. за
превод на 1/3 част от постъпващите по личната партида суми, а също и до
длъжника;
на 11.09.2020 г. са изпратени нови запорни съобщения до З. – гр. П.,
получено на 15.09.2020 г., както и до длъжника, връчено му на 15.10.2020 г.; на
същата дата е изпратено и писмо изх. № 4365/11.09.2020 г. до Ц. И. в отговор
10
на молбата й от 09.09.2020 г., получено от нея на 29.09.2020 г.;
на 01.10.2020 г. в СИС при РС – Пазарджик е постъпило писмо изх. №
7338/29.09.2020 г. на З. – гр. П., в което е обективирано изявление на н. на З.,
че адм. признава вземането за основателно и че при всяко постъпване на сума
по личната партида на длъжника ще бъде удържана 1/3 част от нея, като в
писмото е направена и следната забележка: „Уточняваме Ви, че към
настоящия момент лицето има вземане от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по изпълнителен лист от 03.08.20020 г. от Административен съд
София-град в размер на 7 000 ... лева. Всички бъдещи вземания на К. Д. И. с
различен характер, в т. ч. и обезщетения с Договор за прехвърляне на
вземания срещу издръжка и гледане, сключен на 31.08.2018 г. са прехвърлени
на Ц. М. И., поради което присъденото обезщетение няма да бъде преведено
по личната му партида. Обезщетението ще бъде изплатено на Ц. М. И. по
представена от нея сметка.“, като към писмото е приложено и копие на
Договор за прехвърляне на вземания с дата 31.10.2018 г., в който като страни
са посочени К. Д. И. като „прехвърлител“ и Ц. И. като „приобретател“,
съдържащ следните договорености : „Прехвърлителят прехвърля на
приобретателя, а приобретателят се съгласява да получава всички бъдещи
вземания на прехвърлителя, произтичащи от трудови и други
правоотношения, обезщетения, продажби и всякакви други правоотношения.
/чл. 1/; Прехвърлителят изисква ежемесечно полагжане на грижи и издържка,
задоволяваща нуждите му от храна, дрехи, цигари, тоалетни принадлежности
и други, за и по времето, когато е осъден на лишаване от свобода, а
приобретателят се съгласява да полага нужните грижи всеки месец, докато
прехвърлителят е л. от с.. /чл. 2/; Прехвърлителят е длъжен да : съобщи
прехврлянето на всеки от длъжниците; предаде на приобретателя намиращите
се в него документи, които установяват вземането; потвърди писмено
станалото прехвърляне. /чл. 3/; Приобретателят има право да получи
прехвърлените вземания с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви. /чл. 4/; За всички
неуредени въпроси се прилага общото българско гражданско законодателство.
/чл. 5/“
на 05.10.2020 г. в ДСИ при РС – Пазарджик е постъпило писмо изх. №
7539/02.10.2020 г. на РС - Пазарджик, към което е приложена изпратена от
него по компетентност на ДСИ при РС – Пазарджик частна тъжба на К. И.
срещу „Гл.и. Д., заемащ длъжността з.-н. на З. П.“;
на 09.10.2020 г. по делото е постъпила жалба от К. И. по повод на
предприето от адм. на З.-П. удържане на суми в пълен размер от получени
пощенски записи по личната му сметка в З. – П. по изп. д. № ***/2020 г., върху
която на същата дата е поставена резолюция за изпращане на съобщение до
длъжника, с което да се уведоми, че запорът е наложен върху 1/3 от
постъпващите по личната му партида суми, като това разпореждане е
изпълнено на 12.10.2020 г., а съобщението е получено от длъжника на
15.10.2020 г.;
11
на 12.02.2021 г. по изпълнителното дело е получен препратен от
Районен съд – Пазарджик документ, наименуван „иск“ вх. № 22/05.01.2021 г.
на Районен съд – Пазарджик, изходящ от К. И., като на същата дата върху това
писмо е положено разпореждане от д.с.и. за изпращане на съобщение до
длъжника да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Окръжен
съд – Пазарджик за разглеждане на жалбата, като след администрарането й по
нея е образувано в. гр. д. № 255 по описа на Окръжен съд – Пазарджик, по
което е постановено определение № 260474/19.04.2021 г., влязло в сила, с
което е оставена без разглеждане „...жалбата на К. Д. И. ... против наложения
запор до размера на 1/3 част от постъпващите по личната му партида суми ...“
и производството по делото е прекратено поради подаване на жалбата сред
изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, като препис на това определение е
връчен на И. на 13.05.2021 г.;
на 17.05.2021 г. ищецът е преведен в З. – гр. В., на който началникът на З.
– гр. П. е препратил запорното съобщение по изп. д. № *** по описа на ДСИ
при Районен съд – Пазарджик за 2020 г. ведно със съпроводитерлно писмо изх.
№ 4640/12.05.2021 г., в което се съдържа информация, че по наложения на И.
запор са удържани и преведени суми в размер на 213.34 лв.;
с разпореждане от 06.12.2021 г. ДСИ М. С. е постановила да се изиска
информация от адм. на З. – гр. В. защо не се изпълнява запорното съобщение
месеци наред, а също и дали лицето К. И. от момента на пребиваването си в З.
– гр. В. е получавало суми по личната си партида и в какъв размер, съответно
дали други л. от с. лица, намиращи се в З. – гр В. са получавали суми по
личните си партиди от роднини на К. И. и в какъв размер;
в същия ден – на 06.12.2021 г., е постановено и друго разпореждане със
същото съдържание, но с адресат – З. – гр. П.;
на 29.12.2021 г. на ДСИ М. С. е докладвано писмо изх. № 5931/22.12.2021
г. на з. – гр. В., заведено във входящия регистър на СИС при РС – Пазарджик с
вх. № 4708/29.12.2020 г., с което началникът на З. уведомява с. и., че
запорното съобщение не е изпълнявано, тъй като е очаквано получаването му
от З. – гр. П., като на 09.12.2021 г. л. от с. И. е получил пощенски запис, който
е удържан и сумите са преведени по запора, а касателно искането за справка за
получавани суми по личните партиди на други л. от с. от роднини на К. И.,
съдебният изпълнител е уведомен, че такава не може да бъде изготвена, тъй
като ежедневно се получават по 50 – 70 броя записи от различни изпращачи,
за които адмистрацията на З. няма информация кои са в роднински връзки с
И.;
в същия ден – на 29.12.2021 г., е извършена служебно справка по реда на
Наредба 14/18.11.2009 г., видно от която длъжникът К. И. произхожда от б. Д.
К.ов И. и от м. Ц. М. И., като има и двама б.я – М. Д. И. и А. Д. И.;
на 28.06.2022 г. по делото е постъпила молба от длъжника К. И., заведена
с вх. № 2031 от същата дата, с която е отправил искане до ДСИ М. С. за
вдигане на наложения му запор върху личната му партида в З. – гр. В., като с
12
постановление от същия ден, влязло в сила на 22.07.2022 г., производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и е
разпоредено вдигане на наложените запори.
На база прегледа на приетия като доказателство заверен препис на изп. д. №
*** по описа на ДСИ при РС – Пазарджик за 2020 г. може да се направи
категоричен фактически извод, че по време на висящността на
изпълнителното производство - от 20.02.2020 г. до 22.07.2022 г., по личните
партиди на длъжника К. И. в З. – гр. П. и в З. – гр. В. не са постъпвали доходи
от трудови възнаграждения, поради което всички преведени суми по тях през
посочения времеви отрязък са секвестируеми в пълен размер. Следотвателно
д.с.и. не е бил длъжен нито да разгледа искането на третото лице – Ц. И.,
обективирано в молба вх. № 3302/09.09.2020 г. за отмяна на запора, съответно
за „забавяне на изпълнението“ поради липсата на доказателства то да
разполага с представителна власт по отношение на длъжника, нито да се
съобрази с него, постановявайки налагане на запор върху 1/3 част от
постъпващите по личните партиди на И. суми, тъй като те не са съставлявали
несеквестируеми доходи.
В обобщение въз основа на установената по делото фактическа обстановка
решаващият състав в дисонанс с твърдението на ищеца приема, че наложените
от д.с.и. запори върху постъпилите вземания по личните партиди на И. за
периода от 20.02.2020 г. до 22.07.2022 г. не е в нарушение на закона и в
частност на специалната норма на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, а от тук и че не е
налице незаконосъобразно принудително изпълнение, липсата на който
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение е достатъчно основание за
отхвърляне на предявения иск за обезвреда по чл. 441 ГПК във връзка с чл. 49
ЗЗД, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки за реализиране
на отговорността.
Поради отхвърляне на предявения главен иск не се е сбъднало условието за
разглеждане на обратния иск, като поради непроизнасянето по него на ищеца
– Министерство на правосъдието, не ще бъдат присъдени разноски по
производството по същия.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 540 лв.,
определен на база максималния дължим размер на възнаграждението,
увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ във връзка с чл. 25,
ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
/360 лв. + 180 лв./
По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
13
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. И. с ЕГН **********, понастоящем с
адрес – З.****, против Министерство на правосъдието, Код по БУЛСТАТ
*********, с адрес - гр. София, ул. „Славянска“ № 1, иск с правно основание
чл. 441, ал. 1 Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 49 Закон за
задълженията и договорите за заплащане на сумата от 48 400 лв. ведно със
законната лихва от 02.03.2020 г. до 11.05.2021 г. като обезщетение за
неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение по изпълнително дело № **** по описа на ДСИ при Районен съд –
Пазарджик за 2020 г. за периода 02.03.2020 г. – 11.05.2021 г., изразяващо се в
налагане на запор върху личната сметка на И. в З. – гр. П. - в нарушение на
разпоредбите на чл. 444 Граждански процесуален кодекс, на чл. 446а
Граждански процесуален кодекс и на чл. 114а Правилник за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и за задържането под стража, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. И. с ЕГН **********, понастоящем с адрес – З.****, да
заплати на Министерство на правосъдието, Код по БУЛСТАТ *********, с
адрес - гр. София, ул. „Славянска“ № 1, сумата от 540 лв. /петстотин и
четиридесет лева/ възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на М. П. С. с ЕГН **********,
заемаща длъжността д.с.и., с адрес по месторабота – гр. П **** ***, като
трето лице-помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието,
Код по БУЛСТАТ *********, с адрес - гр. София, ул. „Славянска“ № 1.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14